За популярността на дадена личност съдим по това какви асоциации буди произнасянето на името й. Вече години наред собственото име Бойко навежда първо и единствено към личността на Бойко Борисов – пожарникаря, спортиста, каратиста, футболиста на годината, мъжагата на годината, баш полицая – генерал лейтенант на Родината, политика, кмета и накрая премиера на славната ни република. Господи, каква главозамайваща кариера! Каква монументална харизма! Знаем, че в Индия има хиляди статуи на безименни обожествени фалоси. Какъв ли фалос следва да се издигне на нашия премиер? Дори инициалите Б.Б. навеждат на същите асоциации. Преди доста години тези инициали предизвикваха представата за Бриджит Бардо – секс символът на 70-те. И сега одъртялата и погрозняла Б.Б. е отново символ, но на екозащитната общност „Четирите лапи”. Какво безсрамие! Каква дързост! Та ние си имаме наш роден „Б.Б”! И как смее чуждата „Б.Б” да се меси във вътрешните кучешки и помиярски работи в държавата на нашия „Б.Б”?
Национален герой на скъпите ни братушки е Иванушка Дурачок. И там, както и у нас, народът се кефи, когато човек от народа се наложи над умниците – властници и царедворци, и накрая заслужено вземе царската дъщеря – Василиса Прекрасная. А в нашия случай Василиса ВЛАСТНАЯ, или „по болгарскаму” Цветелина Банкерская. Нашенския Иванушка дълги години ухажва Василиса и извърши безброй подвизи – естествено, повечето мними, както в приказките. Трубадурите – медии и клакьори, певците на билини, надълго и нашироко ни припяваха за чутовните му подвизи в жестоката схватка с многоглавите змейове на престъпността. И о, чудо, удобно присъстващи на всяко отсичане на някоя от безбройните им глави. Специално в генералския период на нашия герой, освен залавянето на кокошкари, обявявани за Ал-Капоновци на престъпността от стройния хор на медиите, друго почти нямаше. Стана и автор на крилатата фраза – „Ние ги хващаме, а те…” Но, все пак ще остане в народната памет единоборството му – ТОЙ с гранатомет и оня жалък нещастник, стрелящ сватбарски от мазето на къщата си. Защо ли не го оставиха няколко дни гладен и сам да се предаде? Всъщност този въпрос си задават и в ЕС. А „геройския подвиг” на Иванушка Дурачок ще го плащаме сега всички ние.
Да, отново на кормилото на държавата е „човек от народа”. Все още помним нагласената биография и документалния филм за „човека от народа” – тогавашния правешки хитрец, провъзгласен за „народен” от същите тези сервилни медии, които славословят поредния. Който предаде щафетата на властта на сегашния. Но нека да сме справедливи. Винаги сме поставяни в безалтернативен избор. След като сме одишали цял мандат ожълтените гащи на поредните народни избраници, награбили останалото от предшествениците си, ни се предоставя алтернативата на ново движение или партия, която се кълне в любов към народа. Лицемерно обещаваща ангро, лъжеща безцеремонно. А добрала се до властта яхва и обира до шушка наивния електорат. Та кой не ни се изреди?
Лукавият Луканов, съдията Попов („За Бога, братя, не купувайте”), безхаберният Филип, болнавият Беров, комсомолецът Жан, ухиленият Софиянски, грачещия над гроба на икономиката Костов, морално голият ни и безхарактерен цар, тройно ограбващата коалиция. И накрая СПАСИТЕЛЯТ – героя от приказките Б.Б. Докато предишните правителства от кумова срама индексираха навреме доходите, по време на управлението на Б.Б. настъпи ледников период. Пълно замразяване и сриване на бизнес и доходи. Страната ни се превърна във „великата рилска пустиня” – с живуркащи столица и три-четири града и беряща душа провинция. С изцяло превзета от чужди капитали икономика и банкова система, и зависеща почти изцяло от някакви европейски програми, които впоследствие ще ни излязат през носа. С натрапения от Световната банка „велик” финансист-бюджетар Дянков, който само наглася цифри в квадратчетата на бюджета, без мисъл за истинско развитие на икономиката ни.
Много пишещи във форумите си позволяват да неглижират и окарикатуряват Б.Б., наричайки го с нелицеприятни епитети. Всъщност той здраво държи юздите на партията си и безцеремонно се разправя с опълчилите се или „настъпили котето” съратници. Сред „братята” роми и по чалготеките е много популярна песента „Бий ме мъжо, бий ме”, която се изпълнява като кючек и по-често като кютек. Имам конкретен спомен в миналото, като дежурен офицер, как една полугола булчица, боса бе тичала в снега да се спасява цели пет км до провинциалното районно, с изкъртени от мъжа си зъби. Не е за учудване, че доста млади представителки на този етнос са с липсващи предни зъби или изкуствени ченета. Просто това е специфична особеност на тези, които ще приобщаваме или присъединяваме. Бурен ромски секс, при който ти изпадат дори и кътниците. В момента властта упражнява спрямо нас същото. Но стадото, именуващо се български народ, търпи мазохистично…
Отмина седмицата на „протеста на милионите” – на трудещите се в цяла Европа, където кипи обществен бунт, на границата на гражданската война срещу олигархията и властта. Отразяван мимоходом и срамежливо от медиите в България. Последица на обществени движения като „Окупирай Уолстрийт”, движението на „Анонимните” и подобните им по света, срещу предизвиканата от алчността на световния капитал криза и орязването на социалните придобивки. Където има будна обществена съвест, непримирими медии и борбени и отговорни към членовете си синдикати. Където протестните демонстрации бяха по-многолюдни и от най-организираните у нас манифестации при тоталитаризма. А тук цари така желаният от „елита” и поддържан от колаборационистките ни синдикати „класов мир”. При минимална заплата 150 евро у нас, там се борят срещу орязване на минимална заплата от 1500 евро. Унизителен пример за волско търпение и примирение сме за цяла Европа. И обект на подигравки от дори изпадналите в истинска икономическа безизходица гръцки съседи. И се питам:
Кой всъщност е Иванушка Дурачок?
Светослав Атаджанов
