Първоначално предвиждах ироничното заглавие „Ода за Конституцията”, но препрочитайки няколко пъти изявленията на Огнян Герджиков във в. „24 часа”, не издържах и промених намерението си. Нещата са още по-зле, отколкото предполагах. След поредните поправки на Избирателния кодекс, направени от Искра Фидосова – мислех, че вече е достигнат върхът на цинизма. Неуморната законодателка била само в подножието му.
Бившият председател на Народното събрание се изкачи още по-високо и обоснова пълната липса на законност в България. В хвалебственото си интервю Герджиков оправдава 22-годишното разграбване на държавата, което бе извършено под чадъра на „основния закон”. Според него настоящата българска конституция, която на практика върна еднопартийната система, „има сериозни достойнства”! Нейните автори „безусловно трябва да бъдат поздравени”, защото са успели, според Герджиков, „да създадат сравнително модерна и либерална конституция.(?!) В нея във висока степен са гарантирани правата и свободите на гражданите.” Ако твърдението му е наистина вярно, Герджиков дължи обяснение какво търси все още в българския парламент партия, бореща се за „Права и Свободи”.
В последните години „някои” питали трябва ли ни нова конституция. „Дали конституцията на прехода не си е изживяла времето? Поставял се бил въпросът (Герджиков не казва кой точно го поставя) наложителна ли е промяна с оглед на новото положение на страната като членка на ЕС. След като България се закотви окончателно на опашката на Европа по бедност, бившият адвокат отговаря самодоволно: „Това, което беше наложително да се направи с оглед членството ни в ЕС, беше направено”. Със 160 неизяснени убийства, с постоянните корупционни скандали, без нито една осъдителна присъда, със стотици хиляди протакащи се дела и всекидневни грабежи по градовете и селата, Огнян Герджиков не вижда „основание за някакви други промени”.
Този елитен строител на правова държава все пак прави някои забележки с половин уста. Те са 11 на брой. Спрях се на най-важните от тях. На първо време погледът ми бе привлечен от препоръките относно член 65. Нали Сакскобургготски, притежател на двойно гражданство, го постави на поста председател на Народното събрание? Дошло е сигурно времето, си казах, Герджиков да повдигне въпроса за правата на 2-та милиона българи, снабдили се с френски, немски, американски и други паспорти. Пълна грешка от моя страна. Въпросният член 65 има няколко параграфа. За видния правист точката, отнасяща се до подсъдимите и осъдените, е по-важна от правата на българите от чужбина. Герджиков препоръчва и едните и другите да не стават депутати. Представям си разочарованието на момчетата с раирани костюми, след като прочетат интервюто му в „24 часа”. Лишени от представители в Парламента, българските затворници вероятно ще предприемат поредица от гладни стачки.
Друга „смела препоръка” на прависта е намалението на депутатските места. За да не го обвини някой в пристрастие, Герджиков вика на помощ математическото съотношение „население – народни представители”. Понеже при създаването на конституцията в България е имало 9 милиона граждани, а днес те са едва 7,5 милиона*, броят на депутатските места трябвало да бъде сведен от 240 на 180. Тази мисъл на бившият Председател на Народното събрание, която игнорира причините за топенето на нацията, заслужава да бъде усъвършенствана. Понеже задоволените като него от „стабилността на държавата” стават все по-малко, а недоволните се изнизват по „Терминал 2”, броят на депутати трябва да стане „плуващ”. Или зависим от прилива и отлива на емигранти. Един път месечно да се тегли калема: ако човешката пробойна продължава – парламента олеква. Ако емигрантите се завръщат – депутатските места се увеличават.
Съвсем предпазливо Герджиков засяга въпроса за квотата на Народното събрание в Конституционния съд, което го прави зависим от законодателната власт. „Това предопределя политическото влияние върху работата на този съд, което е несъвместимо с функцията му на независим орган.” Гъвкавият адвокат открива, че „водата е мокра” 22 години след създаването на прехвалената от него конституция! За да не настъпи нечии интереси обаче, той премълчава квотите в ЦИК, СЕМ, ВСС и другаде, които насърчават партийните назначения и прогонват способните хора за сметка на нагаждачите.
Трябва ли да се прави нова конституция – пита той и си отговаря сам – не. Защо? Защото въпросът за Велико Народно събрание е „деликатен”?! Герджиков се страхува от „прибързани и недомислени конституционни промени”. Освен това според него настоящата конституция не пречи на присъствието на България в общността. Бившият монархист изглежда никога не е чувал нищо за многобройните упреци и обвинения от страна на Брюксел. Шенгенската бариера е невидима за него. Според Герджиков „никоя друга държава членка не е приела нова конституция заради членство”. Човекът е логичен, но по български! Именно този начин на мислене е пагубен, не само за него, а за България. Франция с нейната 200-та годишна конституция я променя редовно, когато е необходимо. Но тя не го прави защото Брюксел или някой друг ѝ го налага, а защото подобрението на правата на френските граждани никога не спира. Ако хора като Огнян Герджиков не са го разбрали, какво остава за другите – тези, които си подремват пред краля на Норвегия?
Божидар Чеков
Париж, 14 декември 2012 г.
––––––––––––––––-
* По последни данни населението на страната е паднало под 7 милиона.
