Българите зад граница единни за избирателен район „Чужбина“

Да се обособи избирателен район „Чужбина“, от който сънародниците ни зад граница да излъчват свои представители в българското Народно събрание. Това исканe беше записано във финалния документ на конференцията в Брюксел, която обсъжда политиките за българите зад граница. Въпреки различните мнения по обсъжданите на форума теми, активното избирателно право беше почти единодушно подкрепено от българите от 23 държави, дошли на срещата в белгийската столица. Затова и искането попадна в заключителния документ на форума.

Вицепрезидентът Маргарита Попова коментира, че желанието на българите зад граница да получат правото да излъчват свои представители в Народното събрание трябва да бъдат сериозно обмислени:

„Чухте, че между тях няма никакво противоречие. Нямаше нито един представител на Българска общност зад граница, който да каза, че не му е необходимо, че не смята за нормално да участва във вътрешнополитическия живот на страната. Това е желание, които трябва внимателно да се обмисли, защото е свързано със сериозни законодателни промени. Такива неща не могат да се случват от днес за утре. Трябва да има доста емпирична работа, извършена, преди да се вземе такова решение, да се дискутира и най-накрая да бъдат удовлетворени желанията на хората за това да могат да представляват и да могат да участват в правенето на политики вътре в страната“, беше категорична Попова.

Макар и привърженик на идеята за равни активни избирателни права на българите в чужбина, евродепутатът Станимир Илчев посочи, че е умерен оптимист за реализирането й.

Той предупреди, че трябва внимателно да се оценят ползите и минусите от подобно решение, като напомни мобилизирането на българските избиратели в Турция по време на избори:

„Резерви аз имах и мисля, че откровено и аргументирано ги споделих с аудиторията. Първо, политическият календар на страната и на Народното събрание е изключително напрегнат. До края на годината, до Коледната ваканция парламентът ни ще се занимава с бюджета за следващата година; през януари ни чака референдум, а денят на изборите вече е фиксиран – това е 7 юли. Тоест не може да се очаква нито ресурс, нито време, нито инициатори за поставяне въпроса за промени в Изборния кодекс или може би, дори и в Конституцията. Това е трудно да се прецени сега. На второ място, част от идеите, които съпровождат това предложение, не са познати на българското общество. То трябва да бъде активен участник в рамките на една такава инициатива. Хората в България ще се запитат веднага как точно ще се гласува от българите извън страната; какво ще представляват обособените избирателни райони, ако има такива; двойното гражданство автоматично ли ще отпадне при приемане на такава промяна в Изборния кодекс, и налага ли се обосноваване на тази промяна в статута на хиляди индивиди пред властите на съответните страни домакини. А старите факти показват изключителна мобилизираност на избирателите в Турция. Фокусирането на този вот в една точка това са листите на Движението за права и свободи и почти никакви изключения. Като начало вероятно ще създадем напрежение. И в двете му форми то ще бъде експлоатирано от партии, които се обявяват за защитници на българската кауза, т.нар. националистически партии и ще започне взаимно вдъхновяване между тях и ДПС“, допълни Илчев.

Във финалният документ на срещата беше записано още, че ще се работи за създаването на изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в чужбина. Идеята е в преобладаващата си част съветът да включва представители на сънародниците ни, живеещи извън страната, а около една пета от състава му да бъдат представители на парламента и на изпълнителната власт.

В документа беше записана и лансираната още вчера идея за създаването на глобална организация на всички българи по света като постоянно действащ орган – наречен Световен конгрес на българите от организатора на конференцията евродепутатът Емил Стоянов.

Текст и снимка:  Йовка Йовчева, Dariknews.bg

Българските граждани по света да бъдат представени в националния парламент

Това поискаха наши сънародници от цял свят по време на провеждащата се в Брюксел конференция за политиката за българите в чужбина. По време на форума до късно вечерта те обсъждаха какво трябва да направи държавата за съхраняване на националната идентичност, като поставиха акцент върху образованието.

„Аз лично съм много пристрастна към това да имаме повече български училища, да имат по-добра материална база, да сертифицираме българския език, да изпратим добри учители. Навсякъде има доверие на националните власти в момента, което не бива да се пропилява“, заяви вицепрезидентът Маргарита Попова, под чийто патронаж се провежда събитието.

Българите в чужбина поискаха Министерството на образованието да обърне специално внимание върху учебниците по история и география. Според тях в създаването на учебниците би трябвало да се включат учители, преподаватели вече и в българските училища в чужбина, защото те са наясно с проблематиката и как трябва да се разпредели този материал.

Емил Стоянов предложи да бъде създаден Световен конгрес на българите зад граница.

„Мисля си, че вече е назряло времето да започнем работата по организирането на една световна българска организация. Тя би трябвало да бъде непартийна и неправителствена и по този начин да служи дългосрочно на всички българи, да бъде посредник между интересите на българите и държавата на българите. Да има и частна инициатива в нея. По света вече има подобни организации и те работят изключително ефективно за защита на своите национални интереси“, коментира Емил Стоянов.

Идеята срещна широка подкрепа. „Преди няколко месеца при мое посещение във Франция аз се срещнах със студентската общност в Париж и тогава си казахме, че една много добра идея, която може да се осъществи паралелно с тази конференция, е да направим една мрежа, една връзка между българските студенти навсякъде по света. Сега се лансира подобна идея и след като много хора имат подобна идея, значи това не е толкова сложно да се случи. Хубаво е да се търсим, да говорим и да имаме желание да направим нещо подобно. Не е невъзможно. Въпросът е какво ще произлезе от един такъв световен форум“, заяви вицепрезидентът Маргарита Попова.

„Ако хората се организират, смятам, че това е абсолютно положително. Колкото повече са активни нашите общности зад граница, институционализирани и колкото повече могат да лобират за интересите на България на място, толкова по-добре за всички. Това е много добра идея, но не е добре тя да бъде иницирана от правителството. Тя трябва да стане спонтанна, за да не се партизира“, коментира българският министър на външните работи Николай Младенов.

Източник:  Radar.bg

Записано в Меморандума на срещата:

Предложения за започване на дебат по следните теми:

1. Избори на Обществени съвети с консултативни функции към посолствата;
2. Формиране на Национален съвет, в който 4/5 от представителите са избрани от чужбина, а 1/5 са назначени от институциите (депутати и представител на Президента);
3. Избирателен район „Чужбина“, в който българите в чужбина да могат да гласуват за листи на партии и за независими кандидати;
4. Премахване на ограничението за двойни граждани, съдържащо се в чл. 65 от Конституцията;
5. Електронно, дистанционно и предварително гласуване за чужбина;
6. Улесняване на гласуването в чужбина (секции и заявления).