Не знам при този еднопосочен поток към Запад кой в България ще поддържа нивото на преподаване и на науката, казва доцентът по математика от университета в Маями, Флорида
Гео Грънчаров е роден през 1963 г. в София. Възпитаник е на Националната математическа гимназия (сега Национална природоматематическа гимназия) и на Математическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, в който защитава дисертация и работи като главен асистент до 1998 г., когато заминава със семейството си за САЩ. Следват 2 години в Калифорнийския университет Riverside като гостуващ професор, 2 години постдок в университета в Кънектикът, след което се установява в университета в Маями – Florida International University, където и до момента преподава. Той е от 500-те български учени, работещи в чужбина, подписали неотдавна писмо до парламента, разтревожени за съдбата на науката и финансирането на научните изследвания в България.
Интервю на Светла Василева
– Господин Грънчаров, защо напуснахте България?
– Моето заминаване беше чисто финансово. Аз винаги съм си мислил, че ще замина за известно време, за да специализирам например, защото специализацията е важно нещо.
– Как ви откриха американците? Вие ли ги намерихте или те вас?
– Ние си търсихме информация. Специализирана. Нашата област е малко странична. В смисъл чистата математика не само в България, никъде по света не е нещо много популярно.
– Как заминахте и сам ли бяхте?
– През 1998 г. бях вече на 35 години, семеен с две деца. Заминах с цялото си семейство. Брат ми и той тръгна с нас. Първоначално и двамата започнахме в Калифорнийския университет Riverside 2 години – аз като гостуващ професор, той като докторант. Сега е доцент в Далас, Тексас.
– С колко човека се състезавахте за мястото в университета в Маями, където сте в момента; все пак това е постоянно място?
– Когато аз кандидатствах, нямах представа колко конкуренти имам, а и това беше преди 10 години. Скоро обаче участвах в комисия на нашия университет. Бяхме обявили три места, за които се явиха 400 кандидати от цял свят. Назначихме двама. И това, имайте предвид, не е най-добрият университет в Щатите.
– Какво преподавате сега?
– В момента съм доцент на постоянно място на катедрата по математика на Florida International University в Маями, която води математическите курсове на всички специалности от най-ниските нива до най-специализираните. Опитвал съм да се занимавам малко и с ученици, това са така наречените кръжоци в България. Моето впечатление за средното им образование за разлика от висшето е, че е малко наопаки на България. Те се интересуват предимно от слабите ученици, за да не останат неграмотни. Внимание към по-силните има малко. Всъщност децата над средното ниво и умните там не могат да си реализират напълно потенциала. Ние виждаме нашите студенти, защото те са такъв пример. Стандартно студентите са слаби.
– Българи има ли във вашия университет?
– Студенти има няколко. От време на време се появяват, виждал съм. Има и преподаватели.
– Вие сте работили в България, а от години работите в САЩ. Като сравнявате, какво бихте казали за условията?
– Аз работех все пак с най-добрите и те тогава все още си бяха в България. Съвсем друго ниво бяха.
– А къде са те сега, най-добрите, знаете ли?
– Достатъчен брой от тях са професори в Америка. Има и в Европа. Но в Америка образованието е платено и има повече пари за преподавателите. Българите, които аз познавам, които са в чужбина и са математици, поддържаме връзки. Работим по съвместни проекти. Сега това не е никак трудно.
– Вие продължихте ли научните си занимания в Америка?
– В университета, в който работя, катедрата по математика е сравнително млада. Ние нямаме още аспиранти. За да се развиват нещата, трябва да има нови хора. Аз си спомням, че като заминавахме, ми горчеше, защото работех в Софийския университет с най-добрите студенти. Беше съвсем естествено да очаквам как ще започнат още нови и нови да идват да се занимават, но в един момент такава стана ситуацията, че човек със семейство, за да живее, трябваше да си търси допълнителна работа.
– Шофьор на такси?
– А не. Кола не карам, но може би нещо като хамалин трябваше да пробвам.
– Парите ли са само онова, което ви накара да напуснете – струва ми се, че сте бил пред дилема?
– Да. Когато заминавах, нямах твърдо намерение да си търся постоянна работа в Америка. Но полека-лека покрай семейството това ми стана основна цел.
– Но продължавате да поддържате контактите си с България. Щом сте подписали и това писмо до Народното събрание и българската общественост срещу безобразията в научния фонд и в защита на науката в България, значи все още се чувствате съпричастен към случващото се в страната?
– О, да. Понеже участвах в един проект, който беше отхвърлен, даже участвах в писането на оплакване и затова може би не съм съвсем безпристрастен. Беше преди около две години.
– Мислите ли за връщане в България и кога това би се случило?
– Аз мога да отговоря с една дума – като се пенсионирам. Евентуално, като се пенсионирам. Засега така виждам връщането. Но пък иначе идвам в България редовно.
– Кога се пенсионират професорите в САЩ?
– В Америка годините някак официално не се гледат. Там няма пенсионна възраст. Има възраст, от която може да се получава пенсия, но това е различно. Тя не е пенсионна задължително, за разлика от Европа.
– Тук непрекъснато ни говорят, че американците се опитват всичко да комерсиализират, насочени са към практиката. Така ли е?
– Това е вярно.
– Е, математиката как съществува в тая среда? Като самотен остров вероятно?
– Основният приоритет там сега е приложната математика и връзките й с останалите науки. Развиват се различни клонове като биоматематика, например. Чистата математика си стои, но няма такъв пазар на труда за професори по математика. Имайте предвид също, че колкото по-висока е квалификацията, толкова намирането на работа е по-ограничено. Професорите математици стават основно преподаватели, защото в САЩ всеки университет и почти всяка специалност изисква курсове по математика. Всеки студент, включително и по литература, по право и т.н. трябва да мине някакъв курс.
– Има ли в Америка Фонд научни изследвания, като нашия?
– Има. Това е National Science Foundation.
– А скандали като този, който се случва в момента с Фонда за научни изследвания в България, има ли?
– По принцип има всякакви скандали, но те не са много популярни.
– Може би защото парите са повече?
– Парите, разбира се, са много повече. Но има и друго. Системата на финансиране налага жестока конкуренция – в смисъл, независимо колко са парите, не повече от една трета от проектите в чистата математика се финансират. Може да има пари за всичките, ако се дадат по малко. Но не. Дават се на малко проекти много пари. Това е някакъв такъв техен принцип, което ги прави различни от Европа и от Канада, доколкото знам.
– В България, като кажеш, че се занимаваш с наука, и хората те поглеждат малко… учудено. В Америка същото ли е?
– Ако кажа в Америка, че се занимавам с математика, е по-лошо отколкото в България. Не го разбират. Чудят се какво е това. Ако обаче кажа, че преподавам на студенти, това да, това е ясно.
– Какво ви изненадва, когато си идвате тук?
– За мен е странно, че в България не идват никакви чужденци. Чужденец математик да стои в България шест месеца например, не ден-два, аз не съм сигурен кога е било за последно. И не знам при този еднопосочен поток към Запад как тук ще се поддържа ниво на преподаване, на обучение. Примерно вариант е да се обявят някакви места, на които да дойдат временно чужденци, само че ли кой ще им плаща.
