Още за „алчните“ пенсионери

Разхождайки се в мрежата, надникнах с оправдано любопитство в сайта „Бъзикилийкс”. Един от малкото, който казва цялата, скривана от обществото ни истина и с чудесно чувство на хумор подлага на унищожителна сатира управляващите и наложените ни порядки.  Последният им бисер е –  Симеон Дянков: “България има нужда от драстично намаляване на населението. Не можем да си позволим пенсионери”. Изводът се налага почти автоматично. Цялата социална политика на правителството всъщност задълбочава емиграцията и геноцида над нацията. Предвижданите подаяния и „увеличения” на пенсии и заплати всъщност ще анулират други социални плащания и помощи. Както казва народът: „Танто за кукуригу”, т.е. положението остава същото.

През април написах коментара „Митът за алчните пенсионери”*. Поводът – акробатичните упражнения на набедени социолози и либерални икономисти, според които всеки работещ млад човек стене под товара на един, а в бъдеще и повече пенсионери. В този си коментар потвърждавам, че такова чудо няма. Крава да суче от телето си? Този сценарий е само в болното съзнание на предубедени манипулатори. Но как е по широкия свят?

Туристическите фирми на Запад с въодушевление констатират, че пенсионерите са основен контингент в пътувания до далечни и екзотични дестинации. А младоженците и влюбените са обидно малцинство. В круизните кораби съставляват до 80-90 % от пасажерите.  Дори в трюмовете предвидливо има по няколко ковчега – за всеки случай, за привържениците на максимата „Живот тук и сега!”. И обратно – в обществените дискусии преобладава загрижения тон. За това, че бъдещите пенсионери ще се завърнат към мизерията от миналото и че има опасност пенсионната система да се срине. Витае призракът на празните детски колички и обеднелите старци.

Но наистина ли относителния дял на възрастното население се увеличава така драстично, вследствие уж на увеличената продължителност на живота? Проучвания в САЩ и Европа показват, че тя всъщност е започнала да спада. Днешните млади ще пребивават на грешната земя за по-кратко от родителите си. Причините? Катастрофално затлъстяване на значителна част от тях, с произтичащите от това заболявания. И колкото и да е парадоксално – гладът и недояждането на увеличаваща се част бедно и маргинализирано население, което не може да си позволи скъпо платеното здравеопазване. Своята дан вземат и нарастващите пътно-транспортни произшествия, производствени и други инциденти. Но налице е тенденцията на нарастване на производителността в богатите страни, оттам и на брутния продукт. Именно по тази причина пенсионните им системи са устойчиви.

Във всички страни на ЕС има демографски проблем, свързан с ниската раждаемост и застаряване на населението. Тогава как да си обясним парадокса, който всъщност е правило – 50-55-годишни да се смятат за непродуктивни старци, които никой не наема на работа. Естествено на 60-70-годишни политици и топмениджъри се гледа като на хора в зенита на работоспособността си. Разумните бизнесмени и управляващи, които виждат благополучието не само в младото поколение осъзнават, че щом са налице малко хора в трудоспособна възраст, не трябва наличните по-възрастни да се изхвърлят. Вместо това могат да останат в трудовия процес, за да издържат пенсионерите. Това означава плащане на допълнителни осигурителни вноски. Да, застаряването се увеличава, но се увеличава и производителността на труда, вследствие на внедряване на новите технологии. Обругаваната автоматизация на производството не може да бъде обвинявана, че създава безработица. Защото произвежда национален продукт и благосъстояние. Навремето, писателите-фантасти изчисляваха, че едва 20 %  от населението ще създава и поддържа роботизираните производства, а останалите ще се отдават на удоволствието на свободното време. Но не отчитаха факта чия собственост са тези средства за производство и каква част от печалбата се присвоява.

Но да видим как този въпрос се решава в страната с най висока продължителност на живота – Япония. Там населението е застаряло далеч повече от това в Европа. Стига се до там, че през пролетта на 2005 г. правителството призовава пословично дисциплинираната нация към  „необуздано сексуално поведение”, с плахата надежда да стимулира прираста. Въпреки това, там залагат повече на модернизацията на производството, вместо на вноса на работна ръка и на износа на предприятия, както е в ЕС.  Японският пазар на труда е изцяло затворен за чужденци. Техния елит разчита напълно на ноу-хау, иновации и изследвания. Фирмите разполагат с възпитани в конфуциански дух, предани работници и служители. На тях плащат добри заплати и експортират качествена продукция в цял свят. В тази страна е на почит мисълта на китайския мъдрец Кун Фу Дзъ /Конфуций/: „Ако правиш план за година – засади ориз. Ако е за десетилетие – засади дърво. А ако е за столетие – образовай хора.”

Безогледната ликвидация на цели производства и десоциализация на населението породи дълбоката криза, обхванала ЕС. Там концерните обявяват фалити и прехвърлят производството в страни с евтина работна ръка. Както и у нас. Не достигат средства за пенсии, а работодателите дължат на работниците си стотици милиони от неизплатени заплати и осигуровки. Хвалим се с най-нисък плосък данък, а по „белия свят” облагането е подоходно и богатите си плащат дори и принудително това, което дължат на обществото за материалното си благополучие.

Да, има демографска криза, но дали пенсионерите са причина за това? Не е ли последователно прилаганата политика за ограбване, безпределната алчност на елита и пригласящия му слугинаж? Политика, прокуждаща дееспособното население в чужбина и обричаща държавата на самоизяждане, което отдавна е в ход.

Светослав Атаджанов

––––––––––––––––––––-

* Авторът има предвид публикация в блога си, която може да е да се прочете тук.