Пълен текст от изказването на Петранка Стаматова – вицепрезидент на Българо-американската асоциация, пред гостите на седемнадесетия фестивал „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ЕСЕН 2012″ .
Изказването е свързано и с предстоящата Световна среща на българите и българските общности в Брюксел.
Уважаеми гости, приятели, сънародници,
Уважаеми г-н Росен Иванов,
Темата на този панел е свързана със Световна среща на българите в Брюксел.
Президентството застана зад инициативата на евродепутата Емил Стоянов за среща с българите в чужбина, на тема „ПОЛИТИКИ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА“, и тя ще се проведе на 7 и 8 ноември тази година в сградата на Европейския парламент в Брюксел. Според вицепрезидента г-жа Маргарита Попова, срещата ще обсъди: “условия за участието на българите в чужбина във всички политики, които правят правителството и българската държава”. Много българи одобриха, но и много разкритикуваха мястото и времето на срещата. Защо в Брюксел, а не в София, и защо в работни дни, а не в почивни – се запитаха мнозина. Така или иначе тази среща предстои и е един форум, на който се надяваме, че ще бъдат повдигнати и обсъдени важни въпроси, които ни засягат.
Вицепрезидентът Маргарита Попова заяви наскоро, в интервю за българско емигрантско издание в Лондон, че: «От гледната точка на президентската институция конференцията в Брюксел е и изпълнение на наше обещание от преди изборите – да настроим вниманието си към българските общности зад граница, да имаме диалог с тях. Техният житейски и професионален опит и капацитет може да бъде използван за продължаването на реформите тук, в България.“ Тя каза още, че: „От многото си разговори с българските общности зад граница разбрах няколко прости и важни неща: мнозинството иска да имат един първи адрес в България, където могат да поставят въпроси, проблеми и да лансират идеите си. Искат да бъдат чути. Другото нещо, което разбрах, е, че те искат да излъчат по модерен и демократичен начин свои представители в подобен бъдещ орган – чрез избор. И най-сетне те очакват този представителен орган да е независим от другите власти, без, разбира се, да се лишава от общуването и сътрудничеството с тях. Не желаят бюрокрация, натрупване на институции, защото са убедени, че това не привлича, а отдалечава хората.»
Българо-американската асоциация инициира през м. юли 2012 г. специално събрание на българските организации с идеална цел в Чикаго, на която обсъдихме теми и предложения, свързани със Световната среща на българите в Брюксел ‘2012. Но от тогава и до днес не ни е известно каква е ролята и участието на ДАБЧ в тази среща.
По оценки на МВнР, българските граждани, живеещи извън страната, надхвърлят два милиона души. Поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с висок естествен прираст; броят на родените в чужбина българчета след 1989 г. се оценява най-малко на 200 хиляди. Също така по официални данни, българите в чужбина имат значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута са на стойност между 1 и 2 млрд евро.
Приносът на българските граждани в чужбина не се изчерпва само с парични преводи; те представляват и голямата част от научния, техническия, а вероятно и културен потенциал на нацията.
Привличането на българите в чужбина към националния живот на страната минава през създаването на пълноценен избирателен район в чужбина, в който да можем да избираме народни представители, както това правят българите в страната. И в крайна сметка, през политическо представителство в Народното събрание.
Топяща се нация, каквато е нашата, ще има шансове да не остане в покрайнините на глобалното село, само ако използва своята диаспора. Става дума за хора, които в голямата си част са излезли от България през последните 20 години, а и по-скоро. Връзката на тези хора с България е изключително силна все още – там са останали роднини, приятели, имоти и т.н. Лека-полека през годините обаче това нещо няма да се запази. От нас зависи днес да сложим основите на една стабилна връзка между българските институции и българските граждани, където и да се намират те по света, между пръснатата диаспора и нейния извор и център. И по този начин Родината ни да просперира. Но това е само една част от въпроса, само първата стъпка, защото има над два милиона българи, които не са български граждани, но са с български корени и много от тях се чувстват българи и искат да бъдат приобщени. Не трябва да забравяме за тях.
В края на м. юли, по настояване на временните Обществените съвети на българите зад граница, в дневния ред на срещата в Брюксел бе предложено да се добави, и от Президентството бе одобрена и включена нова тема – за институционалното представителство на българите зад граница.
Ето защо нека поговорим за това институционалното представителство, което очаквахме да бъде адекватно разработено в Законопроекта за българите и българските общности извън Република България, изготвен от ДАБЧ и специалисти в областта.
След като ДАБЧ публикува на сайта си този проектозакон, Еврочикаго бе първата медия, която разпространи текста на проектозакона. Още през ноември 2011 г. председателят на ДАБЧ Росен Иванов коментира за читателите на Еврочикаго проекта за Закон за българите и българските общности зад граница (линк: https://www.eurochicago.com/2011/11/r-ivanov/ )
Първата редакция на предложения проектозакон, поставен на обсъждане в края на миналата година, се оказа с много слабости, посочени дори от МВнР.
За слабости се говореше и в много от коментарите на сайта Еврочикаго, в които се включиха не само българи от Чикаго (сред тях част от тук присъстващите), но и читатели от 4 континента. Свои мнения изказаха както бивши председатели на Агенцията за българите в чужбина, така и настоящи служители на ДАБЧ (като единствено последните разбираемо подкрепяха творението си).
Ето какво забеляза например наш читател, любител на фактите и статистиката:
„В глава четвърта „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ„ се говори за Министър, отговарящ за политиката към българите и българските общности в извън Република България, и подробно за Държавна агенция за българите в чужбина. Размерът на тази глава е от 245 реда и 2254 думи.
Глава №5 от закона липсва въобще, а глава шеста ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, се състои само от 60 реда и 493 думи.“
Темата вълнува българите зад граница и затова говори самият брой на коментарите на сайта Еврочикаго (споменавам го не защото е наш и базиран в Чикаго, а защото вероятно няма друго българско издание в последно време,отделило толкова място по горещата тема). В него две от петте най-коментирани теми за последните три години са свързани именно с този проектозакон. Освен това практически всички мнения и коментари за този проектозакон и на сайта на Министерски съвет бяха отрицателни. Той бе върнат на изготвилите го за доработка.
С решение № 527 от 25 юни 2012 г. българското правителство одобри доработения проект за Закон за българите и българските общности извън Република България. Той бе разгледан и от различни комисии в Народното събрание. Какво точно е било изменено в него, вероятно г-н Росен Иванов може днес да ни каже?
В Мотивите на този законопроект между другото се казва: „За първи път се дава възможност за участие в обществено-политическия живот на българската държава чрез създаването на Национално представителство на българите и българските общности извън Република България.“
Но това Национално представителство на българите и българските общности извън Република България бе описано в законопроекта по следния начин:„То ще се състои от представителите на вписаните в Регистъра на Държавната агенция за българите в чужбина организации и ще изразява мнението на българите от чужбина по въпросите на провежданата държавна политика и по отношение на съществуващи или възникнали проблеми, отнасящи се до българите и българските общности в съответната приемна държава.“
Тук може би е мястото да се запитаме каква ще е философията на представителството ни в Родината, в контекста на този закон и не само на него. Как ще се определят хората, които да ни представят? Само от вписаните в регистъра на ДАБЧ организации или чрез вот от самите български общности зад граница? В този проектозакон и в други закони, като например при евентуални промени в Избирателния кодекс, ще залегнат ли някакви конкретни текстове, свързани с избирателен район „Чужбина“? Каква е готовността на институциите, диаспората да има не само право на свой избирателен район, но и правото на депутати, излъчени от нея в националния парламент? Такива практики по отношение на диаспората, съществуват вече в законодателствата на не една или две страни. И не само в страни от Западна Европа, но и на Балканите.
Ще цитирам отново думи на вицепрезидента г-жа Попова, казани в едно от последните й интервюта. Става дума за Националната стратегия за българите зад граница.
“Този проект, изработен от Агенцията за българите в чужбина, можете да видите на страницата на президентството, публикуван във връзка със заседанието на Съвета 18 юни т.г. Това е проект, ние нямаме участие в неговото изготвяне. За нас конференцията в Брюксел е мястото, откъдето искаме и смятаме за редно да тръгне формулирането на приоритетите на бъдещата стратегия. И несъмнено ще подкрепим усилията на изпълнителната власт.”
От тук не става ясно успели ли са да намерят общ език тези две институции?
Следва цитат от заседанието на Комисията по правни въпроси, на което проектозаконът и разискванията по него бяха отложени.
„Искра Фидосова: Законът поставя изключително много въпроси, принципни по понятия. Аз дори се изненадвам, че въобще такъв закон е правен без дискусия и без обсъждане. Това е нещо много сериозно.
Росен Иванов: Имаше работна група. Освен това законопроектът много дълго стоя на сайта на Агенцията
Искра Фидосова: Аз не говоря за работна група. Говоря за обществено обсъждане. Защото като се започне още от първия текст, ще има тежки спорове по основни понятия.
Освен това, при нас няма представени абсолютно никакви становища по един толкова важен законопроект от когото и да било. Имам само и единствено законопроектът. От никой няма нищо постъпило. Може би трябва да ни дадете позиции и становища, които са изразени при вас при изготвяне на законопроекта, за да можем да се запознаем и да сме наясно кой подкрепя и кой не подкрепя законопроекта.»
Преди месец при гласуване предложението за отлагане на разискванията по този законопроект всички депутати единодушно се съгласиха, че законът, макар и качен на сайта на агенцията, не е издържал процедурата на широко обществено обсъждане. Депутатите гласуваха единодушно с двадесет „ЗА” (без против и въздържали се) да бъдат отложени разискванията по този законопроект с молба към представителите на вносителите да бъдат изпратени позиции и становища по законопроекта, с които те разполагат . Може би една от причините на днешната обиколка из Америка на г-н Иванов е да потърси подкрепа на законопроекта?
Както вече споменах, по настояване на Обществените съвети на българите зад граница, в дневния ред на срещата в Брюксел бе включена нова тема – а именно темата за институционалното представителство. Надяваме се, че по тази тема, както и всички теми и въпроси, свързани с диаспората, различните власти и институции в България ще успеят да си помагат взаимно, както и, че диалогът между институциите и диаспората няма да е само по повод важни форуми (като предстоящата среща в Брюксел), ами ще стане постоянен.
Времето и обстоятелствата са такива, че сами налагат преосмисляне на някои нагласи и стереотипи. На външните българи, ако мога така да ги нарека, не бива да се гледа като на някакви второстепенни български граждани. Представата, че те не са вече част от българската нация, трябва да се преосмисли. Представата, че българите, които имат двойно гражданство, трябва са с ограничени избирателни права – също. Защото ако не всички, то голяма голяма част от българите по света са разпиленият човешки капитал на тази нация. И защото може да дойде ден, когато в България да се раждат по-малко деца, отколкото – в семейства от диаспората.
За правото на равни избирателни права на всички български граждани, независимо дали живеещи в страната или в чужбина, бе посветена и една пресконференция, която се проведе на 27 септември т.г в София, в конферентната зала на БТА. Тя бе организирана от Сдружение „ДА“ – Демократична алтернатива. Темите, обсъждани в нея, бяха свързани с конституцията и с дискриминацията на българите с двойно гражданство в техните избирателни права. Основателите на Сдружение „ДА“ – Божидар Чеков и Румяна Угърниска бяха довели специално за брифинга в Софияфренския професор по конституционно право Ги Каркасон, който е участвал в последните поправки на френската Конституция и е съветвал няколко френски президента – Митеран, Ширак, Саркози и Оланд.
Проф. Каркасон заяви на тази пресконференция, отразена и от Еврочикаго, следното:
„От гледна точка на демокрацията има неща, които просто не подлежат на разискване. Първо, всички граждани на една държава, когато са стигнали до възрастта, която им позволява, са избиратели и избираеми. След това, ако техните съграждани не искат да ги избират или не искат да гласуват за тях поради факта, че те имат двойно гражданство, или, че живеят в чужбина – това си е тяхно пълно право. Но, когато се забранява, поради двойно гражданство или пребиваване в чужбина, на другите да бъдат избирани – това е посегателство не само върху техните права, то е посегателство върху правата на всички български граждани, които са избиратели и които са лишени от правото да ги избират.„
Той каза още, че: „Ако между българите има един де Гол или Уинстън Чърчил, където и да живее той по света, съветвам ви да не се лишавате от възможността да го изберете.“
Завършвам с една страничка от презентацията на Временните обществени съвети на българите в чужбина, изготвена специално за срещата в Брюксел. В нея е отразено разбирането на Обществените съвети за понятията „институционално представителство“ и „институционална връзка“. „България е там, където има българи!“ пише в края на тази страничка. Не знам дали Родината е в сърцата на всички българи по света, но вярвам, че тя е в сърцата на всички събрали се днес в тази зала.
.
