Днес, 07.11.2012 г, в Брюксел започна конференцията за българите в чужбина, по инициатива на вицепрезидента Попова, която се провежда в Европейския парламент. Заради мястото (Брюксел, а не София), времето (делнични, а не почивни дни) и философията на дневния си ред (теми, които включва и които не включва), срещата провокира противоречиви реакции сред българската диаспора.
По официална информация, 172-ма души от 23 държави са се регистрирали за участие. (Програмата на конференцията може да се види тук.) Според думи на Маргарита Попова в нейно интервю за националното радио по-рано днес, в бъдеще ще бъдат организирани още такива среща. Две от тях щели да бъдат в България.
В своето обръщение към участниците в конференцията вицепрезидентът Попова заявила, че е отминало времето, когато българите зад граница са били само обект на държавната политика, без да имат възможност да изразяват мнението си по законовата уредба или по приоритетите на институциите за работа с българските общности. От своя страна министърът на външните работи Николай Младенов се ангажирал да бъде създадена „електронна консулска служба”, кяето да се ускори процеса по обслужването на българските граждани в чужбина.
В панел 1 „Изучаване на български език и култура зад граница“ председателят на Асоциациите на българските училища зад граница Боян Кулов е предложил да се създаде Институт за български език и култура зад граница.
В панел 2: „Институционално представителство на българите зад граница“ Стефан Манов от Временните Обществени съвети на българите в чужбина е акцентирал върху следните неща:
– Механизъм, чрез който българите в чужбина да бъдат представени в политическия живот на страната. Да участват в правните политики на страната на институционално ниво;
– Активно избирателно право: гласуване в чужбина. Имаме го по принцип. Трябва облекчаване на гласуването в чужбина;
– Специфични изборни представителни институции – съвети на диаспората;
– Пряко политическо представителство чрез избирателен район „Чужбина“;
– Политическите права на гражданите с двойно гражданство – пасивно избирателно право. В момента двойните граждани не могат да бъдат избирани.
– Как работи това по света, какви модели има. Преглед на държавите, които имат тези структури: Франция, Испания, Италия, Португалия, както и Сърбия.
Стефан Манов е започнал презентацията си с щекотливия въпрос: „За да ви събудя в този час, българи в чужбина, познавате ли Вашия депутат?“
За съжаление подготовката на организаторите за двете главни изказвания – на Стефан Манов (Обществени съвети) и Боян Кулов (АБУЧ) – не е била на висотa, което е попречило на илюстрирането на презентациите. (Профекционният компютър е бил много малък и неподходящ за случая, текстовете на слайдовете са били разместени, модераторът не е знаел как да ги сложи в слайд шоу, не е имало прожекционен екран, излъчването е ставало от два-три монитора. В голямата зала, в която се провежда конференцията, освен хората от първите два-три реда, никой друг не е можел да види нищо.)
Вижте видеозапис на част от изказването на Стефан Манов пред участниците в срещата в Брюксел.
.
От тук може да изтеглите PDF файл с презентацията, която не бе видяна от всички в Европарламента – BG_abroad_Brussels (link)
Утре срещата продължава.
Еврочикаго
Велке,
Сбърка, че не дойде. Mисля не беше смислено да се бойкотира проявата , защото нямаше обективна причина за това, освен от позата на обидения, че не е поканен специално и лично.
Французите казват „отсъстващите винаги са в грешка“.
идеята е, че ако човек има несъгласие с нещо, на място може винаги да защити по-добре позцията си, отколкото ако го няма. Стига, разбира се, да имаш гаранции да може да изкаже сбободно мнението си.
В Брюксел можеше да направиш каквото поискаш остро изкаване.
Вероятно то щеше да има по-голям смисъл и тежест, отколкото недоволстване от дистанция.
Впрочем, това че извадки от твоя мейл бяха прочетени от трибуната показа именно, че не е имало априори желание от страна на президенството да проведе една удобна за него среща, на която да се чуят само хвалебствия на властта от подставени представители на българите в чужбина, просълзени от доброто отношение към тях и гледащи с кравешко умиление в светлото бъдеще, обединени от националната кауза.
А именно един форум, на който всеки е добре дошъл да каже открито какво мисли.
Смисълът от участие на място беше и да се участва в писането на меморандума. И реално да се повлияе на посланието на форума.
Друг въпрос е, че от форуми и говорилни и послания, па макар и открити, честни и диалогични, вече 20 и кусур години кой знае какво не е излезло.
Затова ние от временните обществени съвети се борим за създаване на изборен легитимен представителен орган , който законодателно да е закрепен, с който властта да е „принудена“ законодателно да се съобрзява при правенето на политики и който ежедневно да се бори конкретно за правата на българите в чужбина, като „тежи“ при приемането и осъществяването на политиките. Да може да тропне по масата, но не от позицията на НПО, на която я открехнат вратата, я не, камо ли да я чуят и послушат, а на институция, чийто глас е законодателно облечен със сила, а начинът на сформирането му чрез избори, го облича с легитимност.
А иначе, не знам дали ти е известно, че ключовата тема на този форум, панела за институционалната представителност, беше включен в програмата на конференцията още на 26 юли 2012, далеч преди твоя есенен ажиотаж. (Това е документирано. Аноснът беше направен от г-жа Цанкова по мейл до отговорилите до онзи момент българи на анкетата какви теми да се включат)
за информация : ние от временните обществени съвети проведохме дву-часова среща с вицепрезидента г-жа Попова на 25 юли в президенството. Досещаш се каква е била темата, нали?
Та така за това как се стигна тази тема да бъде централната в Брюксел, след като в предварителната програма и помен нямаше от нея.
А иначе, това не пречи, че аз отидох на срещата песимист и си тръгнах песимист.
Нямам илюзии за това какво реално е готова да направи политическата класа за да включи българите в чужбина в политическия живот на страната.
Или по-точно ги загубих.
Вече близо 4 години една малка група , прерастнала в последствие във временни обществени съвети, работим активно за избирателен район чужбина.
Статии, експертни доклади и становища, писма, медиен натиск, десетки срещи с народни представители, евродепути, политици, изборни експерти, членове на ЦИК, по минстерски кабинети… с цел разясняване що е то избирателен район чужбина, как да стане, защо е необходим, какво ще промени, какво няма да промени, убеждаване, лобиране… Стигнахме до президентското вето на Изборния кодекс , а после и Конституционния съд.
Да, успяхме да включим въпроса за нарушените изборни права на българите в чужбина както във ветото на президента Първанов на Изборния кдоекс, така и в искането за обявяване за противоконституционни на текстове от Изборния кодеск, който опозицията внесе в КС.
Не, борбата не е започнала с писмото на Румяна Угърчинскя и кръглата маса при Омбудсмана декември 2011, като може би смяташ. (нито с нашата инициатива, впрочем. нямаме претенции за това)
Като стана дума за кръглата маса при омбудсмана. По това време аз бях достатъчно „преорал нивата“ за да нямам илюзии, поради което и не отидох на нея.
А и имах конкретно доказтелство за това, че Обмудсманът нямаше намерение да направи нещо повече от една поредна говорилня. 11 месеца по-рано той държеше в ръцете си юридическия инструмент , с който да провокира решение на Конституционния съд в посока създаване на избирателен район чужбина. Но не го използва, а се сниши. На два пъти.
При случай ще ти разкажа подробности.
Хайде да не губим енергия в безплодни спорове за и против Брюксел, кой пръв , кой втори, кой да води бащина дружина, кой е по-легитимен и кой по-малко.
Легитимността идва чрез изборното начало.
Тогава когато има избори , тогава ще се види кого българите в чужбина желаят да носи гласа им. За хубаво или за лошо, няма друг начин в съвременния демократичен свят.
Това е то нашето предложение – да накараме да проработи представителната демокрация.
Нека да работим заедно за каузата за легитимно изборно национално представителство на диаспората. Според нас то включва две неща , които не си противоречат, а напротив работят в тандем – обществени съвети по държави и Национален съвет на българите в чужбина и депутати от избирателен район „чужбина“.
знам че ти имаш резерви относно обществените съвети / националния съвет .
нека ги обсъдим диалогично. но нека да не е по мейла или по форумите защото липсва интерактивността на диалога.
да направим скайп сесия или да се видим на живо по Коледа в Бг?
стефан манов
Г-н Калфин,
Добре познавам Вашата лична ангажираност по въпросите на българите в чужбина. И като министър навремето. И като кандидат-президент миналата година. Вкл. и позицията , която изразихте на страниците на Еврочикаго в подкрепа на избирателен район чужбина .
Дадохте ми възможност да разговаряме 55 минути на тази тема през лятото 2011г.
Това, което Ви предлагам е следното.
Нека депутати от БСП в Народното събрание внесат законопроект за промяна на Изборния кодекс създаващ избирателни района в чужбина, например следните три : Европа, Северна Америка и Океания, Азия и Африка.
И да видим на първо четене кои парламентарни партии ще го подкрепят в Правна комисия и кои ще гласуват против.
Само това е начинът да вървим напред.
Тогава българите в чужбина ще се убедим, че БСП има искрено желание да включи българите в чужбина в политическия живот в страната.
И ще разберем позицията, реалната, а не медийната, на другите парламентарно представени партии.
А риск от подобен законпроект няма. И добър и лош, на първо четене той се разгелжда само по принцип.
Техническите съображения по методиката ще изчистим между двете четения , така че да спазим изискването за единна норма на представителство. Знаете, има редица решения. Вкл. да използваме данните на ГРАО за броя лица с деклариран настоящ адрес в ужбина (към 610 000 души респ ) , вкл. плаващ мандат според избирателната активност в деня на изборите и т.н.
А ако съм циник, ще добавя, че освен това за вас, БСП, а и по-общо политическия елит, няма политически риск.
Приет на първо четене законпроект „по принцип“ далеч не означава реално станал избирателент район. Колко погребани законоппоректи има между първо и второ четене…
Вкл. и приетият на първо четене проект на Новото време преди няколко години , който предвиждаше избирателен район чужбина.
Само ползи в този предизоборен период.
Нещо като референдума за Белене. Хитър подход.
С подписката за референдум БСП направи висш политически пилотаж, защото изви ръцете на ГЕРБ и ги принуди в рамките на два месеца да променят публичната си позиция от „против“ на „за“ Белене. Пред свършения факт на референдума, единственият изход на ГЕРБ беше да яхне процеса и да го припознае.
Е да де, ама народната посписка дойде от БСП.
Записано в меморандума на срещата:
Предложения за започване на дебат по следните теми:
1. Избори на Обществени съвети
2. Формиране на Национален съвет с 4/5 избрани от чужбина;
3. Избирателен район „Чужбина“
4. Премахване на ограничението за двойни граждани чл 65 от Конституцията.
5. Електронно, дистанционно и предварително гласуване за чужбина
6. Улесняване на гласуването в чужбина (секции и заявления).
До преди малко бях на мащабна среща с представители на българската общност зад граница, организирана в Европейския парламент от вицепрезидента г-жа Попова и колегата ми Емил Стоянов от ГЕРБ. Очевидно тя ще бъде широко пропагандирана по медиите.
Участниците – директори на училища, ентусиасти, доброволци, патриоти обясняваха на представителите на властта от какво имат нужда. Представителите на властта ги гледаха от една висока трибуна и благосклонно насърчаваха сънародниците ни да работят още по-енергично. Поредният разговор със сменящите се властници… Едни и същи въпроси се повтарят от години и нямат решение. За сметка на това политици, които не си представят, че е имало живот преди те да се качат на трибуните, кимат и обещават работи, които няма да станат.
Имам някакво отношение по темата, защото в продължение на повече от година работих с Държавната агенция за българите в чужбина, с представители на българската диаспора, на институции и на гражданското общество, докато подготвихме един нелош проект за държавна стратегия за българите зад граница. Стана в края на мандата и тази стратетия не видя бял свят, а както разбирам е заминала в коша. Затова днешните управляващи любезно питат какво могат да направят за българите в чужбина. След това ще изработят поредната стратегия и т.н.
Поклон пред тези наши сънародницци, които въпреки държавата организират училища, поддържат традициите, учат децата, намират помещения, плащат наеми, отделят от времето си за срещи с политици с една единствена цел – българите зад граница да се чувстват общност, а децата да не забравят и да се гордеят с родината си.
http://www.facebook.com/notes/ivailo-kalfin/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0/343424715754331
Да отбележим и не толкова незначителния факт, че успяхме да упражним натиск и въпреки изключително краткото време, от страна на Президентството е била прочетена нашата Декларация на неприсъстващите, подписана от 432 лица, включваща лидери и админи на с 21.915 членове със следното искане:
парламентарно представителство на българските граждани по света чрез демократичен избор на народни представители от редиците на българските граждани по света в Народното събрание на Република България.
Тази тема е възбудила интереса на присъстващите и е била включена в дискусиите. Ще се настоява да бъде включена и в днешния заключителен меморандум.
Текстът на тази Декларация е вписан в „Петиция за равни изборни права“ тук http://www.peticiq.com/ravni_izborni_prava. Ние от АБГ – Асоциация на българските групи призоваваме всички емигранти да подпишат петицията.