Аргументите на слагача

На кого ли не са се слагали и продължават да се слагат толкова български управленци, депутати, министри, чиновници и пр. в разни времена? На тази или на онази велика сила, на този или онзи „Голям брат“, на един или друг важен посланик, магнат или олигарх, на този или на онзи силен на деня. Или просто, в зависимост от ранга, на по-висшестоящия. Преклонената главица може да е умна (понякога само, при това), но рядко или почти никога – честна.

Затова и в наше време, ако случайно един министър се случи по-несвързан с висшестоящите и сравнително по-адекватен, той лесно може да бъде сменен с поредния напорист партиец или партийка от съответната управляваща партия. Примерно с някоя си г-жа Атанасова (Десислава, министър на здравеопазването, пореден) или с всякакви други подобни партийно верни кадри, във всякакви ведомства, на всякакви нива. Човек трябва да е разбира се гъвкав, послушен, да се нагажда лесно към съответната партийна или властова структура. И също така, по-възможност, да е по-посредствен от началника си. Защото никой началник не харесва особено подчинени, които са по-умни от него. (Последното, дето се казва, е неписан закон.) Може би затова, макар че разбира се далеч не само заради това, задържалите се по върховете или дори в подножията на която и да било административна, партийна, властова и пр. структура са способни да служат най-вече на собствения си интерес. Имитирайки разбира се, по един или друг начин, че служили били и на обществения. Или дори вярвайки си, че е така…

Какво друго, освен посредственост или неадекватност, се иска впрочем, за да повтаряш като папагал, че в името на здравето на нацията ще се бориш с контрабанда, която сам прекрасно си стимулирал с управленските си решения (имам предвид контрабандата на цигари, макар че да беше само тя…). Бориш се, бориш, обаче нито контрабандата намалява, нито пушачите стават по-малко. Да не говорим пък за това какво пушат някои от тях, каква безумна палитра от цигарени изделия, произведени къде ли не (понеже законно продаваните са с доста висок акциз за стандарта на живот в България). И всичко това, гарнирано с пъненето на поредни български политически бай Ганювци да се докарат на „цивилизацията“.

Пънене, пънене, ама не е дотам прост бай ти Ганя. Важното е, че въпреки по-застрашеното физическо и финансово здраве на пушачите, хазната продължава да се пълни лесно с косвени данъци на техен гръб, от една страна. А това, че от друга се пълнят, въпреки всички безумни акции за възпиране и конфискуване, и джобовете на контрабандистите, кой го интересува? Като хванат някого, ще си плати на съдии и адвокати, и толкоз. Пък и как иначе – нали и на тях трябва да им върви по-лесно алъш-веришът? (Дори полицаи има накъде, които продават цигари на черно, от конфискуваните, но за това не бива да споменаваме. Не ги е срам тия последните, кокошкари с кокошкари…)

Важното е разбира се обаче, че ние тука за европейски норми се борим, за спазването на закона. И като хванем някой контрабандист и се похвалим веднага по някоя от удобните ни медии, може да се случи все някакви електорални единици да ни харесат и догодина пак да ни изберат.

Като стана дума за закони, няма как да не се съгласи човек, че законност трябва да има. Ако няма закони, които да се спазват, обществото се превръща в обществена джунгла. (То не, че не сме и сега една обществена джунгла, ама нейсе…) Какви закони обаче се изковаха в последните години в България, при не едно и две правителства? Бяха ли тези закони или законови разпоредби съобразени наистина с интересите на страната и на нейните граждани? Или бяха направени така, че да защитават, в редица случаи, интересите на едни или други олигарси; на частния бизнес на депутати; на едни или други браншови мошеници или дори мафиоти; на международни компании с лесно напазарувани местни лобисти и пр.? Възможно ли е например да са добри законови решения, при които един монополист може да осъди обикновения потребител по бързата процедура за ден, а гражданите, ако имат сили, да могат да се съдят съответния монополист с години (ако той е нарушил техните права, както често се случва) без особен успех? Добра законодателна практика ли е, също така, първо да задължаваш всички собственици на ресторанти, ресторантчета и кафенета да изградят отделни зали за пушачи и непушачи (дотук добре), а след това, след относително кратък период от време да ги задължаваш, с нова законова разпоредба, да фалират ако трябва, но да не се пуши в техните заведения?

Разбира се всичко това е в името на общественото здраве, на обществения интерес… Съмнявате ли се? Съмнява ли се някой от вас, граждани на България, че всичко е в името на вашия интерес? Като се има предвид, че повечето от вас са пушачи, скоро няма да секне приходът от акцизи към бюджета, взет от вашите, понякога и без това достатъчно празни джобове. А после може, както и става, от същия този бюджет, да хвръкнат пак премиерът и министрите с военни въртолети, и да режат лентички тук и там. (Че да навъртат и „допълнителни ползи“ – да помагали на военните пилоти да имали повече летателни часове…) Че да може, също така, и финансовият министър да си реже по-лесно „постната пица“, взета от всички ваши преки и косвени данъци, на когото за каквото реши.

За да може и настоящият здравен министър, споменатата вече г-жа Атанасова, да се грижи за вашето здраве всеки час, всяка минута така, че бедните да си умират, както и досега, достатъчно лесно… Защото не са имали пари за лукса да си платят за лекари, болници и лекарства – но това просто не може да е тема за обществен, политически, парламентарен и пр. дебат. Дебат може да има, законодателен включително, за пълната забрана за тютюнопушене на обществени места например. Това е къде по-важен въпрос, за него трябва да се отделя много обществено, политическо и медийно внимание. За да се знае и да не се забравя как принципно и твърдо трябва да се натискат българите по всякакви линии, че да вземат най-накрая и те да станат европейци…

Ако пък на онези от българските граждани, които са непушачи, им се струва, че гласуваното днес в Икономическата комисия на парламента решение пълната забрана за тютюнопушене на закрито да остане, е плод на някакво нашенско политическо извисяване – може би трябва да помислят още веднъж… Не за друго, а защото вижте как всъщност е станало то: „Против отпадане на пълната забрана за тютюнопушене на закрито гласува на второ четене Икономическата комисия в парламента. Депутатите отново се разделиха на пушачи и непушачи, като по време на дискусията няколко пъти беше изтъкнато като аргумент казаното от премиера Борисов в ефира на Дарик, че би хвърлил оставката си, ако забраната за пушене на закрито падне.“ (Из информация на Дарик радио от днес – б.а.). И като няколко пъти станало дума, че премиерът казал еди какво си, как мислите е трябвало да се гласува…?

Не може премиерът да бъде поставян в такова неудобно положение, има си хас. Да се рискува имиджът му или, не дай Боже, стабилността на властта. Щом е решил човекът да се бори за здравето на останалото още живо или неизбягало народонаселение, разбира се, че трябва да бъде подкрепен. Та за какво иначе биха могли да бъдат потупани по рамото в Брюксел той или неговата здравна министъркa? Има ли въобще за какво?

Мариана Христова