Отвореното писмо на д-р Ивелина Момчева от Университета Йейл до българския президент, премиер и до председателя на Народното събрание, чийто текст публикуваме тук, е изпратено на 22 ноември т.г. То е подкрепено от над 120 български учени, студенти, преподаватели, учители и пр. от различни университети, академии, изследователски центрове и училища, намиращи се разни страни по света и в България.
Впечатляваща е палитрата о световни и/или национални научни средища, впечатляваща е „географията“ от български учени и студенти, пръснати по света. Ще има ли обаче пари за наука и научни изследвания и в България? Един от многото български учени, работещи в чужбина твърди, че днес въпросът за страна като България не е “Можем ли да си позволим да харчим пари за наука?“, а “Можем ли да си позволим да не финансираме научни изследвания и технологично развитие?”.
Ще има ли кой да чуе гласа на учени като д-р Момчева и всички онези, които мислят като нея? С желанието да помогнем този глас да не бъде поредното „писмо в бутилка“ публикуваме нейното Отворено писмо, както и имената и длъжностите на всички, които са го подкрепили.
–––––––––––––––––––––––––––
.
Отворено писмо
.
ДО ПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
.
. ДАМИ И ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ,
Миналата седмица българските медии разпространиха новината, че за поредна година, Националната Астрономическа Обсерватория “Рожен” е пред затваряне. Гласове за спасяването й се надигнаха не само сред астрономите, които биха загубили ценна апаратура и възможности за научна работа, но и сред българските граждани, за които Обсерваторията е символ за нашите космически амбиции. И макар че пари за НАО Рожен все пак се намериха, бих искала да използвам момента, докато случаят е свеж в паметта ни, за да поставя по-общия въпрос за финансирането на природните науки в България.
За съжаление, липсата на средства за научни институции не е уникална за астрономията и не е характерна само за това правителство.
Липсата на адекватно финансиране е хронична и широко разпространена в областите на физиката, химията, биологията, както и инженерните дисциплини. Причината за това жалко състояние е, че в България на парите за наука се гледа като на подаяние, “понеже фундаменталните научни изследвания нямат практическа полза”. Тази мантра, изречена многократно, както от политици, така и (за съжаление) от някои учени, е не само грешна, но и вредна. С това писмо искам да Ви убедя, че финансирането на научни изследвания има директна възвръщаемост и полезни непряки резултати. Въпросът за една малка държава като България в началото на 21-ви век не е “Можем ли да си позволим да харчим пари за наука?”. Въпросът е: “Можем ли да си позволим да не финансираме научни изследвания и технологично развитие?”
Инвестицията във фундаментална научна работа и технологии е пряко свързана с икономическото ни развитие. България е на едно от последните места в Европа по инвестиции в науката (0.5% от брутния вътрешен продукт). При това положение не е изненадващо, че Лисабонския доклад на ЕС (2010 г.) ни класира на последно място по иновации, научни изследвания и развитие и че сме на последно място по износ на високо-технологични продукти. Инвестициите в наука имат пряка възвръщаемост: по проучвания на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) и Европейската Космическа Агенция (ESA), всяко 1 Евро похарчено от CERN/ESA за договори към частни фирми създава 3 Евро икономическа полза. Непряката възвръщаемост под формата на търговски приложения на научни разработки и технологии, сътрудничество между научни организации и частни предприятия, нови патенти, и т.н., също биха допринесли към българската икономика.
Инвестицията в наука е инвестиция в най-ценния ни природен ресурс – човешкия ни потенциал. Ако България иска да се облагодетелства от развитието на високите технологии в области като комуникации, компютри, зелени технологии и прочие, то трябва да инвестираме в обучаването на високо квалифицирана работна ръка със знания и умения в тези области. Не четенето на учебници, а научната работа дава на студентите и докторантите безценните знания и умения за работа в индустрията. Но за да могат нашите университети да осигурят подготовка на световно ниво, България трябва да има политическата воля да финансира научна дейност в тези области на конкурентно равнище. Само по този начин българските учени ще могат равностойно да сътрудничат cъс световните си колеги, нашите университети и БАН ще могат да привлекат обратно бившите си сътрудници, принудени днес да работят в чужбина, и най-сетне – ще бъдат в състояние да предложат добри условия за чуждестранни специалисти. Само така българските деца ще придобият знания и умения равносилни на тези на европейските си връстници.
Нереално е да очакваме, че инвестициите във фундаментални научни изследвания ще бъдат направени от частния сектор. За успешното финансиране на научни изследвания е необходима дългосрочнa и стабилна подкрепа. (Болшинството от представителите на българския частен бизнес са малки и средни предприятия.)
В края на това писмо искам да се върна на темата за астрономията. Аз съм възпитаничка на Физическия Факултет на СУ (2002 г.). През 2009 г. защитих докторантура по астрономия в Университета на Аризона и в момента съм асистент във Факултета по Астрономия в Университета Йейл, един от най-старите и престижни университети в САЩ. Всекидневната ми работа се състои от програмиране и софтуерен дизайн, създаване и мениджмънт на бази данни, обработка на астрономически цифрови изображения от космическия телескоп Хъбъл и големи наземни обсерватории. В същото време аз съм изпълнителен мениджър на научен проект на стойност над 1 милион американски долара. Работата ми изисква задълбочени познания по физика, математика, програмиране, както и уменията да извършвам нови научни изследвания, да ръководя екип от хора с разностранни умения и да обучавам студенти и докторанти. Тези знания и умения не са нещо специално за мен или астрономията. Такава е подготовката, която получава всеки един студент или докторант, преминал през научна лаборатория. Мои колеги астрономи намират изява в биотехнологични, финансови, и софтуерни компании, във фирми които изпълняват договори за министерството на отбраната и в редица високо-технологични индустрии. В по-общ план, астрономията днес е наука, която чрез международни проекти като космическия телескоп Хъбъл, радио-обсерваториите в Антарктида и измерванията необходими за откриването на нови планети, е не само на ръба на човешкото знание, но и на ръба на развитието на нови технологии, материали и инструменти.
С този пример, уважаеми дами и господа, Ви каня да започнем сериозния разговор за подобаващото финансиране на фундаментални научни изследвания в България. Нито далечните галактики, нито елементарните частици, нито ДНК изследванията на мишки имат директно осезаемо влияние върху Вашия живот и живота на милионите български граждани. Но те са пряко свързани с изграждането на модерна икономика, обучението на българските деца по световни стандарти, създаването на квалифицирана работна ръка и, в крайна сметка, “оттласкването” на България от дъното на таблиците на европейските статистики – важни цели зад които всички можем да се обединим. Как ще постигнем тези цели? Как, най-после, ще ги стигнем американците? Аз ще се радвам да участвам в този разговор.
С уважение,
д-р Ивелина Момчева
Асистент, Университет Йейл
http://www.astro.yale.edu/iva/
Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ
22 ноември 2012 г.
Подписи в подкрепа на писмото:
1. д-р Мария Любенова, Макс Планк Институт по Астрономия – Германия, научен сътрудник
2. Веселина Калинова, Институт по Астрономия „Макс Планк“, Хайделберг – Германия, докторант
“Нека запазим научните очи на България! Така по-лесно ще вървим по пътя на прогреса и технологичното развитие!”
3. Грета Панова, PhD, Калифорнийски Университет Лос Анджелис, Assistant Profesor
4. Искрен Георгиев, Европейска Космическа Агенция, International Research Fellow
„Единственото което мога да добавя, към това иначе така прекрасно подготвено писмо, е че финансирането в развитието на научни изследвания и технологий, чрез фундаменталните науки и техните представители (споменатите в писмото обсерватории, инстути и университети и членства в междунродни организации) гарантира благоприятната почвата за развитие на уникалният потенциал у българските деца. Само тогава може да се очаква икономически, социален и най-вече ценностен прогрес в бъдещето на българското общество. Това от което най-много страда страната ни в момента. Западните страни са го осъзнали това много отдавна и мисля че е крайно време да се поучим от техният пример. Не изисква много усилия и капитал, а предимно добра воля и далновидност от хората отговорни за вземането на решения. Директен пример е отношението на българската страна към поканите за членство в Европейската Космическа Агенция (ESA). Непонятно защо само нашата страна, с дългогодишни традиции в развитието на космичните технологии, не може да види реалните ползи от едно такова членство, за разлика от държави без абсолютно никаква история в космическите изследвания като Малта и Кипър. Имайки предвид че членският внос за България от €5млн за 5 години, т.е. около €0.7/данъкоплатец на година (за сравнение вносът на Белгия е €15млн., а средното европейско €10 на данъкоплатец на година), се връща на 90% обратно в България. Това ще стимулира отваряното на работни места в телекомуникационни, транспортни, земеделски компании и в индустрията като цяло поради ефтината работна ръка, и най-важното, в подготовката и обучението на човешкият ресурс – бъдещето на страната. Да не споменаваме и стимулиращият ефект върху подрастващото поколение който би имал едно членство на България в ESA. Реализиране на последното, ще гарантира на политиците и спечелването на всички млади, образовани и здраво мислещи гласоподаватели. Имайки предвид нивото на това отворено писмо, подписано от голям брой висококвалифицирани български граждани учещи, живеещи и работещи в чужбина, силно се надявам то да бъде взето сериозно под внимание. Време е да се преосмислят приоритетите за развитието на България и нейният капитал в лицето на младото поколение.“
5. Мария Стаменова, School of Physics, Trinity College Dublin, Research Fellow
„Браво за инициативата! Дано помогне! Според мен най-страшното не е толкова, че парите дето се отделят са малко, колкото това че и малкото дето го има отива не по предназначение, а в джобчетата на разни хитреци. Мисля, че е добре да добавиш настояване за незабавна реформа в този фонд, някакво независимо (чуждестранно) експертно участие в оценяването и прозрачност. Както ти отбеляза преди, има много опит с добре работещи такива институции в другите страни, от които трябва да се поучат. Просто системата в България с разните „“многостранно компетентни““ комисии е безкрайно неадекватна, неконтролируема и очевидно неизбежно податлива на корупция. Успех! Мария.“
6. Златан Цветанов, Johns Hopkins University, Research Scientist/Reserach Professor
7. Петър Песев, Gemini Observatory, Gemini Science Fellow
“Подкрепям напълно писмото. Съгласен съм, че научните институции в България изискват сериозно преструктуриране, но няма как да се получат положителни резултати без адекватно финансиране.“
8. Миглена Димитрова, Институт по физика на плазмата, Чешка академия на науките, Прага, postdoc
„Колеги, аз бях от онези хора, които се опитваха да останат в страната и да правят наука въпреки трудностите. Достигнахме преди няколко години нивото, при което вече не беше възможно физическото ми оцеляване. Много ми е тъжно да го кажа, но наистина ме е срам от това, което се случва у нас. Аз не съм се отказала от нашата хубава страна, в мига в който видя „“светлина в тунела““ се връщам за благото на страната. Ще предам и опита, които добивам в момента, но най-вече ще насоча усилията си в привличане и обучение на млади хора!!! Нашето бъдеще. Искам под името ми да пиша българска институция. Гледайки списъка от хора, пръснати по цял свят и за жалост прогонени от България по един или друг начин, си мисля ако половината от тях се върнат….. Този умствен потенциал полага усилия за света, не за БГ господа управляващи!!! – направете така, че да ги върнете, моля.”
9. Николай Качаров, Universität Heidelberg, докторант
10. Георги Бояджиев, ICTP Trieste, Post Doc
11. д-р Валери Станишев, CENTRA, Instituto Superior Tecnito, Lisbon, Portugal, Senior Research Scientist
12. д-р Бончо Бонев, Kатолически университет на Америка / Център по Астробиология – NASA Goddard, асистент13. Мартин Иванов, Eberhard-Karls Universität Tübingen, Research Assistant
14. Абедин Абедин, University of Western Ontario, CA, PhD
15. Момчил Молнар, Massachusetts Institute of Technology , студент
16. Ивелин Пенчев, University of Glasgow, студент
17. Ани Иванова, Princeton University, студент
18. Юра Борисова, Universidad de Valparaiso, Chile, Full professor
19. Ивайло Христев, Danish Technical University, студент
“Абсолютни съгласен съм с позицията Ви! Не зная само какво трябва още да се направи за да Ви чуе някой?”
20. д-р Иван Вълчанов, European Space Agency, European Space Astronomy Centre, Herschel Science Centre, Scientist
21. Николай Кондов, Blood Systems Research Institute – San Franisco, CA, Research Associate
22. Никола Николов, Департамент за Физика и Астрономия/Щатски Университет на Луизиана, асистент
23. Теодора Георгиева, University of Arizona, Research Scientist
“Не е възможни да се мисли за бъдещето ако не се инвестира в науката. А бъдещето на една държава са нейните хора, никак не е чудно защо милиони българи са извън страната да търсят своето осъществяване.”
24. Мая Петкова, University of St Andrews, студент
25. д-р Юлия Денева, Обсерватория Аресибо, Пуерто Рико, асистент
26. Гергана Белчева, University of Sussex, студент
27. Радомира Лозева, CNRS, Франция, изследовател
28. Николай Бобев, Simons Center for Geometry and Physics, State University of New York – Stony Brook, Research Assistant Professor
“Напълно подкрепям писмото на д-р Момчева!”
29. Христо Стоев, Centro de Astrobiología, Мадрид, Испания, докторант
30. Камен Тодоров , Pennsylvania State University, докторант
31. Петя Бобадова, Rockhurst University, Assistant Professor
32. Деян Гинев, Jacobs University Bremen, докторант
33. Петя Дойчева, Universitat Zurich , докторант по молекулярна медицина
34. Инна Божинова, University of St Andrews, студент
35. Делян Мутавчиев, University of Edinburgh, докторант
36. Дойчо Карагьозов, New York University, PhD Student
37. д-р Александър Тернянов, дм, Каталунски Здравен Институт, Барселона, Испания, специализант
38. Изабела Найденова, Dublin Institute of Technology, Lecturer
39. Илия Русев, Institute for Astronomy, University of Hawaii, Astronomer
40. Станислав Стратиев, University of Edinburgh, студент
41. Мирослав Николов, MPI – Biophysical Chemistry, Germany, Postdoctoral fellow
42. Антония Вълчева, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Главен асистент
“Напълно подкрепям писмото.”
43. Снежана Йорданова, СУ „Св. Климент Охридски“ Физически факултет, главен асистент
44. Владимир Божилов, Физически факултет, докторант
45. Галин Вълчев, Институт по механика – Българска академия на науките, докторант
46. Христина Лебанова, Медицински университет – София, Фармацевтичен факултет, докторант
47. д-р Кирил Стоянов, Институт по Астрономия с НАО, БАН, главен асистент
48. Галин Борисов, Институт по астрономия с НАО, БАН, главен асистент
49. Свежина Димитрова, НАОП „Николай Коперник“, директор
50. Ивайло Станев, СУ „Св. Климент Охридски“, физик
51. Иванка Гецова, НАОП – Варна, ст. учител по астрономия
52. Гергана Начева, ТУ – София, студент
53. Нели Иванова, Софийски университет, студент
54. Бойко Неов, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН, асистент
55. Николай Киров, Нов български университет, доцент
56. Любомир Минчев, Нов български университет, студент
57. Петко Недялков, Софийски университет, катедра Астрономия, доцент, ръководител катедра
58. Веселка Радева, Астрономическа обсерватория и планетариум – Варна, астроном
59. Даниела Бонева, ИКИТ – БАН, гл. асистент
60. Христина Христова, СУ, Физически факултет, докторант
61. Стефан Николов, Пловдивски университет, физик и докторант
62. Ева Божурова, НАОП „Николай Коперник“, старши учител
„Подкрепям абсолютно всяка дума от писмото и поздравявам автора за блестящото изразяване и синтезираните формулировки, които са точни и силни като удари с чук. Браво. От 16 години се занимавам с олимпиадата по астрономия и съм свидетел на това как превъзходните умове и таланти, които се раждат в страната ни, ни напускат, отнасяйки със себе си своите дарби, идеи и творчески потенциал. Ако продължаваме така, България наистина ще се превърне в тъжно и безнадеждно място, където младите хора няма да намират смисъл да остават.“
63. Георги Стойчев, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, студент
„Една забележка: България не е ‘малка държава’, въпреки че управляващите ни го натякват постоянно. От 27 държави-членки на ЕС България е 11-та по площ и 16-та по население, а в Европа – съответно 17-та и 29-та от 53. Може да е бедна, но малка не е и не бива да позволяваме да ни внушават противното.“
64. Пенчо Маркишки, Институт по астрономия с НАО – Рожен, физик
65. Радка Костадинова, СОУ „Иван Вазов“, учител по физика и астрономия
66. Надежда Ангелова, СУ „Св. Климент Охридски“, студент
67. Радостина Георгиева, The National Bank of Germany, Frankfurt am Main, Germany, Software Developer
68. Десислава Петкова, СУ, студент
69. Боряна Кадмонова, Фондация „Еврика“, изпълнителен директор
70. Елисавета Марекова, Пловдивски университет „П. Хилендарски“, катедра Експериментална физика, главен асистент
“За съжаление в България има пари за всякакви игри и безсмислени начинания, но не и за наука!!!”
71. Цветан Цветков, Физически факултет, СУ, студент – астрофизика
72. Пепа Павлова, ПМГ – Враца, учител по физика и астрономия
„Г-жо Момчева, изцяло подкрепям вашата позиция.Аз съм преподавател по физика и астрономия в Природоматематическа гимназия и съм учила като вас в СУ. Децата на България за съжаление наистина няма възможност в собствената си държава да се занимават с наука, което направо отчайващо за нас техните учители.Има изключително добри ученици в областта на физиката,но това не се цени и подкрепя от нашето образование.За тяхното развитие допълнително обучение и участие в състезания никога не се намират пари. Радвам се , че вие сте успели да покажете истинското лице на младите български учени макар и далеч от България. С уважение, Пепа Павлова“
73. Антоанета Антонова, Физически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“, доцент
74. Екатерина Маркова, Институт за изследване на обществата и знанието при БАН, гл. асистент
“Социалните науки също не са финансирани, въпреки тежките проблеми с икономиката, населението и обществата в Европа. Един пример – България е на 5-то място в света по застаряване на населението, но научни изследвания относно демографската промяна не само, че не се финансират целево, но и няма държавен орган, който да се занимава с тези въпроси.”
75. Иванка Статева, ИА с НАО – БАН, доцент
76. Петър Живков, ИЯИЯЕ, асистент
77. Калоян Генков, СУ „Св. Климент Охридски“, студент
78. Стефка Георгиева, СОУЕЕ – Русе, учител
“Природните науки в българското училище са последна грижа на образованието. Дори се учудвам на героизма на някои колеги да подготвят ученици по физика на такова високо ниво. Колко човека искаха да учат физика в СУ тази година-0!!!!!! Това е целта и е постигната!!!”
79. Петко Тодоров, Институт по електроника при БАН, главен асистент
„Текстът е самата истина по отношение на фундаменталните научни изследвания. Поздравления за инициативата!“
80. Марияна Хаджигенчева, Планетариум – Смолян, директор
81. Лейла Чавдарова, Планетариум – Смолян, физик
82. Даниела Кирилова, ИА НАО БАН, доцент
83. Трендафил Калайджиев, Технически Университет София, студент
84. Стефан Николов, ТУ – София, студент
85. Роса Виктория Димитрова, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, студент
86. Елена Паунова, ИИКТ – БАН, асистент
87. Нина Атанасова, ОУ „П. Волов“ – Варна, старши начален учител
88. Ивайло Димитров, Институт за изследване на обществата и знанието – Българска академия на науките, главен асистент
89. Цеца Христова, ПГ по КТС, ст. преподавател
“Подкрепям идеята да се развива наука и образование и адекватно финансиране научните изследвания.”
90. Стоянка Стаева, ОУ“Елисавета Багряна“, главен учител по математика и физика и астрономия
91. Мирослав Карабалиев, Тракийски университет – Стара Загора, Доцент
92. Соня Келеведжиева, ГПЗЕ „Захарий Стоянов“- Сливен, учител, общински съветник
“Подкрепям Ви, защото съм убедена, че „Инвестицията в наука е инвестиция в най-ценния ни ресурс – човешкия ни потенциал.“
93. Васил Умленски, БАН – ИА с НАО, пенсиониран доцент
94. Валери Генков, Институт по Астрономия с НАО, БАН, физик
95. Христо Колеш, Институт по катализ, БАН, гл.ас. д-р
96. Ангел Славчев, Тракийски университет, Департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите, главен асистент по методика на обучението по физика
97. Иво Джокин, Общински център за извънучилищни дейности и занимания по интереси – с. Байкал, директор и ръководител астро клуб
98. Йоанна Кокотанекова, Астрономическа обсерватория при ОП „Младежки център“ – Хасково, ръководител на АО
99. Наташа Минкова, МГ „Гео Милев“ – Плевен, учител по физика и астрономия
100. Блажка Ушагелова, І СОУ „Пенчо П. Славейков“, гр. София, учител по химия и опазване на околната среда, физика и астрономия,Човекът и природата
101. Жанета Ликов, Хенри Ръст, графичен дизайнер
102. Ирен Филева, БНР, ст. редактор
“Парите ни нека отиват за наука, а не за т.нар. политика…”
103. Антоанета Нейкова, КПМГ България, мениджър
104. Янислав Иванов, SiteGround, системен администратор
105. Габриела Петрова, Асоциация на парковете в България, доброволец
106. Веселин Лефтеров, ОНЕТ Технолъджис България ЕООД, експерт по ядрена безопасност
107. Валя Янчовска, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, докторант
108. Светлина Терзиева- Ангелова, Софийска филхармония, оркестрант
„Инвестициите в наука, изкуство и образование са най-смислените и перспективни, особено като се отчете демографската криза, която ни очаква.“
109. Райчо Караиванов, студент-магистър
110. Диди Бобева, Кръвен център – Варна, биолог
“Напред – науката е слънце (вместо напред, да се чете на запад)”
111. Надежда Бракалова, Съюз на българските композитори, служител
“За съжаление намират се средства и проекти за финансиране на нискокачествени обучение, култура и строителство…”
112. Станимир Петров, Софийска адвокатска колегия, адвокат
“Естествено изразявам пълната си подкрепа на това отворено писмо. Дано да има някакъв, макар и бегъл резултат. Но доколкото са видими външните проявления на „огромния“ интелект както на премиера ни, така и на назначените от него управляващи, е малко съмнително. Не ми допада в писмото единствено това, че Вие се обръщате само към колегите си научни работници, а реално всички сме заинтересовани. Или поне тези, които се опитваме и да мислим. Със сигурност ще получите много голяма подкрепа не само от научните работници. “
113. Светослав Събев, American Express, Manager
114. Виктор Робев, Picasse България, програмист
115. Ивайло Видев, Еко Енергетика БГ ЕООД, управител
116. Ивайло Бонев, Орак ООД, студент по астрономия, системен администратор
117. Екатерина Атанасова, CSC Bulgaria, консултант
118. Армен Бохосиан, Acrow Bridges, Structural Enginee
Dori malkite darjavi niamat pravo da obrashtat grab na naukata i nauchnite izsledvania. Niama malki i goliami darjavi kogato stava duma za lichnosti s darba. Ne se znae kade i koga shte se rodi porednia genii. Primerite ot minaloto sa sa mnogo – Viktor Hampartsoumian, Jhon Atanasov, Steve Jobs, Nikola Tesla.
119. Николай Дянков, AVIQ Bulgaria, Software Engineer
120. Иван Баев, техник
121. Юлияна Манолова, Alta Pharmaceuticals, търговец
