Поредният конгрес на Китайската комунистическа партия изглежда достави това, което винаги е доставял – повече от същото, тоест нищо. Защо?
За невъоръженото око отговорът на това изглежда малко спекулативен. Но за тези, които са си „губили“ времето да проучат някои исторически „измислици“, нещата вероятно ще изглеждат по на място и ето как.
Това, което става на повърхността, е „реалността“ създадена за флоридизените. Докато малко по-реалната „реалност“ е значително по-различна. Тя се развива задкулисно, останалото е просто въпрос на драматургичен подход. И тъй…
Значителното събитие за мартеничката „комунизъм-капитализъм“ може да се окаже една дребна на пръв поглед новина – напускането на Ли Пенг от Китай около 18-я конгрес на партията.
Кой е Ли Пенг?
Ли Пенг е известен с активната, ако не и водеща, роля в задкулисното управление на Червен Китай, издигането на Джянг Земин и съответно редица произтичащи от това ключови събития за Китай (кръвопролитията на Тянънмен, преследването на Фалун Гонг и т.н.), както и топлите му отношения с Рокфелер и Ротшилд.
Така семейство Ли е една от основните „земни кръвни линии“. Какво е „земна кръвна линия“ и какво „силова кръвна линия“? Гугъл все още позволява относително добра възможност за намиране отговор и на тези въпроси, поне на английски и засега.
И тъй, разпространено разбиране е, че заслугите за създаване на комунизма и превръщане на капитализма в социализъм в „свободния свят“ са главно отдавани на Ротшилд. И както не би трябвало да се учудваме ако родителят се грижи за всички свои деца, така и не трябва да буди особено учудване за историческата подкрепа на Ротшилдовата (посредством Рокфелер) Уол Стрийт за комунизма. Не добре забулени исторически тайни потвърждават явното – комунизмът не е могъл да просъществува дори и ден без значителна, ако не и друга, финансова помощ.
Още Нострадамус е казал, че Маркс ще управлява света преди и след 1999 г….
Така резултатите говорят сами за себе си – идеята зад корпоративния капитализъм съумява да даде подслон и на двете деца – заварения син, капитализма, и собственото „недоносче“ (според титана на прав[ешк]ата мисъл ТЖ) и глезениче – комунизма. Как се проявява това в „свободния свят“? Не особено сложно: социализъм[ъ] за масите, капитализъм[ъ] за елита.
Така, когато стожерите на комунизма в Китай, като семейство Ли Пенг-ови, бягат от страната, това може да означава много неща, но едва ли вещае продължаваща подкрепа за китайския комунизъм. Може ли тогава да се очаква колапса на комунистическата партия в Китай?… Това започва да изглежда все по-неизбежно.
По-осведомени могат да запитат, та не се ли установява социализъм в момента по цял свят? Погледнете какво става в ЕСССР (ЕUSSR), какво става в САЩ! Вярно, не изглежда ли тогава, че това ни кара да заемем позиция, да изберем кое да подкрепим, да покажем кое намираме за добро и зло?
Соцкапиталистическият капиталокомунистически терор и машинация над хората, или отричане и на двете привидно противоречиви частина една и съща мартеничка, заедно с подкрепа на традиционните човешки норми за нравствено поведение. Възможно ли е историята да ни тества на този въпрос? Това изглежда все по-вероятно…
Източник: Еpochtimes-bg.com
ДОНЧО ДОНЧЕВ
бивш посланик на България
в Китайската народна република
Аз изучавам китайски език, китайска история, икономика и култура от студентската скамейка, т.е. от 1959 г. По-късно, вече като дипломат и учен, следенето на процесите в Китай, анлизирането на китайската вътрешна и външна политика, на проблемите на българо-китайските отношения стана съществена част от моите професионални занимания.
Прекарал съм значителен срок от съзнатения си живот – над 20 години, в Китай през различни периоди от неговото развитие. За първи път отидох на работа в българското посолство в Пекин през 1969 г., по време на т.нар. „културна революция“, малко след провеждането на ІХ конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП).
От тогава насетне следя работата и решенията на всички конгреси на Китайската компартия като най-важни събития във вътрешнополитическия живот на Китай. Затова е напълно естествено, че вниманието ми и сега е приковано към работата на провеждащия се в момента ХVІІІ когрес на ККП.
Настоящият конгрес на ККП се следи с изключителен интерес не само в Китай, а и от цялата световна общественост. Международният интерес е предизвикан не само от факта, че става дума за едно изключително събитие в живота на една 82-милионна партия, която е ръководна сила в най многолюдната и втора по икономическа мощ страна в света, но и зашото всеки от последните конгреси на ККП обогатява с дискусиите и решенията си теорията за социалистическото строителство и дава практически насоки за изграждането на социализъм с китайска специфика в КНР.
Това, от своя страна, вдъхва живот на социалистиската перспектива в световен мащаб.
ХVІІІ-ят конгрес на ККП се провежда в един важен и труден момент от вътрешнополитческото и икономическо пложение в страната и в сложна международна обстановка на световна икономическа и финанова криза и напрежение.
Признавайки всичко това в доклада си пред конгреса, генералният скретар на ЦК на ККП Ху Дзинтао отбелязва и други отрицателни фактори – наличието на нестабилност и неопределеност в ръста на световната икономика, задълбочаване на неравномерността на глобалното развитие, надигането на глава на хегемонизма,на силовата политика, зачестяване на локалните конфликти, изостряне на световните продоволствени и енергоресурсни проблеми и т.н.
Едновременно с това, Ху Дзинтао подчертава, че съществуват все повече благоприятни условия за запазване като цяло на стабилност в международната обстановка, тъй като съотношението на силите в света се развива в посока благоприятна за защитата на мира.
Китай ще продължи да провежда неотстъпно миролюбива външна политика, основана на принципите на толерантността, равноправието, взаимната изгода, ще се бори срещу всякакви форми на хегемонизъм и политика от позиция на силата, ще развива отношения на тази база с всички държави в света, е се бори за мирното обединяване на страната.
В същото време Китай ще усилва мощта на въоръжените си сили, за да може да защити своята сигурност, ако тя бъде заплашена отвън.
Във вътрешен план основната задача продължава да бъде строителството на социализъм с китайска специфика. Трезво се оценява историческия момент – Китай все още се намира и още дълго ще бъде в началния стадий на строителството на социализма.
Без изменение е и главното противоречие в обществото – противоречието между постоянно нарастващите материално-културни потребности на народа и изоставянето на общественото производство.
Няма промени и в постановката, че Китай е, макар и най голяма в света, но развиваща се държава. Засега задачата в по-близък план – до 2020 г. да бъде увеличен двойно брутният вътрешен продукт и доходът на глава от населението, да бъде постепенно достигнато среднозаможно равнище на обществото.
Всичко това може да бъде постигнато само при задълбочаване на реформите на икономическата система и ускоряване на трансформацията на модела на икономическо развитие, като първостепенна роля в това развитие се отделя на научността.
Научно-техническата иновация се поставя в центъра на целия процес на развитие на страната. В областта на икономиката се обосновават тезите за стратегическо регулиране на икономическата структура, за стимулиране на хармоничното равитие на регионите и придвижване напред на урбанизацията, за разширявае на вътрешното търсене, за развитие на реалната икономика, развитие на нови стратегичеки производства, бърза трансформация на традиционата промишленост, разширяване на сервизните услуги.
Поставена е и задачата да се укрепва и развива без колебание общественият сектор в икономиката, особено ключовите сфери, касаещи сугурността, но едновременно с това да се поощрява, подкрепя и ориентира правилно и развиието на необщественият сектор на икономиката, осигурявайки на всички сектори на народното стопанство равноправни законни условия за развитие на базата на пазарната конкуренция.
В центъра на разитието на икономиката се поставя нейната откритост, адаптирането й към новата обстановка в областта на икономическата глобализация, за отварянето й не само „отвън – навътре“, но и обратно – „излизане в чужбина“, за отделяне на еднакво внимание и на износа и на вноса в търговията.
С доста голяма загриженост и острота Ху Дзинтао поставя и въпроса за необходимостта от решителна борба с корупцията като явление, което може да застраши устоите както на партията, така и на държавата.
Един от главните моменти в работата и постановите на конгреса е запазването на приемствеността, както в разработването на теоретическите постановки, така и в практическите дела. Като червена нишка минава мисълта, че при строителството на социализма с китайска специфика ККП се ръководи от марксизма-ленинизма, „идеите на Мао Дзедун“, теорията на Дън Сяопин, важните идеи за „тройното представителство“ и „научната концепция за развитие“.
По този начин всяко от досегашните четири поколения раководители е дало своя теоретически принос в определянето на пътя за развитие на Китай, допълвайки и развивайки постъпателното движение напред.
Конгресът ще утвърди и приемствеността в кадрово отношение. С изтичането на десетгодишния мандат на генералния секретар на ЦК на ККП Ху Дзинтао, той и другите ръководители от неговото поколение, ще предадат властта на следващото – петото поколение.
Представителите на това поколение не идват случайно и неочаквано. Те имат своите сериозни политически и партийни биографии и за редица от тях отдавна е известно придвижването им към най-високите партийни и държавни постове Това е гаранция за запазвне на стабилността и последователността на утвърдения курс.
ХVІІІ-ят конгрес на ККП е несъмнено историческо събитие в живота на партията и на целия китайски народ. Той е и световно събитие от голямо значение, тъй като неговите решения ще определят пътя на развитие за седващите пет години на една велика страна, оказваща влияние върху обстановката в света.
Приятелите на Китай в България се радват на успехите на китайския народ, гордеят се с тях и искрено желаят нови завоевания по пътя на изграждането на социалистическото общество в Китайската народна република!