Неотдавна македонската информационна агенция МИА съобщи, че филмът „Трето полувреме“ на македонския режисьор Дарко Митревски ще бъде представен в Лос Анжелис и е сред кандидатите за номинация за Оскар за най-добър чуждоезичен филм.
Още с оповестяването на сценария на „Трето полувреме“ се стигна до протест на български евродепутати и на широк кръг от специалисти, защото филмът изопачава историческите факти и на тази база насажда омраза срещу България.
Премиерата на филма бе през септември на фестивала „Братя Манаки“ в Битоля. Въпреки, че македонските медии застанаха твърдо зад лентата, в нашата югозападна съседка се появиха и три статии на кинокритици, които се обявиха срещу някои от посланията на филма. Особено интересен бе материалът „Нерешено полувреме” на Марина Костова. Според нея „филмът е доста наивна драма не само поради неумелата визуална възстановка на Скопие от периода на раните 40-ти години на ХХ в. Двата сюжета във филма вървят паралелно и не са съвсем успешно споени. Впечатлението е, че образите са само скицирани, а сценарият е повече сбор на скечове, отколкото всеобхватна драма, а оттам и своеобразната карикатурност при представянето на ансамбъла… Главният проблем на „Трето полувреме“ е, че иска да биде холивудски филм, но му липсва майсторството. Защото няма разлика между добър филм и добър холивудски филм, а разлика има между добър и слаб холивудски филм. И така, приказката за трагедията на една нация и за раждането на друга, и личните дра¬ми на хората, обхванати в суровия исторически момент, Митревски разказва с най-слабите холивудски клишета”.
Тъй като тези горчиви думи са казани в проправителствения македонски вестник „Вест”, за мен те бяха истинска изненада. От мои близки в Скопие научих, че самият премиер Никола Груевски се е почувствал подведен от Дарко Митревски и е настоявал да бъде свален епизода с влизането на българската армия в Скопие, която хем трябва да бъде представена като окупаторска, хем пее химнът на македонските революционери „Изгрей зора на свободата”. Задаван е и въпроса защо за този филм, който реално струва 500 хил. евро, са похарчени 3 млн. евро?
Все повече се очертава един отговор – за пропаганда по света на фалшификациите във филма.
Когато през 2011 г. бе открит Музея на Холокоста в Скопие, малцина в България обърнаха внимание на поставеният като основен експонат вагон, за който се твърди, че е автентичен и с него е извършвана депортацията към лагерите на смъртта на македонските евреи. Пред обществеността бе лансирано твърдението, че депортацията е извършена не с германски, а с български влакове. За целта незнайно откъде бе намерен вагон, който не става за нищо друго, освен за скрап, но за сметка на това пък носи надпис „БДЖ” във вид на стилизирано крило. Явно в Скопие не знаят, че въпросният стандарт на изписване на БДЖ със стилизирано крило е създаден през 1964 г. от Димитър Деянов и е утвърден в 20-ти брой на официалния бюлетин на министерство на транспорта и съобщенията. Така че след 1964 г. този вагон е бил експлоатиран от компания БДЖ, на която днес и липсват голям брой товарни вагони. Тъй като през 1943 г. този стандарт на изписване на БДЖ въобще не е съществувал, то твърдението за оригиналността на вагона е пълна фантасмагория.
Фалшификацията с товарния вагон с надпис БДЖ нагледно показва как в БЮР Македония се преиначава историческата истина за нуждите на антибългарската пропаганда. Тази фалшификация нагледно обяснява защо във филма на Дарко Митревски товарните вагони в Скопие, с които са депортирани македонските евреи, носят огромните надписи БДЖ и BULGARIA, а не DR, какъвто е символът на германските железници и които в действителност извършват депортацията.
За пропагандирането на тези антибългарски лъжи е впрегнат целият държавен апарат на БЮР Македония. В Музея на Холокоста в Скопие, където рядко влизат обикновени граждани, по протокол биват водени всички високопоставени чуждестранни делегации. Там ръководителите гордо се снимат пред този фалшификат за нуждите на пропагандата.
Антибългаризмът в БЮР Македония обаче надхвърли държавните граници. Отнякъде бе намерен втори ръждясал вагон, който бе подарен на еврейската общност във Феникс, САЩ. Вагонът е предназначен за експонат за бъдещия музей на Холокоста и толерантността в Аризона, чието изграждане се извършва в момента. Властите в Скопие са подарили вагона с аргумента, че той е с потекло от Македония от времето на Втората световна война и е също като онези, с които нацистите са транспортирали жертвите на Холокоста в концентрационните лагери.
Примерите с ръждясалите товарни вагони нагледно показват, че македонската дипломация се е мобилизирала и използва всички позволени и непозволени средства за пропагандирането на своите цели и дискредитирането на България. Ние трябва да си дадем сметка, че тези процеси не са безобидни, че те рушат положителния образ на страната ни и ако не предприемем съответните действия, рискуваме образът на българският народ като народ – спасител на евреите, да бъде опетнен.
Спас Ташев
