Църквата няма да понесе отново да бъде изнасилена –
казва още професорът от Софийския университет по повод драматичната ситуация с бъдещия избор на предстоятел на БПЦ
Църковният народ няма да понесе патриарх с досие на доносник на бившата Държавна сигурност. Не е възможно обществото да понесе тези страсти. Това би означавало
буквално изнасилване на църквата.
Това каза по БНР професор Калин Янакиев, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„В Светия синод започнаха да кипят страсти само няколко дни след погребението на патриарха. Изборът на митрополит Кирил за наместник-председател е избор против неумерените властолюбиви амбиции на Николай Пловдивски. Сега опитите да бъде оттеглен подписът на митрополит Григорий са гротескни.
Подозрение за това, че са с досие, има
поне за деветима от митрополитите, които били вербувани преди да станат епископи.
„Но има митрополит, който отговаря на условията по устава и няма досие“, отбеляза Янакиев. (Вероятно професорът има предвид ловчанския митрополит Гавраил – бел. ред.)
Много е възможно отделянето на митрополит Николай. Възможни са и непремерени действия срещу него на настоящия наместник председател. В християнската църква всички са членове на народа божи. И като чедо на Българската православна църква ще призова отците ни да не се бият по този грозен начин, а да мислят.“
След кончината на патриарх Максим и след отстраняването на някои хипотези за неговия наследник, ситуацията пред бъдещия избор на предстоятел на БПЦ се очерта по-ясно. Твърдя, че тя е драматична, пише проф. Янакиев в статия, озаглавена “ Апорията на бъдещия ни патриаршески избор“, публикувана в портала kultura.bg/web.
Там е работата, че съществуват подозрения, че част от епархийските архиереи на Св. синод, чиято принадлежност към агентурата на ДС бе обявена неотдавна, не просто са сътрудничили на тази тоталитарна служба, но точно защото от много рано са започнали да й сътрудничат, са и получили епископско ръкоположение с нейното пряко съдействие.
Малцина си дават достатъчно ясна сметка,
какъв тежък конфуз за каноничното достойнство на БПЦ би представлявало евентуалното потвърждаване на тези подозрения.
Защото ако доносничеството (което би могло да е било вършено и под натиск) е безспорно морално укоримо деяние, нанасящо ущърб на авторитета на тези български архиереи, то подозираното получаване на самия им епископски сан със съдействието на същата тази ДС е вече нещо, което ни изправя пред страховит канонически проблем.
Защото в свещения свод на църковните канони съществува известното на всеки църковно-грамотен човек 30-то апостолско правило, което гласи, че който получи епископски сан със съдействието на светските власти трябва (след надлежен църковен съд) да бъде низвергнат от този свой сан и (дори) отлъчен от Църквата Христова…
… И ето, повтарям, ние се намираме в ситуация, в която съществуват силни подозрения, че поне една част от сътрудничилите на ДС днешни митрополити на БПЦ, тъкмо доколкото са били вербувани далеч преди да бъдат ръкоположени за епископи (това се отнася поне за деветима то тях), тъкмо благодарение на тази си вербуваност в агентурата на ДС и с нейното съдействие са получили сана си.
А това означава, че към този момент те (ако подозренията, след проверка, се потвърдят)
подлежат на църковен съд,
който по силата на 30-то апостолско правило, трябва да вземе решението (поне) да ги низвергне до чина на миряните.
И сега следва най-каверзното: пак по силата на каноните църковен съд над обвиняван в (църковно) престъпление епископ, може да се извърши само от епископи – според устава на БПЦ от епархийските архиереи на Св. синод. Повтарям: подозренията за получаване на епископски сан със съдействието на светската власт тежат над поне девет от епархийските ни архиереи. Църковният съд над тях обаче, който следва да ги потвърди или отхвърли, може да се извърши само от същите тези епархийски архиереи на БПЦ, които – след смъртта на патриарх Максим – са 14 и включват 9-имата, които евентуално трябва да бъдат съдени.
Следователно ясно е, че мнозинство сред онези, които могат да съставят евентуалния църковен съд са самите подсъдими на него, както и че тъкмо подсъдимите са (могат да са) съдниците в това дело. При този порочен кръг става ясно защо до този момент никой официално не е повдигнал обвинение на тези, поне деветима български архиереи, но става ясно също и защо това никога въобще не би могло да се случи.
Нима е мислимо бъдещите обвиняеми да бъдат обвинени от самите себе си? Нима е мислимо, дори и да бъдат обвинени, да бъдат осъдени – от самите себе?…
… Напълно възможно е поради това – и дори е практически сигурно, че ако се разчита на буквата на правилата, епископи, за които би могло да се докаже, че към днешна дата са носещи този сан в нарушение на канона и като такива трябва да бъдат низвергнати, никога няма да получат онова, което заслужават и църквата ни ще продължи да бъде предстоятелствана от люде, които по разсъждението на нейната съвест, следва да бъдат отлъчени от нея…
… Напълно възможно е, следователно, именно епископ, който днес може да бъде обвинен в придобиването на сана си със съдействието на светската власт и въз основа на доказването на това обвинение осъден – да бъде вместо това избран за предстоятел на БПЦ.
Ние, следователно, сме изправени пред една съвършено извънредна ситуация.
Има опасност да бъде застрашена и дори непоправимо корумпирана цялостната каноничност на БПЦ и то не въпреки, а поради традиционния каноничен ред. Защото тук самите канони правят невъзможно влизането в сила на каноните…
Какво може да се направи в тази действително извънредна ситуация?
… Налице са агентурните досиета и наличните в тях (проверими) свидетелства, че съответният днешен епископ е станал такъв с помощта на офицерите от тайната политическа полиция.
Ето защо е крайно необходимо бъдещият избор на нов предстоятел на БПЦ в никакъв случай да не се оставя пасивно в ръцете на каноничния орган – т. е. събора на българските епископи.
Разбира се, най-доброто (и за това трябва да се настоява) би било епископите, за които е евентуално документално доказуемо, че са приели епископското си ръкоположение в нарушение на 30-то апостолско правило, сами и доброволно да се решат (поне) да не поставят своите кандидатури за патриаршеската длъжност.
Така, евентуално избраният измежду тях ще избегне риска от бъдещи атаки срещу себе си и необходимостта от свикването на евентуален надюрисдикционен събор, т. е. събор от епископи извън диоцеза на БПЦ (напр. от Вселенската, Сръбската, Румънската и т. н. патриаршии), трудността за какъвто от чисто църковно-политическа гледна точка днес си даваме пълна сметка.
Източник: Vesti.bg
Пълния текст на статията на проф. Янакиев – в kultura.bg/web
Ако в Google напишите „Линкълн” ще излезе много повече информация за мутренските „подвизи” на наместник-председателя на „Синода” и много по-малко информация за шестнадесетият президент на САЩ. Същото се получава ако напишите „доносник Владислав“. Защото Абрахам и Ягело(Варненчик) са непознати в Google, за разлика от Кирчо милиционера, дето надмина Гогов и Газдов по известност . . .
„Аргументи“ от рода на „говори се“ приличат в някакъв смисъл на доноси.
„Говори се, че по време на разкола е изнесъл авоарите на БПЦ в руска банка, счита се за представител на руското лоби?“
Има много защо да се съмняваме в повечето от митрополитите на БПЦ – заради тяхното агентурно минало или заради привързаността им към вещи, имоти и пр., но този текст, който е копиран тук (той ми е познат) е написан от атеист. Т.е. от човек, който хем не вярва в Бога, хем смята, че най-добре ги разбира църковните работи.
Колкото до комичния персонаж на „отец Нафарфорий“ от едно ТВ предаване, който на всяка реплика казва „да го е*а“… то бива „е*ане“, бива, ама и сценаристите на това предаване, които иначе са умни и талантливи хора, са деца на време, което беше доста религиозно безпросветно. Принизяването на образа на свещеника и на „Началника“ му до такава профанност може да е смешно и е, но за да се шегуваш с каквото и да било в една по-друга естетическа мяра, трябва много по-добре да го познаваш.
ЕТО КОИ СА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПАТРИАРХ:
1) Николай Пловдивски специализира в Москва ! ! ! ? ? ? Баща му, Методи Стоименов, е милиционер, който оглавява взвод при Шесто управление на Държавна сигурност ! ! ! ? ? ? Николай е скандална личност и обединител НЕ може да бъде. 2) Гавриил Ловчански – 62 години е, специализирал в Москва от 1986 до 1991. Говори се, че по време на разкола е изнесъл авоарите на БПЦ в руска банка, счита се за представител на руското лоби ? ? ? ! ! !
3) Амвросий Доростолски е бил в „Алтернативния синод” и се счита за разколник, но НЕ се води на отчет в ДС. На 70 години е и имал здравословни проблеми.
# Останалите 11 митрополии фигурират в архивите на Държавна сигурност. #
1. Кирил Варненски е работил за Първо главно и за Шесто управление на ДС псевдонимите \"Ковачев\" и \"Владислав\".
2. Игнатий – Плевенски е работил за Държавна сигурност като агент и секретен сътрудник Пенев и Германски.
3. Дометиан – Видински е работил за ДС. Вербуван е 1972 г с име агент Добрев.
4. Йоаникий Сливенски. Вербуван е под името агент Кирилиевич. От 1977 г. е работил за управлението на МВР – Сливен, по линия на Шесто управление на ДС.
5. Григорий Великотърновски е вербуван за агент към Шесто управление на ДС с псевдоним Ваньо.
6. Калиник Врачански е агент Рилски и Велко и е сътрудник на МВР, после е регистриран и към политическата полиция.
7. Натанаил Неврокопски е агент Благоев от държавна сигурност. В досието има собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получено възнаграждение, разходни документи.
8. Неофит Русенски е регистриран към Шесто главно управление с псевдоним Симеонов.
9. Галактион Старозагорски е вербуван като агент Мишо. Бил е сътрудник на Шесто, Трето и Първо главни управления на ДС.
10. Симеон Европейски от 1964 г е секретен сътрудник Христов и Торис. От 1967 г. е щатен служител на Първо главно управление. Личното и работното му дело е в 27 тома.
11. Йосиф Американски. Агент и секретен сътрудник Николов и Зографов. Вербуван е през 1980 г., през 1983 г. е регистриран към разузнаването. В досието му има разходни документи.
Извод: Най-“чист” е Нафарфорий (Краси Радков). Защото това е най-краткия опис на злодеянията ИМ.
„Детски и младежки парламент на град Видин”
Ние сме детският и младежки парламент в град Видин и се стремим гласът на младите хора да бъде активен и силен, както е във всяка развита страна, чиито младежи се чувстват част от социалния, обществения и духовен живот на своя град и своята родина.
За нас е важно да изразим своята позиция днес по отношение на избора на български патриарх и софийски митрополит. Нашата позиция е искрена, добронамерена и настойчива, защото ние не само живеем в тази част на България, в която благословията на нашия митрополит Дометиан ни закриля, но ние бихме желали да облечем в думи онова, което не само целият ни град чувства, но и всички в неговата епархия.
Ние подкрепяме дядо Дометиан за патриарх, защото той е показал през дългите си години на труд в православието, че е един достоен и последователен човек, от когото ние всички можем да черпим житейско вдъхновение и мъдрост.
Главата на Българската православна църква трябва да бъде „патриарх”, т.е. баща, наш баща, баща на цяла България, но не просто монах, а водител и пастир на голямо стадо. Само в неговото лице ние виждаме бъдещия патриарх на България, не само заради това, че е ерудирана, обществено ангажирана и силна личност, но и защото ние виждаме у него и дълбокопромисленик – духовен лидер.
Убедени сме, че нашите слова днес се подкрепят от всички, които по един или друг повод са били щастливци да беседват с Негово Високопреосвещенство или просто са слушали за него. Убедени сме, че патриархът не е патриарх само на православните миряни в България, а е патриарх на всички българи, където и да са те. Убедени сме, че щом дядо Дометиан е дълбоко уважаван от всички ни в нашия край, то би следвало той да може да спечели сърцата и на цяла България.
Детски и младежки парламент на град Видин
15.11.2012, гр. Видин.