Публикуваното по-долу писмо на Стефан Манов, представител на временните Обществени съвети на българите в чужбина, който участва в конференцията в Брюксел с презентация на тема “Институционално представителство на българите зад граница”, до Велка Йордан-Йонкманс, която излезе с Открито писмо до президентството, в което излагаше мотивите си да не отиде на тази конференция, беше публикувано първо като коментар от неговия автор под една от публикациите в нашия сайт (линк).
Поради значимостта на темите и тезите в него, го публикуваме и като отделна публикация (с незначителни съкращения).
.
Писмо на Стефан Манов до Велка Йордан-Йонкманс
.
Велке,
Сбърка, че не дойде. Mисля не беше смислено да се бойкотира проявата, защото нямаше обективна причина за това, освен от позата на обидения, че не е поканен специално и лично.
Французите казват “отсъстващите винаги са в грешка”.
Идеята е, че ако човек има несъгласие с нещо, на място може винаги да защити по-добре позицията си, отколкото ако го няма. Стига, разбира се, да има гаранции да може да изкаже свободно мнението си.
В Брюксел можеше да направиш, каквото поискаш остро изказване.
Вероятно то щеше да има по-голям смисъл и тежест, отколкото недоволстване от дистанция.
Впрочем това, че извадки от твоя мейл бяха прочетени от трибуната, показа именно, че не е имало априори желание от страна на президентството да проведе една удобна за него среща, на която да се чуят само хвалебствия на властта от подставени представители на българите в чужбина, просълзени от доброто отношение към тях и гледащи с кравешко умиление в светлото бъдеще, обединени от националната кауза.
А именно един форум, на който всеки е добре дошъл да каже открито какво мисли.
Смисълът от участие на място беше и да се участва в писането на меморандума. И реално да се повлияе на посланието на форума.
Друг въпрос е, че от форуми и говорилни и послания, па макар и открити, честни и диалогични, вече 20 и кусур години кой знае какво не е излязло.
Затова ние от временните Обществени съвети се борим за създаване на изборен легитимен представителен орган , който законодателно да е закрепен, с който властта да е “принудена” законодателно да се съобразява при правенето на политики, и който ежедневно да се бори конкретно за правата на българите в чужбина, като “тежи” при приемането и осъществяването на политиките. Да може да тропне по масата, но не от позицията на НПО, на която я открехнат вратата, я не, камо ли да я чуят и послушат, а на институция, чийто глас е законодателно облечен със сила, а начинът на сформирането му чрез избори го облича с легитимност.
А иначе, не знам дали ти е известно, че ключовата тема на този форум, панела за институционалната представителност, беше включен в програмата на конференцията още на 26 юли 2012, далеч преди твоя есенен ажиотаж. (Това е документирано. Анонсът беше направен от г-жа Цанкова по мейл до отговорилите до онзи момент българи на анкетата какви теми да се включат).
За информация: ние от временните Обществени съвети проведохме двучасова среща с вицепрезидента г-жа Попова на 25 юли в президентството. Досещаш се каква е била темата, нали?
Та така за това как се стигна тази тема да бъде централната в Брюксел, след като в предварителната програма и помен нямаше от нея.
А иначе това не пречи, че аз отидох на срещата песимист и си тръгнах песимист.
Нямам илюзии за това какво реално е готова да направи политическата класа, за да включи българите в чужбина в политическия живот на страната.
Или по-точно ги загубих.
Вече близо 4 години една малка група, прераснала впоследствие във временни Обществени съвети, работим активно за избирателен район „Чужбина“.
Статии, експертни доклади и становища, писма, медиен натиск, десетки срещи с народни представители, евродепути, политици, изборни експерти, членове на ЦИК, по министерски кабинети… с цел разясняване що е то избирателен район „Чужбина“, как да стане, защо е необходим, какво ще промени, какво няма да промени, убеждаване, лобиране… Стигнахме до президентското вето на Изборния кодекс, а после и до Конституционния съд.
Да, успяхме да включим въпроса за нарушените изборни права на българите в чужбина, както във ветото на президента Първанов на Изборния кодекс, така и в искането за обявяване за противоконституционни на текстове от Изборния кодекс, който опозицията внесе в КС.
Не, борбата не е започнала с писмото на Румяна Угърчинскя и Кръглата маса при Омбудсмана от декември 2011 г., като може би смяташ. (Нито с нашата инициатива, впрочем. нямаме претенции за това.)
Като стана дума за Кръглата маса при омбудсмана: по това време аз бях достатъчно “преорал нивата”, за да нямам илюзии, поради което и не отидох на нея.
А и имах конкретно доказателство за това, че Омбудсманът нямаше намерение да направи нещо повече от една поредна говорилня. 11 месеца по-рано той държеше в ръцете си юридическия инструмент , с който да провокира решение на Конституционния съд в посока създаване на избирателен район „Чужбина“. Но не го използва, а се сниши. На два пъти.
Хайде да не губим енергия в безплодни спорове за и против Брюксел, кой пръв, кой втори, кой да води бащина дружина, кой е по-легитимен и кой по-малко.
Легитимността идва чрез изборното начало.
Тогава, когато има избори, тогава ще се види кого българите в чужбина желаят да носи гласа им. За хубаво или за лошо, няма друг начин в съвременния демократичен свят.
Това е то нашето предложение – да накараме да проработи представителната демокрация.
Нека да работим заедно за каузата за легитимно изборно национално представителство на диаспората. Според нас то включва две неща, които не си противоречат, а напротив, работят в тандем – Обществени съвети по държави и Национален съвет на българите в чужбина, и депутати от избирателен район “Чужбина”.
Знам, че ти имаш резерви относно Обществените съвети /Националния съвет.
Нека ги обсъдим диалогично, но да не е по мейла или по форумите, защото липсва интерактивността на диалога.
Стефан Манов
към г-н Любопит
Любопит said:
Въпрос към г-н Пешо.
_________
От къде Пешо ще знае? Той не е организатор. Аз също бих искал да знам, трябва да питаме Мария Цанкова, съветничка към президентството.
Въпрос към г-н Пешо.
Възможно ли е да бъде публикуван списък на българите, присъствали на конференцията на българите в Брюксел?
Благодарим.
Любопит
Г-н Манов,тази асоциация съм създателя аз не Велка,тя беше само говорител на всички който събра и организирах аз,тя си я присвой като своя,в скоро време ще бъде закрита защото използва всички събрани хора от мен за собствени цели и умисли който не отговаря на идеята ни за която се събрахме,тя е провокатор на „Сдружение Да“,което цели с наша помощ да се намърдва в парламента,нашата цел беше да не се политизира емигранта да си потърсим само нашите права!Точно заради това всичко почна със моята група в фейсбук „Правата на човека-българите емигранти“ където събрах създатели на емигрантски групи (Така се събраха онези 13000 човека),но Велка се възползва от това и като „говорителка“ на тези хора(тя поиска да напише „Становище“)и присвой всичко даже и създадената по моя молба страница на Асоциацията на българските емигранти (АБГ)от Силвия Калиновска.Аз поисках от админите на фейсбук в Америка закриване на тази присвоена от Велка страница,тя злоупотреби със всички нас!!Поздрави!!Йордан Черкезов,същото име фигурира и във „Становище“ създадено от нас но в последствие променено от Велка!!
Меморандума се бави, защото президентската администрация в неделя не работи (за разлика от нас). Обзалагам се, че в понеделник ще го публикуват.
Очакваме следните приоритетни точки, които да бъдат включени в меморандума на срещата в Брюксел, меморандум, който незнайно защо се бави:
– Провеждането на избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства (За целта не се налагат никакви законодателни промени, а се налага да се издаде само една наредба на министъра на външните работи по силата на чл. 5 ал. 3 от действащия Закон за българите живеещи извън Р. България (ЗБЖИРБ) );
– Създаване на реално действащ изборен национален представителен орган Национален съвет на българите в чужбина, съставен в преобладаващата си част (минимум 4/5) от представители на българите зад граница, но включващ и излъчени от парламента депутати и представители на изпълнителната власт. Примерен състав 80 души – 70 избираеми от българите в чужбина, 10 – назначаеми. (За целта се налага или законодателна промяна на на действащия ЗБЖИРБ или както е тръгнало – да се напише нов закон или по-точно да се промени текста на внесения в парламента правителствен проект за Закон за българите и българските общности извън Р. България ЗББОИРБ)
– Обособяване на пълноценен избирателен район „Чужбина“, от който българите зад граница да избират народни представители, така както българите в страната, т.е., в който да могат да се регистрират партийни кандидатски листи или независими кандидати (за целта се налага промяна на Изборния кодекс, но не и на Конституцията).
– Подчертаване на искането, формулирано от няколко представителни граждански групи, за промяна на чл. 65 ал. 1 от Конституцията и отпадане на дискриминационното условие за „двойното гражданство“ при пасивното избирателно право. ВОС подкрепят такава стратегическа промяна и припомнят, че тя вече е обект на обществен дебат чрез институцията на омбудсмана (Кръгла маса от 14 декември 2011 г.).