На 27 ноември 2012 г. в Босилеград бе отбелязана траурна годишнина – 93 години от подписването на Ньойския диктат. Това стана в сърцето на Западните покрайнини, както някои наричат гордото планинско градче. В присъствието на шепа българи и при засилена охрана от страна на сръбски специални части.
„Не молим за милост, защото сме вече убедени, тя е умряла в сърцето на силните…“ – казват преди 93 години на митинг в Босилеград тогавашни българи от този отрязан като с нож от България край.
В реч на възпоменателната годишнина вчера председателят на Българския културен център в града Иван Николов казва (Виж видеото по-долу), че с несправедливите решения на Ньойския договор и въобще на т.нар. Версайска система, е посято семе за Втората световна война, както и за гражданската война в Югославия. Г-н Николов казва също, че въпреки европейската риторика на сегашното време, босилеградчани още са подложени на същата асимилационна политика, която ги опустошава. Той призовава днешните български политици да използват всички механизми, за да защитят на дело, не на думи правата на българите в Сърбия. За да престанат сръбските политици да спорят с тях затова:
„Трябва ли или не трябва да учим на български език; трябва ли или не трябва да слушаме Божието слово на български; трябва ли или не трябва свободно да минаваме границата; трябва ли или не трябва да искаме имотите си, отнети с Ньойския мирен договор?“ – както казва г-н Николов.
„Трябва ли или не трябва да сме част от българската нация?“ – пита още той.
Иван Николов казва накрая, че: „Нашата борба за спазване на националните и граждански свободи не е насочена към никого и с нищо не застрашава сръбските национални интереси. Напротив, от нашето положение зависи образа на Сърбия и кандидатурата й за членство в Европейския съюз. От кандидатурата й за членство в ЕС зависи нашата съдба. Неуместни са всички подозрения и съмнения, излишна е войната на държавните институции срещу нас. Излишни и вредни за нас и за Сърбия са и тия полицейски демонстрации, на които днес бяхме свидетели“.
Последиците от някои дълбоко несправедливи и жестоки решения тежат и днес. И ще продължават да тежат, докато не се намерят политици от двете страни на границата, които да се заинтересуват наистина от чувствата и положението на хората в този град и в други селища от т.нар. Западни покрайнини. Докато сръбските политици и специални служби не престанат да потискат правата на българското малцинство в Сърбия или да ги спазват само лицемерно. И докато, от друга страна, и българските политици и управляващи не престанат да се държат недалновидно, плахо и некадърно. (За съжаление, доколкото може да се види от видеозаписа, на възпоменателната годишнина в Босилеград никакви официални български представители няма. Само депутат от „Атака“ може се види там.)
