Български журналисти призоваха еврокомисар Нели Крус медийната среда да се включи в мониторинга на ЕК за България
Медийната среда да се включи в мониторинга на Европейската комисия за напредъка на България в областите правосъдие и вътрешен ред – за това призоваха журналисти по време на среща с еврокомисаря по информационните технологии Нели Крус. Тя реши да изслуша представители на медиите у нас, след като получи шест писма от журналисти и различни неправителствени организации, загрижени за свободата на словото у нас.
Събитието не мина без размяна на остри реплики и обвинения между представители на враждуващите лагери – Съюза на издателите в България, оглавяван от Венелина Гочева („Труд“, „24 часа“), създадения през февруари Български медиен съюз начело с Валери Запрянов („Преса“, „Тема“), журналистите Илияна Беновска (радио К2), Николай Бареков (ТВ7) и Сашо Диков (Канал 3). Иначе незасегнати по същество останаха важни въпроси, свързани с независимостта на медиите и свободата на словото. Затова пък издателите поставиха въпроси, които не засягат Европейската комисия, а са въпрос на вътрешни политически решения – намаляване на ДДС за печатните издания, например.
Преди да даде думата на издатели и журналисти Крус обясни, че е тук, за да изслуша всички заинтересовани страни, но все още няма отговор на поставените в писмата въпроси. Въпреки че имам правомощия да се намеся, има много неизяснени неща, каза еврокомисарят и добави, че е запозната с явни примери за натиск над журналисти, без да даде конкретен пример.
Според нея репортажите за България извън страната, поставящи я в много негативна светлина, заслужават да се разследват. Тя обясни, че е поставила проблема с непрозрачната собственост и финансиране на медиите в България по време на срещата с премиера Бойко Борисов. По думите й той признал, че такъв проблем има и обещал подкрепа в усилията за увеличаване на прозрачността.
Венелина Гочева, управител на Медийна група България Холдинг (издател на „Труд“, „24 часа, „168 часа“ и т.н.) се опита да обясни на комисар Крус, че разцепването на издателския съюз през 2011 г. е нанесло големи щети за репутацията на собствениците на медии. По думите й проблемите на медийната среда в България трябва да се решат в „професионалния ни кръг“, а не с помощта на Европейската комисия.
Изказването й допълни Радомир Чолаков, изпълнителен директор на Съюза на издателите, който заяви, че печатните медии са едва ли не обречени на смърт заради възхода на дигиталните технологии. Ние се борим за съществуване, което ни вкарва в един неустойчив бизнес модел на крос субсидиране. Ако отговорим на въпроса как на един малък пазар, в условията на криза, да останем независими от външно финансиране, да не допуснем монополи и да запазим работните места, ние ще сме гениални, каза Чолаков.
Кристина Христова от Асоциация на европейските журналисти в България върна дискусията на темата с непрозрачната медийна среда в България и опасността от монополно положение. „Обръщаме се към вас с призив да бъде изпратена европейска мисия за установяване на фактите, която да провери вероятността от монополно положение на пазара на печатни медии. Друг съществен проблем е заобикаляне на Закона за обществени поръчки при предоставянето на бюджетни и европейски средства на медиите за комуникационни програми, например. Настояваме ЕК да провери дали парите за популяризиране на европейските програми отиват за техните цели, тъй като съществуват сериозни опасения, че част от тези средства се използват за осигуряване на медиен комфорт на отговорните министерства“, обърна се Христова към комисар Крус.
Думата взе Илияна Беновска от радио К2, която обяви, че ако Брюксел не се намеси, след 300 дни, когато са парламентарните избори, България ще бъде тоталитарна държава, свободата на словото ще е мъртва, а близки до управляващите медийни групи ще установят пълен монопол. „Различно мислещите ще бъдат погълнати“, заяви Беновска и призова еврокомисията спешно да наложи мониторинг на медийната среда в България. „Ако не ми вярвате, проверете дали медиите на олигарсите ще отразят думите ми“, обърна се към Крус Беновска.
При тези думи в дискусията се включи Ирена Кръстева, собственик на Нова българска медийна група, издаваща вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Засада“, „Борба“, „Меридиан мач“, както и телевизиите ББТ, ТВ7 и др, която заяви, че Беновска не представлява нито една медийна организация. Собственичката на К2 пък попита Кръства лично ли се е засегнала и я посъветва да определя реда на сина си (депутата от ДПС Делян Пеевски – бел. ред.), а не този на срещата. Кавгата бе прекъсната от Венелина Гочева, която помоли участниците да се въздържат от викове и крясъци.
В разговора се включи Николай Бареков, шеф на новините в ТВ7 (собственост на Ирена Кръстева), който заяви, че обявилата се за независима журналистка Илияна Беновска се финансира от „организирана престъпна група, занимаваща се с отвличания и проституция“ т.е. от Алексей Петров. Той уведоми присъстващите, че е подготвил „три папки с филми, посветени на нашите разследвания“. Благодарение на тях двама министри били освободени, а един е даден на съд, обясни на комисар Крус Бареков. Той и колегите му пък били залети с „кофи с помия“.
Думата взе главният редактор на в. „Стандарт“ Славка Бозукова, която премина към по-практични теми. Проблемите за печатните издания са, че се продават на ниски цени – „25 – 45 цента“, а приходите от реклама са паднали с 50% за 4 години, каза тя. Разчитаме на външно финансиране – субсидия или европроекти, допълни Бозукова. Тя призова 60% от европроектите за публичност да са предназначени за публикации в медиите, а не да се дават за рекламни материали. Авансът от 10% при изпълнение на въпросните проекти да се увеличат на 20%, поиска още Бозукова.
След нея Валери Запрянов, главен редактор на сп. „Тема“ и изпълнителен директор на в. „Преса“, изнесе патетично слово за несправедливите обвинения към медийните групировки, „омърсяването“ на журналистическата професия със случайни хора и невероятните трудности при издържането на вестници. Не за премиерската любов се борим, а за тази на читателите, обяви Запрянов. Как може някой да твърди, че у нас няма свобода на словото, като има свободия, каза още издателят.
Журналистката Ралица Ковачева от портала EUInside се включи в дискусията с думите, че ако има плурализъм на мненията в България, то това е благодарение на интернет.
Издателя на в. „Преса“ Тошо Тошев призова присъстващите да не се държат като „медийни аборигени“ на среща с класния ръководител. Той обърна внимание на факта, че в България има над 150 тв-оператори, 200 или 300 радиостанции и няколкостотин вестника. Това означава, че има вестници, които само издателите им ги четат, заяви той. Тошев поиска ДДС за хартиените издания да се намали, за да се стимулира съществуването им.
Този призив бе подкрепен от Ирена Кръстева, която обясни, че вестниците и книгите трябва да продължат да съществуват, защото „ако нещо се чете на хартия, то се запомня, ако го четеш на екрана на компютъра или iPad-а – забравяш го след 10 минути“.
В края на дискусията се включи и Петьо Блъсков, който обясни, че всички тук го познават и няма нужда да се представя. При тези думи се намеси Нели Крус с репликата, че тя няма никаква представа кой е и го помоли да се представи. „Аз съм създателят на вестниците в демократична България“, каза той. Крус се пошегува като го попита колко паметника са му издигнати, а той отговори: „Много, но от хартия“.
„Ясно ми е, че тук става дума за важни неща като темите за прозрачността на собствеността и финансирането на медиите. Ще трябва да се запозная с повече детайли от чутото“, посочи тя, след като изслуша издателите и журналистите. Чух и че вие цените независимостта на медиите точно колкото и аз, но не всички сте на едно мнение какво означава това, продължи тя. И продължи: не знам това до какъв практически резултат ще доведе. Но можем да се съгласим, че насилието е абсолютно неприемливо в каквато и да е форма, автоцензурата е неприемлива и вие и ние можем да си помогнем да разрешим това, каза Нели Крус.
Трябва да се знае кой е собственикът на даден вестник или на ТВ канал, който хората гледат. Трябва да има и прозрачност къде се насочват публичните ресурси – това са днешните правила, категорична бе тя. Трябва да даваме яснота и имаме право да знаем за какво се използват парите на данъкоплатците, настоя еврокомисарят. За мен са ясни три неща: тези проблеми няма да изчезнат без дебат по прозрачността, не искам да си скрия главата в пясъка, но можем да разгледаме варианти за решение, което казах и на премиера ви. В една по-формална кръгла маса аз ще бъда вашият най-голям поддръжник за прозрачност, предложи Нели Крус.
Източник: Mediapool
Снимки: БГНЕС
