Днес Църквата почита паметта на Свети Димитър Солунски.
Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец е роден в гр. Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимилиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.
Според някои източници, при връщането си от поход от източната част на империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър – прободен с копие през 306 г.
За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.
Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от X век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.
Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет там се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в атонските манастири Ватопед, Пантелеймон и Ксенофонт.
Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър — зима“. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“ . Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова скоро след празника е една от най-големите Задушници.
Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин и Айтос.
Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.
На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.
Източник: bg.wikipedia.org
Носещите името Димитър в България са 133 хиляди.
След Георги и Иван сред най-разпространените мъжки имена в България се нарежда Димитър – 133 хиляди (3.7%).
Най-разпространените лични имена сред мъжете са Георги – почти 178 хиляди, или 5 % от всички мъжки имена, и Иван – 174 хиляди, или 4.9%.
Класацията на най-разпространените мъжки имена продължава с Николай – 95хил., Петър – 81 хил, Христо – почти 66 хиляди, Йордан – 56 хил., Александър, Стефан, Васил, Тодор, Стоян и др
От всички мъже близо 1 532 000, или 38%, притежават 20-те най-разпространени лични имена.
Разнообразието на имената при жените е много по-голямо. Около 762 хиляди жени, или само 19.4%, притежават от 20-те най-разпространени женски имена.
По данни на Националният статистически институт (НСИ).