КОНФЕРЕНЦИЯ
„ПОЛИТИКИ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА“
7 и 8 ноември 2012 г., Брюксел
.
Заключителен акт
Ние, участниците в конференцията, приветстваме усилията на българската държава за съвременния подход да съхрани българското съзнание и идентичност извън пределите на България. Вярваме, че единствено демократичният и толерантен диалог между всички заинтересовани страни ще доведе до изграждането на успешна стратегията за българските общности зад граница.
Като основни приоритети конференцията открои:
– Изучаването и разпространението на българския език, култура, традиции, вяра;
– Институционално представителство на българските общности;
– Социални и интегративни политики.
В резултат на обсъжданията се предлагат следните конкретни мерки и действия:
По отношение на образованието и културата:
Да бъдат прилагани ефективно разпоредбите на Конституцията – чл. 26 и 36.
Да се гарантира финансирането на българските училища в чужбина в проекта на закон за предучилищното и училищното образование (чл. 297, ал.1). Да се избегнат противоречия с проектозакона за българите и българските общности извън Република България.
Предлага се проучване на възможностите на европейското законодателство: директива за изучаване на майчини езици, пълноценно използване на европейските програми (Коменски) и за неправителствените образователни структури, инициатива на евродепутати за правнообвързващо законодателство на Европейския съюз за изучаване на майчини езици.
Акцент от конференцията получават:
– Дистанционна форма за обхващане на децата;
– Сертифициране на българския език като чужд език; оценки по български като чужд език в училищата в чужбина; решаване на проблема с провеждането на матурите зад граница; признаване на българския език за матуритетен;
– Изработване на нови Държавни образователни изисквания по изучаваните предмети;
– Изработване на нови адаптирани програми и адаптиране на програмите по история и география с разпределяне на материала във всички класове;
– Оказване от Министерството на външните работи на съдействие за помещения чрез сключване на двустранни спогодби;
– Създаване на институт за български език (по модела на института „Сервантес”);
– Осигуряване на на образователни аташета към посолствата в страни с големи български общности;
– Предоставяне от дипломатическите представителства на правна помощ на българските граждани;
– Разширяване на дейността на българските културно-информационни центрове за запазване и разпространяване на българската култура, създаване на нови центрове.
По отношение на институционално представителство:
Предлага се :
– Инициирането на дебат за провеждането на избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави, със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства;
– Създаването на реално действащ изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в чужбина, съставен преобладаващо /минимум 4/5/ от представители на българите зад граница, представители на администрацията на българското президентство, излъчени от парламента депутати и представители на изпълнителната власт;
– Създаване на глобална организация на всички българи по света като постоянно действащ орган;
– Създаване на избирателен район „Чужбина“, от който българите зад граница да избират народни представители така, както българите в страната. Възможност за регистриране на партийни кандидатски листи или независими кандидати;
– Улесняване на процедурата за гласуване на българи в чужбина;
– Провеждане на предварително и електронно гласуване.
Граждански групи предлагат дебат за промяна на чл. 65 ал. 1 от Конституцията, за да отпаднат затрудняващи условия за „двойното гражданство“ при пасивното избирателно право.
По отношение на социалната и интегративна политика:
Предлага се:
– Въвеждане на регламентирани посещения на трудови аташета или експерти;
– Организиране на консулски дни;
– Увеличаване на електронните услуги за българите зад граница;
– Създаване на общо звено в България, което да отговаря по трудови и социални въпроси
– Предоставяне на информация /координати/ на адвокати, лекари и други специалисти, към които българите могат да се обърнат в чужбина.
Считаме, че форумът е важна стъпка за обобщаване на проблемите и приоритетите във взаимодействието между българската държава и сънародниците ни по света. Надяваме се, че този форум няма да остане изолирано събитие и този формат ще се развие и обогати.
Брюксел,
8 ноември 2012 г.
„Що се отнася до “глобалната организация на всички българи по света” (нещо като емигрантско ОФ) това е очевидно някакви бълнуване на администрацията, аз не го разбирам.“
Знам едно малцинство, което има такава организация и то е на върха на света.
Национален съвет на българите живеещи извън Република България: Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г., внесен в кабинета на Омбудсмана на Р България, копие на председателя на НС, министъра за българите в чужбина, Forum Franco-Bulgare, юли 2010
„Не става ясно кой ще организира, кой ще координира, кой ще изпълнява, кой ще осъвмести различията в международните закони“
Ако сте прочетете внимателно материалите на временните Обществени съвети от конференцията, вижте по-горе,
ще видите, че там се съдържат и съвсем конкретни предложения, които почиват както на международната практика, така и на нашият опит в работата с български дружества и училища в чужбина. По-конкретно, ето как би могъл да изглежда един бъдещ Национален съвет за българите в чужбина
http://izborenkodeks.wordpress.com/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%89/„>Национален съвет на българите живеещи извън Република Българияhttp://izborenkodeks.wordpress.com/2010/09/09/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%89/„>: Концептуален проект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г., внесен в кабинета на Омбудсмана на Р България, копие на председателя на НС, министъра за българите в чужбина, Forum Franco-Bulgare, юли 2010
Обърнете внимание, както е записано в този проект
– Членовете на Националния съвет работят на обществени начала –
Съвсем конкретен примерен правилник за функционирането на Обществен съвет в чужбина пък ще намерите ето тук: http://osfrance.wordpress.com/about/
Съгласно
Чл. 2 Общественият съвет на българите във Франция е независим изборен орган, който работи на обществени начала и отстоява интересите на българските общности в Република Франция пред българските институции. ОСБФ е консултативен орган към посолството на Р. България в Париж.
Общественият съвет работи също на „обществени начала“ което означава, че не получава пари от държавата, нито от други организации.
С други думи, гражданското общество само предлага да върши това, което администрацията не желае или е неспособна да направи. Ако не си помогнем сами, ако не си преметем двора никой няма да го направи на наше място. Тук поне смятам че сте съгласен с мен.
Написаното звучи директивно, сиреч пожелателно.
Не става ясно кой ще организира, кой ще координира, кой ще изпълнява, кой ще осъвмести различията в международните закони, за да функционира подобна „ГЛОБАЛНА СВЕТОВНА БЪЛГАРЩИНА“. И най-важното кой ще финансира, отчита и популяризира ефективността на подобно начинание. „Дяволът“ е винаги в подробностите. Ако някой се наеме да даде конкретен отговор на поставените въпроси, на правещите си труда да прочетат тези редове ще им „светне“ какъв е смисълът на безмислието.
Лично на мен ми звучи наивно, като брътвеж на недоизтрезнял от вечерното парти бивш комсомолски секретар, който не е успял да дорасне, за да бъде изпратен в партийна школа в Москва, където да бъде „доизкусурено“ образованието му.
Не изброените точки не си противоречат, те съществуват в една или друга форма в няколко държави: Португалия, Испания, Италия, и преди всичко Франция. Моля, запознайте се презантацията на временните Обществени съвети на конференцията в Брюксел, връзка тук
Що се отнася до „глобалната организация на всички българи по света“ (нещо като емигрантско ОФ) това е очевидно някакви бълнуване на администрацията, аз не го разбирам.
Ползвам случая да ви напомня че дебатите за Обществените съвети отдавна ги направихме. В няколко държави вече има временни Обществени съвети. Във Франция например, имаме съветници в Париж, Лил, Страсбург, Лион, Марсилия, Кан … https://osfrance.wordpress.com/ На същия адрес можете да се запознаете с Наредба за създаване на Обществен съвет на българите във Франция с правилник за организация на дейността му.Както и с начина по който смятаме да проведем изборите и да гласуваме.
Още за Временните обществени съвети на българите в чужбина:
http://www.globalbulgaria.org
OT Българските училища в чужбина
https://www.eurochicago.com/2012/11/balgarskite-utchilishta-v-tchuzhbina-sa-edno-svetovno-semeystvo/
НЕКА СЕ ЗАПИТАМЕ ЗА КОГО Е ТОВА И ЗАЩО ,ЗА НАС ЕМИГРАНТИТЕ ЛИ Е ???
Текстът на този заключителен документ действително беше с доста правописни грешки. Може само да се съжалява, че от президентството са допуснали текст на подобен официален документ да бъде пуснат по този начин.
Колкото до съдържанието, то все пак бележи някакви крачки напред, съдържа теми и въпроси, които от месеца, да не кажа от години, някои български емигранти и емигрантски организации се опитваха да поставят на дневен ред пред българската държава и общество. Какво ще излезе от това, времето ще покаже. Това е само един меморандум, не е разбира се законодателен акт. И сигурно има доста път да се извърви, и сигурно пътят ще криволичи и ще се препъва. И сигурно има доста за какво да бъде критикувана българската държавна администрация, но само с критики и с гледане отстрани нищо не става.
Дрън,дрън,дрън…..
При нас в Испания това писмо от президенството дойде с много правописни грешки и недоглеждания. Дали само при нас са го изпратили така?
Тия точки не си ли противоречат?
– легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави, със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства;
– действащ изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в чужбина, съставен преобладаващо /минимум 4/5/ от представители на българите зад граница, представители на администрацията на българското президентство, излъчени от парламента депутати и представители на изпълнителната власт;
– глобална организация на всички българи по света като постоянно действащ орган;
– избирателен район “Чужбина”, от който българите зад граница да избират народни представители така, както българите в страната. Възможност за регистриране на партийни кандидатски листи или независими кандидати;