– Господин Парамов, възмутен сте от това, че у нас има шепа богати и много бедни, които едва свързват двата края. Как се разви този латиномодел в България?
– Да – много малко хора успяха да натрупат изключително големи богатства. Не съм против богатите хора. Всички онези, които с ум, с чест, с ангажимент, с пословичната си работа и с умел финансов риск управляват своите пари, за да направят повече, носят белега на будната българска икономическа класа. Но у нас 87 процента едва-едва да свързват двата края, някъде около 10 процента са представителите на т. нар. стартираща средна класа, която все още не е стартирала, и има 0.3 – 0.5 процента хора с изключително големи доходи!
Фатално и нечовешко е
598 души в България да са милионери и да имат спестявания над 8 млрд. лв., а останалите 7 млн. 700 хил. да имат влогове до 1 000 лв., които общо са под 8 млрд.! Това означава, че България е в зоната на здрача по отношение на регулиране на старта на промяната в страната. Този типичен латиномодел роди една изкривена олигархия, безконтролна! Това говори, че просто по време на прехода у нас държава не е имало!
За това е най-виновна БСП! Заявявам го като бивш член на тази партия! Защото БСП създаде почва за раждането на олигархокрацията в най-уродливия й план! Съглашателското управление на Симеон, и най-вече управлението на Станишев, доведоха до днешната парадоксална ситуация. До тази ножица между много малко богати и много на брой бедни.
– Дане би и вие да започвате да намеквате, че са се раздавали “червени” куфарчета в началото на промяната?
– Не, не, не! Няма никакви пари раздавани! Това го забравете! Има възстановяване, реживковизиране на част от икономическата класа, която работеше до 1989 г., които чрез калпавата приватизационна политика на Иван Костов докараха до промяната в статуквото в собствеността. Грубото и безконтролно “напазаруване” на огромни държавни български предприятия доведе до зараждането на тази олигархокрация! Отделно от нея имаме наркомафията, отделно – зависимости от “пране” на пари в чужбина чрез имоти и прочее, отделно – голямо българско участие в изнасянето на пари по офшорни сметки…
– Тази свръхзабогатяла върхушка само от средите на БСП ли произхожда?
– Тези много богати категорично са свързани предимно с БСП! Търпението, проявено по време на управлението на БСП – като отношение на МВР, на специални служби, създаването на псевдо-ДАНС, вътрешната борба на лобитата вътре в БСП, доведе до тази тотално изкривена матрица на отношения в държавата.
Не може БСП да баламосва най-бедния си електорат, който така и така няма да промени своето политическо мислене, и ще остане неин привърженик, че е лява партия, когато всъщност е дясна! Раздаваш 12 800 дка земи по морето на 11-12 лв. квадратния метър на 15 олигарха, те после я продават по 250-300 евро кв. м.! И в същото време пропагандираш, че водиш лява политика! Ами продай всички земи, вземи 10-12 млрд. евро за тях, вкарай тези пари в бюджета и ги раздай като доходна политика! Сега пенсиите щяха да бъдат по 350-400 лв. най-ниските! Това можеше да направи Станишев!
Царя пък “реализира” големите загуби от промяната на валутата на дълга, продаде БТК за жълти стотинки, да не говорим за електроразпределителните дружества, да не говорим за възстановяване на бандитските кръгове… Пак огромно баламосване на българския народ!
Костов в началото беше точен и принципен като експерт и държавническо поведение. Беше по-извисен от всички останали. Но не
неговият най-близък кръг успя да го прецака
Той даде възможност на някои хора да сe облагодетелстват! И много ясна сметка си даваше за това! Има си хас математикът Костов да не си дава сметка – съвсем умишлено го направи! Костов си мислеше, че с формирането на една малка средна класа около него, да надуе силно фанфарите на успеха и да бъде преизбран за втори мандат. През втория мандат той може би щеше да се замисли и за държавата… Това принуди организирането на свалянето му и връщането на царя. Костов до последно не вярваше, че това ще стане!
. . .
Ако не мръднат доходите, съвсем естествено е, че ще има несъгласие и негодувание. Съвсем нормално е! През целия преход ние имаме много грешна политика по отношение на доходите.
Проблемът на България е, че са ниски доходите на хората. Малко са икономистите в България, които от 2000-та година твърдим, че грубо е сгрешена посткостовата матрица на доходите и затова ние се докарахме до задънена улица. Не се обърна достатъчно внимание на изходните бази на действието на валутния борд. Освен това се започна с една измислена, фиктивна, натрапена стабилност, която не позволи нито на Милен Велчев, нито на Орешарски да действат както трябва.
С нагласените статистически отчети и с фалшивата теза, че ние на всяка цена да приключваме бюджета винаги с твърде много средства като спестявания и като резерви, доведе дотам бюджетът тотално да се самозатвори в себе си. Доведе до липсата на свежи оборотни пари, които да постъпват под формата на работна заплата и оттам бързо да се реализират в потреблението. Осакатеното потребление за 10 години на практика доведе до ситуацията, в която България попадна. С две думи – ако ние всяка година си бяхме позволявали не по 5-6-8 процента дефицит като другите държави, а много малък – до 1 процент, и всяка година поетапно бяхме увеличавали заплатите, щяхме да имаме коренно различна математическа матрица като изход.
Правителството сега попадна в капана на безпаричието заради изходната база на предишните две правителства на Сакскобургготски и на Тройната коалиция. Затова, навлизайки в кризата,
ние се оказахме заложници на техните грешки
– В какво конкретно обвинявате предишните правителства?
– Сергей Станишев осъзна две години, след като падна от власт, че не беше прав да твърди, че няма да има криза, че няма да ни достигне и ще се радваме на някакви псевдоизлишъци. Това беше една имагинерна пропаганда. Не можеш да оставиш държавата с неплатени повече от 3 млрд. разходи, не можеш да оставиш държавата на 5 процента дефицит и да твърдиш, че си я оставил стабилна. 36 месеца след това сегашното правителство продължава да изчиства абсолютни негативи от управлението на Тройната коалиция. А сега липсват чуждестранни инвестиции като свободни средства, оставеното наследство трябваше да се покрие за първите 18 месеца, да се преодолява стагнацията…
. . .
Интервю на Валерия Калчева, БЛИЦ
(Със съкращения)