Текстът, публикуван тук, е реч на Петко Симеонов на първия свободен митинг в България на 18 ноември 1989 г. Четейки тази реч сега можем да видим, че по някакъв начин тя не е престанала да бъде актуална.
ГРАЖДАНИ,
Отдавна сме разбрали, че обществото, което наричаме „развит социализъм“, не е нито развито, нито социалистическо. Това е едно диктаторско, тоталитарно общество, което в името на илюзорното красиво бъдеще съсипа живота на няколко поколения. На мястото на буржоазията дойде една нова потисническа класа – класата на апаратчиците, класата на номенклатурните кадри.
Ние днес сме щастливи от свалянето на Тодор Живков, от смъкването на този, който предизвикваше ужасен страх сред подчинените си, който предизвикваше присмех и срам сред народа. Щастливи сме, че се намериха хора и институции, които свалиха от власт този диктатор.
Но нека не се радваме прекалено. Той си отиде, като ни остави тежки икономически, политически и нравствени проблеми. Страната е в криза. Останаха си празните магазини, всезнаещите началници, безпразничното казармено всекидневие, съсипаната индустрия, замърсената природа. Той си отиде, но системата остана. Остана практически непокътната и господствуващата номенклатурна класа. Номенклатурата владее и в момента държавната собственост, тя владее средствата за масова информация, в нейни ръце е репресивният апарат. Някъде там, в нейните кабинети, в нейните вили и резиденции, на скришно от народа се решават нашето всекидневие и нашите съдбини.
Сред номенклатурата, разбира се, има и свестни и почтени хора. Хора професионалисти, защото и управлението е професия. Без тях държавата не може. Тези хора са наши съюзници в борбата за демокрация. Ние сме заедно.
Но сега става дума за господствуващата класа. Не е вярно, че е имало ръководна роля на партията. Имаше груба лична диктатура на Тодор Живков. Не е вярно, че властта е народна. Властта е номенклатурна.
Видяхме ги що за образи са по телевизията вчера на сесията на Народното събрание, където малцина имаха моралното право да говорят, а от останалите нито един не намери куража да се покае. Гласуват енергично и едновременно като на масови гимнастически упражнения, а някои излизаха и безсрамно се оливаха. Сякаш не виждат събудения народ, който с пълно гърло вика: „Искаме отчет за всичко! Искаме плурализъм!“
Днешният наш митинг беше обявен още миналата събота – на другия ден след Пленума, когато на родения в Правец беше даден правия път. Номенклатурата постоя пет дена като ударена, тя наистина получи тежък удар, и хукна да организира и тя митинг. Той стана вчера. Не беше лош.
Номенклатурата иска да си запази привилегиите и властта, да я кара, както досега, затова когато разбра, че ние – независимите сдружения, сме организирали митинг, с който ще приветствуваме свалянето на Тодор Живков, тя пъргаво изтича отпреде ни и легна на килимчето пред новите ръководители.
Нека номенклатурата ляга.
Ние, събраните тук, оставаме прави и заявяваме на Петър Младенов – генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет:
Другарю Младенов! Ние не искаме привилегии и власт. Ние си искаме правата. Искаме ги само с мирни и законни средства. Стига диктатура на многострадалната ни земя!
Ние искаме:
Първо: Българското законодателство да се приведе в съответствие с международните споразумения, които е подписала страната ни.
Второ: Да се осигури на дело незабавна и действителна свобода на словото, печата, сдруженията и събранията.
Трето: Да се проведат предсрочни свободни избори. В тях да има възможност да се кандидатира всеки, без каквито и да е политически ограничения.
Четвърто: Властта в страната да принадлежи на българския парламент. Народното събрание да бъде постоянен работен орган.
Пето: Да има пълна свобода на стопанската инициатива: индивидуална, групова или обществена. Да се изгради пазарно стопанство и трудово придобитата собственост да е неприкосновена.
Шесто: Държавна сигурност да се занимава само със сигурността на държавата, а не системно и безнаказано да нарушава законите. Да се разформирова нейното идеологическо отделение.
Седмо: Да се проведе без увъртания разследване на дейността на Тодор Живков, неговото семейство и обкръжение. Не желаем мъст. Отмъщението до добро не води. Искаме биографията му най-после да стане прозрачна и да спре изопачаването на историческите и делничните факти. Носят се слухове, че е вършел престъпления. Вярно ли е това? Ако е вярно, би трябвало да бъде съден. Сигурно е, че съдът над Тодор Живков ще бъде поука за всички – малки и големи политици, днешни и утрешни. Обаче длъжни сме да предупредим корумпираните, гузните номенклатурчици. Не искаме да си умивате ръцете с него. Изкупителни жертви не са ни нужни. Искаме друго обществено устройство, а не курбани.
Ние искаме, другарю Младенов, да живеем в прилична държава. Ако Вие работите за нашите искания, вие ще имате привилегията да се ползувате от нашата подкрепа и доверие.
Дойде денят да викнем открито: искаме чиста и свята република! Искаме свобода и демокрация!
Да живее България!
