Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”.
Не само не съм правил специално научно проучване, но и нямам никакво намерение да правя такова, но съм категоричен, че е повече от очевидно, че както през 90-те години на ХХ век, така и сега, през 10-те години на ХХІ век, а най-вероятно и през следващите поне две-три десетилетия, в своите геополитически стратегии САЩ и Западна Европа проявяват и ще продължат да проявяват достатъчно отчетлива склонност да разглеждат България като намираща се „в екип” много повече с Румъния, отколкото с която и да е от останалите балкански държави.
Този извод, впрочем, заседна трайно в съзнанието ми още по времето на т. нар. „нежни „революции”” през късната есен на 1989 г., макар че строго формално често пъти румънската я определят като „кървава”, а българската – като „мирна”, „хуманна” и „градивна”.
Сигурен съм, че подготовката за смяната на „върховете на властта” в Румъния – както, впрочем, и в другите комунистически страни, включително и в България – е била започнала поне едно десетилетие преди самото събитие, при това по решение на и при изключително тесното сътрудничество преди всичко между КГБ и ЦРУ.
Именно в резултат на споразумение преди всичко между тези две тайни служби на политическата сцена в Румъния е бил изведен Силвиу Брукан – един от най-приближените хора на Георге Георгиу-Деж – човекът, който по времето на неговото управление е контролирал цялата външна политика на Румъния и дори е бил успял да изведе оттам окупационните съветски войски. Тъй като още по онова време Силвиу Брукан публично е демонстрирал силно отрицателното си мнение за интелектуалните и държавническите способности на Николае Чаушеску, след смъртта на Георге Георгиу-Деж и конюктюрното издигане на Чаушеску, враждата между двамата е била станала изключително голема, и в резултат Силвиу Брукан първоначално бил понижен до главен редактор на официозния комунистически в-к „Скънтея”, а после е бил лишен и от този пост – без, обаче, да бъде лишаван от поста си на член на ЦК на РКП.
След специална консултация с ЦРУ през 1984 г. КГБ възложила на Силвиу Брукан да организира опозиционна мрежа в Румъния, основни членове на която са били станали както висши офицери от всесилната „Секуритате”, така и редица преследвани от Н. Чаушеску видни бивши ръководни и редови комунисти, а също и интелектуалци. Почти веднага след това Силвиу Брукан издал в САЩ шест книги на тема „Комунизмът и неговото бъдеще”, в които „предвидил” идването на М. Горбачов на власт и рухването на комунистическата система, благодарение на което румънското общество „узнало”, че именно С. Брукан е неговият най-изявен дисидент и борец за човешки права.
Все пак, съгласно сценария главният герой бил арестуван и престоял в килиите на „Секуритате” цели три денонощия, а силно загриженият за демокрацията и човешките права американски вицепрезидент заплашил, че ако С. Брукан не бъде незабавно освободен, то САЩ ще предприемат сериозни дипломатически и икономически мерки срещу Румъния.
Разбира се, румънските власти охотно го освободили, а само половин година преди свалянето на Н. Чаушеску от власт канцеларията на „Белия дом” упражнила изключително силен натиск и румънските власти разрешили на С. Брукан да замине на „частно посещение” за САЩ, уж във връзка с излизането от печат на една от неговите книги.
В Америка Силвиу Брукан се срещнал с тогавашния заместник-директор на ЦРУ Робърт Гейтс. Видният български журналист и разузнавач-специалист по румънските проблеми Владо Береану твърди както че лично е видял паспорта на Силвиу Брукан, върху който е имало поставени само четири печати („излязъл от Румъния”, „влязъл в САЩ”, „излязъл от САЩ” и „влязъл в Румъния”), така и че самият притежател на този паспорт изрично го е бил уверил, че след това е бил посетил и СССР, където се е бил срещнал със самия шеф на КГБ Крючков.
Дори нещо повече – Владо Береану твърди, че Силвиу Брукан му е казал, че при срещите си с ръководителите на ЦРУ и КГБ той е бил участвувал в уточняването на подробностите по изпълнението на взетото от тези служби решение, съгласно което в Румъния да няма „мирен преврат”, а да бъде осъществена „изкуствено предизвикана кървава революция”.
Впрочем, макар че Силвиу Брукан принадлежи към т. нар. „първо поколение” румънски комунистически журналисти, формирано още през 1944 г., той е и един от идеолозите на събитията през 1989 г. и един от най-усърдните организатори на прибързания съдебен процес над Николае и Елена Чаушеску; освен това, през 1996 г. той разтърси румънската общественост с книгата си „Стълбовете на новата власт в Румъния”, в която описва шестте основни канали за забогатяване след падането на комунистите от власт и механизмите на създаването на „новите капиталисти”.
Любопитно е, че благодарение на ЦРУ и КГБ при срещата на М. Горбачов и Дж. Буш (Старши) в Малта на 2 и 3 декември 1989 г. двамата големи били стигнали до извода, че именно Н. Чаушеску е единствената сериозна пречка за извършването на промените в Източна Европа по сравнително доброволен и безкръвен път, и единодушно взели решение за неговото „бързо и неотложно отстраняване на всяка цена”. Готовността за това в самата Румъния била „постигната” само за една седмица, и така на 10 декември 1989 г. започнало „началото на Революцията”.
„Началото” започнало с изкуствено предизвиканите събития в град Тимишоара (по повод прогонването на протестантския пастор Ласло Тьоркеш) и последвалото на 17-20 декември кърваво настъпление срещу демонстрантите на танковете и хеликоптерите.
Категорично е установено, че самият Н. Чаушеску въобще не е бил издавал заповед за излизането и настъплението на танковете, както и че на танкистите предварително е било раздадено голямо количество алкохол и им е било наредено да предизвикат колкото се може повече материални разрушения. При така зададените заповеди и подготовка човешките жертви, разбира се, били неизбежни, но те са били около 200 (двеста), а не 7000 (седем хиляди), както веднага били започнали да твърдят специалистите по създаване на „революционни ситуации”.
Тъй като агентурата на ЦРУ и КГБ вече била превзела и непосредственото обкръжение на румънския диктатор, Н. Чаушеску подценил сериозността на събитията, и на 18 декември заминал на тридневно посещение в Иран, където сключил един от най-важните по значимост договори между Иран и страна от Източна Европа.
Точно по същото време, на 19 декември, съветският генерал от КГБ и Министър на външните работи Едуард Шеварнадзе, действувайки и като пръв дипломатически представител на комунистическия военен блок, известен като „Варшавски договор”, направил спешно посещение в главната квартира на НАТО и само след едночасов разговор с Манфред Вьорнер между двата „вражески военни блокове” било сключено безпрецедентно т. нар. Споразумение за сътрудничество в условията на променящата се Европа, при анализа на което (както още тогава пръв бе отбелязал това кореспондентът на „Reuters”) е повече от ясно, че е насочено срещу Румъния, и най-вече – срещу нейния пръв партиен и държавен ръководител.
На 20 декември 1989 г. Н. Чаушеску се завърнал от Иран и произнесъл реч по телевизията, в която за първи път давал оценка на събитията в Тимишоара, в която оценка изрично и ясно обвинил не румънския народ, а „чуждите разузнавателни служби и международните терористични групи”.
По искане лично на Н. Чаушеску на 21 декември в Букурещ бил организиран „спонтанен митинг на трудещите се”, целта на който е била да бъдат заклеймени събитията в Тимишоара, които да бъдат обяснени като „дело на империалистическите кръгове и чуждите разузнавания”.
От своя страна, обаче, заговорниците преценили, че този митинг може да бъде използуван от тях като превъзходен повод за въвличането в „революционна ситуация” на придошлото огромно мнозинство хора. Така агентите, които спешно били инфилтрирани сред митингуващите, започнали да палят потретите на вожда, а един от участвуващите в заговора съветник на диктатора го подлъгал да използува авторитета си и да излезе пред тълпата, за да я успокои. Тъй като комунистическата параноя на диктатора вече била в доста напреднала фаза, той съвсем искрено вервал, че народът го обича и че ще се успокои веднага, щом му заговори и го призове към спокойствие.
Когато се появил и обещал 10% увеличение на заплатите и пенсиите, насъбралото се множество било обхванато от колебание, но добре инструктираните агенти на заговорниците започнали, съгласно сценария, да го замерват с домати и яйца, при което започнали и да скандират името на никому неизвестния директор на столичното издателство „Техника” – Йон Илиеску.
Тъй като по законите на добре отрепетираното по времето на диктатора масово стереотипно поведение възгласът бил подет от площадното множество, Н. Чушеску се изплашил и се скрил в сградата на ЦК на РКП, а недоволството на митингуващите лавинообразно нараствало. Към 18 часа танковете обградили сградата на ЦК на РКП, а към 22 часа и 30 минути тежки картечници открили огън и убили и ранили много хора.
На другия ден, 22 декември, Н. Чаушеску направил грешка, като пожелал да говори от балкона, но появяването му предизвикало гнева на тълпата, тя нахлула в сградата, и докато диктаторът излитал от покрива с личния си хеликоптер, негов двойник бил преследван по коридорите. Бягството пообъркало малко сценария на заговорниците, но шефът на военновъздушната база край столицата бързо изпратил три самолети, които принудили хеликоптера да кацне на 12 км от Букурещ, където Николае и Елена Чаушеску били арестувани само 15 минути след излитането, и с което властта преминала в ръцете на Фронта за национално спасение.
След двучасов съдебен процес на 25 декември 1989 г. Николае и Елена Чаушеску били осъдени на смърт, а тъй като „разгневените войници” не пожелали да участвуват в обичайния ритуал на изпълнение на присъдата, те започнали бясно да изпразват автоматите си в телата на предоставените им диктатори.
Впрочем, по време на събитията станала една случка, в която по изключително синтетичен начин се съдържа отговорът на въпроса:
„-Кой е организирал и осъществил „Революцията” в Румъния?”
По време на събитията съпругата и децата на британския посланик се намирали в сградата на резиденцията, която е била точно срещу сградата на телевизията, докато самият посланик бил в кабинета си в посолството. Когато през нощта те чули стъпки по тавана, а после и стрелба по сградата на телевизията, веднага позвънили в посолството; от своя страна британският посланик се обадил на американския си колега, а той – на съветския посланик.
Само след 10 (десет) минути пред резиденцията пристигнали два съветски бронетранспортьори, от тях слезли осем обучени в Афганистан супервъоръжени червеноармейци, които провели кратко стрелково прочистване на терена и на чист руски език поканили членовете на семейството на британския посланик в машините, а само неколко минути по-късно те били отведени и оставени в сградата на силно охраняваното посолство на САЩ.
