Временни Обществени съвети на българите в чужбина – Становище относно приети на първо четене в българското Народно събрание предложения за изменение и допълнение на Изборния кодекс
С Т А Н О В И Щ Е
Относно: Приетите на първо четене проектозакони за изменение и допълнение на Изборния кодекс
Съдържание
I. Периметър на становището
II . Коментари по принцип
III. Предложения за изменение и допълнения на текстове от ИК
I. Периметър на становището
Настоящото становище се ограничава до следните аспекти от предлаганите и приети на първо четене промени в ИК:
1. предложения по подобряване на работата на избирателните комисии и осигуряване на по-голяма прозрачност в дейността им ;
2. възможност за обжалване на решенията на ЦИК
3. възможност за проверка и поправки в избирателните списъци
4. интернет и машинно гласуване
5. подобряване на реда и условията за откриване на избирателни секции и гласуване в чужбина
II. Коментари по принцип
1. Предложения по подобряване на работата на избирателните комисии и осигуряване на по-голяма прозрачност в дейността им
Подкрепяме направените предложения в §4 на Проект N° 254-01-83 за осигуряване на по-голяма прозрачност в работата на РИК/ОИК и ЦИК :
– създаване на интернет сайтове на РИК/ОИК, на които да се публикуват стенограмите от заседанията на комисиите и други документи;
– качване на сканираните протоколи на РИК/ОИК на сайта на ЦИК;
– публикуване на стенограмите от заседанията на ЦИК, он-лайн излъчване на заседанията на ЦИК;
– поставянето на избирателния списък под юрисдикцията на ЦИК (въпреки че технически той остава под управление на ГД ГРАО, тъй като там се намира НБД Население).
2. Възможност за обжалване на решенията на ЦИК
Съгласно препоръките на Венецианската комисия, припомнени в Решение N°4 от 4 май 2011г. на Конституционния съд по к.д. N°4 / 2011г., „финално обжалване пред съд трябва винаги да е възможно относно актовете на независимия орган, ръководещ провеждането на изборите (Кодекс на добрата практика при избори).“ За да не остави никакво място за съмнение, Конституционният съд уточнява „оспорените актове на ЦИК, с изключение на методическите указания по чл. 23, ал. 1, т. 3 ИК, подлежат на съдебен контрол по общия ред за обжалване на административните актове, предвиден в Административно-процесуалния кодекс.“
Въпреки това, в съдебната практика по прилагане на Изборния кодекс от последните месеци се наблюдават редица решения в т.ч. и на ВАС, които се отклоняват от препоръките на КС и отхвърлят жалби по недопустимост с аргумент, че обжалваният акт на ЦИК нямал характер на индивидуален административен акт. В този смисъл, в самия Изборен кодекс трябва да се разпише по един ясен начин обжалваемостта на всички решения на ЦИК с изкл. на тези, които са изрично посочени за необжалваеми, в съответствие с чл. 120 ал. 2 от Конституцията.
В този смисъл, подкрепяме по принцип предложението на §6 т. 4 на Проект N° 254-01-81. Неправилно е обаче обжалваемостта на всички актове на ЦИК да бъде предвиждана по съкратена процедура (3 дни). Това де факто силно ограничава възможността за съдебен контрол на решенията на ЦИК, обратно на духа и смисъла на препоръките на Венецианската комисия и Решението на КС. Не всички заинтересовани лица консултират денонощно интернет на сайта на ЦИК за да следят публикуваните решения (според трайната практика на ВАС срокът за обжалване тече от момента на публикуване на решенията на ЦИК на интернет сайта на комисията) .
Не подкрепяме предложената редакция.
По преждеизказаните съображения подкрепяме по принцип §1 т.1.2 на Проект N° 254-01-77 за изрично посочване на възможността да се обжалва решението на ЦИК относно реда и условията за гласуване в чужбина, но категорично не подкрепяме съкратените срокове от 3 дни. Потенциалните жалбоподатели са българи живеещи в чужбина. Нереалистично да се очаква, че те могат да обжалват от чужбина в тридневен срок !
В точка III на настоящото становище формулираме предложение за конкретна редакция на тези текстове.
Подкрепяме по принцип §2 и §3 на Проект N° 254-01-77 за даване на възможност за обжалване пред съд на решения на ЦИК по жалби срещу решения на РИК/ОИК. Редакцията на текста обаче не е прецизна, тъй като така разписана процедурата предвижда решението на ЦИК да се обжалва пред административния съд, компетентен по местонахождение на РИК/ОИК. Решенията на ЦИК се обжалват пред Административен съд София-град, а в специално посочените в ИК случаи, пред Върховния административен съд.
3. Възможност за проверка и поправки в избирателните списъци
Проблемът с лишаването от избирателни права на редица граждани на последните избори поради допуснати административни грешки е изключително сериозен. Подкрепяме по принцип всички предложения целящи да се даде възможност на избирателите да проверяват своевременно дали са вписани в избирателния списък или да обжалват евентуалното им вписване в т.нар. „забранителен списък“ по чл. 187 ал. 1 т. 7, в т.ч. и в изборния ден.
Заличаването на даден избирател от списъка на лицата с избирателни права трябва да може да се проверява на интернет страницата на ГРАО веднага щом то настъпи, а не само 5 дни преди датата на изборите, каквато процедура предвижда §8 на Проект N° 254-01-83 . Редица хипотези в ИК могат да доведат до вписване в списъка по чл.187 ал. 1 т. 7, в т.ч. и такива, които са известни месеци преди публикуването на избирателния списък (например уседналостта – 6 месеца). Няма причина да се чакат последните 5 дни за да се даде възможност на избирателя да реагира. Нереалистично кратък е и срокът от 24 часа за обжалване предвиден в проект N° 254-01-83.
4. Интернет и машинно гласуване
Подкрепяме въвеждането на интернет гласуване.
От приетите законопроекти на първо четене, по-подробни и гарантиращи по-висока сигурност на процеса на регистрация и гласуване са текстовете в Проект N° 254-01-77. Но по-удачен като периметър е Проект N° 254-01-83, който предвижда на избори 2013 да се проведе вот по интернет само в ограничен брой секции (до пет). Това е по-внимателният подход, гарантиращ че тази добра идея няма да се препъне в технически проблем. Предлагаме обаче броят на секции да бъде по-голям – 100, поне 20 от които да са в чужбина.
Не подкрепяме машинното гласуване, тъй като то не отговаря на традициите и изборните практики на голямото мнозинство от стари демокрации в Европа и на българската практика и не гарантира достатъчна степен на защита срещу злоупотреби.
5. Подобряване на реда и условията за откриване на избирателни секции и гласуване в чужбина
На избори 2011г., градовете с изборни секции в страните от ЕС и Северна Америка намаляват с 21 % спрямо 2009г., (78 през 2011г спрямо 98 през 2009г), като само за градовете без дипломатически и консулски представителства, спадът е с близо 30 % (42 града през 2011г. спрямо 58 през 2009г.). В САЩ градовете намаляват от 18 на 14, в Германия от 6 на 3, във Франция от 6 на 4 и т.н. Така за над 300 000 българи живеещи в Италия, Германия и Великобритания бяха открити секции в едва 8 града. За сравнение, на последните президентски избори в Русия, в България бяха открити секции в 26 града за около 15 000 руски граждани живеещи в страната.
В заключителния доклад на ограничената мисия наблюдатели от ПАСЕ* на президентските избори през миналия октомври се формулира следната препоръка към България по отношение гласуването в чужбина: „57. Arrangements for out-of-country voting should also be significantly improved to ensure genuinely universal suffrage.“
Превод на български: „57. Редът и условията за гласуване в чужбина трябва съществено да се подобрят за да гарантират наистина всеобщо избирателно право.“
В приетия на първо четене Проект N° 254-01-81 се прави опит да се отговори на тази критика като се облекчава в известена степен процеса по откриване на секции в чужбина , но предложенията не отиват достатъчно далече.
Необходимо е да се въведе същинско електронно подаване на заявления за откриване на секции в чужбина по интернет чрез он-лайн формуляр. Трябва да отпадне изискването за саморъчно подписване на заявлението, защото то налага преминаване през хартиен носител – отпечатване, попълване, подписване, сканиране и изпращане по и-мейл. Освен облекчение за многобройната, но силно разпръснатата българска диаспора в Европа, Северна Америка и Австралия, подаването на заявленията през интернет сайт без съмнение ще облекчи работата на администрацията по създаване на базата данни от заявители (избягва се ръчното набиране на данните от заявленията подавани по досегашния ред), намалява рисковете от грешки, позволява по-лесна проверка и в крайна сметка ще доведе до икономия на средства.
Предложение за конкретни текстове в тази посока се правят в т. III.
Житейска реалност е фактът, че организацията на изборите в чужбина и по-специално в населените места без дипломатически и консулски представителства, не може да се осъществи без подкрепата на българските организации и инициативни граждани по места. Те подпомагат българските дипломатически и консулски представители като осигуряват логистична подкрепа по организацията на изборите – връзка с местната администрация, наемане на зала, изборна техника (урна, тъмна стаичка, компютър, скенер за сканирана на изб. протокол, мобилен интернет…) и т.н. Това фактическо положение трябва да намери отражение в законодателството. Така, ръководителите на дипломатическите представителства трябва да се обръщат за съдействие към тях незабавно след насрочване на датата на изборите.
При отсъствие на предложения за членове на СИК от политическите партии, избирателни комисиите в чужбина да се назначават отчитайки предложенията на българските дружества и неправителствени организации по места.
III. Предложения за изменение и допълнение на Изборния кодекс
§1. В чл. 26, ал. 1 се създава т. 22-б
„води и поддържа актуален списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на населението – Национална база данни „Население“, като се осигурява възможност чрез интернет страницата на комисията всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер или да заяви желание да гласува извън страната като указва предпочитано населено място и държава ;”
Мотиви: Предложението е по същество допълнение към текста на приетия на първо четене Проект N° 254-01-83 §4 т. 4 като се уточнява, че предвидената възможност за проверка в списъка по ЕГН ще се осъществява по интернет. Предлага се чрез предвидения интернет сайт, на който се поддържа актуален избирателен списък, да може и да се извършва он-лайн заявяване на желание за гласуване в чужбина с цел облекчаване на избирателите.
§2. В чл.26, се създава нова ал. 7
“ (7) Решенията на Централната избирателна комисия, с изключение на тези по чл. 26, ал. 1 т. 3, ал. 8 и ал. 9, могат да се обжалват по общия ред за обжалване на индивидуални административни актове, предвиден в Административно-процесуалния кодекс.”
Ал. 7, 8, 9 и 10 се преномерират съответно ал. 8, 9, 10, 11.
Мотиви: по един ясен начин се разписва в ИК становището на Конституционния съд изразено в Решение N°4 от 4 май 2011г. по к.д. N°4 / 2011г., за да се избегнат отказите на някои съдебни състави да разглеждат жалби срещу решения на ЦИК с мотив, че не става дума за индивидуални административни актове.
§3. В чл.37 ал. 13 след думата „заместник-министър“, се поставя запетая и се добавя „които при възможност взимат предвид и постъпилите предложения от български граждани или неправителствени организации на български граждани от съответното населено място“.
Мотиви: Дава се законодателна рамка на съществуващата практика.
§4. В чл.44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо става:
„Български гражданин, който желае да гласува, заявява това не по-късно от 20 дни преди изборния ден чрез интернет страницата на Централната избирателна комисия по чл. 26 ал. 1 т. 22-б, а по изключение и чрез заявление по образец, подадено лично, чрез писмо , по факс или по електронната поща до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.“
3. Създава се нова ал. 3 със следния текст:
„Подадените чрез интернет страницата на Централната избирателна комисия или по друг начин заявления по ал. 2 се регистрират и обработват от Министерство на външните работи, което публикува ежедневно на интернет страницата си списък на държавите и населените места, за които има постъпили заявления за откриване на избирателни секции и броя на подадените заявления.“
4. Създава се нова ал. 4 със следния текст:
“ Отказът на ръководителя на дипломатическото и консулското представителство или на Министерство на външните работи да приеме заявлението следва да е мотивиран и се изпраща на заявителя на посочения в заявлението адрес. Отказът може да се обжалва пред Централната избирателна комисия в тридневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Централната избирателна комисия се произнася по жалбата незабавно с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.”
5. Алинея 4 се заличава. Ал. 3, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8.
Мотиви: Предложението цели, чрез въвеждане на он-лайн подаване на заявления за гласуване в чужбина, да се облекчи откриването на избирателни секции в градовете без дипломатически и консулски представителства в страните със силно разпръсната българска диаспора (Европа, Северна Америка, Австралия…).
Заличаването от списъците в страната на подалите заявления за гласуване в чужбина, предвидено в чл. 44 ал. 4 ИК, не съответства на Решение N°4 от 4 май 2011 г. на Конституционния съд по к.д. N°4 / 2011г., поради което се предлага да се премахне.
§5. В чл.54 ал. 4 след думата „номер “ се добавя „или да заяви желание да гласува извън страната като указва предпочитано населено място и държава“.
Коментар: техническа редакция за хармонизиране на чл. 54 ал. 4 с чл. 26 ал. 1 т. 22-б
§6. В чл.74 се правят следните изменения :
1. В ал. 2 т. 3 и т. 4 изразът „- само когато законодателството на приемащата държава изрично допуска това “ се заменят с „, освен ако законодателството на приемащата държава изрично забранява това „.
2. В ал. 4 т. 2 числото „100“ се заменя с „40“.
3. В ал. 4 се създава т. 3 със следната редакция:
„3. в населени места, където на предходни избори проведени не по-късно от 30 месеца преди датата на насрочване на изборите, е имало избирателни секции, в които са гласували най-малко 100 избиратели; при произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави – членки на Европейския съюз или в дипломатически и консулски представителства. “
Мотиви: За пръв път се прави опит за използване на „изборната памет“ при откриването на избирателни секции в чужбина, така че да се облекчи откриването на избирателни секции в населените места, където има трайно установени български граждани.
Алтернативно, предлагаме следната редакция на т. 3, съществувала в предходното изборно законодателство (ЗИНП – отм.)
“3. по преценка на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство в съответната държава.”
4. Създава се нова ал. 6 със следния текст:
“ (6). Във връзка с организацията на избирателни секции в населените места, в които Република България няма дипломатически и консулски представителства, ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в съответната страна могат да търсят и получават съдействие от български граждани или неправителствени организации по места.“
Мотиви: Дава се законодателна рамка на съществуващата практика.
_____________________
Временни Обществени съвети на българите в чужбина
www.globalbulgaria.org
Тася Тасoва, координатор за Австралия
Божидар Попов, координатор за Бразилия
Димитрина Ланг, координатор за Германия (Мюнхен)
Лидия Фауст, координатор за Германия (Щутгарт)
Красимир Гаджоков, координатор за Канада (Торонто)
Петранка Стаматова, координатор за САЩ (Чикаго)
Стоян Чонев, координатор за Канада (Монреал)
Любомир Гаврилов, координатор за Франция
Стефан Mанов, координатор за Южна Франция (Тулуза)
Димитър Иванов, координатор за Швейцария
