За социалния тероризъм на държавата
Обществото и държавата не са достатъчно готови да посрещнат предизвикателствата от терористични заплахи. Около това се обединиха участниците в конференция, посветена на международния тероризъм и България, която се проведе във Военния клуб.
Експертите и гражданските организации са категорични, че е необходимо България да бъде по-активна и балансирана в изграждането на собствена позиция в областта на външната и вътрешната политика, спазвайки конституционните права на българските граждани.
Проф. Йордан Начев разясни същността на тероризма и неговите разновидности, както и воденото противодействие.
По думите му, досега войната срещу тероризма прилича повече на война срещу бедността или война срещу замърсяването на околната среда, където успехите са винаги имагинерни.
Проф. Начев изтъкна опасностите и от социалния тероризъм, който е морален тероризъм, омаловажава понятия като патриотизъм, доблест, чест, прилично, неприлично, приемливо, неприемливо и размива границата между тях.
Социалният тероризъм използва предефиниране на исторически наложили се понятия, например робството става „чуждо присъствие“; някои жени, наричани по определен начин стават „компаньонки“, затворите стават „места за лишените от свобода“, кражбата става „временно присвояване“, посочи професорът.
Той добави, че изпълнителната власт също може да приложи социален тероризъм. Обикновено мотивите са икономически, а също – запазване на властта, например бюджетни ограничения и погрешна здравна политика стават причина за съкращаване на продължителността на живота и страда цялото общество, посочи Йордан Начев.
Обичаен похват на социалния тероризъм на държавата е противопоставянето на една категория хора на друга, например „работещите изхранват пенсионерите“; „предишните са виновни за положението на сегашните“ и така нататък, добави професорът
Според него провежданият модел на глобализация действа като катализатор на тероризма. „Събитията навяват на мисълта, че тероризмът многократно се използва за решаване на появилите се проблеми в глобалистичната политика на някои субекти. Тази глобализация, която се прави, е по неолиберален модел, който е една от основните причини за тази връзка с тероризма“, отбеляза професорът.
Той цитира последния доклад на Американската разузнавателна общност, където са посочени тенденциите за бъдещото развитие на света с висока степен на вероятност. „Светът ще бъде многополюсен; ще се засилва властта на недържавни субекти като транснационални корпорации, религиозни организации, международни криминални мрежи; към 2025 г. единна интернационална общност, съставена от национални държави, няма повече да съществува“, каза проф. Начев.
Той съобщи още, че според доклада рисковете ще се увеличават, нови играчи с нови правила ще засилят влиянието си; малко вероятно е тероризмът да изчезне към 2025 г.; развитието на технологиите и лесният достъп до тях ще направят терористичните акции по-опасни; последствията от атаките ще стават по-интензивни в засиленото глобализиране на света.
Йордан Начев е категоричен, че войната срещу тероризма има повече политически, икономически и социален характер, отколкото военен. Това е конфликт между държавата и някаква по-добре или по-лошо структурирана организация, посочи още той. Администрацията използва неограничени силови средства.
Не са безпочвени опасенията, че в бъдеще войната против тероризма може да доведе само до опасно ограничаване на човешките права и индивидуалната свобода с обяснението, че това се прави заради необходимостта да се гарантира сигурност на демократичното общество, смята професорът.
Той повдигна въпросите кои политически сили извличат полза от действията на международния тероризъм и чии политически интереси се обслужват от конкретен терористичен акт; допустими ли са ограниченията на човешките права, индивидуалната свобода и потискащия страх, които на този етап съпровождат войната срещу тероризма.
Участниците в конференцията настояха да се актуализира стратегията за сигурност на България и правителството да договори нови програми, финансирани от фондовете на Европейския съюз за обучение, включително на населението по тематиката на сигурността и реакции по време на кризи, а също за включването на структурите за частна и корпоративна сигурност и неправителствени организации (НПО) към Системата за сигурност на страната и провеждане на обучение от компетентни специалисти.
В Консултативния съвет по национална сигурност към президента и Съвета по сигурност към Министерския съвет да бъдат включени представители на НПО, доказали във времето своята лоялност към България, предлагат още участниците в конференцията.
Участниците на конференцията се обединиха около идеята за изграждане на паметник на жертвите на терористични актове в България. По време на дискусията бяха разгледани различни аспекти на борбата с тероризма.
Ива Иванова
–––––––––––––––––––––-
Глобализацията като генератор на тероризма
Изследване на проф. д.ик.н. Йордан Начев* от месец август 2011 г.
Планирайки пътя за бъдещия просперитет на човечеството, мнозина политици видяха осъществяването на желаните от тях идеали в условията на глобалната интеграция. В стремежа си да дадат интерпретация на глобалните икономически проблеми и теоретично да обяснят програмите за неолиберално преструктуриране на света, в началото на 80-те години на ХХ век американските политолози лансират понятието глобализация (за първи път терминът „глобализъм” се появява през 1978 в „American Banker” – б.р.). Това съвпадна с началото на голямата експанзия и фактическото завладяване на пазарите от транснационалните корпорации (ТНК). Първоначално с термина глобализация започнаха да си служат предимно икономистите, а по-късно той доби популярност благодарение на учени като професора от Харвард Теодор Левит.
Постепенно глобализацията, като термин, се прие и от академичния свят и стана удобна схема за изследване експанзията на международния капитал.[1] Днес под глобализация се разбира световно обвързване, което се проявява като неизбежен исторически процес, преобразуващ из основи цивилизационната практика на обществото. Тенденциите от световно значение, засягащи интересите на всички (или на голям брой) народи се определят като глобални. Процесът на глобализиране предполага обща трансформация на социалното пространство към формиране на единен свят и има определящо значение за всяка сфера на човешката дейност.
Основните периоди на глобализацията
Появата на понятието глобализация обаче, не бележи началото на процеса. Всъщност, глобализацията съпровожда човечеството от дълбока древност и е неразривно свързана с неговото развитие в стремежа му към експанзия на определен модел на развитие. Моделът, по който върви експанзията, може да бъде различен – завладяване на територии, придобиване на богатства, популяризиране на идеи, нрави, морал и т.н. Можем да разграничим три основни периода на глобализъм в човешката история: Античен, на Великите открития и Съвременен.
Античен (или Антично-Средновековен) период. При него някои глобализационни субекти са отделни личности – Александър Велики (336-323 г.пр.н.е.), Христос, Мохамед (571-632); в други случаи експанзията се отъждествява с личности: Ислямският Халифат (622-750) – с пророка Мохамед и първите халифи, Монголската империя (1300-1450) – с Чингиз Хан и наследниците му; в трети субектите са империи – Империята на персите, Римската империя и други.
Във всички тези случаи е налице експанзия, в чиито ход са интегрирани територии, култури, знания, търговия. По своето естество, процесът винаги е представлявал някаква форма на глобализация. Под каквато и форма да се е реализирал процесът, той винаги е бил насилствен. Тоест, успехът му се гарантирал с острието на копието и силата на меча.
Период на Великите открития. През този период, израз на глобализация е експанзията на европейската търговия през ХVІ и ХVІІ век. Това е времето на Великите завоевания на Португалия и Испания. Тогава (през ХVІІ век) се основава холандската компания Dutch East India Company, смятана за първата мултинационална корпорация. Появата и превръща експанзията в бизнес феномен. Благодарение на либерализацията, през ХІХ век търговията и инвестициите между европейските държави, САЩ и техните колонии се разрастват неимоверно. Краят на този глобалистичен период се очертава с началото на Първата световна война за да настъпи окончателно с кризите през 20-те и 30-те години на ХХ век. Като един от основните белези на този глобалистичен етап се приема експлоатацията на т.нар. Трети свят. Както и преди, експанзията отново се извършва с насилие. Често насилието се упражнява в името на разпространяващата се християнска религия, но с времето придобива чисто икономически характер.
Съвременен период. Той започва с края на Втората световна война и продължава до днес. Анализът на регионалните и световни събития през последните десетилетия показва, че процесът на глобализация и през този период винаги се придружава с прояви на насилие. Ако приемем определението за тероризъм на Боаз Ганор[2], всички съвременни форми на принудителна експанзия влизат в тази категория. Две условия за това присъстват неизменно – наличието на жертви сред цивилното население и преследването на политически цели, независимо, че са прикрити зад икономически интереси.
Етапи на съвременната глобализация
Можем да посочим три характерни етапа на съвременната глобализационна политика:
· европейски: от края на Втората световна война до 70-те години на ХХ век;
· континентален: от 70-те години до края на блоковото противопоставяне;
· планетарен: след 1990 г.[3]
Европейският етап започва с края на Втората световна война. Капитулацията на едните, поставя началото на следвоенните глобалистични стремежи на другите, действащи от позицията на победители. Непосредствено след войната, интересите на победителите се насочват предимно към Европейския континент и близкия до него Средиземноморски регион. През този период, разширяването на собственото влияние бива поставено на идейна мотивационна основа. Територията на отделния глобалистичен субект се разширява посредством разпространението на властващата в него политическа система – комунизъм или капитализъм, централизирана икономика или свободни пазарни отношения.
Основна цел на експанзията по това време е защитата на собствената и овладяването на нова територия. На идеологическия противник се противодейства с всички възможни средства. Международните условия позволяват организиране на вътрешна съпротива в лагера на идеологическия противник. За целта отвън се оказва сериозна финансова и въоръжена подкрепа за провеждане на всякакъв вид саботажи. В продължение на години, на територията на идеологическия противник действат нелегални въоръжени групи, осъществяващи диверсионни акции. За пропаганда на собствените идеи се използват идеологически структури, действащи в национален и международен план под прикритието на множество неправителствени организации.
В рамките на тази политика, Западът бележи определени успехи със събитията в Унгария през 50-те и тези в Чехословакия през 60-те години на миналия век. Източният блок също постига някои успехи. Той подпомага идейно и материално създаването на крайнолеви терористични структури на територията на страните от Западна Европа. Такива са групата «Баадер-Майнхоф», «Червените бригади», личности като Карлос Рамирес (Чакала) и др.
И от двете страни на «Желязната завеса» умело се използва силата на господстващата във всяка от тях идейна доктрина. Убийствата и преследването на свои и чужди политически лидери са често явление. Управлението на държавата нерядко се осъществяват под формата на терор към собствените граждани, ако те са „вражески ориентирани” в идеен план. Маккартизмът в САЩ и ограниченията на личната свобода в социалистическите страни са израз на именно тази политика. Европейският период на глобализация може да се определи като държавно спонсориран тероризъм, насочен срещу идейния враг.
Континенталният етап на съвременната глобализация започва през 70-те години и продължава до разпадането на т.нар. социалистическа система. Промяната във възможностите и разрастването на икономиката, към края на европейския етап, засилва глобализационните стремежи на идейните противници. Действията на европейския континент вече не могат да гарантират стабилното им бъдещо развитие. Интересите на развитите икономики от двете страни на „завесата” постепенно се разпростират върху нови територии (Африка, Азия и Латинска Америка), придобивайки континентален характер.
Идейната основа за разширяване на собственото влияние постепенно започва да се измества от материалните интереси. Определящ фактор става икономическото и технологичното предимство. Целта се модифицира в компрометиране на противниковия икономически модел и доказване на собственото превъзходство в тази сфера. Така идейният враг се превръща в икономически противник.
През този период транснационалните корпорации (ТНК) непрекъснато разширяват присъствието си в различните сектори на технологиите и икономиката. Постепенно, интересите им в различните части на света се превръщат в определящ фактор за световните глобалистични тенденции. За да се затрудни максимално икономическия противник се биват въведени редица изкуствени ограничения в международната търговия и в обмена на технологии – търговски квоти, забрани за някои стоки на икономическия противник (КОКОМ, Общ пазар, и т.н.).
От страна на водещите субекти, глобализацията, и на този етап, се съпровожда с различни форми и методи на прикрита или явна терористична дейност. Съществуващите междудържавни, национални и племенни вражди се задълбочават изкуствено, създават се и умело се използват нови такива. В обектите на глобализация напрежението сред различните слоеве на населението се провокира с най-разнообразни способи. Израз на подобна политика става добре организираната отвън съпротива срещу законно избрани, но неудобни заради управлението си правителства в редица държави от Африка, Латинска Америка и Азия.
Действията на глобализационните субекти през този етап водят до появата и подкрепата на диктаторски режими от най-жесток тип в Африка (Алжир, Родезия, Конго, Гвинея, Судан, Ангола, Мозамбик), Латинска Америка (Чили, Перу, Аржентина) и Азия (Камбоджа, Индонезия, Виетнам).
Дългогодишна подкрепа се оказва на одиозни политически фигури като Чомбе, Секу Торе, Иди Амин, Пол Пот, Мобуто, Папа Док, Джонаш Савимби и др. Не се оказва пречка дори и фактът, че някои от тях се оказват канибали (в буквалния смисъл на думата). В същото време биват ликвидирани немалко популярни, но неудобни за единия или другия от противостоящите си глобални „блокове” политически лидери: Патрис Лумумба, Даг Хамаршелд (генерален секретар на ООН), Салвадор Алиенде, Алдо Моро и др.
През този етап „глобализаторите” започват да организират и стимулират въоръжени действия, характерни за т.нар. „малки” или „нетрадиционни” войни. Впоследствие, мнозина от „изпълнителите” излизат от контрола на своите създатели, поставяйки основите на бъдещия международно организиран тероризъм. Характерен пример в това отношение е създаването на „муджехидините” в Афганистан, както и формирането на бунтовнически лидери в борбата срещу противника, от типа на Осама бин Ладен. На този етап субектите на глобализация провеждат „блоково съгласуван тероризъм” спрямо обектите на глобализация.
Планетарна глобализация. Това е последния етап на съвременния глобализационен период. Той започва с края на блоковото противопоставяне. Последвалият хаос след разпадането на бившата социалистическа система и оттеглянето на интелектуалците с леви убеждения улесниха властващата идеология на глобализма. Процесът започна да се възприема като историческа неизбежност и модел на взаимозависимост от световен мащаб, който се налага от реалността.
При създалите се обстоятелства мнозинството прие глобализма като естествен политически модел за управление на процесите на икономическата интеграция. Краят на студената война породи очакването, че глобализирането на световната икономика е универсалното средство за преодоляване на дълбоката криза и нарушеното световно статукво. Неолибералите използваха тези обществени нагласи за да наложат вижданията си, как държавите и управляващите следва да реализират „новия модел”.
Новите измерения на глобализацията
Така, съвсем естествено, обхватът на глобализационните стремежи се разпростря върху територията на цялата планета и дори Близкия космос. Основна цел стана осигуряването на необходимите суровини, енергия и пазари. Мотивационната основа вече е изцяло материална, изразяваща се в доминиращи позиции и собствен енергиен потенциал, гарантиращ икономическо и технологично предимство. Дългосрочен интерес представляват трудно усвоимите природни запаси, а краткосрочен – разширяването на собствените пазари на териториите на „новите демокрации”, включително, чрез затрудняване нормалното функциониране на техните икономики. Последното беше постигнато посредством унищожаване на институционалните стълбове на държавността – дипломация, специални служби, армия, здравеопазване, образование. Така за кратък период икономиката на държавите от т.нар. Нова Европа беше поставена в зависимост от външни фактори.
Понастоящем вдъхновителите и изпълнителите на неолибералния глобализационен модел умело използват религиозната мотивация в противопоставянето на съседни държави, провокирайки у тях откровено експанзионистични стремежи. Процесът се улеснява от „раздробяването” на Централна и Югоизточна Европа, което породи у новопоявилите се държавни субекти стремежи за териториална експанзия и претенции за „собствена история”.
Израз на такава политика бяха бомбардировките на бивша Югославия, финансирането на паравоенни формирования от терористичен характер в сърцето на Европа и извеждането на техните лидери на водещи политически позиции в новосъздадените европейски държави, както и военните действия срещу суверенни държави в Близкия и Средния Изток.
Всичко това мобилизира противниците на глобализацията, като съпротивата срещу нея придоби различни форми. Постепенно антиглобализмът придоби организиран и международен характер, а действията му все по-често започнаха да се представят като „терористични”. По своите характеристики, последният етап на глобализацията може да бъде определен като глобален енергиен, суровинен и икономически терор спрямо човечеството, от страна на ТНК.
Взаимната връзка в развитието на двата процеса – глобализация и насилие, е очевидна. Те винаги са били обвързани с мотивацията за провеждането им и обхвата на територията, върху която действат. Ако обобщим казаното по-горе, ще забележим, че в различните периоди на човешкото развитие експанзионистичната политика на част от човечеството се ръководи от различни мотиви и цели, но средствата за нейната реализация винаги са били насилствени (виж таблици 1,2 и 3).
Таблица 1.
I. Европейски период (1945 – 1970)
Глобализационен обхват:
Основно Европа и Средиземноморски регион
Мотивационна основа:
Идейна: разширяване територията на влияние посредством глобализация на идеи.
Цел:
Защита на собствената територия и завладяване територията на идеологическия противник, посредством пораждане на хаос и създаване на условия за въоръжена съпротива срещу действащите правителства.
Форми и методи на насилие:
Диверсионни акции от нелегални въоръжени групи. Създаване на идеологически структури в национален и международен план за пропаганда на собствените идеи.
Резултати:
Събитията в Унгария през 50-те и тези в Чехословакия през 60-те години на миналия век, както и създаването на въоръжени крайно леви формирования на територията на страните от Западна Европа и другаде.
Развитие на част от тези структури като терористични организации под знамето на ортодоксалния марксизъм и маоизъм (Баадер-Майнхоф, Червените бригади, личности като Карло Рамирес – Чакала и др.).
Убийства на неудобни политически лидери и държавен терор към собствените граждани, които са „погрешно” идейно ориентирани.
Определение:
Държавно спонсориран тероризъм, насочен срещу идейния враг
––––––––––––––––––
Таблица 2.
II. Континентален период
(от средата на 60-те години на ХХ век до разпадането на Варшавския пакт)
Глобализационен обхват:
Европа, Африка, Азия и Латинска Америка
Мотивационна основа:
Материална. Изразена главно в засилване на икономическата мощ и развитие на технологиите.
Доказване несъстоятелността на противниковия икономически модел.
Цел:
Икономическо и технологично предимство.
Превръщане на идейният враг в икономически противник.
Разширяване присъствието на ТНК в различните части на света.
Форми и методи на насилие:
Икономически и технологични ограничения за противника (Общ пазар, КОКОМ и др.).
Генериране и използване на междудържавни и междуплеменни вражди за засилване на напрежението сред различните слоеве на населението.
Подкрепа на добре организирана съпротива срещу законно управляващи правителства в държави от Африка, Латинска Америка и Азия.
Действия, характерни за въоръжени конфликти от типа “малка” или “нетрадиционна” война, които са в основата (като практика) на бъдещия международно организиран тероризъм.
Резултати
Поява на на диктаторски режими от най-жесток характер:
Африка: Алжир, Родезия, Конго, Гвинея, Судан, Ангола, Мозамбик и т.н.
Латинска Америка: Чили, Перу, Аржентина, Панама, Колумбия, Никарагуа, Доминиканската Република и т.н.
Азия: Камбоджа, Индонезия и Виетнам.
Подкрепа на удобни политически марионетки като Секу Туре, Иди Амин, Пол Пот, Чомбе, Мобуто, Дювалие, Джонаш Савимби и др.
Убийства на неудобни политически лидери – Патрис Лумумба, Дак Хамаршелд (ген.секретар на ООН), Салватор Алиенде и др.
Поставяне на икономическите интереси на ТНК в основата на бъдещия глобализационен процес.
Определение:
Блоково съгласуван държавен тероризъм спрямо обектите на глобализация.
–––––––––––––––––––
Таблица 3.
III. Планетарен период
(от началото на 90-те години на ХХ век.)
Глобализационен обхват:
Земята и Близкият космос
Мотивационна основа:
Материална. Изразена главно в доминиращи позиции относно собствения енергиен потенциал и природни ресурси, гарантиращи икономическо и технологично предимство.
Цел:
Основна – осигуряване на суровини и енергия.
Междинна – овладяване на нови пазари в „новите демокрации”, включително чрез разрушаване на институциите, които са стълбове на държавността (дипломация, специални служби, армия, образование, здравеопазване).
Форми и методи на насилие:
Поява на организиран антиглобализъм, чиито действия все по-често се определят като терористични.
Използване на религиозни мотиви и експанзионистични стремежи на съседни държави.
Поява на международен тероризъм, поставен предимно на идейна основа (религия).
Резултати:
Ускоряване на глобализационните процеси с насилствени действия – бомбардиране на остатъчна Югославия, финансиране, на територията на Европа, на въоръжени формирования с явен терористичен характер (АОК и др), военни действия срещу суверенни държави в региона на Близкия и Среден Изток.
Икономиката на държавата зависи от външни фактори, а не от собственото правителство.
Определение:
Със своите характеристики третият етап на глобализация може да се дефинира като глобален енергиен и суровинен терор на ТНК.
Заключение
Непредубеденият анализ на световното развитие през последните две десетилетия показва, че очакванията за по-справедливо разпределение на благата не само не се сбъдват, но дори се отдалечават във времето. Процесите на глобализация увеличиха бедността, неравенството, безправието и ерозираха традиционни културни ценности. Поради засилената междугрупова конфронтация, масовата миграция и разслоението в обществото, днес много хора възприемат глобализацията като начин да се влоши качеството на живот на голям процент от населението на Земята.
Най-съществената критика към сега действащата глобализация е, че тя поражда етническо, религиозно и регионално напрежение. Обяснението на засилващата се съпротива с „различията в цивилизационните модели” е не само вредно, но и много опасно. Не е ясно какви са били мотивите на Самюел Хънтингтън при създаването на прословутата му теория за сблъсъка на цивилизациите, но залегналите в нея постановки провокираха засилено междурегионално напрежение.
Постановката на Хънтингтън е погрешна в самата си основа, понеже в момента на планетата има една единствена цивилизация с множество културни пространства в нея. Другите цивилизации все още ги търсим в космоса. С постановките в своята теория авторът, някак между другото и дълбоко прикрито, оправдава бъдещото засилване на конфронтацията в световен мащаб, понеже причините за противоречията са с много дълбоки корени в развитието на отделните „цивилизации”. Тази теоретична постановка неизбежно улеснява създаването на международно съгласувано и мотивирано на идейна (културологична) основа противодействие. Подобно противодействие поражда съпротива от най-категоричен характер, каквато например е саможертвата на индивида в името на нещо свято за него.
Динамиката на двата процеса – глобализация и тероризъм, потвърждава силната зависимост между тях. Развитието на събитията доказва, че провежданият модел на глобализация действа като своеобразен катализатор на тероризма. Всяко ускорено развитие на глобализационните процеси се съпровожда с нарастваща активност на тероризма. Очевидно генезисът на този процес се определя от характеристиките на модела. Динамиката на съпротивата протича по следната схема:
Наложеният модел на глобализация изисква намаляване на държавното регулиране на процесите в обществото, т.е. отслабване на националната държава. Това е предпоставка за увеличаване на несигурността у населението, което генерира масово недоволство. Във времето това недоволство се пренасочва от собственото правителство към присъствието на чуждите икономическите субекти, които, на практика, определят развитието на страната. При определени условия, нарастващото недоволство прераства в организирана въоръжена съпротива. Различията и границите между въоръжена съпротива, партизанска война, народоосвободителна война и тероризъм са силно размити и тяхното определяне зависи от гледната точка [4].
Събитията навеждат на мисълта, че в политически и икономически план тероризмът многократно се използва за решаване на породилите се проблеми в глобалистичната политика. Достатъчно е да се върнем към опита от последните десетилетия, когато за постигане на регионални политически цели бяха използвани услугите на чисто криминални структури и войнстващи религиозни групировки. Впоследствие, някои от тях получиха легитимно политическо представяне в управлението на новосъздадени държави (Косово, Босна и Херцеговина).
В други случаи, с помощта на външни сили, изкуствено беше генерирана “националноосвободителна” съпротива. Формираха се големи добре въоръжени и отлично подготвени в професионално отношение въоръжени формирования (Афганистан). “На тъмно” бяха използвани и структури на организираната престъпност – предимно наркокартелите в Латинска Америка. Обявени бяха войни на суверенни държави с цел да се свали управляващото правителство, независимо, че това би задълбочило несигурността в целия регион и т.н.
Посочените по-горе особености на глобализационния процес създадоха условия организираната престъпност, наркотрафикът и тероризмът много бързо да се ориентират в настъпилите промени. В организационен и оперативен план те също трансформираха действията си на международно ниво и дори го направиха по-успешно от глобализаторите.
Съществуващата връзка между глобализацията и международно организирания тероризъм се потвърждава и от изводите в последния доклад на Американската разузнавателна общност, предоставен на администрацията в Белия дом в началото на януари 2009. В него се посочват тенденциите от глобален характер за бъдещото развитие на света с висока степен на вероятност[5]. В случая, по-интересни са следните постановки:
· Светът ще бъде многополюсен. Ще се засилва властта на недържавните субекти: транснационални корпорации, племенни структури, религиозни организации и международни криминални мрежи.
· Към 2025, вече няма да съществува единна „интернационална общност”, съставена от национални държави. Вместо това ще засилят влиянието си нови играчи с нови правила. Рисковете ще нараснат.
· Малко вероятно е тероризмът да изчезне към 2025. Развитието на технологиите и лесният достъп до тях ще направят терористичните акции още по-опасни. Практическите и психологически последици от подобни атаки ще станат по-интензивни на фона на ускореното глобализиране на света.
Всичко това налага тероризмът и настоящият модел на глобализация да се изследват съвместно, като процеси в тяхното развитие. Необходимо е да се отчита, че мотивацията за съпротива е изключително силна, когато обектите на глобализация са обособени териториално и са в общо културно пространство. В този случай съпротивата се поставя на идейна (религиозна и културологична) основа. Такъв е случаят с държавите от Близкия Изток.
Крайно погрешно е съпротивата на обществото срещу глобализма еднозначно да се определя като действия против съществуващия ред и срещу провежданата правителствена политика. Ако това продължи, ще станем свидетели как антиглобализмът ще бъде определен като форма на тероризъм. Това е само въпрос на време. Подобна постановка ще позволи противодействието на погрешно провежданата глобализация да бъде използвано за генериране на терористична нагласа. Тогава засилването на единия фактор (глобализацията) постоянно ще засилва другия (тероризма) и този процес ще бъде в непрекъснато възходящо развитие.
Събитията след 90-те години навеждат на мисълта, че глобализацията не просто поражда тероризъм – тя има нужда от него. Проявите на тероризъм дават основание на глобализаторите да оправдаят силовото си присъствие на все нови и нови територии. Целта е овладяване и контрол над енергийни източници и природни ресурси, а като предлог (оправдание) за подобно присъствие се използва войната срещу международния тероризъм.
Бележки:
1. James Petras, Globalization: A Socialist Perspective, Binghamton University, (USA)
2. Boaz Ganor, Non-Conventional Terrorism, ICT
3. Начев Й., За глобализацията и тероризма, “Военен журнал”, том 112, № 1, С, 2005, /стр.80 – 93/.
4. Начев Й., Пейчев А., Войната срещу тероризма – неконвенционален конфликт, “Военен журнал”, том 110, № 5, С, 2003, /стр. 94 -101
5. Global Trends 2025: A Transformed World
Литература:
1. James Petras, Globalization: A Socialist Perspective, Binghamton University, (USA)
2. Boaz Ganor, Non-Conventional Terrorism, ICT
3. Начев Й., За глобализацията и тероризма, “Военен журнал”, том 112, № 1, С, 2005, стр.80 – 93.
4. Начев Й., Пейчев А., Войната срещу тероризма – неконвенционален конфликт, “Военен журнал”, том 10, № 5, С, 2003, стр. 94 -101.
5. Global Trends 2025: A Transformed World
6. Вавилов А.Н., Геополитические доминанты национальной безопасности России в ХХІ веке и евразийская интеграция, Международная конференция “Евразийство – будущее Росии: диалог культур и цивилизаций, Москава, Апрель, 2001, http://www.hrinstitute.ru/ea18.html
7. Antonio Tujan Jr., Crisis and Globalization, Executive Director, IBON Foundation Philippines.
8. Raskin, P., T. Banuri, G. Ga llopín, P. Gutman, A. Hammond, R. Kates, and R. Schwartz. The Great Transition: The Promise and the Lure of the Times Ahead. Boston, MA: Tellus Institute. 2002.
9. James Petras, Globalization: A Socialist Perspective, Binghamton University, (USA)
10. Shariff, Ismail. Global Economic Integration: Prospects And Problems, International Journal of Development Economics. Development Review, Vol1, No.2 (2003): p. 163-178
11. Storey Andy, The European Project: Dismantling Social Democracy, Globalising Neoliberalism, Centre for Development Studies, Sociology Department, National University of Ireland Maynooth, April 2004.
12. James N. Rosenau, Distant Proximities: Dynamics beyond Globalization, Princeton University Press, 2003
––––––––––––––––––––––––––-
* Авторът е преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София.
