Обвинението е кратко и ясно:
Москва твърди, че с пари на американската хуманитарна организация USAID е бил направен опит да се повлияе на изхода от изборите в Русия.
Наказанието: USAID трябва да напусне Русия.
В декларация на руското външно министерство се казва, че руското гражданско общество няма нужда „да бъде ръководено от чужбина„. Другояче виждат нещата представителите на руския неправителствен сектор – те предупреждават, че изтеглянето на USAID от страната ще доведе до прекратяване на дейността на много от гражданските организации в Русия.
Враг №1
Официален Вашингтон тълкува действията на Москва като оскърбление, което на всичко отгоре му бива нанесено точно в разгара на предизборната кампания в САЩ. В началото на мандата си президентът Обама беше обявил, че ще работи за преодоляване на недоверието между двете страни. Поради което сегашната постъпка на Москва може да се тълкува и като доказателство за провала на Обама в политиката му на сближаване с Русия. Това пък е добре дошло за републиканците. Техният кандидат за президент Мит Ромни неотдавна потвърди, че Русия си остава враг №1 на Америка.
Отношенията между Вашингтон и Москва и без това никога не са били розови. Руснаците не могат да се примирят с факта, че краят на съветската империя означаваше за Москва и загуба на влияние. Оттогава Кремъл се опитва да противодейства, като се държи твърдоглаво. Очевидно и Вашингтон няма нищо против да се заиграва по идеологическа линия със старите си врагове от времето на Студената война. А какъв по-класически пример за това от Русия? Така изведнъж пред очите ни оживяват идеологическите противници, които броят ядрените си глави, говорейки за разоръжаване. И всичко това с едничката цел да се усети отново тръпката от спречкването.
Свободата е като водата – винаги си намира път
Решението на Москва да изхвърли от страната американската неправителствена организация USAID се вписва идеално в тази схема.
„Нищо страшно не се е случило, ще дадем парите на някоя руска организация – нали най-важното е работата да бъде свършена„, казват от USAID.
Нещата обаче не са чак толкова прости. Защото се забелязва една тенденция, която не вещае нищо добро за световната политика. При президента Владимир Путин надали ще имаме поводи да се надяваме, че руската политика ще стане по-предвидима. Обратното – във Вашингтон все по-малко се мисли за нуждата от модернизиране на американската политика спрямо Русия. Забравя се, че Москва е необходима на голямата политика, например в Сирия или Иран – независимо от това, че Русия проявява признаци на невроза заради загубената си предишна слава на Велика сила.
Случаят USAID е символичен. Навсякъде по света има западни организации, които работят в подкрепа на демократизирането и модернизирането на отделните общества. Авторитарните режими реагират на това с ограничения и засилен контрол – така е в Китай и Египет, в Украйна и Индонезия. И в Русия, разбира се. Опитът обаче показва, че свободата и демокрацията са като водата – те винаги си намират път, камо ли пък в днешния глобализиран свят. Важното в случая е чуждите благодетели на демокрацията да не преиграват и да не насилват нещата. Засега USAID се въздържа от подобно поведение. Затова наложената сега от Москва забрана вреди не толкова на американската организация, колкото на самата Русия.
Източник: Дойче Веле/КРОСС
