Младокът, купил остатъците от комбината през 2011 г., вече е аут, а мястото му е заето от поредната пешка
Миналата година неизвестният никому 26-годишен Лъчезар Варнаджиев купи за 316 млн. лв. обособена част от МК „Кремиковци“. Наричаният само преди четвърт век „гордост“ и „гигант“ на социндустрията, за пореден път смени собственика си, ставайки притежание на компания без история, регистрирана месец преди деня на продажбата. Медиите пошумяха около скандалната възраст на купувача, произхода на средствата му и финансирането на сделката. Националната агенция по приходите тушира ажиотажа разгласявайки, че започва пълна проверка на обстоятелствата около покупко-продажбата, след което поредното чудо на сбъркания ни преход бе „затиснато“ от по-нови, по-атрактивни и по-кресливи събития. Напразно.
Предистория на историята
Открит през 1963 г., МК „Кремиковци“ постепенно увеличава обороти. Към 1989 г. комбинатът се е разраснал на 24 кв.км площ, върху която функционират 25 завода с общо около 15 000 работници. Той осигурява 25% от товарите, превозвани от БДЖ, както и 50% от оборотите на пристанище Бургас. След две петилетки в условията на свободна „входно-изходна“ икономика на сметката му се натрупват задължения в размер на 640 млн. лв (деноминирани) и множество претенции за замърсяване на околната среда. Влязъл в „черния списък“ на губещите предприятия заедно с БГА „Балкан“, ДЗУ – Стара Загора, „Горубсо“ – Мадан и др., през 1999 г. 71% от акциите на гиганта са продадени на фирмата на Валентин Захариев „Дару металс“, срещу 1 долар и обещание за инвестиции в размер на 300 млн. долара, които да бъдат направени за период от пет години.
След смяна на собствеността, вероятно като жест на добра воля, правителството опрощава 201 млн. лв. от дълговете на „Кремиковци“ и отпуска 183 млн. лв. за погасяване на задължения на комбината към НЕК и Булгаргаз, което по своята същност е държавна субсидия на частна компания. „Дару металс“ е преименувана на „Финметалс“, а през 2004 г. Софийски градски съд налага запор на притежаваните от нея акции на металургичния комбинат, поради неизпълнени ангажименти от приватизационния договор. Мярката е предпазна с цел ограничаване възможностите на В. Захариев за „бягство“ от поетите ангажименти. Решил да се оттърве от Кремиковци, той заобикаля възбраната, продавайки не акциите, а компанията, която ги притежава.
От 2005 г. „Финметалс“ официално става част от Глобъл стийл метълс лимитид (GSHL). Новият собственик Прамод Митал разсрочва дълговете към НЕК и Булгаргаз за 10 години и обещава на свой ред 300 млн. евро инвестиции до 2011 г. Той прави и още нещо. Плаща задълженията на комбината към Агенцията за държавни вземания (112.8 млн. лв.), която вдига запора върху акциите на дружеството. Те веднага са използвани като залог за емисия облигации на стойност 325 млн.евро, пласирани чрез Лондонската фондова борса. Сумата от тази финансова операция обаче не е инвестирана в „Кремиковци“ и задълженията продължават да се трупат. Опитите на Прамод Митал да намери купувач за комбината се провалят.
През 2008 г. дружеството е обявено в неплатежоспособност, а през 2010 г. – в несъстоятелност. Пазарната стойност на активите му към 2010 г. възлиза на 837.2 млн. лв., но срещу тях стои колосалната сума от около 2 млрд. лв. дългове. Следват два неуспешни търга за продажба на онова, което е останало от него, проведени през 2010 г., като цената тръгва от 565.5 млн. лв. и слиза на 452.4 млн. лв., без да има сделка.
Офшорки и хора-пешки в печеливша комбинация
Проведеният на 7 февруари 2011 г. трети търг за продажба активите на „Кремиковци“ за 396 млн. лв. отново няма успех. Ако някой чака обаче цената да пада още, вече е получил сигнал, че забавянето оттук нататък става високорисково, понеже има заявен интерес към комбината, макар нереализиран в покупка. Време е за действия и те не закъсняват.
На 23.02.2011 г. Симеон В. Стоянов (известен с участието си в шест различни дружества, между които София Ленд и фирми от групата “Надин”) учредява „Надин металс трейд“ ЕООД с предмет на дейност: изкупуване, съхраняване, преработка и търговия с цветни и черни метали. Капиталът на дружеството е 20 000 лв., внесен по набирателна сметка в Първа инвестиционна банка (ПИБ) АД. На 08.03.2011 г. Лъчезар Варнаджиев повтаря като под индиго действията на Симеон Стоянов, регистрирайки „Елтрейд къмпани“ ЕООД. Размерът на капитала, банката и предметът на дейност са същите.
Третият участник в комбинацията е фирма „Валпет консулт“ ЕООД, собственост на Валентин Петров Войнов (лице със същото име се среща два пъти в регистрите с дарители на ПП ГЕРБ – през 2007 г. с 4 000 лв. и през 2008 г. с 5 000 лв.). Регистрирана е през 2009 г. с 5000 лв. капитал и предмет на дейност: експлоатация на търговски обекти и търговия. До края на 2010 г. тази компания е „спяща“ – няма дейност, както се разбира от декларациите, представени в търговския регистър. На 04.01.2011 г. в играта влиза първата офшорка, регистрирана на Британските Виржински острови – “Спиката консултинг лимитид”, която подава молба за приемане като съдружник във „Валпет консулт“.
Към 12.04.2011 г. – датата на четвъртия търг за продажба на „Кремиковци“, публичните участници в предстоящия “спектакъл” са структурирани. И трите еднолични дружества с ограничена отговорност – “Надин металс трейд”, “Валпет консулт” и “Елтрейд къмпани” са без история, без собственост и са притежание на български граждани, нямащи нищо общо с металургията. Тези обстоятелства пораждат резонни въпроси в публичното пространство относно произхода на средствата за финансиране на сделката и съмнения за наличие на задкулисен интерес към остатъците от комбината. Плащането на сумата от 316 млн. лв. (на 14.04.2011 г.) от официалният купувач “Елтрейд къмпани” ЕООД слага началото на процес на бърза и тиха трансформация на собствеността и в трите дружества.
На 29.04.2011 г. “Толедо асоушиейд лимитид”, регистрирано на Британските Виржински острови, подава молба до “Надин металс трейд”, с която заявява желание да придобие дяловете на собственика – Симеон Стоянов. Две седмици след това на 16.05.2011 г. “Валпет консулт” ЕООД вече е собственост на “Спиката консултинг лимитид”. Излизането на решението на Софийски градски съд от 02.06.2011 г. за въвеждане във владение на купувача в МК “Кремиковци”, дава допълнителен тласък на промените, случващи се почти паралелно и в трите компании. На 08.06.2011 г. Валентин Войнов излиза от играта, освободен от новия собственик на “Валпед консулт” – офшорката “Спиката консултинг”. Мястото му е заето от следващата пешка – Пламен Георгиев Атанасов (собственик на “Монолитно строителство” ЕООД, строил ВЕЦ “Калето” – 3 МВт, на площадката на “Асарел-Медет”, открит от Бойко Борисов на 03.06.2011 г.). Същият ден Симеон Стоянов продава “Надин металс трейд” на “Толедо асоушиейд лимитид”. След седмица на сцената се появява и третата офшорка – “Бессиън мениджмънт лимитид” и тя с регистрация на Британските Виржински острови, с молба за придобиване дяловете на “Елтрейд къмпани” от Лъчезар Варнаджев. Дни преди да продаде компанията обаче, Варнаджиев учредява залог върху закупения от него МК “Кремиковци” в полза на ПИБ АД срещу сумата от 59 млн. евро.
На 05.08.2011 г. в един и същи ден “Валпет консулт” и “Надин металс трейд” правят същото – залагат пред ПИБ АД търговското предприятие срещу сумите от 56 243 000 евро и съответно 53 685 650 евро. Оттук нататък макар три различни офшорни компании да са собственици на българските фирми, които се разпореждат със собствеността и управляват „Кремиковци“, действията на чужденците са напълно синхронизирани, все едно се командват от едно лице. До края на м. август 2011 г. адресите на управление на “Елтрейд къмпани”, “Валпет консулт” и “Надин металс трейд” са преместени в бившата административна сграда на „Кремиковци“. На 27.12.2011 г. Лениа Пападопулу като представител на “Спиката консултинг” освобождава Пламен Г. Атанасов и назначава за управител на “Валпет консулт” Петър Владимиров Ташков, а като представляваща “Бессиън мениджмънт лимитид” избира за втори управител на “Елтрейд къмпани” – Дамян Весков Бояджиев, който да упражнява правата на собственика заедно с Лъчезар Варнаджиев. На същата дата и Мария Пападопулу, представител на “Толедо асоушиейд лимитид”, назначава втори управител на “Надин металс трейд” – Тодор Петров Чакалов. И в трите дружества е вдигнат лимитът на разпоредителни сделки от 200 лв. на 200 000 лв. без да се иска разрешение от собственика.
ПИБ АД и група “Надин” – “скромният” шепот на парите
Взривеният обществен интерес около продажбата на “Кремиковци”, провокиран най-вече от неяснотата на произхода на средствата на купувача, принуждава ПИБ АД, ден след като е извършено плащането по сделката да признае, че е осигурила финансирането чрез т.нар. “мостово кредитиране” на трите компании – “Елтрейд къмпани”, “Валпет консулт” и “Надин металс трейд”, със сума в размер на 161 .6 млн. евро или 316 млн. лв. общо. Макар банковият кредит у нас да е приет като изрядна форма за доказване “чистота” на парите, остават въпроси, на които никой така и не дава смислен отговор – като тези как на фирми по на един месец (каквито са и “Елтрейд къмпани” и “Надин металс трейд”) се отпускат заеми за милиони без нищо насреща. Как собствениците на компаниите (“Валпет консулт” и “Елтрейд къмпани”) гарантират, че ще върнат парите, след като нямат опит в управлението на активи. Всичко това, прибавено към становището на посланика на САЩ в България Дж. Байърли за ПИБ АД, причислил я към една от “гнилите ябълки” на банковата ни система в своя грама от 2006 г., публикувана на сайтовете на Уйкилийкс и българското му поделение Бивол.бг, както и светкавичната трансформация на собствеността на фирмите купувачи, след осъществяване на сделката към офшорна зона, оставят съмнения за задкулисие, което по някакви причини, старателно се крие от светлината на прожекторите.
Другото, което остава встрани от публичното внимание, са финансовите резултати от дейността на трите компании след влизането им във владение в „Кремиковци“. На 08.06.2012 г. едновременно са приети годишните им отчети от представителите на офшорките-собственици. Макар две от тях да приключват годината със счетоводна загуба, а едната – “Надин металс трейд” с печалба, управителите им са освободени от отговорност. Мониторингът на счетоводните документи показва, че “Валпет консулт”, “Елтрейд къмпани” и “Надин металс трейд” са реализирали приходи в размер на 151 386 000 лв. (виж таблица 1). Тази сума покрива почти половината от отпуснатия от ПИБ АД заем в размер на 316 млн.лв. и е получена само за половин година от продажбата най-вече на скрап. И трите фирми прогнозират увеличаване на приходите през 2012 г. съответно с по 10% за “Валпет консулт” и “Надин металс трейд”, а за “Елтрейд къмпани” с 40%.
Фирма Приходи за 2011 г.
“Елтрейд къмпани” ЕООД 132 545 000
“Валпет консулт” ЕООД 10 504 000
“Надин металс трейд” ЕООД 8 337 000
Общо: 151 386 000
Таблица 1. Реализирани приходи от компаниите, участвали с “Елтрейд къмпани” в сделката за „Кремиковци“
“Надин комерс” е компанията, посочена в отчетите и на трите дружества като основен клиент. Тя е част от групата “Надин”, притежаваща завод за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, открит от Б. Борисов през 2010 г., и една от останалите около хиляда структури в страната с лицензирани пунктове за изкупуване на метален скрап, след като правителството на ГЕРБ въведе ограничителен режим за този вид бизнес. Групата “Надин” чрез дружеството си “Надин – Н” е свързана по странен начин с “Елтрейд къмпани” още при създаването на последната, доколкото и двете са регистрирани на един и същ адрес в София, на ул. “Перник” № 120. Има и други “съвпадения”. Четири от фирмите в групата “Надин” – “Надин комерс”, “Надин транс”, “Надин реал естейт” и “Надин холд” са собственост на “Надин метал”, който се притежава от “Надин – 3”, а тя пък на свой ред от “Надин – Н”. Скрити една в друга компаниите-матрьошки в крайна сметка водят до офшорната зона на Британските Виржински острови, където е регистриран новият собственик на “Надин – Н” – “Никила дивелопмънтс лимитид”, на когото на 22.06.2012 г. тримата притежатели на части от група “Надин” – Радослав Босилков, Владимир Тодоров и Огнян Шопов прехвърлят дяловете си.
През 2011 г., след като става основен клиент на трите компании “Валпет консулт”, “Елтрейд къмпани” и “Надин металс трейд”, разпореждащи се с активите на Кремиковци, “Надин комерс” реализира двоен ръст на приходите в сравнение с 2010 г. (виж таблица 2), които достигат 332 млн.лв. Като нюанс в партньорството им е фактът, че счетоводните отчети на трите дружества “Елтрейд къмпани”, Надин металс трейд” и “Надин комерс” са изготвени от една и съща одиторска фирма – “Одит консулт 99” ЕООД.
Година Приходи Печалба в лева
2009 72 624 000 12 863 000
2010 168 564 000 8 538 000
2011 332 072 000 1 692 000
Таблица 2. Приходи на “Надин комерс” ЕООД за последните три години
През юли 2012 г. при спецакция на полицията са задържани Радослав Босилков – един от формално бившите собственици на групата “Надин”, заедно с Павел Варнаджиев, брат на Лъчезар Варнаджиев (младежът купил „Кремиковци“) по обвинения за данъчна измама с ДДС. Към момента няма допълнителна информация от МВР докъде е стигнало следствието и води ли се такова въобще. На 10.09.2012 г. Ления Пападопулу, представляваща “Спиката консултинг лимитид”, отстранява Лъчезар Варнаджиев от “Елтрейд къмпани”, а Мария Пападопулу, представляваща “Толедо асоушиейд лимитид”, освобождава Симеон Стоянов от “Надин металс трейд”.
Ако запазят темповете на работа от 2011 г., останалите трима управители на трите компании, разпореждащи се с активите на „Кремиковци“, нищо чудно до края на тази година да върнат на ПИБ АД заема, отпуснат за покупката на металургичния гигант, или поне голяма част от главницата му. Още повече, че на общата им страница в интернет непрекъснато вървят обяви за продажба на тонове метали и метални изделия, а в тяхно разпореждане са около 250 км железен път, 36 дизелови локомотива, 2 електровоза, 200 вагона за вътрешно-технологични превози и 490 за превози на товари по националната ж.п. мрежа. Наличието им може да стане основание за заявка за навлизане в бизнеса с товарни превози.
Трайчо Трайков, който към момента на продажбата на „Кремиковци“ е министър на икономиката, енергетиката и туризма, изразява задоволство от сделката, тъй като според него работниците ще получат заплатите си, а 80 млн. лв. ще влязат в Националната агенция по приходите (НАП). След направеното светкавично прехвърляне на собствеността на компанията-купувач и партньорите й в офшорната зона на Британските Виржински острови, нищо чудно държавата да си остане с тези 80 млн. лв., а приходите от продажбите, след като бъде върнат заемът на ПИБ АД, да “изтекат” към неперсонифициран собственик извън пределите на България, игнорирайки ежедневно внушаваните от Б. Борисов и С. Дянков мантри за ниски данъци, макроикономическа стабилност и сигурност на банковата ни система. Очевидно Раят не е тук и „Кремиковци“ е поредното потвърждение на това. Очевидно повтарянето на една и съща грешка не води до избягването й. А може и точно това да е целта. Лошото е, че сметката за всичко плащаме винаги ние, гражданите.
Светла Василева
