Из „Молитви край езерото“ на св. Николай Велимирович*
.
Каква полза от дреха, ако няма тяло да се облече?
Каква полза от тяло, ако душата не се облича с него?
Каква полза от душа, ако Ти не бдиш в нея,
Огън под пепелта?
Дрехата ми ще е пепел и дим, ако Ти се изцедиш от
нея, Роса утринна.
В пепелта на всички неща изписваш Своето име и с
пушека на всички неща забулваш пламъка на
сиянието Си.
Твоят пламък е роса за жадните, които се притискат
към Твоя скут.
Но той е огън пояждащ за тия,които бягат от него.
Истина, Ти Си рай за чистите и пъкъл за нечистите.
Когато дойде Пoследният Ден – когато Първият и
Последен Ден се открие на хората като Един Ден –
тогава чистите ще се радват, а нечистите ще се
тровят.
И ще писнат нечистите: У-у, ядохме пепел
на земята, а сега и огъня на небето ли ще ядем!
Пророците Ти, Майко небесна, бяха търсачи на таен
огън, гмурци във вулканични недра.
По безкрайната
Си милост Ти даде всекиму да извади искрата, за
която той се гмуркаше, докато всички искри не се
сляха в пожара на Твоя Син.
Господи, издигнал Си пастири на всяко стадо, а
пастирите накладоха огньове за своите стада, за да
не измръзнат стадата им на мразовитите друмища
на историята.
Докато Всечовекът, Единородният Син,
не разпали велик пожар и не повика всички стада
да се топлят.
Виж, колко дълбоко се крият всички метали,
око на земните дълбини!
Колко ли дълбоко Си скрит Ти
под пепелта на земята, най-скъпоценни Камъко?
Сиромахът оре нивата си и клати с глава, когато му
говоря: богаташо, дълбоко под яловата ти нива има
езеро от разтопено злато.
Не клатете глави, осиротели царски синове, щом ви
казвам: тялото е по-скъпоценно от дрехата, и душата –
от тялото, и Пламенният Цар – от душата.
–––––––––––––––––
* Св. Николай Велимирович (1880-1956) е православен богослов, писател и мислител, йерей на Сръбската православна църква. Някои го наричат сръбският Йоан Златоуст. Роден е през 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършил е богословие в Белград, а по-късно специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург. В Берн защитава богословски докторат на тема „Възкресението на Богочовека“, а в Женева – докторат по философия.
Приема монашество през 1909 г., а по-късно става епископ. Бил е мисионер в Европа и в САЩ. Преподавал е в Свето-Владимирската академия в Ню Йорк, в Свето-Троицката академия в Джорданвил и в Свето-Тихоновската семинария в Пенсилвания. Завършва земния си път в руския манастир „Св. Тихон Задонски“ в Пенсилвания , а тялото му е било погребано в сръбския манастир „Св. Сава“ в Либъртсвил. Въпреки желанието на владиката Николай да бъде погребан в родината си, в продължение на десетилетия това е било невъзможно. В Титова Югославия комунистите наричат оцелелият от лагера на смъртта Дахау „предател“, „сътрудник на окупантите“ и „враг на народа“, а трудовете му са забранени за публикуване. (Владиката Николай оцелява в Дахау и е освободен, когато на 8 май 1945 г. в лагера влиза една американска дивизия.) Чак през 1991 г. мощите му са били пренесени в родното му село Лилич. Няколко години преди това, през 1987 г., е бил канонизиран за светец.
Сред богословски съчинения и трудове на св. Николай Велимирович са „Беседи в подножието на планината“, „Над греха и смъртта“, Молитви край езерото“, „Охридски пролог“ (сборник със житията на светците), а в последните години на живота си и „Жътва Господня“, „Недостижимата страна“, „Единственият Човеколюбец“.
