Интервю на Мария Гинева с проф. Емил Хорозов,
бивш директор на фонд „Научни изследвания“
Професор Емил Хорозов е български математик, работещ в сферата на математическта физика. Преподавател във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и гост-преподавател в редица чуждестранни университети. През 1973 г. завършва математика в Софийския университет, през 1978 г. става доктор в Московския университет, а от 1990 г. е доктор на математическите науки. През 2004 г. става член-кореспондент на БАН.
Основните му научни интереси са в сферата на теорията на бифуркациите, Хамилтоновите системи и теорията на солитоните.
Хорозов става директор на фонд „Научни изследвания“ през януари 2010 г. Отправя множество критики към състоянието, в което е заварил фонда. През 2010 г. създава комисия за проверка на работата на ведомството. Докладът е предаден на министъра на образованието Сергей Игнатов през ноември 2010 г. Подава оставка през февруари 2011 г. През март 2011 г. публикува резюме на споменатия доклад, където се говори за нарушения „от много сериозен характер“, свързани с източването на десетки милиони предназначени за наука по няколко схеми.
През май 2012 г. беше обявено, че проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е потвърдила голяма част от данните за скандални нарушения при финансирането на проекти от Фонда.
Докладът, който е изпратен и до прокуратурата, не предизвика реакцията на просветното министерство и не намери място в казионните медии. Обърнаха му внимание само няколко издания като сайта Mediapool.bg, смятани за опозиционни, и независимият сайт за разследваща журналистика Бивол. Най-престижното чуждестранно научно списание Nature обаче му посвети две статии.
Наскоро скандалът с финансирането на научните изследвания избухна с пълна сила поради опасенията научени, че се фаворизират проекти със спорни научни качества, но на хора близки до управата на фонда.
Учените твърдят, че сегашният председател на ИС на фонда Рангел Гюров е назначен незаконно тъй като няма хабилитация в България.
От своя страна Гюров, който отрича всички обвинения, обяви, че дава проф. Мирослава Кортенска, бивш член на Изпълнителния съвет на фонда на прокурор, защото изнудвала членове на временни комисии и служители на фонда и била автор на няколко десетки рецензии от чуждо име.
Кортенска също отрича и твърди, че това е саморазправа заради разкритията й в медиите, че във фонда се готвят да откраднат 14 милиона лева, които са и единствените пари отпуснати тази година за разработки и открития.
В момента тече подписка на учени от БАН и университетите и вече над 1200 души са подписали искане за анулиране на конкурса за фонд „Научни изследвания“.
– По Ваша инициатива, след назначението Ви като директор на фонд „Научни изследвания„, беше създадена работна група и беше изготвен доклад за финансирането в периода 2008 г. -2009 г., който установява фрапиращи нарушения. Бихте ли разказали накратко за този доклад и тези нарушения?
– Дават се пари на проекти, които нямат нищо общо с науката. За да се случи това се наемат рецензенти, които нямат право да рецензират със задачата да дадат положителни оценки. Вторият начин е да се скриват рецензии. Крайно отрицателните рецензиите изчезвали като обяснението, включително на АДФИ, е че тези, които са ги написали, са забравили да натиснат копчето, за да потвърдят, че са ги изпратили. Никак не обясняват как забравянето се е случило за 160 рецензии, всички без изключение с най-ниски оценки на класирани проекти. По тази линия на класирани проекти със скрити рецензии са потънали 27 милиона лева, дадени на над 40% от участниците.
Други десетки милиони са отишли за финансиране на проекти, които не са успели да съберат достатъчно точки. Може самостоятелно или чрез „обединение“. Два непечеливши проекта се събират в един и така получават финансиране. Само че ръководителите не са си направили сметката, че така получената смес от проекти не е рецензирана в този си вид, т.е. действието „обединяване“ е незаконно. „Парите са отишли и във фирми, които в наименованието си имат нещо научно, но се занимават с „търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки“ (имам документ, а данните са от търговския регистър). Аз тълкувам тази дейност като продажба на кашкавал и чорапи. Не можах да разбера защо са им нужни пари за научни разработки за тази цел. Беше ми казано, че е хубаво фирми, които произвеждат, да получават научни помощи, за да развиват производството си, но случаят не беше такъв. За да продаваш стоки за широко потребление не се изисква наука. Шефът на проекта, за който говорим се казва проф. Ирина Колева и сега тя е научен съветник на президента Росен Плевнелиев.
– Защо проверката обхваща само периода 2008–2009 г.?
– Преди 2008 г. са давани сравнително малки суми за научни изследвания. Изведнъж държавните ръководители решават (предполагам след натиск от Европейския съюз), че трябва да се увеличи финансирането. През тези 2 години са разпределени по 125 милиона лева за научни проекти във фонда, като се предполага тези пари да се изплащат в продължение на 3 и повече години. Точно по това време започва масово фалшифициране на резултатите за крупни суми. Разбира се, че има смисъл да се върнем и по назад, но преди 2008 г. сумите са били сравнително малки (но вероятно се е вършело същото), а документацията стоеше в Дирекция „Наука“ на МОМН незаконно и в разрез с предписания на Сметната палата. Тази дирекция е министерство в министерството, а отгоре на това управлява и до сега част от проектите на фонда, който е самостоятелно юридическо лице. Министърът има строго фиксирани функции по отношение на фонда и не може да прехвърля дейностите му към министерството, но чрез лостовете налага незаконни правила като споменатите.
– Имаше критики, че работната група извършила тази проверка и изготвила доклада включва хора, които не са спечелили финансиране. Така ли е?
– Това, че са участвали такива хора е вярно. Аз също съм такъв (без да съм член на комисията). Но не е критика, а търсене да се умаловажат резултатите от проверката. Комисията не се е занимавала с рецензиране, а само с проследяване на документи, сортирането им, броене и т.н. Всеки резултат на комисията може да се провери и не представлява тълкуване или оценка, а лесно проверяем факт, най-често изразен с числа. Докладът е публикуван изцяло и не съм чул някой да възрази.
– Защо подадохте оставка през февруари 2011 г.?
– Отговорът на този въпрос се оказва частично подготвен от предишните въпроси и отговори. В министерството течеше конфликт между неравни сили – тежката машина на просветните бюрократи, начело с директорката на Дирекция „Наука“ и подпомагана от министъра и останалия чиновнически апарат от една страна и даже част от служителите на фонда. От другата бях аз, практически сам. А конфликтът се водеше за това, дали споменатите по-горе проекти на фонда да се администрират от него самия, а не от ненужния посредник – дирекцията.
И за да не си помисли някой, че се боря като феодал да ми се върне моето ще кажа, че нарушението на законите произлиза от това, че чиновници назначават рецензенти и класират проекти, което е пълен абсурд само по себе си, но и нарушение на законите. За да бъде картината още по-ярка ще добавя още една подробност – парите все пак се плащаха от фонда, наричан от съответните чиновници техен „финансов отдел“. С други думи с всяко плащане аз също бях принуждаван да участвам в нарушаване на законите.
Да не говорим, че лисваше планиране за милиони; аз научавах колко трябва да се плати когато ми сервираха сметката. В един момент отказах да платя на чужда рецензентка с мотив, че тези, които са я наели, не представляват фонда и не са негови служители. Естествено избухна скандал, министърът ми организира другарски съд. Чух и думи, които ще пропусна. Аз разбира се потвърдих мнението си, че служителките на дирекцията не са служители на фонда и нямат право да извършват каквато и да е негова работа. Впрочем, ако бяха служителки на фонда пак нямаше да имат право, само официални комисии от хабилитирани лица имат такива права.
Припомних на министъра, че съм го информирал многократно за тази аномалия с предложение за въвеждане на законност, но той не ми е отговорил. „Значи не съм съгласен“, отговори ми той. – „Сега аз управлявам образованието и науката и каквото кажа, това ще е.“ А пък аз до този момент съм се заблуждавал, че преди всичко законът управлява. На следващия ден информирах министъра официално, че напускам с мотив, че имаме различия във възгледите за управление на фонда.
– Въпросният доклад е предаден на министъра на образованието Сергей Игнатов още през ноември 2010 година. Какво се случи след това?
– Предадох го на 10 ноември, 2010 г. А беше препратен на министъра на финансите С. Дянков чак в края на декември. Вероятно 40 дни са обмисляли къде може да се прати, за да няма истинска проверка.
Все пак през май 2012 г. беше обявено, че проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е потвърдила данните за скандални нарушения при финансирането на проекти от Фонда. Твърдите, че не сте доволен и от проверката на АДФИ. Защо?
– Агенцията наистина е потвърдила голяма част от нарушенията. Нещо повече, намерила е и други, главно за периода 2011-2012 г., който впрочем няма как да е обект на изследване на научната комисия. Дори само това би трябвало да ни зарадва. И в интерес на истината има колеги, които са доволни от резултатите на агенцията. И наистина, не е нормално да сме максималисти.
Само че има няколко сериозни възражения срещу тяхната работа. Първото е, че практически няма посочени нарушители, освен за дребни административни нарушения, които отгоре на всичко е съмнително, че са нарушения. При това забележете, те посочват неправомерно раздадени пари от порядъка на десетки милиони. И на всяка такава констатация се дава заключение „Не беше наложено административно наказание, тъй като административната отговорност е лична, а нарушението е колективно“. Само, че законът, управляващ фонда, е предвидил имуществена отговорност за нанесени материални щети. А законът управляващ агенцията дава право да се поиска съдебна отговорност.
– Този доклад публикуван ли е някъде?
– Да, на моя сайт http://www.fmi.uni-sofia.bg/bg/lecturers/de/horozov , както и на http://sci-society-bg.eu/node/4
– Разговаряли ли сте лично с Игнатов за доклада?
Не, никога.
Изпратили сте доклада до прокуратурата, до главния прокурор Борис Велчев (който вече не е на този пост…). Има ли отговор, реакция?
– Да, имам съобщение, че е препратен в Софийска градска прокуратура, ако това това може да се счита за реакция.
– След като, с малки изключения, този доклад беше игнориран от медиите в страната, сега изведнъж му се обръща внимание… Как си обяснявате това? Има ли нещо общо с публикациите в най-престижното научно списание в света – Nature? И как успяхте да заинтригувате Nature?
– В нашата преса с цената на огромни усилия и вероятно с риск за някои журналист има публикувани малки части. Нито един ежедневник не написа нещо подредено за доклада, а доколкото някои написаха, то е за да остане читателят с впечатление, че виновникът за някакви нарушения съм аз. Например, в. „Новинар“ от 18 март 2011 г. като заглавие на съобщението за доклада е сложил „Игнатов не бърза с обвиненията към Емил Хорозов“. Така са и „Стандарт“, „Телеграф“. Сега се пише поради желание едновременно да се атакува министъра („Дума“, „Сега“), така и отново да не се каже нищо по същество. За тези вестници докладът не съществува.
За телевизиите, с изключение на по-малко гледаните като „Алфа“ и „Канал 3“, също такова явление няма. бТВ ме покани на два пъти и единият път отряза от записа всичко съществено, а вторият път не ми разреши да говоря, тъй като беше на живо. А има простички въпроси, които идват наум. Например, това нова практика ли е? Някой казал ли е нещо по старите практики? Единствения вестник, в който видях честно описана историята, е „Труд“ от 26.11.2012 г. (но не от март или април 2011 г.). Включително с бележката „Проверката е засекретена“. Така че не е много точно да се каже, че сега медиите се интересуват от случая.
Списание Nature е нещо друго. Те се интересуват от науката по целия свят и пишат за много страни – Румъния, Пакистан, имат издание на арабски език. За тях фактът, че едно звено от световната наука е на път да отпадне, е повод за тревога. С цел поддържането на тази линия в тяхното списание са назначили и регионални редактори, съчетаващи научни познания с журналистически умения. И затова в техните статии (първата е началото на април, 2011 г.!) има анализ на факти от доклада.
– Сега се вихри нов скандал заради финансирането на 95 проекта (от общо 1025 кандидатствали). Учените твърдят, че мизерните 14.8 милиона лева ще бъдат разпределени между тях без оглед на научната стойност на проектите и с подписка на близо 1 200 души от БАН и университетите искат анулиране на конкурса. Споделяте ли тяхното мнение?
– Напълно го споделям. Ако не протестират, така ще е винаги.
– Смятате ли (като протестиращите), че Рангел Гюров е назначен незаконно за председател на ИС на фонда, и че обръчи от фирми около НБУ (на който Игнатов беше ректор преди да стане министър) се облагодетелстват от финансирането на фонда?
– Разбира се, че е в нарушение на Чл. 8. от Правилника на ФНИ, изискващ на поста да бъде назначено хабилитирано лице. Г-н Гюров няма хабилитация в България. Безсмислените приказки, които се разпространяват, че е професор в Ангола, а професурата му е приравнена в Португалия, а поради това и в България (заради членството в ЕС) засега не са убедили никого, а освен това не е важно дали убеждават някого освен съдебните власти. Понятие „приравняване“ на професорска титла не съществува в правния мир на България. С други думи г-н Гюров не е професор според българските закони. Ако съдът, в чиито компетенции е проблемът, реши друго, лично аз ще му се извиня.
Втората част на въпроса ви се нуждае от уточнение, което ще направя чрез отговора си. НБУ е получил множество договори на проекти със скромна или никаква научна стойност, с участието на лица, които досега не са доказали, че могат да правят наука. А последното е едно от изискванията на всички научни фондове в света, включително и нашата. И да не е учен човек се сеща, че толкова много проекти на НБУ и на УНИБИТ не е нормално и е дори скандално. Данните сочат, че те са спечелили в пъти повече в сравнение със Софийския университет или БАН спрямо подадените проекти. И двата университета са малки и с изключително скромен научен капацитет.
Друго нещо са фирмите и фондациите, получили финансиране и нямам индикации, че са свързани с НБУ. Лично за мене те са не по-малко интересни. Някои от тях са печелили и по-рано с огромни нарушения, описани в един от отговорите ми по-горе. Това не са „приятели от НБУ“. Тогава Гюров го нямаше. Мисля (на основание на анализ на данните), че далече по-простичко обяснение ще намерите в началото на Гоголевия „Ревизор“: „Градоначалникът вече е поостарял в службата и съвсем не глупав по своему. Макар и рушветчия, се държи доста солидно…“
– Ще коментирате ли случая Мирослава Кортенска?
– Щеше ми се да не го коментирам. Но вече ми се налага. Пак ще си послужа с цитат, този път от Б. Брехт, който в стихотворението си „Към потомците“ (1939) казва:
„Що за времена са това, когато
Един разговор за дървета става почти престъпление,
Понеже включва мълчание за толкова много злодейства!“
Според мене „случаят Кортенска“ е „разговор за дървета“, поддържан преди всичко от министъра, но и от „опонентите му“, няколко ежедневника, които искат да се забрави, че има доста аргументиран и подробен доклад, в който са изброени престъпления и който сочи необходимостта от промяна на системата като единствен начин за намаляване на корупцията.
Нито младите хора, събрали подписката, нито аз имаме общо с този телевизионен скандал. Подписката е инициирана от млади учени от Физическия факултет на СУ, противно на твърденията в печата, че тя „също е инициатива на Кортенска“. Тази подмяна дава възможност на министъра на образованието Сергей Игнатов да пренебрегне истинската причина за протестите и да заяви, че Общото събрание на БАН няма основание да иска анулиране на конкурса. Според него срещу проф. М. Кортенска има четири дела, нещо което няма никакво отношение към протеста на младите учени, наречени „паразити“ от управителя Х. Петров.
Върха на наглостта е съобщението в сайта Vesti.bg, че „В отворено писмо учените от университетите Принстън, Харвард, Йейл, … заявяват, че са потресени от събитията от последните седмици, свързани с българската наука и по-специално с Фонд „Научни изследвания“. Няма такова нещо в техните заявления. Ако го имаше аз нямаше да подпиша. Те са потресени от това, че „десетилетия наред науката е била пренебрегвана от управляващите в България. Затова е време за силен и непрекъснат обществен натиск върху властта в министерствата, академиите, институтите и университетите. Крайно време е да изхвърлим „гнилите домати“ от българската наука!“. Лично аз препоръчвам на всички, които обичат страната си да подпишат тяхната декларация на адрес: http://www.peticiq.com/za_da_ima_nauka
– Но не искам да пропусна, че и Кортенска се опълчи срещу бившите си колеги. И независимо дали обвиненията срещу нея са верни или не, аз охотно вярвам на внушенията й за корупция във фонда. Просто защото и преди това съм бил убеден от данните, които е събрала комисията и от личните си наблюдения.
– А реакцията на Игнатов, че общото събрание на БАН няма основание да иска анулиране на конкурса? Мислите ли, както Вашите колеги, че се опитва да прикрие скандала?
– Дори и в горния си отговор посочих, че целта е да се прикриват скандали като сегашния, който е естествено продължение на практиката от 2008-2009 г., услужливо прикривана от казионната преса, без значение дали е проправителствена или „опозиционна“.
– Игнатов наскоро каза по БНР, че „учените са подведени от човек, който хвърля в пространството думи без никаква подплата. Ако знаеха само малка част от това, което аз знам, щяха да се почувстват неудобно“. Ще коментирате ли? Вас ли визира?
– Не вярвам да визира мене. Това ще е новост. Предполагам, че визира Кортенска с цел да отклони учените от техния истински протест. Тук не е зле да кажа, че за разлика от спечелилите смехотворни проекти, инициаторите на протеста са учени, които се занимават на изключително високо световно ниво в област „на гребена на вълната“ – изследване на многообещаващия материал „графен“. За изследването преди 2 години беше дадена Нобелова награда по физика. А нашите младежи правят експериментите си с „домашни приспособления“ и въпреки това публикуват в елитни световни списания за разлика от получателите на милиони.
– От тук нататък какво? Продължавате ли борбата?
Борбата никога не е спирала. Преди около месец информирах както писмено, така и в личен разговор няколко от водещите личности в управлението на Европейската наука. Сред тях искам специално да подчертая проф. Ан Глоувър, Главен научен съветник на Европейската комисия. Младежите също й написаха и тя им отговори само 2 часа по-късно. „Това наистина е сериозен проблем. Информирана съм от българските си колеги за този въпрос и в момента той се проучва на ниво Европейска комисия“, пише проф. Глоувър в лично съобщение до един от инициаторите на подписката Виктор Атанасов… Но нито един вестник не се сети да каже или попита кои са тези български колеги.
Сигурно ще кажете, че не трябва да съм толкова тщеславен. Може би щях да се съглася, ако някоя водеща медия обърнеше внимание на доклада на комисията от 2010 г. (за тяхно спокойствие ще кажа отново, че аз не съм неин член). Така че, с риск да ме обвинят в каквото искат престъпление, ще казвам всичко, което мога и знам, независимо как се тълкува. Впрочем мястото, където се срещнах с нея също не е без значение – Министерството на Външните работи на Германия, където се провеждаше кръгла маса за бъдещето на Европейската наука. Поканата ми за участие дойде от фондация „Falling Walls“, организатор на конференция и кръгла маса и специално е подчертано, че всички покани са лични, а не институционални. А домакини бяха Държавните секретари Харалд Браун (Външни работи) и Георг Шуте (Образование и наука). Та искам да кажа, че това което се върши в България е станало известно на най-високо международно ниво.
– Според Вас може ли да се направи нещо да се прекратят дългогодишните порочни практики въвфонда и да стане така, че парите да отиват наистина за наука?
– Да, може и то не много трудно. Когато бях управител на фонда, написах проект за правилник на фонда. Изглежда, че много съм ги затруднил за да се мотаят повече от 2 години и да сътворят такъв нов правилник, че да не се различава от стария. А моят проект беше основан на правилници и практики на водещи фондове, особено използвах австрийския фонд. Използвам случая да отговоря на някои писания по форуми, че не трябва да се използва опита на богати и подредени държави. Но никой не казва какво точно пречи да се използва. Моят проект беше наблегнал особено много на техния опит за избягване на корупцията. Не е място да го коментирам целия, но ще кажа, че най-съществените разлики са солидните прегради пред корупцията в страни, където тя и без това е доста по-ограничена и нашите правила, които според мене са създадени специално за да я облагодетелствуват. А ние докато чакаме да направим правилник, пригоден точно за България, взет от точно толкова голяма, бедна и т.н. страна, краденето ще продължи.
– Почти в края на мандата им, каква оценка давате на ГЕРБ и в частност на министър Игнатов за работата им в сферите на образованието и науката?
– Аз мисля, че и дотук съм я дал. Въпреки всичко имам и още една-две думи. Новата стратегия за развитие на науката е още една стъпка в грешна посока. Миналата година написах статия, чието заглавие характеризира тази стратегия като „Стратегия за устойчиво развитие на невежеството“. Естествено нямаше желаещи да я публикуват, освен 2 сайта с малка посещаемост и в. „Сега“ в силно орязан вариант. Носят се слухове, че редакторът допуснал този „пасквил“, е бил наказан или предупреден, че ще бъде наказан. А статията беше сред най-четените и най-коментираните на техния сайт дълго време без да е по темите, любими на читателите.
Източник: Novinite.bg
