Спахте ли добре, господин Дянков?

Текстът по-долу е една… обикновена история. И може да се случи вече във всеки или почти всеки български град или село. Единственото необикновено в нея са честността и притеснението на някои възрастни хора, на които могат да не им стигнат понякога 15 стотинки, за да си купят 100 грама сирене и 20-30 грама салам.

И макар че никой финансов министър не е „магьосник“, който може да увеличава пенсии при опразнена хазна – това, че българската икономика буксува, че чистото на безработните се увеличава, че продължават образованите и амбициозни млади хора да виждат бъдещето си най-вече в чужбина – няма как да не е резултат и от фискалната политика на българското правителство. И предизборното обещание за увеличение от 1 април догодина на наистина невъзможните за оцеляване, ако само на тях чакат, пенсии на много възрастни хора в България, може би ще им осигури месец-два до изборите възможността да си купят не 30, ами даже 40 грама салам, но политиката на кабинета и неговия вицепримиер и финансов министър, кой каквото и да си мисли, едва ли ще може да продължава да строи светло бъдеще и магистрали още един мандат. Който и да дойде след това, каквито и „светли бъдещности“ да обещава на свой ред. Голямата българска бедност нищо чудно да върне т.нар. социалисти (колкото и мнозина от тях да са нищо друго, освен бизнесмени, по-малко или пък много богати) на власт.

–––––––––––––––––––––––

Спахте ли добре, господин Дянков? Защото АЗ не спах добре. Не спах добре поради една причина. Вярно, тя вероятно ще е нищожна за ВАС и надали ви интересува, но МЕН ме ужили, ужили ме все едно пчела или оса, фрасна ме по главата все едно, че Кубрат Пулев ми е забил един в лицето. Причината може да ви се стори безинтересна, ВИЕ надали ще се трогнете от нечия бедност, безпаричие или мизерия. Но въпреки вашето бездушие и слаб интерес, АЗ – Иван Стефанов Проданов ще ви разкажа какво толкова много разстрои моя сън. Ще ви разкажа тази история с надеждата, че ВИЕ като Министър на финансите на Република България ще се трогнете и ще се осъзнаете.

Преди няколко дни аз (Иван Стефанов Проданов) и моята съпруга пристигнахме в родния й град на гости на тъста и тъщата. Преди това решихме да посетим местния магазин от голяма и известна верига – да напазаруваме за вечерята, все пак родителите й са пенсионери и живеят много охолно с „огромната“ пенсия, която получават. Както и да е – в магазина напълнихме една количка с продукти и се запътихме към касата. Опашката беше голяма, та се наложи да почакаме. Тогава моята половинка се сети, че не сме взели памперси за близнаците ни. Аз като кавалер и баща за пример (умря циганката дето ме хвали, ама…) отидох към съответния щанд, който по стечение на обстоятелствата се намира до щанда са месо, и там станах свидетел на следната молба на една възрастна жена към момичето, което обслужваше щанда: „Мило дете, отрежи ми 20 грама (не е грешка, възрастната дама наистина каза 20 грама) салам от Хамбургския, че днес взех пенсия и си казах, бе и аз съм човек, да хапна малко салам“. Възрастната дама си взе поръчката и се запъти към щанда за сирене, откъдето взе 100 гр. сирене и оттам към касата. Естествено, аз също се тръгнах с памперсите към касата. Опашката пред касата все така си беше дълга, и понеже бяхме с повече покупки, пуснахме възрастната женичка пред нас. Какво стана обаче, когато се наложи жената да плати… Оказа се, че саламчето не е било 20 грама, а 30, та не й достигнаха 0.15 лв. да си плати. Жената много се притесни, започна да рови с треперещи ръце в протърканият си портфейл за стотинки, но уви не намери, виждах как сълзите напират в очите й, тогава й дадох нужната сума и с това всичко се оправи.

Мислите си, че ИСТОРИЯТА свършва до ТУК, господин Дянков?? Нееее, тя продължава.

Продължението е следното: Вече у родителите на съпругата ми, с тъста седнахме на масата, жените направиха салата, чукнахме се с хубавата ракия на тъста и прекарахме една приятна вечер в компанията на децата, приятели, роднини и съседи. Съвсем бяхме забравили за днешната случка в магазина, НООО някой не беше забравил, и това беше възрастната женичка от магазина, същата тази, на която не й стигаха тъпите 0.15 лв. Та на следващата сутрин бяхме изненадани от неочакван, но много приятен гост. Това беше тази женичка – понеже градът е малък и всички кажи-речи се познават, тя разбрала кои сме и ни идваше на гости с малък подарък. Знаете ли, ГОСПОДИН ДЯНКОВ, какъв беше подаръкът??  Скромен, ГОСПОДИН ДЯНКОВ, подарък, но от сърце – бяха питки със сиренце. Жената беше направила питки с всичкото сирене, което беше взела предния ден и ни ги беше донесла на НАС!

Оказа се, че след като си е взела ГОЛЯМАТА ПЕНСИЯ, която получава, а това са огромните 140 лв., жената си е купила дърва, платила тока и водата и са й останали огромните пари за харчене в продължение на 1 месец – 10 лв. Тъстът ми, който е бивш военен и го познавах като много корав мъж, се разплака от нейната история. Трябва да ви кажа, ГОСПОДИН ДЯНКОВ, че никога през живота си не бях ял толкова сладки питки със сирене. СЪВЕТВАМ ВИ ЕДИН ДЕН И ВИЕ ДА ГИ ОПИТАТЕ.

Иван Проданов