Реакции по темата за „Св. Иван Рилски“ – писмо до говорителя на Външно министество

Текстът, публикуван по-долу, е Отворено писмо до говорителя на българското Външно министерство г-жа Весела Чернева от Тася Тасова, българка, която живее в Австралия и е координатор на Обществените съвети на българите в чужбина за тази страна. Писмо е в отговор на публикувано в Еврочикаго становище на МВнР във връзка с храма „Св. Иван Рилски“, съдържащо се в наша публикация „За статута на храма „Св. Иван Рилски“ в Чикаго“.

Писмо на Тася Тасева до Весела Чернева,

говорител на МВнР на Р. България

Госпожо Чернева,

Като обикновен гражданин, но с чувствителност към онова, което касае съдбата на българина в чужбина, бих желала да се обърна публично към Вас относно коментара Ви за църквата „Св. Иван Рилски” в Чикаго, публикуван в най-цитираната българска медия „Еврочикаго” в САЩ.

За статута на храма „Св. Иван Рилски“ в Чикаго

Вие отправихте към нас, българските граждани извън България, официалното становище на Външното ни министерство, което намирам за непрофесионално и противоречащо с дипломатическата практика. Останах с впечатлението, че Вие сте против единството в Българската православна църква и чрез посланията си поощрявате разделението на българските общности по света.

Вие официално заявихте, че „Българската държава не може да се намесва в частноправни взаимоотношения, какъвто е казусът с функционирането на църквата „Св. Иван Рилски” в Чикаго”. Казусът, госпожо Чернева, не е такъв. Става дума за една организирана религиозна структура и нейното бъдеще като българска.

Не е вярно да твърдите, че държавата не можела да се меси. Може и още как – по силата на един закон, който определя държавната политика за българите в чужбина и който Вие вероятно познавате?

Да взимате отношение по решението на чуждестранен съд, в случая американски, никой не очаква такова нещо от Вас. Но очакваме да имате точната позиция – отношение за кое е добро и кое не за България! Това е Вашата мисия и основно задължение. И да я изразявате пред българите в странство тази си позиция гласно, убедено и без излишно шикалкавене.

Останах с впечатлението, че малко сте се пооплели в разбирането за правото на свободно вероизповедание и религиозни предпочитания. На българите в чужбина им е, простете, все тая, дали Вие уважавате техните религиозни права или не:
„Българската държава уважава правото на свободно вероизповедание и религиозни предпочитания на своите граждани.”

Това ми звучи като лекция в ООН за правата на човека? ! Oчевидно, че ще го уважавате, нали за тези права доста хора лежаха по затворите в България. Но освен, че ще го уважавате, ще уважавате и себе си.

Това означава, че българска институция навън официално общува с българска институция навън. Да Ви преведа: Българското дипломатическо представителство официално общува с официалните български институции – в случая, Българската православна църква. И по силата на оня закон, който Вие пропускате и който споменах в началото, държавата и църквата имат някакви общи задължения: да ни правят по-българи, да вливат сили и смисъл, и да ни свързват с Родината. Да, това са църквата и държавната администрация в чужбина.

И така, къде ще ходя на църква, си е изрично мое решение и не засяга държавата, в която съм, но засяга българската общност – дали в религиозно отношение е хомогенна или хетерогенна. В първия случай асимилацията се задейства на бавен ход, във втория – в рамките на второто поколение емиграция, т.е. за децата на емигранти, българската държава спокойно може да забрави за повечето от тях. Да не говорим за трето поколение…

Каква трябва да бъде позицията на държавата България, от чието име Вие вземате отношение? Да подкрепя бързата асимилация или бавната? Вие казвате „бързата”. Не давате предимство на българската институция – БПЦ – и не стимулирате българите по света да се придържат към тях. И това е становището на МВнР, така ли?

Когато става дума за българската църква, която се е случила да бъде православна, българската държава трябва да дава мило и драго тя да е утвърдена на място.

За да бъде утвърдена на място, трябва дипломатическият апарат сериозно да се е задействал и да не прави компромиси. Не е все едно да живееш в България и да ти пеят чалга на български, и да ходиш на църква само по Великден, както и като българин да живееш в САЩ, и децата ти да пеят в училище всеки божий ден американския химн с ръка на сърцето, а когато ги заведеш на църква, да поддържаш техния и своя български дух с песнопения на английски или… руски.

Да припомня – православието е традиционна за българите религия, носител на духовността, писмеността, културата и съзнанието ни. Хубава или лоша, Българската православна църква е българска институция, която е призвана от историята да поддържа православието и българщината у нас. Православната църква в Америка не е американска институция, нито българска, знаете, предполагам?

„Използвам случая да уверя българската общност в Чикаго, че МВнР и Генералното консулство са готови на диалог с всички български граждани, обединени в религиозни общности, независимо от техния правен статут”, казвате. Правете го, защото няма лошо да общувате с всички, но трябва да имате ясната позиция, когато го правите. Тя трябва да е българската, да изразява диалога и единството между институциите и държавните интереси. Да си знаете кои сте и какво защитавате.

Ако аз съм Ви политически съветник, бих Ви посъветвала да преформулирате посланието си по повод църквата „Св. Иван Рилски” в Чикаго и изобщо, и да бъдете сигурни цялото МнВР, че сте на прав път: „Българската държава подкрепя институцията Българската православна църква като официален пазител на българското и родното, наред с училището, и препоръчваме на нашите сънародници по света, изповядващи православието, да не късат връзките си с нея”.

Със здраве,

Тася Тасова

Храмът в Чикаго