Димитри Иванов, в. „Сега“
.
РЕЗЮМЕ
Хеклърът (the heckler) е като нашите телевизионни и радиоводещи; за да се самоизтъкне, пречи на събеседника да каже нещо смислено. В това писмо става дума за медиите. Край на резюмето.
1. Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер изпрати на в-к „Монитор“ писмено несъгласие, след като негово интервю от 23 октомври 2012 г. е било цензурирано и изрязано в частта си за медийната свобода.
2. После пред БНР посланик Хьопфнер изказал неодобрение към това, че български медии стават притежание на едни и същи хора.
3. Хьопфнер изказал съжаление, че по свобода на медиите от 35-о място в света преди 6 години България изостана на 80-о място. В тази класация обикновено водят Исландия, Норвегия, Финландия, Дания и Швеция; на опашката са Северна Корея, Туркмения (Тюркменистан), Мианмар (Бирма), Либия, Еритрея.
4. Посланик Хьопфнер препоръчва известна регулация, за да няма „медии на подставени лица“.
Хьопфнер не ги е назовал. Аз също правя недомлъвка.
Моята недомлъвка е по образец на „Недомлъвката Меир“. През 1973 г., след като Израел бе нападнат неочаквано баш в деня на еврейския празник Йом Кипур, г-жа Голда Меир била казала в Кнесета за едноокия генерал Моше Даян: Тук някой е говорил против мен; не го знам кой е, но ако го науча, ще му извадя и другото око. Та и аз не назовавам въпросните български персонажи, двама от които са дебели.
Те спират критики към властта. Такава цензура имаше преди 1989 г., Асен Агов я възстанови, когато стана началник на телевизията, и каза, че телевизията върви след който вземе властта.
Посланик Хьопфнер препоръча регулиращ закон. Вероятно закон за печата (тъй като за електронните медии имаме закон) или закон едновременно за печатните и за електронните медии.
В електронните форуми се появиха несъгласия. Те не бива да притесняват посланик Хьопфнер. Нашите форуми са спонтанни. Цензурираме ги единствено за неприлични думи. В тях наред с разумните съгласия, несъгласия и собствени мнения има и като българския тийнейджър, който каза „Яко е да си тъп“.
П. Р. Славейков, един от двамата „братя Славейкови“ според Симеон Сакскобургготски, но иначе е един от водачите на Либералната партия след Освобождението и председател на Народното събрание (1880), написал за „Малък Пенчо“:
„Пенчо бре, чети!/ Пенчо не чете./ Пенчо, работи!/ Пенчо пак не ще. /Пенча го мързи,/ гледа да лежи,/ ходи та се май,/ търси да играй./ Време се мина,/ Пенчо порасна,/ иска да яде,/ няма откъде“.
Когато „брат“ Славейков пишел това стихотворение, в САЩ имало избори. На събрание на демократите все се обаждал един heckler:
– Аз съм републиканец. Аз съм републиканец.
– Моля джентълменът да обясни защо е републиканец – не се стърпял накрая демократът на трибуната.
– Баща ми беше републиканец. Дядо ми беше републиканец. И аз съм републиканец.
– Ако на джентълмена баща му беше магаре и дядо му беше магаре, той какъв ще да е?
– Демократ – посочил „хеклърът“ магарето в емблемата на Демократическата партия.
Извод: Безсмислено е да спориш с „яко тъпите“ хеклъри. И в нашия форум ги има. Един казва, че от много четене ставаш „вдлъбнаточел смок“. Втори пише un bete (Quelle betise!). И се не сеща, че понякога българският е по-точен от другите езици и на български калинка и божа кравичка са различни животинки. Докато coccinelle, ladybird, beetle, bete a bon Dieu ги мешат дори за стария модел Volkswagen, който ми е връстник; родил се през 1932.
Добродушно ме подкачат форумците, за да се посмеем заедно.
А мен така ме е яд на мене си, че искам да се ритна там, където не мога да се стигна. Заради една глупост, която издумах.
След падането на Берлинската стена през ноември 1989 г. и у нас започнаха промени и аз направих телевизионно събеседване. Единият събеседник каза, че до 6 месеца ще се сформират нови партии и България ще се демократизира. Другият каза: не 6 месеца – цяла година, понеже трябват нови закони, нова конституция. Аз казах „не година, а пет години“. Вярвахме, че хубавото чука на вратата.
На 5 юни 1992 г. Конституционният съд взе решение за ликвидационните съвети и започна разгром. Дори бадемовите дървета, засадени в Странджанско „през комунизма“, бяха изсечени. Премиерът Филип Димитров каза да не се спъва дейността на ликвидационните съвети.
„Яко тъп“ форумец отсече:
Тоя Хьопфнер се изявява като втори Уорлик. Глупави предложения за медийна регулация. Щом в България опозиционните медии си позволяват да наричат министър-председателя Боко Тиквата, значи нямаме проблем със свободата на словото.
Не е вярно. Наистина, аз не пиша в опозиционна медия, а в медия, която е трибуна на различни мнения. Но не наричам „тиква“ който и да е български премиер. Не е бон тон. Само веднъж казах, че престанах да ям тиквеник по политически причини. Само веднъж казах на Уорлик, че България се управлява от гангстери (в „Булфото“ имаше снимка: Б. Борисов с черно борсалино и разгърнат черен кожен шлифер, за да се вижда втъкнатият на колана патлак).
Не виня ББ, че казва „Аз ви дадох“, сякаш от джоба си нещо дава, режейки лентички. Не го виня, че сутринта казва едно, вечерта обратното и се върти като пумпал. Ми пумпалът се върти, накъдето го шибне камшикът, ако сте имали като дете истински пумпал с камшик. Щом дребните български интереси в сянка могат да врътнат пумпала на тъй, не могат ли могъщите чужди интереси да го врътнат на иначе. Ама да не сме го ядосвали ББ, щото той, като се ядоса, ще даде концесия на руснаците. И на Витоша лифтовете няма да работят, щом младежите бранят гората и го ядосват. ББ се бил обиждал, дето го карикатурят. Симеон Сакскобургготски, напротив, колекционираше си карикатурите човекът, виждал съм му колекцията.
Карикатурният Симеон Дянков пък щял да напляска Русия. И той (помислих го за „тя“, когато му чух фалцета) се прави на бабаит, подражаващ на ББ.
Форумните „яко тъпи“ се обидиха; не схванаха, че внушенията на посланика на Германия Матиас Хьопфнер са добронамерени и не превишават дипломатическия бон тон. Посланикът не се заканва да ни напляска, макар че немски пари купиха тиражните някога български вестници.
Но аз възразявам на препоръката на Хьопфнер в България да има закон за печата. Законът за електронните медии породи паразити като СЕМ (Съвета за електронни медии), непревишаващи умствения капацитет и моралния интегритет на хората в СЕМ.
Законотворческата хиперактивност и свръхрегулация са контрапродуктивни и в ЕС, и в България.
Аз пиша тази моя колонка като „Op-ed columnist“. Сиреч „Opposite the editorial page“. За разлика от уводните статии, които изразяват становището на един вестник и затова са неподписани, оп-ед колумнистът се подписва, понеже той си носи отговорност.
Изненада, изненада! По българския закон било иначе. Обидчивият политик можел да съди вестника, който ми е дал трибуна, и да го подложи на съдебен тормоз. Ниско е челото на българския законотворец.
Уводни статии има от векове. Op-ed колумнисти има едва от 1921 г. по идея на Herbert Bayard Swope of The New York Evening World. Идеята му е съзвучна с първата поправка към конституцията на САЩ, забраняваща на Конгреса да прави закони за печата.
Англичаните, по-бамбашка, нямат (написана) конституция. Не са европейци, нито ще станат; няма лошо. Но се облягат на прецеденти, които са им полезни ориентири. Не правят закони, щом не се налага, което пък е съзвучно с „Повече закони, повече крадци“ (аз пак цитирам Лао Дзъ, който живял 6 века преди Христа), и пак повтарям, че в България натворихме един билюк закони, узаконяващи кражбите.
Англичаните нямат закон за печата. Медиите нямат правен статус. Издателите и журналистите са граждани и могат да бъдат съдени като граждани.
– Опитвате се да проявите неуважение към съда ли? (Are You trying to show contempt of court?)
– Не, Ваша чест, опитвам се да го прикрия (No Your honor, I am trying to conceal it).
– Добре тогава.
Но ще патиш, ако наречеш някого престъпник, преди да са го осъдили.
„Ти си абсолютен престъпник, долу на земята“ (видео на МВР как прокурор Р. Василев щраква белезниците на оправдания после бивш военен министър Н. Цонев).
Сър Томас Мор предвидил цензура. Смъртно наказание за който критикува идеалния обществен строй на въображаемия остров „Утопия“.
Ала този английски юрист, писател и политик написал „Утопия“ през 1516 г., а български публицисти ги убиваха и през моя живот.
Когато в резиденцията на британския посланик на бул. „Васил Левски“ в София представях Джеръми Паксман, щях да кажа, че той по ББС 17 пъти зададе един и същи въпрос на изплъзващ се британски премиер, но не го казах, понеже това всички го знаеха. Вивалди повтаря една и съща нота 17 пъти. Та и аз за N-ти път да кажа:
Таблоидите са успешно английско изобретение за опростачване. Но всеки успех носи зародиша на своята смърт. Дори „the venerable“ лондонски The Times изпростя в ръцете на Р. Мърдок. Ако вземем един стар брой на „Таймс“, ще прочетем кореспонденции за положението на Балканите, 19 колони външни новини, 8 колони вътрешни.
150 години по-късно статиите в „Таймс“ са само шест; само една от тях е на външна тема, и то за новата приятелка на Леонардо ди Каприо.
Печатните медии залязват; новинарските електронни медии – също. Чрез интернет стотици се самоорганизират да протестират за витошката гора или за да кажат вкупом на българския полицай Цв. Цв. „Ние сме Георги Тонев Колев“, когото ти търсиш да откриеш, вместо да откриеш той истината ли говори или не.
Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!
