А. На 5-ти септември 1944 г. СССР обяви война на България, а демократичното правителство на Константин Муравиев заповяда на въоръжените си сили да не оказват никаква съпротива, за да не се пролива излишна кръв. На 8-ми септември съветската армия преминала Дунава и без каквито и да е военни действия плътно се настанила на територията на България.
От този момент на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 г., по заповед на Москва и съгласувано със съветските окупатори в София, бива извършен „нещо като военен преврат”, начело с Отечествения фронт и комунистите, които завзели властта.
Присъствието на съветската армия в страната, нейното поведение и намесата й във вътрешните работи на България (по късно – и чрез Съюзната контролна комисия, начело на която е маршал Бирюзов) обуславят факта, че необезпокоявани от никого група хора завзели властта, самообявили се за правителство начело с Кимон Георгиев, и започнали да управляват чрез брутални нарушения на действуващата Търновска конституция и законодателството на България.
По това време, тъй като цар Симеон Втори е малолетен, страната е управлявана от регентство.
В ранните часове на 9-ти септември 1944 г. превратаджиите арестували регентите (генерал Никола Михов и Кирил Княз Преславски били затворени в Софийския централен затвор, а Богдан Филов – в Дирекцията на полицията) и ги принудили да подпишат няколко указа.
Б. Първият Указ, издаден с позоваване на Търновската Конституция, е Указ № 10, с който е назначено Правителство начело с Кимон Георгиев.
Официалното съобщение за издаването на Указа и извършеното с него назначаване е направено на 9-ти септември в 6 часа и 25 минути по Радио София.
Текстът на този Указ заслужава специално внимание като първо доказателство (от дългия списък в този аспект) за бруталния престъпен характер и за пълната юридическа нелегитимност на установения комунистически режим в България.
Значението на този текст придобива особени измерения и като се има предвид фактът, че в продължение на почти половин век той е бил съхраняван (не само оригиналът, но и всеки екземпляр от вестника, в който е бил обнародван) като един от най-секретните документи, съдържащ „най-великата тайна на властта”, и достъпът до него е бил абсолютна привилегия.
Главната причина за особената секретност на този Указ е тази, че той със силата на документална неоспоримост категорично опровергава легитимационната сила на официалната митология на властта за наличието на някакво си „всенародно въстание против фашизма и монархията”, в резултат на което „се премахва капитализмът и се започва изграждането на социалистическия строй”.
Историята показва, че всички големи по своето значение революции в света, като например Британската, Френската, Нидерландската, Североамериканската и др., са започвали с официално прокламиране на определени принципи и правни нормативни актове, с които именно са били поставяни „основите на новото правно начало”; и че легитимността на тези принципи и актове е произтичала от тяхното съответствие и приемственост с най-високите хуманистични постижения на обществото и от масовата им подкрепа от най-значимите слоеве на обществото.
На и след 9 септември 1944 г. в България не се е било случило абсолютно нищо подобно – организаторите на „смяната на властта” веднага са се постарали да се поставят под закрилата на онзи, срещу когото са тръгнали, за да получат мандат, т. е. легитимност на властта си именно от най-висшия представител на държавната власт – Негово Величество Царя.
Този Указ заслужава прецизно внимание и от гледна точка на неговата правна валидност, същностна и формална легитимност, от гледна точка дали той дава и е в състояние да даде необходимото властническо правомощие, т. е. дали е годен транзитиращ механизъм – мост, осигуряващ преминаването, прехвърлянето на съвременната властническа воля от нейния най-висш носител към нейните „потребители”.
Исторически и генетически властническата воля е била и може да бъде разглеждана като принадлежаща на дадено божество или група божества, на даден легендарен прародител, владетел или властимащ корпоративен субект, получил неоспоримото всепризнание в дадената конкретна социална общност.
Най-общото за всичките тези ситуации на властови дискурс е, че всеки, който предявява претенция да упражнява власт над някого, задължително трябва да се позове на онзи, от когото я получава, т. е. на своя праводател.
В случая с визирания Указ безспорно е видно, че именно оръдията на Съветската окупационна власт, поне официално и формално, са били използувани като „праводател”, като легитимен източник на властта. Това, именно, е и най-главният факт, и съвсем отделни са въпросите относно камуфлажното прикритие на истинските цели чрез използуването на легитимността и авторитета на заварената власт.
Официално Указ № 10 е подписан само от двама от тримата регенти. Дали техните подписи са автентични или не, е хипотетичен въпрос, закономерно обусловен и произтичащ от добре познатите исторически примери и аналогии, от теоретическите откровения и от практиката на комунистическата власт. Обоснован отговор на този въпрос, поне засега, липсва. Третият регент – проф. Богдан Филов – не е подписал Указа. Официални обяснения за причините за наличието на този факт липсват. Единственото приемливо обяснение е, че макар и подложен на психически и физически репресии, той е постъпил като достоен държавник и е отказал да се подчини.
Описаната ситуация, обаче, има не само своето важно историческо значение, но и изключително значимите си правни измерения. Въпросът е: „Дали липсата на този подпис е правен дефект, обуславящ правната недействителност, правната нищожност на акта?”.
Отговорът се съдържа в смисъла на чл. 30, изречение 2 на Търновската Конституция, съгласно който регентите управляват страната от името на Негово Величество Царя, което означава, че тяхната воля трябва да е единна, и че решенията по въпросите на управлението, за да бъдат легитимни и валидни, трябва да са взети с пълен консенсус. Следователно, от тази гледна точка визираният Указ е недействителен, нямащ никаква правна сила и непораждащ каквито и да са правни последици.
Освен това, като „приподписал” Указа е посочен Председателят на Министерския съвет Кимон Георгиев. Това действие, обаче, е пълен правен абсурд, правещ абсурден и самия акт, върху който е било приложено. Според Търновската Конституция то е абсолютно недопустимо. То е лишено и от каквато и да е позната на историята правна логика – в хилядолетната история на правото (освен облеченото в квазиправна форма комунистическо безправие!) не е позната правна конструкция, при която нямащият легитимна власт да може да я получава от самия себе си.
Още по-абсурдно е „приподписването” на Указ № 10 от д-р Минчо Нейчев като Министър на правосъдието и пазител на държавния печат, тъй като той е назначен на посочените длъжности едва с Указ № 12, т. е. с последващ във времето, а не с предшествуващ, правен акт.
Освен това, съгласно изискванията на чл.163-164 на Търновската Конституция, за да имат правомощия да управляват, министрите трябва не само да са назначени, но и да са положили клетва; а в случая фактите са недвусмислени, че по време на „приподписването” на посочения Указ д-р М. Нейчев въобще не е бил притежавал посочените качества, не е бил имал „властническа потентност” и е бил най-обикновено гражданско лице. Следователно и положените от него подписи не са имали необходимата правна сила и не са могли да породят каквито и да са правни последици. Или иначе казано – това е още едно от основанията за нелегитимност на Указ № 10.
В. Съгласно текста на този Указ на основание чл.150 от Търновската Конституция Регентите на България „в името на Негово величество” постановяват и назначават „за Председател на Министерския съвет г-н К. Георгиев”, при което самото изпълнение на Указа „се възлага на Председателя на Министерския съвет”. В обнародвания в „Държавен вестник” текст изрично е отбелязано, че върху първообраза на Указа собственоръчно е написано името на княз Кирил Преславски и на генерал Михов, че този нормативен акт е „приподписан” от назначения с него Председател на Министерския съвет, както и от пазителя на държавния печат и Министър на правосъдието д-р М. Нейчев (Вж.: „Държавен вестник” бр. 197/1944 г., Притурка).
Съставът на Правителството е оповестен още същия ден, но любопитното е това, че въпросното „оповестяване” е станало в първия брой на новоизлезлия в-к „Отечествен фронт”, но в „Държавен вестник” съставът на Правителството въобще не е бил „оповестяван”, или по-точно казано – „обнародван”.
Любопитно е, също така, че в състава на Правителството са били включени трима т. нар. „Министър без портфейл”: Кимон Георгиев, който освен Председател на Министерския съвет е бил и „Министър без портфейл”, както и Добри Терпешев и Никола Петков. В това отношение, обаче, въпросното постановление противоречи на Търновската Конституция, тъй като тя въобще не предвижда и не допуска длъжността „Министър без портфейл”, и следователно назначаването на такива министри е акт на брутално нарушение на Основния закон на страната. Все пак във връзка с този факт следва да бъде посочено, че действително такова нарушение вече е било правено при съставянето на Правителството на Константин Муравиев – което, всъщност, бе възстановило действието (но, очевидно, не изцяло!) на Търновската Конституция, и бе управлявало от 2-ри до 8-ми септември 1944 г., но позоваването на този факт не е и не може да бъде считано като „основание за прецедент”.
Всъщност, първият указ, издаден с позоваване на Търновската конституция, е именно Указ № 10 от събота, 9-ти септември 1944 г.
След това с Указ № 11 е приета оставката на Правителството на Константин Муравиев; любопитно е обстоятелството, че предложението за това е било дошло от Кимон Георгиев, който, макар и да се е бил представял за Министър-Председател, по това време (все още) не е бил такъв, не е имал валиден мандат.
После с Указ №12 бил назначен новият Министерски съвет, при което, обаче, предишното Правителство не е било валидно освободено според правната процедура, предписана от Търновската конституция.
С Указ №13 е било разпуснато ХХV Обикновено Народно събрание/1/, но предложението за това е било направено от гражданско лице, което не е имало необходимите правомощия.
Всичките тези укази са били издадени от името на „единната власт на Царя”, но са били подписани само от двама, а не и от тримата регенти, което е отделно и самостоятелно основание за нелегитимност и недействителност. Така конституционните прерогативи на регентите завършили.
Вън от съображението, че актовете на регентите са били изтръгнати чрез насилие и на това основание са недействителни и правноирелевантни/2/, все пак би могло до известна степен да се приеме, че, поне формално, осъщественото дотук е било „донякъде” „в съгласие” с действуващата Търновска конституция/3/ .
Оттук нататък, обаче, започнало бруталното и абсолютно кошмарно безправие и беззаконие.
Веднага след това новоназначеният Министър-председател Кимон Георгиев прочел прокламация към българския народ от името на отечественофронтовското правителство и издал две важни постановления. Нагло позовавайки се на членове 27 и 47 от Търновската конституция, Министерският съвет приел Постановление №3 с Протокол №175, с което уволнил конституционно избраните регенти на малолетния Цар Симеон Втори. С второто постановление за регенти били „назначени” професор Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов.
Дори и да е бил законосъобразно конституиран, Министерският съвет не е имал право да се позовава на посочените конституционни текстове за издаването на такива актове – тези текстове на Конституцията не оправомощават Министерския съвет за извършване на подобни правни действия.
Съгласно чл. 27 от Търновската конституция регентите на малолетния цар се избират от Велико Народно събрание, а според чл. 47 – ако държавата ни се заплашва от вътрешна или външна опасност, и в контекста на една такава заплаха не може (не е възможно) да бъде свикано Народното събрание, царят (само царят, но не и регентите, и още повече не и Министерският съвет!) по предложение на Министерския съвет и под общата отговорност на министрите може да издава наредби-закони, които имат задължителна сила – които, обаче, след това трябва да бъдат одобрени от първото свикано Народно събрание.
Съдържанието и на двата текстове не дава основание за издаване на посочените постановления за освобождаване на регентския състав и назначаване на нов. Регентите се избират и освобождават само и единствено от Велико народно събрание; за такива могат да бъдат избирани само лица, които отговарят на изискванията на чл. 29 от Конституцията, а именно: „да бъдат министри, председател и членове на Върховното съдилище, или лица, които са заемали безукорто тези длъжности”. В случая двама от новоназначените регенти не са отговаряли на тези изисквания. Освен това съгласно чл. 30 от Конституцията при встъпването си в длъжност членовете на регентството полагат клетва, че ще бъдат верни на Царя и на Конституцията, като полагането на такава клетва е валидно само ако е направено пред Велико Народно събрание. Съгласно същия конституционен текст след полагането на клетвата регентите задължително правят прокламация към народа, в която обявяват, че започват да управляват царството „в пределите на царската власт от името на царя”.
Без осъществяването на тези изисквания не съществува легитимна регентска власт. Тъй като тези изисквания въобще не са били осъществени, очевидно, със същия правен ефект нелегитимният Министерски съвет би могъл да се позове не само на който и да е от текстовете на Търновската конституция, но и на текста на „Гаргантюа и Пантагрюел”, на Комунистическия манифест, на романа „Бесове” или на текста на която и да е от страниците на телефонния указател на село Бусманци. Посочените актове на Министерския съвет са противоконституционни и недействителни по право. При което и двете постановления въобще не са били обнародвани в „Държавен вестник”.
Всъщност, това е било само началото на комунистическото безправие и беззаконие.
От този ден, включително и до днешния, формирането на всички държавни институции и на всичките им законодателни и изпълнителни действия са противоконституционни и противоречащи на легитимния правен ред, а следователно – недействителни по право.
И това е така, тъй като правопораждащият ги факт е порочен, т.е. е неправопораждащ.
Този е единственият възможен правен извод./4/
На свиканото една седмица по-късно, на 17 септември 1944 г. в Съдебната палата в София тържествено събрание, отечественофронтовското правителство декларирало своята Програма, в която изрично било казано, че целта на неговото управление е „възстановяване на Конституцията и на всички права и свободи на народа”.
Тази декларация обаче е и си е останала само една нагла и безцеремонна демагогия. До избирането на ХХVІ Обикновено Народно събрание висшите функции на властта в България са се осъществявали от Министерския съвет и назначеното от него „регентство”, а над тях е стоял Националният комитет на Отечествения фронт, противоконституционно превърнал се във върховна държавна институция.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––
1. Сборник Българска държавност, С., с.361-362.
2. Съгласно Правото насилието се състои в действия (физическо насилие) или в заплашване (морално насилие) срещу определено лице, осъществявано с цел за да се изтръгне от него съгласие и поведение, което иначе не би било направено. Насилието действува чрез страха, който внушава. Всеко съгласие и действие – резултат от насилие, е недействително; недействителни са и всички правни последици, произтичащи от такова съгласие и такова действие, тъй като правопораждащият факт е порочен.
3. Чието точно наименование след 1911 г. вече е било „Конституция на Българското Царство”.
4. При това съвсем отделен е въпросът, че издаваните впоследствие (включително и до днес!) нелегитимни актове на нелегитимните държавни институции са били най-брутално нарушавани във всичките им части, в които с демагогска цел са били предоставяни некакви граждански и човешки права на българите – особено на онези, които са били в полезрението на комунистическата власт като определени за репресии и унищожаване.
Проф. Янко Н. Янков-Вельовски,
из книгата „Легитимните основи на политическата власт в България“, „Янус“, С., 2007
ЦИК ( централната избирателна комисия ) е НАЙ-ГОЛЯМИЯТ РАЗЦЕПНИК ЕДИНСТВОТО на Народа.
Българите зашлевихме прозвището ( Център за Идеологическа Конфронтация), Защото безотговорно записва кой да е, единствено въз основа на съмнително събран или купен брой подписи.
Без да ИЗИСКВА Най-важното от всеки един пред-изборен кандидат или група КОИТО РЕГИСТРИРА, а именно;
„План-платформа за обединението на Народа-Български“, като много-етнически, но тотално деконсолидирано-разединен.
България немож и няма да бъде Държава, Ако не върнем суверенитета и!
Ако не върнем суверенитета на България, младото ни поколение няма да има Отечество !
• Преди 30 години България пое без ентусиазъм, пътя на убйците си!
https://www.youtube.com/watch?v=y4NAYtPRSe4
(Планът „Ран-Ът“ за унищожение на България!)
• България, e членка в €вро-Г€Й-ламента с КОЛОНИАЛИСТИ.
(“Stealing a Nation”, a Special Documentary report by John Pilger.)
https://www.youtube.com/watch?v=kLskCGCriWc
Събуди се БЪЛГАРИO, земя €вро-разграбена!
Събуди се БЪЛГАРИO, земя OTAN-тъпчена!
Ставай БЪЛГАРИO, земя Геройска!
Ставай БЪЛГАРИO, земя Свещенна!
НЕ..Оставай Българиo OTAN-контракт-марионетка!
НЕ..Бъди Българиo OTAN-петрол-геноцидна, Коран пикльо-пачавра!
България помни Дякона, Ботева и Вапцарова.
До кога ще саботираме паметните годишнини на загиналите антифашистти,
дали живота си за Святя и Чиста Република?
До кога ще се влачим из двойно-стандартните пазари, на масонското, евро-Г€Йско Б€Зпътие?
България ще върне, €вро-украденият и суверенитет!
НЕ може и няма да има демокрация, докато под натиска от брюксел-чужденци ни се налагат, МАСОНСКИ-бит, култура и закони, че и смяна даже на паричната ни единица.
А за срам като „потомци“ на ДЯКОНА, Ботева и Вапцарова, все още сме заставени €вро-насилствено, да непризнаваме новоосвободилите се от Н€о-НАЦИ$МА Републики;
Северна и Южна Осетии, Нагорны-Карабах, Луганск, Донецк, Сръбско-Косово и Крым, но; Евро-поддържаме Н€О-НАЦИ$Т$КИТЕ режими в;
Литва, Латвия, Естония, Полша и Украйна! Но и този факт, вас не ви засяга!
Ако не върнем Евро-откраднатия СУВЕРЕНИТЕТ на БЪЛГАРИЯ, младото ни поколение няма да има РОДИНА и ОТЕЧЕСТВО !
„Демокрацията“, незначи СЛОБОДИЯ!
Къде въобще има демокрация на Планетата в момента?
НИКЪДЕ!
Какво трябва да направим;
1. Закон за връщане и гаранция на „Държавният СУВЕРЕНИТЕТ“!
2. Закон за „ДЕПОЛИТИЗАЦИЯ“ на върте-държавните отношения!
3. Закон за новият, „ДЕПОЛИТИЗИРАН начин на ИЗБОРИ“!
Но и тези факти, никой засягат!
Българио, старейшина си на човешкият живот на Планетата,
ОСЪЗНАЙ се, ДАЙ ПРИМЕР да се ВЪЗРОДИМ!
С уважение;
Е. T.
*******************************
„Българският нов жизнен формат“
http://www.spiralata.net/biblioteka
*******************************
„За пълното си щастие
Човек трябва да има
Суверенно и Славно отечество“
Симонид Кеоский / 5 век преди Христа /
„А за да бъде Българина напълно щастлив,
Трябва да знае ѝ следва, своето
историческо предназначение “
Е. T. / 20век след Христа /
Много ви благодаря за интересната статия и това, че научихме нова информация е важно за нас.Малко са блоговете които успяват да ми привлекат вниманието. Това,което е свързано с историята показва, че всички големи по своето значение революции в света, като например Британската, Френската, Нидерландската,както пишете и вие.Още преди колко време са написани указите ,и от тогава е имало нужда хората да спазват някои неща, но е факт че в днешно време дори и с толкова много никой не им обръща внимание.Раковски е бил изключително мъдър човек, това,което е казал за парите е вярно.
Представяме ви малко известни факти от историята на България от документалния филм «Комунизмът – прегръдката на ада“, разказващ за събитията в периода между 1944 и 1947 година.
КОМУНИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ
Предистория:
През 1924г Върховният Касационен Съд забранява БКП (Българската комунистическа партия). Тя обаче продължава да действа като нелегална терористична организация на територията на страната. Финансирането и идва от Комунистическия Итернационал и специално от Съветския съюз.
Атентатът в църквата „Света Неделя“ през 1925 г.
Най-тежкият терористичен акт в историята на България, а и на света по онова време, е атентатът в църквата „Света неделя“, извършен на 16 април 1925г. от терористичната организация на комунистите в България.
Група крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано от други комунистически дейци. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военния и политическия елит на страната, включително цар Борис III.
Жертвите на атентата са повече от 200 души – загиват 49 души представители на военния елит на българия, 3-ма депутати и множество граждани, включително деца.
Ранените са повече от 500 души.
БЪЛГАРИЯ 1944-1947г. – ПОД КОМУНИСТИЧЕСКА ВЛАСТ И СЪВЕТСКА ОКУПАЦИЯ
Втора световна война и комунизъм
През Втората Световна Война България се оказва въвлечена на страната на Германия и Италия, поради което е във война със САЩ и Великобритания, но със СССР запазва пълни дипломатически отношения. През 1941г., когато германските войски нахлуват в територията на СССР, българските комунисти започват курс на въоръжена борба.
За разлика от окупираните страни, в България партизанското движение е насочено срещу собственото правителство, което в този момент има силна обществена подкрепа, тъй като успява да запази страната от военен разгром, не изпраща български войски по фронтовете и присъединява към България почти всички територии, населени с българи.
СССР обявява война на България
На 18 май 1944 година съветското правителство връчва остра нота на България с искането България незабавно да скъса съюза с Германия.
Скоро след това под заплахата от настъпващата в Румъния Червена армия правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз.[2] То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. СССР не признава обявения от България неутралитет. Същевременно, правителството започва сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, които пропадат поради обявената от страна на Съветския съюз война на България на 9 септември 1944г.
на 5 септември 44г. Съветското главно командване утвърждава плана за военно нападение над България. Трети Украински фронт е разположен на румънско-българската граница. Срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, 5583 оръдия, 508 танкове и САУ, 1026 самолета и цялата сила на Черноморския флот.
В 20.30ч. Съветският съюз обявява война на България.
На 6 септември, под натиска на тълпата от комунистическата терористична организация, се дава обща политическа амнистия – за заловените и осъдени дейци на организацията до тогава. Покрай тези дейци на свобода излизат и много криминални престъпници.
На 8 септември Съветските войски завземат Русе, Силистра и Добрич, извършват морски десант във Варна.
9.IХ.1944
В условията на започнала Съветска окупация, на 9 септември Отечественият фронт превзема властта чрез преврат, подготвен по-рано със съдействието на Съветското ръководство и самия Сталин. Военното министерство и МС са превзети без никаква съпротива, благодарение на продажния военен министър ген. Маринов, който е част от заговора и сам предава властта в ръцете на узурпаторите, като в замяна остава на поста си.
Съветските войски превземат Шумен, Разград и Бургас, обезоръжават Шуменските гарнизонни полкове. За двата дни на операцията са пленени 21 000 български войници и офицери.
В същото време Сталин и СССР празнуват „победата“ на Трети Украински фронт над България.
След известно време в Москва се подписва споразумение за примирие до подписването на Мирен договор – така се узаконява съветската окупация на България продължила до 1947г., когато е подписан мирния договор.
Убийствата на Народния съд:
На 10 септември новият МС узаконява формираната от комунисти и партизани Народна милиция. До средата на септември са уволнени 30 000 от старите служители на полицията, част от тях са убити, много са арестувани. Още от 9 септември милицията започва да извършва масови арести и убийства.
На 1 октомври 1944 с телеграма до Георги Димитров в Москва ЦК на БРП(к) съобщава решението си „революционната чистка“ да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и „чистката ще тръгне по законни пътища“.
15 декември 1944 г. група въоръжени офицери се събират на пл. „Славейков“ в столицата и опитват да освободят свои колеги от ареста на милицията, според заповедта на военния министър от 25 ноември. Такива опити има и в Сливен, Пловдив, Плевен и други градове. Намесват се войските на Червената армия. Западните представители в СКК протестират и искат обяснение от ген. Бирюзов, който отговаря, че това са „фашистки офицери”, които предстои да бъдат изправени пред Народния съд.
Арестувани са всички министри, били такива от 1941г. до 1944г.
Имуществото им е поставено под запор.
Под егидата на ЦК на БРП(к) се създават „ударни групи“ от въоръжени комунисти и комсомолци, чиято цел е да екзекутират всички „злостни врагове“. Вестникът на комунистите – Работническо дело призовава: „Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко“. Този призив бележи върха на масовите убииства, извършени от бойните групи на комунистическата партия. За 3 месеца са избити над 30 000 души от интелигенцията, държавната и местната администрация и икономическия елит на България.
В аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започват заседанията на Втори върховен състав на Народния съд. Подсъдими са 127 от 160-те народни представители в XXV Обикновено народно събрание – „правителственото мнозинство“. Проведени са 135 масови съдебни процеси с над 11 хил. подсъдими, в които 2730 души са осъдени на смърт, а 1305 – на доживотен затвор.
Подчиняване на Българската армия:
Българската армия минава на подчинение на съветското командване по настояване от страна на СССР. Новата власт изправя на съд над 3000 български военнослужещи с различен чин, но за сметка на това 720 души партизани – повечето без никаква военна подготовка и без средно образование, получават офицерско звание.
26 юни 1946 г.: Летците поручици Владимир Александров и Найден Стоянов забягват със самолетите си в Италия. Почти целият летателен състав на 2/6 изтребителен орляк е арестуван, даден под съд и получава тежки присъди „за назидание“.
Превземане на образователната сфера:
Министерският съвет приема Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския състав в сферата на образованието от „фашистки елементи“. Следват студентски протести, чиито организатори са арестувани и въдворени в концлагер, а също и арести и масови уволнения сред преподавателите.
През 46г. Влиза в сила привилегирован прием на партизани, политзатворници и „сираци от съпротивата“ в Софийския университет.
През същата година е приет Закон за висшето образование, който унифицира, идеологизира и русифицира висшето образование. Ликвидирана е университетската автономия; висшите учебни заведения стават държавни;
Концлагери:
В началото на 1945г. се създават първите комунистически лагери за принудителен труд. Само от 1945 до 1962г. през лагерите на смъртта са минали над 300 000 души от които над 100 000 са били убити или от нечовешките условия на живот, или от зверските методи на изтезания и „извличане на самопризнания“. Лагерите официално прекратяват дейност през 1962г., но всъщност продължават да функционират до 1989г. Общият брой на убитите в тях НЕ Е известен.
Процес срещу министри, народни представители и регенти:
1 февруари 45г. са осъдени, а на 2 февруари в Централните софийски гробища са разстреляни осъдените на смърт 3 регенти, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници, взети направо от съдебните зали. Екзекуцията е изпълнена спешно в ранните часове на деня от предварително сформирана по нареждане на ЦК на БРП специална група екзекутори – комунисти и ремсисти от МВР и от военното разузнаване. Разстрелът става на групи пред дълбоки ями от бомбардировките. Първите групи – регентите и министрите – са разстреляни с пистолетен изстрел в тила; с напредването на часовете екзекуцията става с автоматична стрелба.
Радиограма на Георги Димитров до Трайчо Костов от април 45г. съдържа нареждане близките на осъдените от Народния съд да бъдат изселени, а част от тях изпратени на принудителна работа: „Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля.“ – казва Димитров
Одържавяване на имоти, частна собственост, предприятия, стопански земи и гори и пасища
След приети закони през март 46г. са водени дела срещу близо 700 индустриални предприятия и е конфискувана частна собственост за около 8 милиарда лева, отнета е общо 564 000 дка. Земя, национализират се гори и горски пасища. Одържавени са 11 чуждестранни и 19 български застрахователни дружества. Застраховането става монополно дело на държавата, създаден е Държавният застрахователен институт. Одържавяват със закон киноразпространението. Прекратяват дейността си 26 фирми, вносителки на филми. До 47г. са национализирани общо почти 7 000 предприятия, собствениците не са обезщетени с държавни лихвени облигации, както е предвидено в закона. извършена е и национализация на банките. Проведена е парична обмяна с конфискационен характер – до 2000 лв. старите банкноти се обменят 1:1, но средствата над тази сума се задържат като влог в банката и могат да бъдат обменени в съотношение 4:1!
Контрол върху печатните издания
През април 1946г. Народното събрание приема изменения в Закона за печата. Със закона е установена явна цензура над опозиционните издания и въз основа на него правителството окончателното спира издаването им. С това приключва и всяка съществувала до тогава свобода на словото.
Отказ от плана „Маршал“
През юли 1947г. Правителството категорично отказва участие на България в „плана Маршал“ за възстановяване на Европа с американска финансова подкрепа. Това става по съветско указание.
Преди това – 5 март 1946 В колежа Уестминстър във Фултън, САЩ, бившият британски министър-председател Уинстън Чърчил в присъствието на президента Труман произнася реч, с която констатира разделението между демократичната и съветизираната тоталитарна Европа. Тази реч се смята за начало на Студената война и която набелязва принципите и структурата на обединението на западните демокрации за противопоставянето им на съветския тоталитаризъм.
„От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо желязна завеса разделя континента. Отвъд нея остават столиците на древните държави на Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, тези знаменити градове и населението на техните държави се намират в съветската сфера на влияние и всички те са в една или друга форма обекти не само на съветското влияние, но и на много голям и нарастващ контрол от Москва. Комунистическите партии, които бяха много малки в тези източноевропейски държави, бяха издигнати до положение и сила, които многократно превъзхождат тяхната численост, и се опитват да постигнат във всичко тотален контрол.“ Чърчил призовава да не бъде повторена грешката с Втората световна война, която е могла да бъде предотвратена със своевременни действия. „Аз не вярвам, че Съветска Русия иска война. Тя иска плодовете на войната и неограничено разширяване на своята власт и идеология… От това, което видях по време на войната в нашите руски съюзници, разбрах, че те не се възхищават на нищо друго така, както на силата, и не презират нищо друго така, както слабостта, особено военната слабост. Затова старата доктрина за баланса на силите днес е неоснователна. Ако Британската общност на нациите и Съединените щати се обединят в сътрудничество във въздуха, по море и по цялата земя, в науката и икономиката и в моралната подкрепа, тогава няма да го има този неспокоен, неустойчив баланс на силите, който изкушава амбицията или авторитаризма.“
Еднопартийност
На 14 октомври 1947г. Пленум на ЦК на БРП(к) решава да се премине към установяване на еднопартийна система като опозицията бъде унищожена.
Никола Петков
След като лидерът на опозицията – Никола Петков, отхвърля проекта на ОФ за конституция и обявява проект на опозиционния БЗНС, на 5 юни 1947г. народното събрание отнема депутатския имунитет на Никола Петков и той е арестуван в самия парламент с обвинение, че е подготвял държавен преврат. В ареста той е подложен на жестоки мъчения и принуден да се признае виновен по обвиненията, но по време на съдебния процес Никола Петков категорично отхвърля обвиненията. На 16 август е произнесена смъртната му присъда, изпълнена е чрез обесване на 23 септември в Софийския централен затвор.
Младежки организации
21-22 декември 1947
Младежките организации на партиите в ОФ се сливат в Съюз на народната младеж – казионна масова организация за контрол върху младежта и възпитанието й в комунистически дух, за подпомагане мероприятията на комунистическата власт, в това число организирането на бригадирското движение, и като банка кадри за ръководството на компартията.
През декември 1947г. Съветските войски напускат България.
През тези три години на съветска окупация, Съветският съюз е осигурил на своите васали от БКП цялата власт над българската държава и народ. През следващите 43 години на официално властване на БКП, управлението на България е дефакто в ръцете на съветските комунистически лидери, решенията се взимат в Москва, а репресиите, убийствата, насилието и терора продължават да бъдат държавна политика, създавайки тоталитарно общество на страха.
Г.С. Раковски, В. Левски и Захари Стоянов за „руската убийствена политика за българите“
Г.С. Раковски:
„Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си!“ (1863г.!!!)
“Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. “
Из брошурата на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, издадена за пръв път през 1861 г. в Букурещ.:
«Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти.»
«Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.
На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител! Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.»
Цитат от писмо на Васил Иванов Кунчев-Левски до Каравелов:
„Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“ – В. Лъвский
Захари Стоянов:
„Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлукаÖ То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!“
„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския.“
материалите са подготвени от Г. Николова, с помощта на информацията в образователния сайт
„Декомунизация“: decommunization.org
източник: prelom.bg
Портретът на престъпника
Напоследък твърде често ми се налага да припомням, че вече 12 години действа Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Законът е твърде кратък – само 4 члена, а чл.3 (2) гласи:
„Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“
Независимо дали ви харесва или не, този закон е в сила. Затова е необяснимо как и политици, и журналисти се правят, че такова животно няма. В социалните мрежи се разпространява репортаж на кореспондента на БНТ във Враца, който е излъчен в обедната емисия днес. Кметът на село Бели извор Кирил Илиев махнал знамето на Европейския съюз от площада и в замяна закичил сградата на кметството с плакат на Тодор Живков. Надписът под лика на диктатора гласи: „Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България“.
Да, обичаше хората. Обичаше тези, които изпрати в лагерите на смъртта. Обичаше българските турци, чиито имена смени насилствено, а после ги прокуди зад граница. Обичаше и Георги Марков, когото Държавна сигурност уби като подарък за рождения му ден.
По силата на Закона, Тодор Живков е престъпник. По същия начин въпросният кмет може да си сложи и портрет на фоторобота на заподозрения за атентата в Бургас. Няма реакция от областен управител или от прокурор. Няма критично отношение и от медиите. Няма и да има. Случаят във врачанското село е различен – това не е поредният носталгик, който си е сложил портрет на Тодор Живков на къщата. Това е кмет, т.е. длъжностно лице, част от администрацията, а ние му плащаме заплатата.
А ако на управляващите днес не им харесва приетия през 2000 г. закон, могат да го отменят. Лесно е.
На снимката е билбордът, който посреща посетителите на Несебър.
––––––––––––––––––––––-
Новият ден на лъжата
Публикувано от Комитата
Ето, и дойде този 9-ти септември.
Отношението към датата в най-новата българска история е много симптоматично. Колкото по-на зле отива държавата, толкова по-позитивно е отношението към 9-ти.
Имаше едно такова време, някъде през 90-те. Жан Виденов беше дошъл на власт и беше направил първи опит за реанимация на 9-ти, правейки го почивен ден (09.09.96г.) (ако спомените ми не са верни, поправяйте ме). Беше понеделник, аз бях на морето в още незастроения „Слънчев бряг“ и помня как на една от сергийките имаше радио, по което говорителката жизнерадостно обяви – „Вие сте с предаването ‘Делови понеделник’“.
Тогава медиите имаха гръбнак и чувство за хумор.
Всичко е много просто – опираме до въпроса за лъжата и истината.
Днес от 17 ч по телевизията ще се прави изкуствено дишане на „правилното“, облечено във власт и с пагони дисидентство.
Днес допуснах една грешка, която никак не беше трудно да допусна – по телевизията вървеше концерт на руски композитори в парка на голям дворец. Реших, че концертът е в Петербург и написах в туитъра:
Симфоничен концерт от Петербург по тв, неделя е, Кеворкян в 17,00. Абе, да не е 9-ти септември?
Бдителни читатели ме питаха за подробности около концерта, проверих в сайта на БНТ и се оказа, че концертът е от Виена, парка Шьонбрун.
Е и?
Защо имах дежавю?
Още щом чух първите акорди на музиката, си спомних как едно време, по официални празници, София напълно опустяваше (след манифестациите) и човек можеше спокойно да се разхожда по жълтите павета без да види жива душа. Нито едно заведение или магазин не работеха в центъра, така че нямаше и сериозна причина да се ходи там.
За озвучаване, по радиоуредбата (радиоточките, високоговорителите, разположени на всеки ъгъл в идеалния център) пускаха музика – но музика, в никакъв случай не весела или развлекателна. Пускаха само „сериозна“ музика – революционни песни, маршове и руска симфонична музика.
Подобна беше ситуацията в дните на официален траур, когато умираше поредният генерален секретар на ЦК на КПСС (съветската компартия).
Един познат ми каза, че най-смисленото парче, пускано по тази уредба била „Душа“ на „Диана Експрес“ и след този случай тонрежисьорът си имал проблеми с политическото ръководство, защото песента била „неподходяща“ за случая.
В момента в България най-трудно се влиза в клуба на русофилите, да ви споделя искрено. Ето, аз почти всеки ден слушам радио „Эхо Москвы“, вълнувам се от съдбата на Pussy Riot и Михаил Ходорковски, от руско-грузинските отношения, гледам руски филми, слушам руска съвременна музика и класическа такава, чета руски блогове, но винаги съм заклеймяван като русофоб…
Сигурно защото русофобите в България всъщност са тези, които не харесват Кремъл (не архитектурата му, а екосистемата по стаите). Отношението към Русия на практика няма значение за горното определение.
Ситуацията с киното е най-деликатна. Ето и другарят Ленин е казал – „За нас киното е най-важното изкуство“. А за нас телевизията, другарю Ленин.
Та, колко „съветско“ е съвременото руско кино?
На 6-ти септември, празник с изключително значение за съвременна България, който беше отбелязан с подобаваща кичозна помпозност, гледахме филма на натегача Михалков „12“, римейк (филм направен наново със същия сюжет) на великия „Дванайсет разгневени мъже“ на Сидни Люмет.
Как пък не се излъгахте да ни пуснете Люмет!
Каква е разликата с оригинала ли (ако не сте ги гледали)? Вкарването на политика, разбира се – за добрият руски офицер в Чечения, ключовата фраза, че „няма бивш руски офицер“ (това е ролята, която Михалков е избрал за себе си) и окарикатуряването на „професионалния демократ-антикомунист“. Художествено решение на лош вкус, сервиран ни точно за празника от БНТ.
В малките часове на 9-ти септември пък гледахме друг натегачески филм – „Адмирал“ – игрален филм–сапунка от една серия за адмирал Колчак, в който лошите не са толкова комунистите, с които се е бил истинският исторически адмирал, ами чужденците от Запад, антируските демони.
Разбира се, БНТ има право на лош вкус и това е най-желязно спазваното правило на демокрацията в България от ден първи, но аз все още имам друго право, най-крехкото – свободното слово и смятам да се възползвам от него, докато мога.
Срамота е, че почти четвърт век след 1989г още търсим дефиниции и категории, още броим жертвите на комунизма, още се огъваме пред руския натиск.
Брат на баба ми е бил съден по време на войната от военен съд и едва остава жив. След идването на 9-ти, заедно със съкилийници, вижда сметката на надзирател, който е обичал да се гаври с него.
Сестрата на баба ми е била тормозена от полицията с обиски и подигравки (полицаите са чели публично любовните ѝ писма) и след 9-ти е търсела пистолет, за да види сметката на няколко полицаи. Не е успяла да намери.
До ден днешен се повтарят нацистко-комунистическите измислици за играчки-бомби, пускани от съюзническата авиация върху България, като оръжие, насочено специално срещу деца. И в моето семейство са заблуждавали роднините ми, че братът на баба ми е загинал от такава играчка.
От друга страна, повече от 20 години семейството ми води титанични борби за реституция на земя (около Варна, затова е такъв проблем ), която е отнета пак като следствие от горната светла дата.
Одобрявам ли? Нищо не одобрявам – нито разчистването на сметки, нито колективизацията. Не одобрявам доносниците, нито еднопартийната система, нито слагачеството, нито цензурата.
Не си е отишъл 9-ти и няма да си отиде ако малоумно-умилително-лигаво продължаваме да го възкресяваме година след година без да го осмисляме, пък било то и предпазливо с изложби на Рьорих, предавания за езерото Байкал, славословене на Людмила Живкова, руски филми и руски композитори точно по празниците, припомнящи най-лошото, което Русия е направила за България точно на тези дати.
И разбира се, няма как да забравя – националноотговорна журналистика с пагони, която смята да възкресява „морала“ в телевизията, но без Пинко – розовата пантера.
––––––––––––––-
Професори, социолог и политик се изпокараха за 9 септември
Двама професори, десен социолог и червен политик се караха и надвикваха в новото предаване “Удавете водещия” по Нова телевизия за ролята и значението на 9-и септември и предложението за неговото криминализиране.
“9-и септември е един водевил”, обяви социологът Юлий Павлов. Подкрепи го професор Пламен Цветков: “9-и септември спря европейското развитие на България”. Двамата с две ръце подкрепиха мнението, че празнуването трябва да се криминализира.
От другата страна на барикадата застанаха други участници в предаването.”9-и септември е венец на антифашистката борба. Благодарение на участието си на страната на антихитлеристката коалиция във войната България запази границите си и се спаси от по-големи репарации”, каза червеният Иво Атанасов. “Край на една епоха – с хубави и лоши страни. Осъществена бе и модернизация по съветски модел” , това е мнението за тази дата на професор Искра Баева от СУ.
Социологът Юлий Павлов влезе в бясна хватка с опонентите си, които защитаваха социалистическата идея. “Всеки член на БКП беше длъжен да доносничи”, изригна той. “А вие откъде знаете, като не сте били член на БКП”, отвърна му професор Баева. Червеният Иво Атанасов попита дали бащата и майка му са били членове на БКП. След този въпрос социологът нападна още по-яростно: ”Колеги, умни като Вас и силни като бикове ме отвлякоха едно време от Виена”. Той се нахвърли с думи и върху младеж, представил се като комунист: “Ето този иска да ни прати на остров “Болшевик”. Това е манталитетът на убиец…”.
Участниците в предаваното се изпокараха и за Паметника на Съветската армия. “Не може един шмайзер да е по-висок от кубето на храм-паметника “Александър Невски”. Около това мнение на водещия се обединиха противниците на паметника – социологът Павлов и професор Цветков. “Това е паметник на победителя във Втората световна война. Такъв има и в Берлин, и във Виена”, бе отговорът на Иво Атанасов и професор Баева. От скулптура Александър Дяков бе предложен компромисен вариант – този паметник, символ на тоталитаризма, да се преосмисли. На мястото му да се вдигне иконообразен Христос, а войникът с шмайзера да бъде свален в подножието му. /БЛИЦ
Из коментарите:
Peter Boyadjiev
Самото събитие – дискусия с комунистите за оценката на 9 септември, е перверзно само по себе си.
За да има дискусия, се предполага, че се признава от дискутиращите една обща ценностна система и общо понятие за добро и зло.
Комунистите са имали възможност в продължение на десетилиетия да налагат своята ценностна система без право на опониране. През това време те са извършили милиони престъпления.
Факт, който не се отрича и от тях, макар и неохотно. Те обаче го оправдават с фразата такива бяха времената.
Ходът на историята опроверга цялата им аргументация. Оттук нататък ако някой желаее да се съобрази с историята, трябва да накаже престъпника със силата, която ходът на историята му даде. Нима престъпниците, които са по затворите по света, са влезли доброволно в тях?! Разбира се, че са изпратени там със сила.
Смешно е днес да се дебатира с комунистите след като ходът на историята си е казал думата. Следват действия, които българите не предприемат, а дърдорят, и с това са най-бедните в Европа.
Тези народи, които действат, са на друго място.
Udo
9-ти септември,най-черният ден в историята на България!!! ТЕзи изроди успяха да нанесат такива щети на България,каквито Османската империя не успя да нанесе за 500 г.! Да пукнете дано!!!
див селянин
ВЕРНО Е, комунизмът размножаваше простаците и подлизурковците неимоверно, а всичко будно, свестно и честно унищожаваше; ето това докара кошмара, дето стартира на 10 ноември 1989, но ще минат още 10 години, повечето простаци, родени и захранени от това уродливо време, ще си отидат в гробовете, и тогава страната ще започне бавно, бавно да си стъпва на краката.