Преди месеци написах коментара си „Аромат на… гащи”*. Той беше за нездравия интерес на медиите, че и на всинца ни към аромата на мръсното бельо на „елита” ни. А че е понацапано, виждаме ежедневно от неспирните скандали в общественото и медийното ни пространство. В случая, с оглед субекта на коментара, ароматът е заменен с по изисканото „ухание” – заради марковото бельо и използваната европейска козметика от притежателката им.
В съзнанието на хората собственото име Надежда е част от сакралното триединство от имената на сестрите Вяра, Надежда и Любов. Свързано със саможертвата и мъченическата им смърт в името на една идея, станала религия – Християнството. Пораждащо красиви представи и емоции. Особено, ако носителките му са надарени и с физическа красота. По времето на взрива на демокрацията, когато всички крещяха срещу БКП – БСП и подскачаха по площадите, някои красавици станаха символ на промяната. Малко позабравена, първата бе едно младо, лъчезарно, женско лице, което беше емблема на автентичното СДС, редом с лъвчето, Желю Желев и Петър Берон. Сега Лияна Панделиева от дистанцията на времето твърди, че никога не е била обвързана със СДС. Още на големия митинг на 7 юни 1990 г. тя била почувствала, че това е стартът на голямата подмяна. Подробностите в интернет – нейно интервю с Иван Гарелов от м. юни т.г.
Визията на красивата жена винаги е продавала стоката. И това го знаят отлично рекламодателите. Политическите PR-брокери – също. Вакуумът бе запълнен и на мястото на свежата девойка веднага цъфна зрялата красавица Надежда, наречена от медиите и да не си кривим душата, от повечето мъже – „Хубавото Наде”. Венцехвалена от услужливи и продажни медии с прозвището „Синият ангел” на демокрацията. Но, какво ли общо може да има тя с достойната и велика Марлене Дитрих? Отказала дори на могъщия Адолф Хитлер приятелство и интимност. Харизмата и дълголетието на политическата и държавническата кариера на Надето може да се сравни единствено с тази на нине управляващия държавата ни Бойко Борисов. Като всеки от тях, в борбата за кариера в политическата ни джунгла е използвал специфичните за пола си оръжия. В предишния си коментар изразих своя потрес от умелото използване от Б.Б. на медии, бизнес и властови структури, за издигането му на политическия и властови Олимп. Откъдето вече цял мандат мята страшни, но нисковолтови мълнии към прежде управляващите. Освен приликите в главоломните си кариери, те са и първопроходци сред управляващите в непрестижната игра „менкане на съпрузи”, станала модна напоследък.
А ето и в кратце от Уикипедията данни за блестящата кариера на съперницата му: Надежда Николова Михайлова – Нейнски (фамилия по мъж след женитбата ѝ през 2009 г., но повече известна като Надежда Михайлова) е български политик, министър на външните работи (1997 – 2001 г.), народен представител в 37-то, 38-то, 39 –то и 40-то Народно събрание. Започва политическа кариера във възстановената в края на 1989 г. Радикалдемократическа партия, част от коалицията Съюз на демократичните сили (СДС). В предизборната кампания през 1991 г. ръководи пресцентъра на СДС, а след изборите става началник на пресцентъра и говорител на правителството на Филип Димитров. През 1994 г. е избрана за депутат в 37-то Народно събрание (1994–1997). През април 1995 г. става заместник-председател на СДС. Избрана е за народен представител в 38-то Народно събрание през 1997 г., но става министър на външните работи (1997-2001) в правителството на Иван Костов. Председател на СДС (2002-2005 г.). От 1999 г. до 2006 г. е вицепрезидент на Европейската народна партия (ЕНП) и Съпредседател на Комисията по международни отношения към ЕНП. Последно – избрана е за евродепутат през 2009 г. като водач на листата на Синята коалиция. Пак от публичната й биография разбираме, че когато е аут от държавната ясла, освен като депутат, е на топли ръководни, обществени длъжности, явно не безвъзмездно. Същинско нашенско „материално момиче”, макар, че не е пропяла като Мадона.
Ракетата-носител, както е видно, е здраво яхнатият СДС. Надежда оцелява след разни многобройни отлюспвания в партията. Максимално изсмуква предоставения й материален и властови ресурс. Дава и тя своя принос за агонията на синята идея и на вече напълно олекналата форма на тази идея – СДС. Който, от подкрепено от милиони привърженици движение, се спаружи в партийка, поддържана от шепа реститути. Неприпознат като свой от бизнеса и от широка част от дясно мислещите.
По нашите балкански ширини жените преобладаващо правят кариера, покачени на раменете на силни мъже или „поникнали“ от техния скут. Традицията е налице. Достатъчно е да се прелистят мемоарите на наши писатели и държавници от началото на миналия век и ще лъснат имената на Султана Рачо Петрова, Мара Белчева, г-жа Муткурова, г-жа Винарова и куп други представителки на задкулисната власт. Ползващи активно явните си или скритите под многобройните фусти тайни оръжия.
В духа на новото време, амбициозните представителки на нежния пол отдавна не се задоволяват със задкулисен диктат като бабите и прабабите. Еманципацията, интелектът и споменатите женски „чалъми” ги изстрелват вече начело на важни държавни служби, министерства, партии, че дори и държави. В последните две десетилетия от новата ни история жълтите медии хвърлят обилна светлина в пикантерията на подобни кариери. Но тук, засега, историята все още мълчи. И тя си има давностен срок. Обаче бдителната Елена Костова, след поднесения от съпруга й на съпруга на Надежда (Михалова тогава) щедър подарък – гаражът на ЦК на БКП, спусна бариерата за по-непосредствени, освен служебните контакти, между благоверния си и изкусителното Наде.
В течение на годините се оказа, че болшинството от кадрите на СДС са креатура на ДС и БКП. Активно работещи за подмяната. Предмет на гордост за Михайлова – Нейнски е липсата на картонче и съответно досие в службите преди промяната-подмяната. Всъщност това не е нейна заслуга. Твърде млада и едва завършила филологическото си образование, тя все още е г-жа „никоя”, отглеждаща малките си деца. Не заема ключов пост, работи като преводачка, журналист на свободна практика и като любителка се упражнява в поетичното поприще. Според МВР-терминологията – „не представляваща оперативен интерес”.
Всеки от обладалите държавата ни политици остави някакъв словесен бисер, с който да бъде запомнен от поколенията: „За Бога братя, не купувайте”, „Егати държавата, щом й бях зам. премиер”, „Ние ги хващаме – те ги пускат” и т.н. Не остана назад и тя. През септември 1999 г. в публичното пространство излиза запис, на който се чува, как по време на предизборен инструктаж в Ловеч, Михайлова призовава местните функционери на СДС „да нахранят журналистите“, за да ги спечелят на своя страна. И още. Преди години гордостта на страната, външната ни министърка „Хубавото Наде”, държейки здраво лоста за управление на германския си колега, обучаващ я на висш дипломатически пилотаж в самолета си, изрази мнението, че „клошарството е личен избор, а не цивилизационен, или икономическа принуда”. След изтеклите от тогава години, когато явлението стана вече повсевместно, разбрахме, че е било право момичето. И то не без ентусиазираната й помощ.
Да… За онзи период тя бе все още „момичето”. Но годините се търкалят и тази година тя неусетно навъртя петдесетака. А както казва народът, след него – „Мамата си трака”. В младите си години, като в рекламата за медикамента „Трабестан”, тя „вдигаше самолета”, или рейтинга на партията си. Но старостта не прощава никому. Вече са видни първите издайнически белези по лицето й. Според столичен таблоид евродепутатката не е щастлива в брака си. Нещо повече – Светлин Нейнски я тормозел и й тровел нервите с постоянни скандали, разказват близки до семейството. И тя буквално се е стопила. С торбичките под очите, кафявите кръгове и силно изразени скули, Хубавото Наде скоро ще се прости с прозвището си.
Но това са лични неща. Това, което не е лично и е важно в политически и обществен смисъл е, че наскоро Надежда Михайлова – Нейнски най-сетне напусна СДС. Решението си за това тя съобщи в отворено писмо до медиите и сегашния „лидер“ на „Раковски“ 134 Емил Кабаиванов. В този момент в съзнанието ми се появи картина на откачане на пилотирания модул от ракетата носител. Кадър, излъчван многократно по „Дискавъри” и подобните „ченали”. В конкретния случай, изгарящата в атмосферата степен на ракетата е изпадналия в тази ситуация СДС. А Надежда е изстреляната в модула към Европарламента. Съвсем логично, след високопарната и лицемерна тирада за напускаането, в края на писмото е фразата:
„Не аз напускам СДС. С днешното решение СДС ме напусна. Но оставам като евродепутат на Синята коалиция в Европарламента.”
А защо не напусне и Европарламента?
Започва поредния предизборен маскарад. Новите костюми и маски се изготвят вече скоростно. Но под тях ще се крият същите измамни мутри и муцуни, или вече техните преки наследници.
Няма как да не забележим, че нашите управляващи не са образец дори за елементарен морал. И макар че кой съм аз, прашинка, да се гъбаркам с високопоставили се (и попарили надеждите ни) Надежди, си мисля, че думите на „прашинките“, попаднали в очите на хората, би трябвало да ги накарат да ги разтъркат и да провидят реалността.
Светослав Атаджанов
–––––––––––––––––––
* „Аромат… на гащи“ може да се прочете в блога на автора тук.
