Интервю на Мариела Балева с Божидар Чеков за в. „Труд“
.
– Управляващите готвят нов Избирателен кодекс. Основният дебат се върти около “изборния туризъм” на изселниците в Турция. Ако се забрани тяхното участие в изборите, понеже не са в ЕС, българите от САЩ също ще пострадат. Какво е мнението ви, г-н Чеков?
– Една демократична правова държава не може да има пълноправни и непълноправни граждани. Местоживеенето на отделната личност в 21 век не определя правата му. Гражданство означава две неразделни неща: право да избираш и право да бъдеш избиран, независимо къде се намираш по света. 2,5% французи живеят извън Франция. Те разполагат с 12 представители в Сената. 25% от българското население е в чужбина. Математически емигрантите трябва да разполагат с 60 депутати в нашето НС, а те нямат нито един. Ако се приложат европейските правила: всеки да гласува и да бъде избиран там, където подава данъчната си декларация, географският вот ще замени етническия.
– Но досега емигрантите ни показват ниска изборна активност с изключение на тези от Турция?
– Бях 3 пъти подпредседател на изборна комисия на българите във Франция, където живеят 50 хиляди наши. Всеки път броят на гласуващите е малко над 1000. Първия път нашите гласове бяха дадени на Перник, втория на Габрово и третия на Шумен. Оттогава призовах да не се участва повече в подобни избирателни пародии. Емигрантите ще се мотивират за гласуване само ако им се даде възможност да изпратят свои представители в София. Както правят всички нации, разполагащи с диаспора в чужбина.
– Добре, ако се направи избирателен район за емигрантите и се окаже, че в Европа, САЩ и Австралия са гласували 10 хил. българи, а в Турция 70 хил., означава ли, че оттам ще излъчат 30 депутати? Няма ли така да се обслужи каузата на ДПС, защото в Турция знаем как гласуват под строй.
– Квотите за депутати ще отговарят на броя потенциални избиратели, пребиваващи в съответната страна. Те нямат нищо общо с евентуалния брой гласуващи. Второ, и най-важно е, че кандидатите за депутати са постоянно пребиваващи в съответната страна, независими от партийните личности.
– Каква трябва да е целта на вкарването на депутати отвън?
– Двойна. Първо, справедлива демократична представителност на емиграцията, и второ – вкарване на хора с опит за полза на българското общество като цяло, а не както досега става – в полза на една или друга партия. Във Франция това е ролята на Сената. Той е съставен много повече от представители на различни професии и партийната му окраска е много по-слаба от парламента.
– Един от упреците към живеещите в чужбина българи е, че не плащат данъци у нас. След като не плащат, логично е да не участват в избори…
– Истината е друга. Емигрантските пари са най-големият паричен поток, вливащ се в българската икономика – 3 млрд. евро годишно! Никаква чужда инвестиция не може да се сравнява с тези пари.
– Каква би била ползата от присъствието на депутати емигранти?
– Освен че е тяхно право, присъствието им ще сложи началото на реалното обединение на българите от чужбина с българите от страната. Французите не се делят на французи от Франция и французи от чужбина. Няма американци от Америка и американци от чужбина. Българското общество страда от делбата на разни изкуствено поддържани разлики. Същото се отнася и до малцинствата. Нито Франция, нито Америка признават правата на малцинствата. Правата и задълженията са еднакви за всички.
– В една партия ли трябва да бъдат събрани тези евентуални депутати емигранти или пръснати във всички български партии?
– С изключение на БСП никаква партия не разполага със социална или идеологическа база. Поради това непрекъснато никнат нови партии. Обществото ни е достатъчно капсулирано, за да се появи в него още една “емигрантска” капсула. След като целта е обединението на българите от чужбина с тези от страната, не бива да се допуска противопоставяне на партия “отвън” с партиите “отвътре”. Представителите на българите от чужбина трябва да бъдат независими личности, доказали реализацията си в страните, в които живеят. Техният житейски и професионален опит може да бъде използван за по-бързото приобщаване на България към европейското семейство. Най-голямата квота “избраници” трябва съответно да бъде от Европа.
– Ако бъде приложена мажоритарна система, ще има финансов ценз?
– Финансовият ценз е също чисто българска измислица, в пълен разрез с всички демократични принципи. Вкарването на парични условия убива всякаква идейна конкуренция. Древните олимпйиски игри в Рим загиват, след като в тях се появяват парите, защото състезанието се превръща в зрелище.
– В последните български правителства редовно се дават министерски постове на българи отвън. Това не е ли знак, че нещата са се променили?
– Милен Велчев, Николай Василев и Симеон Дянков бяха подбрани, а не избрани. Никой в емиграция не беше чувал за тях. Поради това техният успех или неуспех не може да бъде свързван с българите от чужбина, защото бяха назначени от софийските управляващи. Този вид “парашутисти” са олицетворение на постановката “нищо ново под слънцето”.
– Реализацията на вашия проект обаче изисква поправки в конституцията. Това никой не би допуснал, най-вече в условия на криза.
– Всяка криза е предпоследна. Било тя българска, европейска или световна. Каквито и антикризисни мерки да бъдат изнамерени, без работоспособни български граждани те са обречени на неуспех. Ако прирастът на населението и изтичането на млади хора продължават да са такива, каквито са в момента, след 50 години България няма да я има. Поради това всеки, който желае да бъде спасена тази страна, трябва да се включи в борбата за нова конституция, която да приобщи политически и икономически емиграцията към българския народ.
–––––––––––––––––––-
Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.
