Изтърпя ни се вече търпилото…
Хубава е златната есен! От дърветата капят листа, грее безплатно слънце. Ласкавите му лъчи осветяват празната българска кесия, проядена от озверели мишки.
Озверял е и парламентът, натъпкан до пръсване с „народни” представители. Които, впулени в Европа, решават държавната съдба. Спорят дали енергията за АЕЦ „Белене“ е „ядрена”, или „атомна”. Размахват от високата трибуна дрипав учебник по физика в доказателство кой е прав и кой – агент на Държавна сигурност. Аргументите са придружени с анализ на кого липсват първите седем години. На кого домашното възпитание е за рециклиране и защо еди кой си не оди да остроумничи в кръчмата. В залата мирише на избори и натрапчиво звучи познат химн: „Когато бях овчарче и овците пасях, бях много благодарен – на мястото си бях!” И никой от техни милости не се сеща, че съединението прави силата. Вехтият лозунг отдавна е заменен с друго прозрение: „Важно е на мене да ми е добре, какво ме интересува средностатистическия Вуте”. Точно това и става…
По официална статистика 1,6 млн. българи мигат под критичния праг на бедността. Дали не са повече? Средната продължителност на живота, сравнена с европейската, е с пет години по-кратка. Химеричното увеличение на пенсии от април 2013-та изобщо не е равностойно с инфлационния галоп. Минималната работна заплата, която ще става 310 лв., е само за гледане. Тя не покрива абсолютно нищо. Сега за един член от семейството са потребни 562 лв. Откъде? За какво по-напред, щом цените продължават да растат, без да питат никого?
Факт е, че безработицата набъбва безконтролно и брои вече 700 хил. страдалци. Лавинообразна е икономическата емиграция. Както и заболеваемостта. Невъзможността на хората да се хранят пълноценно. Всяка изминала година отчита намаляване на раждаемостта с 5 хиляди деца. И с брой подрастващи, отпадащи от училище, защото семействата не могат да ги издържат. Чака ги улицата с нейните сурови закони, водещи до криминално досие.
Отсега се тръби, че бюджетът за настъпващата година е изсмукан от пръстите на създателите си. С него и без него икономиката е откровено неработеща. На чуждестранните инвеститори се гледа като на Дядо Мраз, който ще донесе работни места и социална сигурност. Самият Мраз, обаче, в официално писмо до правителството отдавна е казал, че не ще на баир лозе. Припомняйки да не се извиняваме с кризата. Защото кризата в България се различава от кризата в Гърция, в Испания, във Франция… в Румъния, Албания и не е от една майка раждана. Ала кой ти чува. Цялото обществено пространство пращи от граждански протести. Охранявани с полицаи, защото сме нали правова държава…
Държава, в която продължават да се случват чудати неща. Млад мъж умира от жило на пчела. Естествено, болницата в градчето е закрита и първа помощ дават двама шофьори, санитарката и архангел Михаил. Той в крайна сметка отвежда пациента към по-добър свят. Където няма магистрали, но няма и български политици. На граждански протест защо се случва така отговарят две министерства. Здравното – че всички умираме някога, а болницата е загробена поради дългове. Вътрешното веднага завежда следствие срещу неизвестен извършител. Вярно, пчелата не е оставила отпечатъци, но й е направен словесен портрет и се издирва. Предполага се, че е действала по заповед на Тройната коалиция и скоро ще се окаже зад решетките.
На всички пък бездомни кучета са заведени досиета с отличителни белези: брой уши, брой бълхи, дължина на опашката, политическа принадлежност на изядените граждани и всичко, както му е ред. А в Израел Бимбо наш Люцернов заяви, че скоро ще уловим и атентаторите от Бургас. Разбирай – за шлифера… Поставен е даже краен срок: щом цъфнат налъмите. Отговорното изказване роди нездравословен смях и спои дружбата между нашите две страни.
Пак Бимбо, цар на изненадите, щял да украси с присъствието си трудова борса в Англия. Там ще агитира българчета, завършващи науки в мъгливия Албион, да се върнат в родината. За да работят във фирми срещу 3 хил. лв. стартова заплата. Сама по себе си сумашедшата идея, родена в безконтролно хилене, не е лоша. Освен, че е прах в очите. Колко са местата, предлагащи подобно възнаграждение? Сравнени с броя на момчетата и момичетата, учещи в странство? С какво ще им се гарантира, че назначението не е само реклама от ден до пладне? А учещите в България с какви пари ще почнат самостоятелния си живот? Ще намерят ли работа въобще? Или на свой ред, вече завършили, трябва да тръгнат по света? Въпроси, въпроси, въпроси…В отговор – вдигане на държавнически рамене и мрънкане, че по казуса се мисли. Без уточняване с коя част на тялото се прави това, но и без друго е ясно.
Не е ясно защо се крие истинският размер на бежанската вълна у нас от Близкия Изток. Защо от европейските институции тихомълком е изтеглено искането на България за изплащане на бежански репарации по Ангорския договор? Защо на чужди компании са продадени ей така всички подземни рудни богатства? И т.н. В хаоса никнат нови и нови питания.
Нашият народ настойчиво вдига глас за правото си да съществува – физически. За достойно съществуване не става и дума. Управляващите ни корят, че това е гадна политическа инсинуация, подклаждана от баба Яга и злия Кумчо Вълчо. В отговор можем само да възкликнем: „Аман!” И да си припомним как в началото на демокрацията една женица от Нова Загора бе изплакала: „Боже, Боже, защо не пуснеш един метеор да ни изтрепе всичките…” Медиите й предложиха да ползва подръчни средства и да не безпокои космоса с дребнотемие. От все по-растящо отчаяние май пак трябва да мислим по метеорния въпрос. Или да хванем гората? Или за предстоящия референдум по повод „Белене“ да видим кой е най-подходящият въпрос? Дали искаме атомна енергия, или не. Или да ви цапнем, спасители народни, един зад врата, че да се омитате в свински тръс. Което, ясно е, ще направим на идващите избори. Изтърпя ни се вече търпилото…
Георги Н. Николов
Карикатури: 37-ма Национална изложба на карикатурата
