„Двата лоста, които движат света: корист и страх”
Наполеон Бонапарт
„Икономическата анархия в днешното капиталистическо общество според мен е истинската причина за злото. Виждаме пред себе си гигантска общност от производители, чиито членове неуморно се стремят да си отнемат един от друг плодовете на колективния труд. Не със сила, а с точно съблюдаване на установените от закона правила. В това отношение е важно средствата за производство – това ще рече целият производствен капацитет, необходим за създаване на стоки за потребление, както и допълнителния инвестиционен капитал – от гледна точка на закона могат да бъдат частна собственост на индивиди и, в голямата си част, това е така.
За да опростим нещата, по нататък ще наричам „работници” всички онези, които нямат никаква собственост върху средствата за производство – макар и това да не отговаря на точната употреба на израза. Собственикът на средствата за производство е в позиция, от която може да купи работната сила на работника. Със средствата за производство работникът създава нови стоки, които преминават в притежание на капиталиста. Значимото в този процес е съотношението между това, което работника произвежда и това, което му се плаща в замяна – и двете измерения в истинската им стойност. Благодарение на факта, че трудовият договор е „явен”, онова, което работникът получава, не се определя от реалната стойност на произведената стока, а от нейната минимална необходимост и от изискванията на капиталиста във връзка с броя на работниците, които се конкурират помежду си за работните места. Важно е да се разбере, че дори според икономическата теория, заплащането на работника не се определя от стойността на продукта.
Частният капитал има тенденция да бъде концентриран в малко на брой ръце – отчасти поради конкуренцията на капиталистите и отчасти, защото технологическото развитие и увеличаващото се разпределение на труда стимулират възникването на нови, по-големи единици, за сметка на по-дребните. Резултатът от това развитие е една олигархия на частния капитал, чиято необикновенна сила не може да бъде контролирана дори от демократично организирано политическо общество. Това е така, защото членовете на законодателните органи се избират от политическите партии, които в болшинството си са финансирани от частния капитал, или пък може да им се влияе по някакъв друг начин и на практика те отделят избирателите от законодателната власт. Последицата от това е, че „народните представители” не защитават в достатъчна степен непривилигированите слоеве от населението. Освен това при съществуващите условия, частният капитал контролира пряко или косвено основните източници на информация. Поради това е особено трудно, а за отделния гражданин в повечето случаи – почти невъзможно да си направи обективни заключения и да се възползва по интелигентен начин от своите политически права.
Ситуацията в една икономическа система, която се базира на частната собственост върху капитала, се характеризира от два основни принципа: Първо, средствата за производство /капиталът/ са в частно владение и собствениците разполагащи с тях, както им е угодно. Второ, трудовият договор е явен. Естествено няма чисто капиталистическо общество. Преди всичко, трябва да се обърне внимание на факта, че работниците са успели чрез дълга и ожесточена борба да осигурят една малко по-подобрена форма на „неорганизиран трудов договор” за определена категория работници. Но като цяло днешната икономика не се различава много от тази на „чистия” капитализъм.
Производството е предназначено за печалба – не за задоволяване на нужди. Няма предварителни мерки, осигуряващи винаги работа на всички онези, които са способни и готови да се трудят. Почти винаги има една „армия” от безработни. Работникът живее непрекъснато със страха, че ще загуби работата си. Тъй като безработните и зле платените работници не представляват някакъв изгоден пазар, производството на стоки е ограничено и последица от това е голямата нищета. Технологичния процес често води до по-голяма безработица, вместо да облекчава условията на труд за всички. Мотивът за печалбата във връзка с конкуренцията между капиталистите е причина за нестабилността в натрупването и използването на капитала, а това означава увеличаваща се стопанска депресия. Неограничената конкуренция води до гигантско пилеене на труд и до онази парализа на социалното съзнание на индивидите, за която споменах по-горе.
Тази парализа на отделния индивид смятам за най-голямото зло на капитализма. Цялата ни образователна система страда от него. На студента се втълпява някакъв силно преувеличен стремеж към конкуренция и той е подготвен да гледа на бъдещата си кариера като на средство за ненаситен грабителски успех.
Убеден съм, че има само един път за освобождаване от това зло – а именно, да се създаде една социалистическа икономика, съпроводена с образователна система, ориентирана към социални цели.”
(край на цитата)
Познахте ли? Съмнявам се. Мнозина се досещат за Маркс, а други за някой яростен критик на капитализма и глобализма. Всъщност това актуално и днес изложение е откъс от есето “Why Socialism?” (Защо социализъм?), обнародвано в първото издание на списание „Мантли ривю”*. Автор не е кой да е, а… Алберт Айнщайн. Може би трябва да е уточни, че иде реч за един от най-неизвестните трудове на гения и че за тези мисли, изказвани през целия му живот, не се споменава нито дума в „свободните” медии. С характерната за гений яснота и простота, той прави дисекция на капитализма и сочи неговата нежизнеспособност. Всъщност Айнщайн преди повече от половин век не е смятал за дадена от Бога системата, която днес определя хода на света. С още по голяма категоричност го твърдим сега. Независимо, че вече целия свят е на разположение на капитализма и глобализацията и не би трябвало да се съобразява с някакви пречки. Политиците вече нямат думата, защото са се изродили в изпълнителен помощник на властта на парите. Поне в България е така…
Светослав Атаджанов
––––––––––––––––––––––-
Бел.ред.: Целият текст на есето на Айнщайн „Why Socialism?“, публикувано за първи път в Monthly Review през 1949 г., може да се прочете тук – http://monthlyreview.org/2009/05/01/why-socialism
