Анастасия Кириленко, Атанас Чобанов, Биволъ
Преди 34 години на 7 септември 1978 г. в Лондон е извършен атентат срещу българския писател-дисидент Георги Марков. На път към Би Би Си, където работи, на моста Ватерло той се разминава с човек, носещ чадър. Марков усеща болка в крака като от ужилване, която не затихва. На другия ден е приет с треска в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Писателят умира на 11 септември 1978, понеделник, в 9.30 ч.
Съветският генерал Олег Калугин беше единственият свидетел от руските служби, разкрил подробности от технологията на убийството на Марков и отговорността на българските и съветските служби. Атентатът се случва точно на рождения ден на диктатора Тодор Живков. Българската Държавна сигурност е потърсила помощ от съветското КГБ и е получила отровата и оръжието, известно като „българския чадър“ – разказва той.
Журналисти от Радио Свобода и Биволъ откриха втори жив свидетел – подполковникът от КГБ Владимир Меднис, който потвърди разказа на Калугин. Според него отровата, предназначена за убийството на българския дисидент, е била изпробвана на куче.
По заповед на Тодор Живков
Аутопсията показва, че на Марков е инжектирана малка съчма, пълна с отровата рицин, и смъртта му е била неминуема, тъй като срещу това вещество няма противоотрова. За убийството му са заподозрени българските комунистически служби, като физическият убиец най-вероятно е Франческо Гулино – агент „Пикадили“, вербуван от Държавна сигурност. До този момент обаче няма повдигнато обвинение, а българската държава не е поела отговорността за убийството на писателя. Разследването от Скотланд Ярд и българското следствие продължава.
Важно свидетелство за случая „Марков“ дава бившият генерал от КГБ Олег Калугин, който през март 1991 г. разказва в интервю за Асен Гешаков, излъчено по БНТ, за това как българската Държавна Сигурност е поискала от КГБ помощ за убийството на писателя. По неговите думи КГБ е помогнала като е предоставила техническа помощ. През 2008 г. той развива същата версия с повече подробности в интервю за Дарик Радио:
„Георги Марков беше убит по заповед на Тодор Живков, лидерът на Българската Комунистическа Партия по онова време. Той помоли съветските си приятели да му помогнат като предоставят техническа помощ. Тоест – българските служби извършиха престъплението, а съветските осигуриха някои средства за неговото извършване. В случая – осигуриха отровата.“
Владимир Меднис
Бившият резидент на КГБ в Отава Владимир Меднис, който през 1978 г. работи като подчинен на Калугин в Москва, потвърждава тази версия. „Калугин имаше пряко отношение към това дело (убийството с „българския чадър“ б.ред). Тогава те бяха при Андропов на прием и решаваха с Андропов как да стане. Андропов изглежда (аз не знам, не съм присъствал, но така говорят), започнал да увърта: „Ние, разбира се, не би следвало да правим това, но вие не участвайте в това дело, а просто помогнете да се конструира съответното устройство“ – разказва Меднис.
Бившият разузнавач дава и една нова подробност. Той си спомня за служебен конфликт с Калугин и за това как генералът го е заплашил с физическо отстраняване: показал му свидетелство за смърт с неговото име и печат, но без вписана дата и причина за смъртта.
„И в този същия ден, когато Калугин ми показа свидетелството за смърт, те с Андропов организираха изпитание на отровата, която искаха да приложат на Марков. Взеха и я инжектираха на куче. Кучето обаче дълго не умираше и всички се поразиха, че отровата не действа…“
Според Любен Марков, братовчед на Георги Марков, който следи внимателно делото за убийството на писателя, за пръв път се появява втори свидетел на подготовката на атентата, а детайлът с изпитанията на отровата върху куче не е известен до момента на разследващите.
Разследване без край…
Олег Калугин е разпитан от британските служби, работещи по делото „Марков“, при посещение във Великобритания по покана на Би Би Си, съобщава самият той в интервюто си за Дарик от 2008 г. Владимир Меднис до момента не е разпитан нито от британските, нито от българските разследващи.
„Официално българите не са поставяли въпроса пред руските власти, не са искали да се проведе разследване. Без това изучаването е невъзможно. „Мемориал“ винаги е казвал, че сътрудниците на КГБ са всичките отявлени престъпници“ – коментира историкът от неправителствената организация „Мемориал“ Никита Петров, който изучава специалните служби.
Любен Марков смята, че след толкова години е почти невъзможно да се стигне до извършителите на убийството и те да бъдат наказани. „Решението е политическо. Българският парламент трябва да гласува декларация, с която да признае отговорността на комунистическия режим за убийството на Георги Марков“ – казва Любен Марков. До момента обаче такава декларация не е била предлагана и гласувана в Народното събрание.
Кой е Владимир Меднис?
Владимир Августович Меднис е роден през 1931 г., подполковник от КГБ, резидент в Канада от 1971 до 1973 г. Кариерата му зад граница е спряна след като докладва данни от свой източник за „къртица“ на ЦРУ в близкото обкръжение на Андропов, човек на висока позиция, от която може да кадрува в КГБ. След 1973 г. Меднис е отзован и е назначен за зам.-шеф на научно-изследователския отдел на Института „Червено Знаме“ на КГБ в СССР.
