Едвин Сугарев, Svobodata.com
Хипотезата, която беше обговаряна от седмици насам, вече започна да се оформя като факт: продажбата на “Медийна група България Холдинг” е окончателно договорена; Любомир Павлов и Огнян Донев са притиснати да продадат “Труд” и “24 часа” – както основателно се предполага – под заплахата да бъдат тикнати в дранголника; и в двата вестника вее друг вятър: на бял кон се връщат старите муцуни.
Венелина Гочева, неотдавнашен главен редактор на “24 часа”, заема мястото на Любо Пъпката като управител на холдинга – след като зае вече неговото място и като шеф на Съюза на издателите в България. Междувременно вече е сварила да регистрира фирма “Нюз Про” ООД, която евентуално би могла да поеме правомощията на “Медийна група холдинг”.
Какво да очакваме още? Тошо Тошев, разбира се… При очевадната абсурдност на събитията на медийния пазар, би било напълно закономерно Бор-ът отново да пусне корени в Полиграфическия.
В цялата тази интрига като че ли са неясни единствено зиц-председателите, формалните фигури по тази сделка. (Нейният поръчител е ясен: той е този, който е подюрил прокуратурата да започне дело за пране на пари и укриване на данъци.) Цеко Минев или Цветан Василев?
Всъщност: не е ли все едно? Не е ли все едно кой купува и кой (и защо) продава вестници – след като е купена и продадена съвестта? След като е изтъргувана медийната свобода, след като журналистиката е превърната в адекват на най-древната професия, а правото на свободно слово се е превърнало в имагинерно понятие? След като мотивите двама от най-богатите хора в България внезапно да продадат купените само преди година тиражни издания, в които едва що са почнали да инвестират, са повече от ясни – и са изцяло политически: поставени са под натиск. Под политически натиск. От приблизително същия тип, който Путин използва срещу финансовите олигарси, които прокарват опозиционна политика в притежаваните от тях медии.
Притиснати са, защото не обслужват достатъчно всеотдайно управляващата партия и нейния тартор. Защото са си въобразили, че е възможно да подкрепят друг политически проект освен нейния. (Не че този проект е много по-различен – става дума за Меглена Кунева.) Защото са си позволили критични акценти, които липсват в почти целия ни “свободен” печат.
И защото трябва да се окръгли един медиен периметър, подкрепян финансово от една банка, в която държавата по необясними причини продължава да държи нашите (на избирателите) пари. Кой медиен периметър? Ами този на Ирен Кръстева и Делян Пеевски, като очевидната цел е извън него да не остане почти нищо друго. Зер избори идат и единогласието трябва да бъде постигнато на всяка и на всякаква цена.
Не знам кой какви изводи би могъл да си направи от тази медийна Конквиста. Сигурно мнозина ще кажат: така му се пада на Любо Пъпката. Да, ама покрай Любо Пъпката така ни се пада и на нас, българите. Защото подобни “сделки” свидетелстват само за едно – че България не е нормална държава. И че българската демокрация (и без това – фасадна) започва още повече да се изражда – и да се превръща в мека диктатура.
