Запознатите с древногръцката митология и конкретно с „Илиaда”, знаят за какво иде реч. Като малки деца се радваме на даровете на цивилизацията и демокрацията. Както някога жителите на обречената, древна Троя, оплаквали впоследствие с кървави сълзи заблудата си. Според еволюционистичната теория за спираловидното развитие на човечеството, нещата се повтарят, но на по-високо ниво на развитие. Така ли е в действителност? Кои са модерните методи за отравяне на човешкото тяло и дух, с които невидимите магове от върха на пирамидата хипнотизират съвременната цивилизация?
Витае усещането, че сме част от експеримент за масово промиване на мозъци или превръщането ни в цивилизация от роботи-консуматори, което е много добре за големите компании и конгломерати, които контролират, използват и разпределят ресурсите на планетата. Съществуват групи от хора, които се стремят да контролират съзнанието на масите за собственото си забогатяване и властване над тях. План, който контролира съдбата ни индивидуално или колективно, който ни върти между хаоса и пълния контрол.
Хората по природа са подражатeли. Подражанието като цяло е хубаво и необходимо, и е нещо чисто човешко. Детето прави първите си стъпки в живота, подражавайки на тези, които са най-близо до него – родителите. В същото време те са и имитатори в морето от информация, без в действителност да могат да се справят с вълните, които ги заливат. Всичко започва с възпитанието в семейството. Това е най-явната форма на психичен контрол, но тя в същото време е и най-коварната. Всички ние знаем, че това, което научим в детството и младостта си, се отпечатва в нашата психика и по такъв начин определя нашето бъдеще. В този смисъл се създава първоначална програма в представите на детето. Какво е реалност и какво не е приемливо, очертавайки по този начин рамките, в които се движим през останалата част от живота си.
Всяка държава сама определя това, което смята, че децата трябва да учат, и в този смисъл редактира политическата история и човешкото познание. Образователните системи в света отдавна се основават на метод, който благоприятства запомнянето на информация, а не размисъла. В обучението на учениците ясно се казва, че нещата са такива, каквито са написани в учебниците, и всякакви въпроси относно тяхната достоверност са излишни. По този начин може да се парира истинското любопитство и индивидуалната форма на мислене. Това е доста удобно, когато се иска да бъде избегнато поставянето на авторитета под въпрос. Или когато е явно, че се изгражданият модел, който управлява обществото е „пясъчен замък”, чийто основи не са поставени върху доказани истини и константи. И което не оправдава разбира се всички репресии, на които децата са подложени. Всъщност, това е производство на униформени умове чрез образователната система, автоматизирани бъдещи служители, които могат да получават заповеди и да ги изпълняват, без да мислят. Войници, които защитават господстващата система, без да си дават сметка за реалността.
Без претенции за пророчески дарби, преди месеци в коментара си „Човешкото стадо и държавата”, загатнах за такъв развой на нещата. От седмица напориста чиновничка разбуни духовете у нас, с изказване за начало на предучилищното образование от 4-годишна възраст. В мрежата кипи от родителско възмущение. Изпратено е писмо да министъра на образованието Сергей Игнатов, дали той и министерството му като институция стоят зад изказването на заместничката му Милена Дамянова. Същата заявява, че средата в детските градини е по-подходяща и приоритетна за развитието на 4-годишните деца от семейната. По-конкретно, тя твърди, че: „Няма как едно дете, стоейки в къщи, да придобие умения и навици да живее с околните, да работи в екип, да развива критическо мислене, няма как да се социализира.” Дори в Закона за семейните помощи и детските добавки тяхното получаване се обвързва с ранното посещение на детска градина. Това потвърждава намерението на държавата за продуциране на зомбита от най-крехка възраст.
Рекламата и пропагандата са любимите оръжия на господстващата консуматорска система, които тя използва, за да се укрепи в съзнанието на хората по един несъзнателен начин. Те са организаторите на една система, която, за да оцелява, следва да „поддържа растеж в икономиката“ така, че светът да продължава да има „напредък“. Естествено като се възползва от ресурсите на планетата Земя и от милиардите хора. Гуруто Едуард Бърнейс (1895 – 1991) нарича пропагандата, този синоним на рекламата, сатанизирана при нацистите, „инженерия на обработването“. Той твърди, че: „Ако ние разбираме механизма и мотивите на груповият ум, защо тогава да не е възможно да се контролират масите, в съответствие с нашата воля, без те да знаят? В съвременната практика пропагандата е доказала, че това е възможно.“
Бърнейс – бащата на PR-а и манипулацията – е племенник на Зигмунд Фройд. Той съчетава теорията на несъзнаваното на знаменитият си чичо с теорията на Павлов, която свързва желанията с незсъзнателното, като условен рефлекс. Друг начин, по който работи пропагандата, без съмнение са медиие. Един от най-уважаваните интелектуалци в САЩ – Уолтър Липман, смята, че обществото трябва да се ръководи от „специализирана класа, чиито интереси излизат извън обществените“ (нещо подобно на това, което днес са експертите в TV-програмите и „анализаторите“). Липман вижда журналистиката като „разузнаване“, която е длъжна да бъде интелигентна, но да е част от държавния разузнавателен апарат. Може би именно за това журналистите бяха и сега са предпочитани за вербовка от разузнавателната общност, от което следва, че са в близост до създателите на политиките.
Една от най-интересните и противоречиви форми на контрол върху ума са филмите и телевизионните програми, които работят като електронни магьосници. Според тази теория, средствата за масова информация са използвани за да напътстват масите към социални промени, планирани от лидерите ни, така, че когато тези промени се приложат, да се получи нещо като „естественото развитие“ в невидимото и манипулирано от медиите пространство, в което сме потопени всички. По този начин се намалява опозицията срещу тези промени. Прокарва се идеята за една илюзия, че ние сме тези, които сме отговорни за света такъв, какъвто е сега, защото всички промени се случват по наше желание. Най-пресен пример за този висш род „социално инженерство” са нежните революции преди повече от две десетилетия в бившия соцлагер и продължаващата и в момента „Арабска пролет”.
В днешно време филмовата индустрия може да изиграе ролята и същността на пророк. Примери за предсказуемо програмиране можем да срещнем много. Холивуд без съмнение е вълшебна пръчица, която се използва, за да омагьосва обществеността. Нещата или идеите, които в противен случай биха били считани за странни, вулгарни, нежелателни или невъзможни, ни се имплантират с помощта на филмите. Когато зрителят гледа тези филми, неговият ум е отворен към внушенията и процеса на инсталация започва. Възприема промискуитета, полигамията, „свободния брак” и разбира се гей-браковете. Традиционното семейство е също на прицел и е представено като една от многото форми на семейна общност, като едновременно с това е предмет на присмех. Наскоро в някои страни на ЕС содомията бе декриминализирана. Вече всичко е позволено…
Същите тези филми, които са предназначени за програмиране на обикновения човек, могат да дадат на внимателния наблюдател по-добро разбиране за детайлите на глобалния план за световно устройство.
Но да оставим голямата политика на големите манипулатори. Да си спомним и за нашите по-малки, усвояващи уроците от задграничните си събратя, които в момента са ангажирани в режисирането на поредния изборен спектакъл. В реанимирането и възкресяването на политически трупове, представяйки ги под нови имена, като панацея за изход от дълбоката политическа криза. В измислянето на нови варианти как да се продължи статуквото, дори и с подмяна на част от основните артисти в марионетния ни политически театър.
Светослав Атаджанов
