ОДЕСА, УКРАЙНА. Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“ и Българският младежки клуб „Актив“ организират празничен концерт по повод Деня на Бесарабските българи, който ще се проведе на 17 октомври 2012 г. в Двореца на студентите. За участие в концерта са поканени фолклорни колективи и участници от България: Танцов колектив за автентични местни танци към фолклорен ансамбъл „Овчарица“, с. Ковачевица; Женска фолклорна певческа група към читалище „Просвета“ гр. Раднево; великолепният гайдар Галин Георгиев, София; народна певицата Димитринка Динева, гр. Котел. Към гостите ни ще се присъединят и български колективи и солисти от Бeсарабия.
На 29 октомври се отбелязва Денят на бесарабските българи. Датата се свързва с освещаването на храм-паметника „Свето Преображение Господне“ в гр. Болград, станало през 1838 г. Официално е решено тя да се обяви за празник през 1938 г. Идеята е на главния секретар на патриотичното движение „Отец Паисий“ Димитър Тодоров. Денят на бесарабските българи е ден за отдаване на дължимото им за развитието на България. След прекъсване в ХХ век, честването е възстановено след 1989 година.
Юрий Граматик, Президент на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна“:
„През последните години в Украйна стана традиция да отбелязваме нашия празник – Деня на бесарабските българи. В този ден ние говорим отново и отново за историята, за онези бесарабски българи, които са участвали в Освобождението на България, а също в изграждането на Независима българска държава. Те винаги ще бъдат достоен пример за силни и можещи българи. Техните дела, променили историята, винаги ще бъдат стимул и ние днес да продължаваме напред. Не е тайна за никого, че за нас България е онази прекрасна страна, където искаме да се върнем отново и отново. С организирането на този концерт, в който участват гости от България, искаме да направим поредно сближаване на българите тук и българите на Балканите. Изграждането на културни мостове е една от основите на по-близката ни връзка с Прародината, а подобни срещи винаги са вълнуващи“.
––––––––––––––––––-
Историята
На 29 октомври 1838 г. е осветен храм-паметникът „Свето Преображение Господне в Болград“, Южна Русия (днешна Украйна). Той е построен с труда и средствата на българските колонисти. Съборът в българската светиня е един от най-големите в миналото и сега за православната християнска общност.
През 1938 г. в България тържествено е отбелязана 100-годишнината на храма. Тогава се ражда идеята 29 октомври (16-ти по стар стил) да бъде Ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на тази общност, която е участвала в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, и в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 г.
„За ония, които запазиха духа си“ – за заслугите на бесарабските българи
„Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са, и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава.
Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29 октомври, по стар стил – 16 октомври, годишнина от освещаването на въздигнатия от тях в Болград български храм-паметник „Свето Преображение Господне“ – да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух.“
Това е обръщението на главния секретар на патриотичното движение „Отец Паисий“ Димитър Тодоров към читателите на вестник „Българска Бесарабия“. Изданието излиза с един единствен брой в София на 28 ноември 1938 г.
Първото училище
Важен момент в развитието на Болград е откриването на първото общообразователно училище, известно като Болградска гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е учредена с грамота на молдовския княз с български произход Никола Богориди на 28 юни 1858 г. Гимназията е играла голяма роля в българското Възраждане. Учениците й се включили в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Първите й политически, военни и културно-просветни дейци възстановявали следосвобожденска България.
Максим Димитров,
Информационен портал на българите в Украйна
