Информацията, включена в статията, е адресирана до политически активните граждани, които се занимават с организиране на масови протести. Правилното формулиране на политически искания повишава целевата ефективност на протестите, стачките, бунтовете и пр. Написването на статията е провокирано и от недомислените процедури, с които днешните власти изработват държавните бюджети.
Без да изучи структурата на величината на бъдещите бюджетни разходи, финансовият министър трескаво прави серия от изчисления – опити да задоволи исканията, но на тези, които могат да го свалят от власт. Намират се пари, задоволяват се отделни искания, но се пораждат нови проблеми. Например, намират се пари за актуализиране с процента на инфлацията заплатите на полицаите, но творците на бюджета не осъзнават, че актуализиране заплатите само на някои съсловия е престъпление, защото дискриминира другите, които не получават актуализиране – и това отнема тяхното право на честен труд и адекватно заплащане. А намирането на пари за достатъчно субсидиране на партиите, но ненамирането на пари за общините е дискриминация на общините.
– Политически активните граждани и гражданските сдружения разполагат с мощни комуникационни средства за организиране – Интернет, Гугъл, Фейсбук и пр., и въпреки това са ниско ефективни при решаването на социалните проблеми. Много от избирателите осъзнават, че непрекъснатото отлагане на решаването на проблемите се дължи на неумението на властите да правят реформи (ефикасно решаване на проблемите), но малцина осъзнават, че това се причинява от тяхното непознаване на оптималните процедури за ръководене на държава или на съюз от държави и пр. Очевидно е и голямото изоставане в развитието на юридическите и политическите науки, съпоставено с развитието на природните и техническите. Съвременният човек владее атомната енергия, стъпи на луната, има компютър, има мобивидеофон, и в същото време тълпи от хора крещят недомислени искания, протестират, палят пожари… или празнуват изборни победи като футболни фенове.
Юридическите науки са пълни с недомислия. За срам на учените юристи, обикновени граждани осъзнават неща, които първите не винаги осъзнават. А именно, че хулиганствата, вандализмите, кражбите, корупцията и т.н. са социални заболявания, от които страдат рецидивистите; че съдиите са везни, определящи в рамките на закона справедливи възмездявания на щетите от престъпни деяния, и същевременно са психотерапевти, предписващи лечебните средства като принудителен труд, затвор и пр. Присъдата затвор не е възмездие, което се излежава. Затворът е ефективен, когато не се определя в години, зависещи от тежестта на престъплението, а чрез определението – “затвор до излекуване на рецидивизма”.
Политиците масово манипулират избирателите с обещание за “електронно правителство” – енигматична метафора на понятието “ръководене на държава от алгоритми (софтуер)”, но взели властта, не изпълняват обещанието си, поради опасението, че ръководенето на държавата от софтуер издърпва от ръцете им власт.
– Мнозинството съвременни граждани мечтаят да живеят в нормална държава. Науката Бионика е създател на понятието социален организъм – абстракция от понятията домакинства, предприятия, общини, държави, съюзи. Подобно на биоорганизмите, социалните организми са съставени от функционални органи и системи. Ръководните органи са аналози на мозъчните центрове. Съвременните държави са ненормални – нестандартни, защото, освен нормалните, имат и уродливи или липсващи органи. Ненормалността на ръководните органи на държавите и на съюзите от държави тормози тяхното развитие и интеграция.
Държавата е социален организъм, съставен от 36 отрасъла. В стандартната държава отраслите се ръководят от комисарства чрез агенции и фондации. Групирани по три, комисарствата формират министерства, за ръководене на производствените, сигурностните и ръководните подсектори (непознати на официалната статистика), чрез министерски съвети, начело с мажоритарно избирани премиер, президент и председател на парламента. Те ръководят и носят лична отговорност за развитията и растежите на подведомствените си отрасли, притежават правомощия за законодателни инициативи, инициират референдуми за изменения на конституцията, влизане в съюзи, започване на войни. Ръководните органи в стандартната държава имат адекватни функционални имена – Министерство на икономизиранията, финансиранията и конкуриранията, Агенция за контролиране на ценообразуването, Фонд „Здравеопазване” и т.н.
Стандартната държава се ръководи от: 72-ма компетентни депутати, експерти по проблемите на 36-те отрасъла; 12 министри, с компетентност в един подсектор, и 3-ма председатели на висшите държавни съвети. Членовете на висшите съвети не се номинират и избират, а се назначават измежду всички желаещи, според получения бал, от експертно оценяване на техния професионализъм и почтеност. Средната стойност на получаваните оценки е информация за ръководната ефективност на назначените съвети.
В стандартната държава развитията – технологичните обновления са максимални, растежите са оптимални, ограничени от потребностите. Успешността на правителствата не се оценява по рейтинга доверие, а по статистическите показатели: величина на вътрешния продукт – оптимална; величина на дисперсията на доходите – максимална; величина на рецидивизма – минимална. Правителствата подават оставки при лоши ръководни резултати, без да чакат парламентарни вотове на доверие.
В нормалната държава всички ръководни решения се вземат от софтуер. Системата на нормативите й е съставена от 36 кодекса, по един за всеки отрасъл. Законите се изработват от 12 парламентарни комисии, въз основа на постъпилите предложения, които се приемат или отхвърлят от адекватен софтуер. Депутатите приемат или отхвърлят чрез гласуване целия предложен закон. Дебатите се свеждат до изложения на мотивите за гласуване “за”, “против”, “въздържал се”, не се допускат оценявания, убеждавания, реклами на партии. При несъгласия със закони, параграфи и текстове, депутатите сезират конституционния съд, чрез мотиви.
– В нормалната държава правото на политическите сдружения и това отделните избиратели да правят законодателни предложения е допълнено с правото да сезират конституционния съд, както депутатите.
Безценни са много от идеите, предложения на граждани. Ето някои от тях:
– Алгоритъм за правене на оптимален държавен бюджет, съставен от три процедури.
Първо се прави разходната компонента на бюджета с крайна цел – ускорено развитие на държавата и устойчив растеж на икономиката, при минимализиран риск от проблеми при неговото изпълнение. Оптимална разходна компонента се получава от надеждна информация за сумата на прогнозните потребности от държавни субсидии и разходи, определени точно в проектобюджетите на искащите.
До края на октомври парламентарната бюджетна комисия събира исканията, придружени от експертни оценки за качеството на проектобюджетите. Работата на комисията се свежда до изчисляване сумата на исканията и нейната структура – процентите на исканите субсидии. Параметрите „сума“ и „структура“ стават парламентарна директива (бюджетна рамка), която се публикува.
В началото на ноември, евентуално променена от обсъжданията, директивата се праща на финансовото министерство, за изработване на приходната компонента на бюджета, въз основа на оптимистична и на песимистична прогнози за растеж на БВП и събираемост на приходите. При равенство на сумата от съществуващите бюджетни приходи със сумата на исканията, приходите се разпределят между искащите, според директивните проценти.
При недостатъчност на бюджетните приходи, влиза в действие процедурата – търсене и дебатиране на предложения (идеи) за изменения на данъци, икономии и пр., които дават възможности за балансиране на бюджета. Експертно се оценяват величините на бюджетните и социалните ефекти на всички идеи и тези, при които връзката е от вид “скачени съдове”, както връзката “величина на акциза – събираемост на акциза”; и тези, при които има повече от един позитивен ефект, както връзката “глоби – бюджетни приходи и превъзпитание”. Автоматично се приемат финансово изгодните идеи. Референдуми се правят само за приемане на идеи, изискващи промени в конституцията.
Структурно уточненият и балансиран бюджет става закон през декември и се предоставя за изпълнение на финансовия министър.
При невъзможност за направа на проектобюджет с нулев дефицит, не се предлага вземане на заеми. Субсидиите, предназначени за неотложни плащания – актуализация на заплати и пенсии, лихви по държавни вземания и др., запазват величините си. Останалите субсидии се намаляват с процент, премахващ бюджетния дефицит. Това принуждава искащите да коригират своите бюджети, като запазват неотложните разходи и намаляват останалите, чрез изменения на техните приоритети.
– Реформа на държавата по стандарта нормална държава намалява издръжката на законодателната власт до една трета от сегашната, а ефективността на държаворъководенето достига 0,9. Това прави и държавата безпроблемно интегруема в съюз от държави, ако и съюзът е стандартен.
– Намаляване субсидиите на партиите до заплащане от държавата на отпечатването на предизборните им оферти, както и изпращане по пощата на пълен набор от оферти до всеки избирател, икономисва парите, прахосвани сега за листовки, плакати, митинги и пр. Това прави изборите делово занятие на гражданите и равнопоставя пред избирателите всички партии и независими кандидати.
– Реформа на пенсиите за прослужено време и старост, по модела – доживотна пенсия, равна на осигурителния принос на пенсионера, прави ненужни протестите с искания за “повишаване на пенсиите” и стопява за броени години дефицита на пенсионния фонд.
– Реформата заплащане на трудовата заетост по модела разделно почасово заплащане, включително и за депутатите, премахва изнудването на потребителите да плащат раздаваните бонуси, премии и привилегии, което се прави сега чрез калкулирането им в цените на стоките. Прави трудовите договори взаимно изгодни и за наемници и за работодатели, премахва протестите и стачките с искания за “повишаване на заплатите”, прави невъзможно укриването на заплати.
– В стандартната държава престъпниците плащат разходите, отиващи за следене, залавяне, арест, разследване и превъзпитаване. Това води до разоряване на рецидивиращите, до отказ на умните от укриване и разиграване на полиция и следствие, до отказване от престъпен бизнес; то пълни и хазната с милиарди. Величините на глобите са определяни в брой минимални месечни заплати.
Ускоряване на стандартизирането на държавите силно зависи от организаторите на граждански протести и от журналистите.
Венелин Чалъков
