Пушачите, новите парии

НА КРАК, О ПУШАЧИ ПРЕЗРЕНИ…

Взех за заглавие този стих от химна на работническата класа „Интернационала”. Заместих думата „парии” с пушачи. Знаем, че в древността париите са били най-нищите в обществената стълбица. Синоним на беден и презрян човек. Но са и тези, които са въздигали и сваляли царе и императори. Защото са били НАРОДЪТ. Затова властващите по всякакъв начин са се стараели да му се харесат и угаждат. Колкото повече, толкова по дълготрайна е била властта им. Естествено, с помощта на прословутите „хляб и зрелища”.

Напоследък нашите властелини съвсем се самозабравиха. Освен съмнителни зрелища като парламентарна чалга и „Биг Брадър”, не остана друго в репертоара им. За хляба да не говорим. Стараят се и него да вземат от устата ни. В дръзката си самоувереност посягат дори на малките ни пороци. Като страстта към никотина. Но дават ли си сметка срещу какво се изправят? По данни на Световната здравна организация относителния дял на пушачите по света сред възрастното население е 47 % от мъжете и 24 % от жените. Колкото едно общество е по-еманципирано, толкова пушачките са повече. Към момента пушачите в света са над 1.100 млрд. души и се очаква към средата на века да достигнат 1.7 млрд. У нас в проценти пушачите са 56.5 % при мъжете и 31.2 % за жените. Всъщност става дума за пълнолетни граждани, които като избиратели са способни, както римския плебс, да свалят и качват във властта предпочитания от тях и покорен на желанията им елит. Но, противно на каквато и да е логика, по света, а най-вече у нас, обидно малкото малцинство на властимащите налага дръзко волята си с лицемерие и икономическо насилие.

Не съм пушач. Но синът ми, а доскоро и съпругата ми, са. Защо ги разглеждат като разбойници? И кой прави всичко това? Една клика от клептократи и маразматици. Достатъчно се търпи покорно всичко това! Пушачите уважават непушачите и признават правата им. Но в същото време искат да уважават и техните права. Те не възнамеряват да разпространяват този вреден навик, не искат да се пуши в училищата, в болниците и в метрото. Но смятат за садистични плановете да се забрани пушенето на предназначени за това места на гарите, летищата, в салоните за пушачи на ресторантите, на плажовете и т.н. Изобщо какво да ви кажа. Решили са да насъскат всички псета на властта и открито да издевателстват над тях. Каква е истинската цел на нашите управници? Те, представяте ли си, са се загрижили за здравето на народа?!

Ако наистина се тревожеха толкова, колкото говорят, да бяха забранили производството и продажбата на тютюн. Но те не го правят, защото тютюнът не е наркотик. Законът срещу пушачите има съвсем други цели. Първо, да вдигне цената на цигарите, която е вече десеторно над себестойността им. И второ – да отвори път на контрабандата, която да напълни партийните им каси. По този начин просто ще осигуряват свръхпечалба на контрабандистите, едновременно затруднявайки пушачите и убивайки дребния бизнес. За хората в дребния и среден ресторантьорски и туристически бизнес те не оставиха възможности. Всеки опит за честен бизнес веднага се задушава с несъразмерни данъци, високи лихви по кредитите, плащания на арендни вноски и непоносим чиновнически рекет. Представяте ли си, след като влезе в сила пълната забрана за продажба на тютюневи изделия, колко дребни търговци ще се разорят и колко работни места ще бъдат ликвидирани?

След като т.нар. стари демокрации не можаха да се справят с алкохолизма, който за доста страни е национално бедствие, сега на прицел е тютюнопушенето. И в Щатите и в повечето страни на Евросъюза са приети рестриктивни закони срещу тютюнопушенето, ограничаващи на практика човешките права на пушачите. Същите са низвергнати до нивото на низши създания и като непослушни деца следва да понасят последствията за упорития си инат. Те освен високи акцизи и многократно завишени цени – които да доста високи именно за пушачите в България, поради твърде мизерния ни стандарт – ще бъдат и по всякакъв начин унижавани и наказвани за отвратителния си порок. Почти като непослушните ученици от килийното училище – изгонени навън, с голи колене, часове върху острия чакъл. Да им дойде акълът!

Всъщност, това е чиста проба дискриминация. А тя се осъжда в редица международни документи като Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и от много държави, които са приели закони за защита срещу дискриминацията. И бих възкликнал „О, Комисията по дискриминация не види ли”, както покойната Васа Ганчева „О, СЕМ не види ли?” Но и тя е кьорава, като родната Темида, за безобразията на властващите.

И нашият парламент забрани тютюнопушенето на закрити обществени места. Напъна се, досущ като жабата, която видяла да подковават вола! Това стана с приемането на промени в Закона за здравето на второ четене. Потвърди се пълната забрана за пушене на обществени места. Така няма да може да се пуши в заведения, нощни барове, работни места и офиси, училищни дворове, детски площадки и по време на събития за деца и ученици, които се провеждат на открито. Както казват англичаните prohibition – ЗАБРАНА. Но ще видим… Интересно кой ли ще я контролира и санкционира? Най-много да си изпроси боя!

Но кому е нужно това?! Кой може да даде смислен отговор на този въпрос? В момента пенсионното ни законодателство предвижда постепенно вдигане на пенсионната възраст на народонаселението до 65 годишна възраст. А с тези демографски проблеми в повечето развити страни започва да пълзи и към 70. Поне да бяхме развита страна! Но как да стане у нас, като средната продължителност на живота е 69 години? Главни подстрекатели и поддръжници на прохибицията са тези, които желаят да се трудим до живот и да изкапем по работните си места, без да тормозим бюджета на държавата. Също и медико-фармацефтичната мафия, която ни е привикнала от детска възраст да гълтаме хаповете като бонбони. Насила ще ни правят здрави и разбира се работоспособни! Също и родните и международни контрабандисти, наводнили от години пазара с долнокачествени цигари – ментета. Навремето в страните със сух режим умираха десетки хиляди хора от натравяне с метилов и друг фалшив алкохол. (Слава Богу, сега само от препиване…)

Историята не помни, нещо да е просъществувало дълго време само със забрани. Библейската притча за „забранения плод“ е най-старият пример за това. Навсякъде по света се налагат забрани, но следва да има и мярка в тях. Или стимули, за да бъдат спазвани. В противен случай ще бъдат заобикаляни и прескачани като „врата у поле”, както е казал нашенският Вуте.

Гади ми се от лицемерието на тези „скърбящи” за здравето на народа, а всъщност мислещи единствено за собственото си обогатяване. Вбесява ме наглата самоувереност на тези твари, въобразили си, че с простолюдието може да се прави абсолютно всичко. Време е да им се даде урок – или всички ние с вас да признаем, че сме покорен добитък.

Главната причина за високата смъртност на народа не е пушенето, а бездарността и крадливостта на всички власти. Защото потопиха народа в страшна депресия и огромна мъка? Какво му донесе 23 години вече тази власт? Разрушени надежди, нищета, пълно неведение за бъдещето, мерзост и цинизъм на заобикалящата го реалност. Лишиха от бъдеще нашите деца, прокудени в чужбина. Създадоха общество, в което властват неколцина олигарси. В това общество местата вече са запазени за техните деца. А освен това са крадци. Дори не се опитват да спрат вакханалията на кражбите, нещо повече, бранят високопоставени чиновници, хванати с подкуп. Цялата правозащитна система е прогнила от корупция. Отнеха ни хиляди работни места, сносни заплати, добри възможности за израстване. Обрекоха хора с най-висока квалификация: учени, агрономи, ветеринари, инженери, да работят за мизерно заплащане, превръщайки ги в бедняци. Така и не позволиха на немалка част от бизнеса да потегли, задушавайки някои начинания още в зародиш. Нека обясним на слабоумните олигофрени, че до 1989 г. нашата страна произвеждаше почти всичко, а сега почти нищо. И за този срив пушачите (само заради това, че са пушачи) нямат никаква заслуга.Това е заслуга на тези, които без война превърнаха страната в развалина.

Всичко това хвърля хората в тежка депресия, заради която някои умират преждевременно. И мнозина пушат именно затова, че съществуват в такава омерзителна реалност. Хората умират преждевременно, защото са принудени да ядат вносна храна, наблъскана с химия и ГМО, защото обемът на собственото аграрно производство така и не достигна нивото от времето преди 1989 г. По-възрастните добре си спомняме вкуса на колбаси, които съдържаха 90% месо. Днешните колбаси са произведени с 10% месо, останалото са хранителни добавки. Хранят ни с консервирана смърт, а ни призовават да водим здравословен начин на живот. Но ако преди на практика всеки можеше да си позволи да спортува и да ходи на курорт всяка година, то сега това е привилегия само на 10% от населението. Основната маса от народа при демокрацията живее като в „концлагер“ със заплата, която стига само за храна и малко дрехи „секънд хенд”. Споменът, че тогава работникът или служителят можеха да получат на ръка в аванс цялата си месечна заплата и да заминат на курорт за 20 дни, днес звучи като приказка.

Апропо, Европа също надроби доста глупости. Отказът от пушенето не й помогна. През 80-те години на миналия век европейците заживяха по-зле, отколкото през 70-те години. През 90-те години – по-лошо, отколкото през 80-те. А сега живеят по-бедно в сравнение с 90-те години. Никога вече няма да се върне европейският жизнен стандарт от 1975 г. А тогава пушеха всички. Глупашката неолиберална политика и изнасянето на промишлеността от Западна Европа в Азия в търсене на бързи печалби – ето кое изигра пагубна роля.Трябва да мислим със собствената си глава, а не да подражаваме на всичко, както обикновено. Стига папагалско преклонение и покорство пред чужди авторитети.

Ето какво ви предлагам, братя пушачи. Трябва да протестираме и да излизаме на митинги. И преди всичко на обединени шествия на опозицията. Да свалим корумпираната върхушка, която се храни от потта и кръвта ни. Ние сме длъжни да отвоюваме нашето достойнство, своите права и бъдеще.

„Крадецът плячката не връща/ ни властелинът свойта власт/ но ний сме армия могъща/ кой би се мерил днес със нас?… Държавата ни угнетява -/ законите са против нас,/ богатите днес управляват,/ беднякът няма равен глас“ – както се казва в Интернационала, чийто текст продължава да е актуален за всички парии и презрени. И за „новите парии“ на „здравословните общества“ – толкова презираните днес пушачи.

Светослав Атажданов