ГАЛА-КОНЦЕРТЪТ „НА МЕГДАНА“ НА ФОЛКЛОРЕН ТАНЦОВ АНСАМБЪЛ „ХОРО“ – ЗАВЛАДЯВАЩА МАГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА САМОБИТНОСТ И УНИКАЛНА КУЛТУРА
На 17 ноември 2012 година, в The Auditorium of Northeastern University Чикаго, българи и американци, гости на Гала-концерта на Фолклорен ансамбъл „ХОРО“, съпреживяха нещо впечатляващо и запомнящо се – чрез магията на танца, песента и словото, се пренесоха назад през времето, към корените на българските традиции, обичаи и нрави, докоснаха се до българската душа. Всички присъстващи бяха не само свидетели, а и частица от случващото се на мегдана – мястото, където са ставали най-съществените събития в живота на хората по онова време.
Преминавайки през различни региони на България, изразени чрез колоритността и спецификата на ритми, костюми и стъпки, зрителите попиваха магията на вълшебството, изразено чрез танците, музиката и песните.
Гала-концертът на Ансамбъл „ХОРО“ бе триумф за българската култура далеч зад пределите на родината. „Слънце зайде“… Тази затрогваща народна песен постави началото на премиерата в тъмната ноемврийска вечер, за да освети най-съкровените кътчета на присъстващите в залата със стихията на звученето си. Преминавайки през „Мълчаното“ – един специфичен танц без музика, озвучен единствено от песента на потропващите пендари, зрителите бяха въвлечени чрез “Тъпани“ в последващата динамика и вихъра на танците. Тракийски, родопски, северняшки ритми и шопски надигравания се надпреварваха да се закичат максимално с аплодисментите на публиката. Танцьорите не бяха актьори, а живият български дух, освободен от бутилката. Неподправен възторг, бурни аплодисменти и истинска радост – така най-кратко би могло да се изрази всеобщото настроение.
Силата на спектакъла бе не само в разнообразието на танците, носиите, музиката и професионализма, но и в майсторското съчетание с прекрасните изпълнения на обичаната Деси Добрева, включила в репертоара си песни от Пиринския край, Родопите и други, познати и любими на публиката, с изразителното звучене на кавала под пръстите на Ангел Жеков и дълбочината на тракийската песен в изпълнение на Теменужка Жекова, познати на българската общност в Чикаго от оркестър „Колорит“, с изящното изпълнение на Абигел Саймън, прима балерина от Gofri Balet Chicago, която по мистичен начин съживи и придаде нов облик на песента „Вечеряй, Радо“, изпълнена от Деси Добрева.
Кулминацията на авторския замисъл на Ирина и Тодор Гочеви бе постановката „На мегдана“. През залата премина цяла една епоха, разиграха се сцени и етюди от живота на българина в едно отминало вече време, пленяващо с романтиката и многообразната гама от чувства, емоции, страсти, изразени чрез танц. Пред зрителите преминаха типажите на селски моми и ергени, разменящи китки, венци и кърпи, на млади гиздави невести, напети момци, съпружески двойки, лудетини – млади девойки… Наред с тях – модерни за времето си дами, наричани от народа кокони, залитащи по чуждата френска мода младежи в образа на Алафрангата, селски чорбаджии, натъкмени с богати одежди… Подвиквания, надигравания, задявки, много динамика, настроение, усмивки и заслужени аплодисменти.
На финала, на сцената се събраха всички участници – изпълнители и хора, допринесли за реализирането на този концерт, призовани и представени от Ирина Гочева. Аплодисменти, цветя, поздравления и приветствени думи бяха наградата за всички участници в този впечатляващ спектакъл на колоритността и красотата на българското народно изкуство. Специално поздравление поднесе Генералният консул на Република България в Чикаго – Симеон Стоилов, който оцени високо професионализма на ансамбъла и изрази своето задоволство и гордост от постиженията на българската общност в Чикаго, от желанието и амбицията й да покаже на Америка многообразието и завладяващата магия на българската самобитност и уникална култура. С бурни аплодисменти, приповдигнатост и много настроение завърши Гала-концертът на ансамбъл „ХОРО“, който ще остане в сърцата на зрителите като един незаличим спомен от съприкосновението с магията на българската култура.
След спектакъла, във фоайето на университета, хората разговаряха с озарени лица и не бързаха да си тръгнат. Успях да попитам немалка част от присъстващите какво е впечатлението им, как се чувстват след концерта. Всички – и българи, и американци, ми отговориха еднозначно – заредени, много доволни, впечатлени и щастливи. Българските зрители изразяваха и гордостта си, че това се случва в Чикаго и още повече от факта, че е постижение на българите, живеещи в Чикаго. Всеобщо бе мнението, че този спектакъл, с професионализма и посланието си, е наравно със спектаклите на утвърдени в родината ансамбли, а може би дори повече… Защото се изисква определено много повече амбиция, желание, сила, отговорност и хъс, за да се получи това, което показа колективът на ансамбъл “ХОРО“ тази вечер. Задоволство от постиженията на ансамбъла и успеха на концерта изказа и Павел Вълнев, собственик на магазин и ресторант „Сердика“ – основни спонсори на ансамбъла, който обобщи впечатленията си в едно изречение: „Надминаха очакванията ми!“ Уморени, но доволни бяха и танцьорите, допринесли за успеха на спектакъла с труда и всеотдайността си и с любовта си към българския фолклор.
Гала-концертът „На мегдана“ ще се помни като едно от значимите постижения на българската култура в Чикаго. А също и като преживяване на хората, имали шанса да присъстват в залата, което ще остави завинаги следа в душите им и ще ги зарежда с позитивизъм, настроение и вяра, че наистина има какво да дадем на света – качествено, красиво, неподражаемо!
Споделено след спектакъла:
Деси Добрева – специален гост и участник в спектакъла „На мегдана“:
Концертът беше чудесен, публиката също. През цялото време тя аплодира и се радва на изпълненията, което влияе стимулиращо и вдъхновяващо. Имаше много силна връзка помежду ни. Ансамбъл „Хоро“ се представи чудесно и по нищо не се отличаваше от професионалните ансамбли. Бях приятно изненадана.
Повече от година Ирина кореспондираше с мен, поддържахме връзка почти всяка седмица. Тя наистина е положила много труд, много вдъхновение и идеята й бе реализирана успешно. Този спектакъл бе на високо ниво, което пролича и от реакцията на публиката – радушна, възторжена, позитивна.
Виолета Желязкова, Бостън – организатор на турнето на Деси Добрева в Америка:
Беше прекрасно! Да видиш хубавите костюми, хармонията при танците, настроението! Допадна ми, че спектакълът беше подреден много добре чрез идеята за мегдана. Впечатлиха ме и декорите, бяха много красиви. Цялостната идея за спектакъла „На мегдана“ беше много интересна. Хората бяха впечатлени.
Много ме зарадва това, че Ирина и Тодор са успели да съградят това общество. Събрали са хора от всяка възраст и са успели да ги обединят около идеята за българското, за народните танци. Точно това е магията на нашия фолклор. Вибрациите му са еднакви с вибрациите на космоса и затова е толкова заразяващ. Той е и лечебен. Ирина и Тодор са успели да събудят това заспало огънче, което носи всеки от нас и това е радващо. Те носят пламъка в себе си и с търпение и много труд са предали искрата и на другите, успели са да запялят огъня в тях. Да го събудят. Фолклорът ги сплотява, сприятелява ги и се радват заедно на живота.
Хареса ми идеята на Ирина да покани от България Деси Добрева, която с такъв жар пее и промотира българския фолклор. Това стимулира и младите хора, тя пее заразяващо. Този спектакъл успя да докосне и най-малките деца, които присъстваха. От една идея на Ирина да покани за спектакъла в Чикаго Деси Добрева, се получи празник в цяла Америка, където има български общности. Организирах турнето й в цяла Америка. Навсякъде Деси се приема много радушно. Защото прави нещо по-различно.
Това, което човек направи, влияе не само на малкия кръг около него, но на много повече хора. Ако нещо правиш от душа, с желание и радост, тази радост няма начин да не се мултиплицира, тя е заразна. Предава се и на останалите. Много важно е да се оценя от хората вложения труд, който има много голяма стойност. А резултатът от него оказва влияние на всички – на близки и приятели, на българските общности в Америка, на почитателите тук и в България.
Ирина Гочева – хореограф и ръководител на ансамбъл „ХОРО“, Чикаго:
Мисля, че се получи това, което си бяхме начертали с Тодор още преди две години. Аз съм удовлетворена. Момичетата и момчетата бяха фантастични. Според мен, те направиха едно малко чудо. Като човек, имащ отношение към танцовото изкуство и към хореографията, бих могла да кажа, че този ансамбъл се нарежда сред водещите ансамбли на територията на Америка. Казвам го, дълбоко мотивирана в себе си. Ансамбъл “ХОРО“ за мен е водещ ансамбъл извън границите на България. Всичко, което казвам, е подплатено с моя професионализъм и опит, с моите изисквания и с моя труд, с разбирането на танцьорите. Това, че те ме следват, говори много – че ми вярват и знаят, че това, което съм предприела, ще бъде нещо добро, нещо уникално, което ще ги представи и ще защити цялата идея на спектакъла и всички българи като цяло, които радеем за идеята и за това, което правим.
С цялото си сърце и душа искам да благодаря на хората, които помогнаха да се осъществи този спектакъл: на Паола Игнатова, която даде много от себе си по отношение на осветление, на Иван Михов, който направи прекрасната сценография и всички рекламни материали за този концерт, на Калина Томова – за сценария на спектакъла, на актьора Пламен Пенчев – за озвучаването на текста, на Кръстьо Гочев – за музикалното оформление, на Деси Добрева – че прие поканата и чрез присъствието и обаянието си допринесе много за успеха на спектакъла, на Абигел Саймън от Гофри балет, Чикаго – балерина от такава класа, че се съгласи да участва в нашия концерт и за мен тя беше като самороден бисер в целия спектакъл, на Теменужка и Ангел Жекови – изключителни професионалисти в областта на българската народна музика, с чието присъствие се осъществи връзката на спектакъла със самия мегдан, за да могат хората да усетят как е битувал някога българинът на мегдана. И естествено, сърдечна благодарност към Павел и Румен Вълневи, без чиято помощ и подкрепа ние нямаше да можем да направим този концерт, да покажем красотата и обаянието на костюмите и носиите от различни краища на България, да ползваме тази просторна и подходяща зала, която публиката препълни.
Калина Томова, в. „България“
