Пак за храма „Св. Иван Рилски – Чудотворец“ в Чикаго

В редакцията на Eurochicago.com получихме писмо във връзка с публикацията „Обръщение на свещеника и църковното настоятелство при БПЦ „Св. Иван Рилски“ – Чикаго“ . Въпреки, че този текст е подписан само от частно лице,  а не както е в първия случай, от свещеника и църковното настоятелство на храма, публикуваме и него. поради това, че той вероятно изразява позицията на другата страна, в дългия спор, свързан с черквата „Св. Иван Рилски“,

–––––––––––––––––––––––

.

До авторите на Обръщение(то), свързано с храма „Св. Иван Рилски“, към вярващите българи в Чикаго и към българските медии

Уважаеми господа,

Запознах се с Обръщение(то) публикувано в портала Eurochicago.com. Казвате, то е израз на вашето желание да предоставите информация на всички православни българи и на българските медии, за развилите се през последните години събития в живота на църквата, с което напоследък тенденциозно се спекулира(ло) и манипулира(ло) общественото мнение. Обръщате се към всички православни българи в Чикаго и околните предградия и дори в цяла Америка с надежда за разбиране(!). Подобно обръщение вие публикувахте и през 2009 г. (http://www.bulgaria21.net/issue/t27701.htm)

Приветствам

вашето намерение да бъде казана истината. Споделям, че „Всички православни християни са призвани да свидетелстват за истината.„ Ще добавя думите на Фред Томсон, бивш американски сенатор: „Търсенето на истината е национална американска традиция”. Убеден съм във вашите искрени намерения тя да бъде казана. Затова ще взема отношение към някои от неточностите в Обръщение(то), които обяснявам с недостатъчното познаване на фактите и неволни пропуски в прегледа на документите от ваша страна.

Историята по създаването на църквата „Св. Иван Рилски“, както и взаимоотношенията с църквата „Св. София“ и епископ Йосиф и епископ Кирил и Българската патриаршия, не са предадени точно. Без да влизам в подробности ще отбележа, че епископ Кирил е низвергнат (разпопен) от БПЦ през 1963 г. за участието му в разкол. През 1990 г. пише покаятелно писмо до патриарх Максим. Иска прошка „за всички сторени грешки, плод на човешка слабост и малодушие” (цитатът е от писмото). Низвергването му е отменено в очакване той да се завърне в лоното на майката – църква, Българската патриаршия. Като израз на добра воля той е допуснат, цитирам ви

„в духовно общение със Светия Синод на БПЦ, който служи Св. Литургия с целия Свети Синод, включително патриарх Максим.“ Както знаем, той не се връща към БПЦ.

Кой и доколко

„спекулира с термините „канонична църква“, „каноничен свещеник“ и т. н. ?„ Отговорът по отношение на свещениците е даден в Интернет страницата на Православната църква в Америка. Каноничен е всеки свещеник, чието име срещнете в диптиха там. Ако не срещнете името на някого, който пред вас се представя за каноничен свещеник, това означава, че спекулира, не казва истината ( http://www.bdoca.org/Clergy_Diptych.html ).

Намирам за сериозен пропуск от ваша страна премълчаването на факта, че Георги Иванов (случайно съвпадение на неговото и моето име – лично и фамилно) е човекът, който е съосновател на църковната община „Св. Иван Рилски“, който предоставя помещения за черковни служби в собствения си дом в първите месеци от основаването на общината, който гарантира банковия заем от 200 000 долара при покупката на храмовата сграда с личната си собственост, който лично заплаща всички разходи по закупуването на материали и труда по изграждането на олтара и ремонта на сградата по онова време. Вярно е, че тези пари му бяха възстановени, когато църквата се стабилизира финансово, но помощ оказана на време е двойна помощ. Грехота е, човекът направил толкова много за църквата Св. Иван Рилски да бъде нарочван в „лични користни цели„.

Неточно се използва и интерпретира думата

„конгрегация„. Тълкованието „частна” е далече от нейната същност. Така се внушава твърдението, че Георги Иванов има претенции към храма като негова лична собственост. Това е абсурдно! Смисълът на думата по отношение на църквите е съвсем друг. В практикуването на своята религия, групата от хора, обединени в конгрегация, не са зависими в никаква степен от каквато и да е духовна или гражданска власт.

Дали и до колко този принцип има място при Православието?

Отговор намираме в Устава на диоцеза на покойния епископ Кирил Йончев. Диоцезът приема да бъде „неразделна част от духовната цялост на Българската Източно-Православна Църква„ в София, но не приема нейната административна власт „Докато Върховната управа (Светия Синод) на Българската Източно-Православна Църква се намира под контрола на комунистическото правителство в България … (Глава първа, член 1-ви и 2-ри от устава). Обърнете внимание колко ясно е казано – духовно да, административно не. Това беше и разбирането на учредителите на църквата „Св. Иван Рилски“, споделяно до един момент и от свещениците. Прието е духовното покровителство на епископ Кирил, докато административно да се управлява от общото събрание на членовете на църквата и избраното от него църковно настоятелство. Това беше гаранция за запазване на църковната община и храмовата сграда като български духовен, образователен и културен център в Чикаго, независещ в нищо от чужди на нашата народност личности и организации. Това беше гаранция да не се изнася Светата литургия на руски, вместо на български език, както се е случило на 9 септември т.г.

Всички вярваме в

Едната Свята Вселенска и Апостолска църква. Но предпочитаме в храма ни да се служи на български и това да не зависи от висшия клир на Православната църква в Америка, с която ние българите нямаме никакви етнически корени. Те не говорят майчиният ни език, не познават нашите история, култура, бит, традиции и обичаи. „Когато в храма проповядват на чужд език, душата е празна, а разумът спи”, пише Свети Кирил (да, същият който с брат си Свети Методи съставят славянската азбука).

Не е вярно, че

„той (Георги Иванов) взе да си превишава правомощията като президент… да взима самостоятелни решения … от свое име да свика годишно отчетно-изборно събрание на църковните членове без знанието и одобрението на църковното настоятелство, енорийския свещеник, че дори и без благословението на Архиепископ Кирил …“. Известно е писмото с което той уведомява членовете на църковното настоятелство, с копие до епископ Кирил и свещеника, че съгласно устава трябва да се проведе събрание и насрочва дата за такова. На това писмо утвърдително отговарят вице президента проф. Христова (покойник, лека й пръст) и касиера Крум Гърков. Останалите не отговарят, което съгласно текста на писмото, президента приема като съгласие (… ако вие не отговорите на това писмо аз ще приема това като съгласие). След като провеждането на събранието беше саботирано, беше подписана петиция с настояване такова да се проведе. Всички подписали петицията бяха изключени. Така, наред с други прецеденти, се стигна до завеждане на съдебното дело.

„Гражданския съд

(постанови, че) няма право да се меси в живота и устройството на църквата„, пишете вие. Така, нещата бяха оставени на съвестта на тези, които потъпкаха човешкото достойнство на голяма част от членовете на църквата и игнорираха прилагането на устава, който изисква ежегодно провеждане на отчетно-изборно събрание.

Неуместно в Обръщение(то) се употребява думата „национализъм”. Никой, никога не „размахва националната карта като сигурно средство за масова дезинформация„. Като българо-американци, като всички останали етнически групи в САЩ, говорим за родолюбие. В знак на родолюбие издигаме българското националното знаме на Дейли плаза в Чикаго на 3 март. Може да не сме съгласни с много неща от ставащото в Отечеството. Може да не сме съгласни с поведението, миналото и настоящето на много от публичните личности, включително и висшия клир на БПЦ, но това не бива и не може да бъде основание да се отричаме от България и нейните институции. „Аз съм българин, винаги съм обичал България, както казва дядо Вазов: „Всичко българско и родно любя, тача и милея“ (думите са на един от вас https://www.eurochicago.com/2012/09/za-statuta-na-hrama-sv-ivan-rilski-v-tchikago/ )

Многократно в изминалите години сме се обръщали към вас с предложение за среща и разговор. Ето част от един мейл до един от вас от м. март:

2010 г.: „ … не е ли време да потърсим решение извън съда, което да бъде в съгласие с желанията и интересите на българската диаспора в Чикаго. … Може да излезе нещо полезно от тава. Най-малкото ще бъдем с чиста съвест пред Бога и хората, че сме опитали...“.

Отново ви приканваме за среща и разговор по всички въпроси, с което да се сложи край на както казвате вие „манипулациите относно БПЦ „Св. Иван Рилски – Чудотворец“ – Чикаго, … в името на нещо много по-голямо … в името на българите като сплотена нация„.

Предлагаме среща при широко отворени врати за всички – вярващи и невярващи сънародници, милеещи за „Всичко българско и родно„. Можем да помолим модератора на портала Eurochicago, който публикува вашето Обръщение, да се ангажира с инициативата за организиране на такава среща.

.

Оставаме в очакване!

Георги К. Иванов

(текста е съгласуван с бай Георги)

7 октомври 2012 г.

.

––––––––––––––––––––––––

.

ПОСЛЕСЛОВ ОТ ЕВРОЧИКАГО

Бихме искали да подчертаем, че нашето издание се опита да потърси и отрази истината за случая с този храм не за да провокира разгарянето на нови противопоставяния и страсти. Като се има предвид, че за черквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго седем години се е точило дело, приключило чак това лято, и че в това дело едни православни българи са се съдили с други православни българи, и едните и другите, живеещи в Чикаго, и бивши и/или настоящи членове на тази църква – се надяваме този конфликт най-накрая да се потуши, вместо отново да се разгаря. А за да се потуши той, може би трябва да се променят някои позиции или нагласи, които са го направили, като че ли, достатъчно изострен и не лесен за решаване.

Може би трябва да помислят всички искрено вярващи православни българи, които са били или са членове на църквата „Св. Иван Рилски“,  върху това, че колкото и да са важни църковните устави, както и чинопочитанието за която и да било Църква като Богочовешки организъм, включително разбира се и за Българската православна църква, основите на вярата Христова не са положени върху устави. Тези устави идват по-късно. И са съставени от хора, макар и обикновено дълбоко вярващи хора, които са ги съставяли или променяли в различни времена, страни и пр., за да има ред и организация в Христовата църква /църкви/. Но основите на тази Свята, Вселенска и Апостолска Църква са положени разбира се чрез земния живот на Месията и чрез това, което Синът Божи, а после и Дух Свети са предали на първите Христови апостоли.

Затова може би не е зле да си припомним и това, че Христос не е учил своите най-близки ученици, тези първи апостоли, които после изграждат Христовата църква, нито на стремеж да командват, нито на изкушението да обичат властта. Той им завещава на Тайната вечеря, преди да го хванат и да го разпънат на кръст, следното: „Който от вас иска да е пръв, трябва да е последен и слуга на всички“. Иисус измива краката на своите ученици, при това, за да им покаже символично значението на тези свои думи. И ако Богочовекът, Месията е могъл да се понижи, така да се каже, пред своите най-първи ученици, за да им покаже какво значи да бъдат истински духовни водачи, защо това често е трудно или непосилно за много духовници с високи санове в най-различни поместни православни, и разбира далеч не само православни, църкви? Колкото до значението на храма Божи (на всеки един дом Божи, може да се каже), за храма Иисус е оставил примера, че той трябва да бъде дом за молитва, за връзка на човеците с техния Създател, a не място за търговия, печалби или корист, чиито и да било те.

Ако всички искрено вярващи в това, че най-висшата заповед е да обичаме другите, както себе си самите, и да им прощаваме не седем, а седемдесет и седем пъти по седем, ако трябва, си припомним някои от най-важните послания, заради които християнството, и в частност православието, са били и ще бъдат път за спасение на несъвършените ни души, то може би няма да остане толкова много какво да делят членовете на църквата „Св. Иван Рилски Чудотворец“ в Чикаго. Ако се опитат да си простят и да погледнат всеки в „противниковия отбор“ – какво е допринесъл, какви са добрите му страни, а не в какво е сбъркал и в какво не е бил прав. И ако потърсят всеки в себе си Божията помощ да им покаже в какво трябва да останат твърди и в какво да отстъпят. Ако всички, и предишни, и настоящи членове на църковни настоятелства или просто членове на тази църква, посветена на Великия рилски пустинник, на Светеца – закрилник на българския народ, влязат в този храм Божи като митаря (който не е бил сигурен дали е прав и се е смятал за грешник, а не като фарисея, който си казал: „Боже, благодаря Ти, че не съм като този митар!“) – то вероятно пътят им едни към други и пътят на всеки един към Бога ще е по-лесен. Освен това, при всички случаи, заедно ще могат повече, отколкото така, както са сега, разделени.

„По плодовете им ще ги познаете“, известно е и това евангелско послание, известни са и тези думи на Христос, с които той упътва своите първи ученици, както и всички вярващи християни след това, как да съдят кой какъв е. Каквото и да се случи по-натам с черквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, решете го заедно. Това кой владика или кой свещеник, или кой мирянин дори, ако щете, е достоен и кой не, винаги може да се види и по плодовете от това, което той прави. Бог може би понякога не чува молитвите ни поради това, че те се „бият“ едни с други.

.