В средата на века Турция ще бъде с 96 млн. души население, Гърция с 11.5, румънците ще са над 18 млн. Ние – доста под 6 млн. Най-накрая трябва да разберем, че намаляването на населението си е наш, чисто български феномен.
.
Диян Божидаров, в. „Сега“
Месеци наред майки с деца протестираха с искането да бъде увеличен размерът на майчинството и на детските надбавки. Но депутатите не намериха пари за това. Чудно ли е, че все по-малко жени се решават да раждат деца?
България ще се стопи до 5.3 милиона души през 2060 г., би камбаната НСИ. Това е само единият вариант, най-реалистичният. Песимистичният сочи, че ще бъдем 5.1 милиона, т.е. за период от 48 години ще намалеем с 2.1 милиона (30%). Ако има нещо не толкова черно в безрадостната картина, то е, че изчезването ни е с „укротен“ темп. За 27 години след 1985 г. България намаля с 1.7 души (18-19%), което в условията на мир, липса на природни катаклизми и запазване на териториална цялост е феномен. Сигурен съм, че един ден науката ще се пита как точно тази държава е загубила населението си без мор, чума и геноцид.
Прогнозите за България сами по себе си значат много, но те не могат да нарисуват
бъдещата картина в регионален контекст
Затова ще представим прогнозите за демографските процеси в близките ни държави. Вземаме реалистичния вариант с хоризонт 2050 г. Населението на България ще се свие от сегашните 7.3 на 5.7 милиона.
В момента Турция е почти 75 милиона, увеличава се с над милион на година. „През 2050 г. населението ни ще бъде 96.5 милиона души“, прогнозира преди време турският статистически институт.
Населението на Гърция сега е 11.3 млн. Според прогнозата на Евростат през 2050 г. ще е с 200 000 души повече. Увеличението е леко, показва баланс, устойчивост. Гърция също е своеобразен феномен. От средата на 80-те години на миналия век населението й се увеличи с 1.7 милиона, т.е. нарасна толкова, колкото ние загубихме за същия период. Как? С преференции при раждане на деца, данъчни облекчения за завърналата се емиграция (плюс осигуряване на имоти, работа) и предоставяне на гражданство. Последният процес протече ударно през 90-те години, особено в страните от бившия СССР.
Населението на Македония в момента е малко над 2 млн. души. Увеличава се през годините, което се дължи на етническите албанци.
Албанците все повече ще бъдат фактор
в регионален контекст. Държавата Албания е с население около 3 млн. плюс приблизително толкова албанци в емиграция и живеещи в съседни държави. Етносът нараства стремително.
Населението на Сърбия намалява. В момента е 7.2 милиона, спадът е с около 600 000 от началото на 90-те. Сравнете техния темп с нашия, припомнете си през какви войни мина държавата. Румънците сега са 21.4 милиона, а според Евростат през 2050 г. ще са 18.4 милиона. Но темпът на намаляване е по-малък от нашия. Румънците притежават два благоприятни фактора спрямо нас – нямат обезлюдяване, градското население е 56% (в България 71%); намаляването на населението се дължи основно не на ниска раждаемост, а на отрицателен механичен прираст.
Сбъдването на тези прогнози зависи от много фактори. Действителността в средата на века може да е такава, може да е по-различна. Но данните са изведени научно и са единственият начин да си представим бъдещата демографска карта на региона. България според реалистичния вариант ще е с 5.7 милиона. население, на юг Турция и Гърция съответно с 96.5 и 11.5 милиона. На запад са нарастващи албанци, изнемогващи от демографския им натиск братя македонци, както и Сърбия, която е възможно да надмине по численост България (заради нашия по-голям темп на намаление).
А как стоят нещата в европейски контекст? С изключение на Чехия всички бивши социалистически държави, членки сега на ЕС, ще намалеят през 2050 г. Но това ще стане с 5-10%, някъде минимално, само ние и Латвия ще се стопим с около 20%. Всички други държави от ЕС, без Малта, Германия и Португалия, ще бъдат с повече население.
Прилича на „данък народ“,
който бившият Източен блок плаща заради загубата на Студената война. Ние сме сред най-големите платци.
„Интеграция, технологии, ресурси и демография са основните предизвикателства, които ще формират в бъдеще средата за сигурност в световен и национален аспект“, заяви президентът Росен Плевнелиев. Думите бяха изречени в края на ноември и съвпаднаха с прогнозите на НСИ. „Стимулиране на раждаемостта, повишаване качеството на живот, връщане на сънародниците ни от чужбина и привличане на висококачествени имигранти от трети държави са необходимите действия за преодоляване на негативната демографска картина в България“, добави държавният глава. Предшественикът му Първанов също на думи вземаше демографските проблеми присърце. Дано Плевнелиев даде импулс и най-после думите бъдат превърнати в дела.
Анализът не включи етнически и религиозни промени в населението на сега съществуващите държави. Те също са ключов политически фактор, но носят по-висок риск за прогнозиране. Камбаната бие силно и с наличните данни. За 2100-тната година не ми се мисли. Ще има ли все още камбана?
––––––––––––––––––––––––
Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.
