Излязъл е буен вятър,
Буен вятър в Черно море,
Гимиджии Бога молят,
Бога молят, мене викат:
Дека да си Свет Никола.
Дека да си тук да дойдеш,
Да усмириш буен вятър.
Народна песен
През 1992 г. Община Бургас избра свети Николай Чудотворец за патрон, покровител и защитник на града и неговите жители. Оттогава Никулден е празник на града – спомням си първите фиести на площада пред Общината и вечерта в ресторанта на хотел „България“ – един безкраен празник.
От римския поет Вергилий знам, че „Земята е Божие дело, градът – на човека“. По-късно от архитектите Неделчо Карабелов и Христо Генчев научих, че за етруските, траките и римляните „градът, макар и малък, е олтар на Всемира“. Също така – аxis mundi (лат. – ос на света): планината Витоша и черквата „Света Неделя“ – на София, Forum Romanum – на Рим, Делфи и Олимп – на Гърция, планината Фуджи – на Япония.
За мен бургаският аxis mundi е „Александровска“ и по средата „Часовника“ – тя е оста „Север-Юг“ (cardo), около която се въртят всички бургаски къщи, площади, църкви, градини, кафенета, кръчми. И остров Света Анастасия – „на залива закрила,/ строга и любовна светлина“ (Христо Фотев). Сигурен съм, че когато гларусите и чайките летят нависоко, в очите им – хиляди огледала над града – се оглежда най-големият християнски кръст в света, изграден от улиците „Богориди“–„Фердинандова“ (бургаската Via Sacra) и „Александровска“ (Via Principalis). Може би този кръст се допълва и от бургазлиите, които вървят по тези улици, но това само въображението на гларусите и чайките го знае.
Много години преди това авгурът (гадателят по полета на гларусите и чайките) е направил limitation urbi (отграничаване на града): впрегнал в плуг бяла крава от вътрешната страна и бял вол – от външната страна. Орал така, че заораната пръст се прехвърляла навътре и така очертавала градската стена. Сега гларусите и чайките виждат, че от двете страни на „градската стена“ е написано Salutationem Vobis Facio in Burgas – „Добре дошли на всички в Бургас“. Който посети Бургас, винаги носи нещо от този град в себе си и така градът присъства навсякъде по света.
През 1888 г. бургазлиите са били 9 865, сега са 209 615 (и още толкова по света). Силата на бургазлиите обаче е свързана не с техния брой, а с разума и сантимента им, и стимулираните от тях трудолюбие, свободолюбие и бохемство.
В парадигмите на културната топология Юг-Север и Средиземноморски човек–Готически човек са пейзажи с различен стил на човешко поведение, на самоопределение, на чувство за род, роден град и родина, на носталгични и еуфорични мисли и чувства за тях – Numen inest (Божеството е тук), както са казвали римляните. Сантиментална география: Сиракуза на Архимед; Кастилия на Дон Кихот де ла Манча и Санчо Панса; „Саламанка е голямата метафора на Мигел де Унамуно“; Арл – на Винсент ван Гог; Папеете на остров Таити – на Пол Гоген; Дъблин – на Джеймс Джойс; Гранада – на Федерико Гарсия Лорка; Калиманица – на Йордан Радичков.
Бургас е голямата метафора на Апостол Карамитев, Георги Баев, Генко Генков, Виолета Масларова, Райна Манолова, Любомир Бодуров, Райна Кабаиванска, Катя Зехирева, Георги Калоянчев, Димитрина Гюрова-Савова, Никола Дачев, Нейчо Попов, Хиндо Касимов, д-р Иван Чилингиров, Георги Димитров – Червения, Димитър Бобчев, Бойчо Брънзов, Никола Проданов, Георги Костадинов, Тончо Русев, Ангел Заберски-старши, Венко Пиперов, Павел Костов – Дядото, Кирил Дончев, Христо Фотев, Петя Дубарова, Янко Янев, д-р Богомил Панайотов, д-р Любомир и Дичо Палазови, д-р Стоян Стоев, инж. Георги Силенов, арх. Неделчо Карабелов, Венда Райкова, Георги Райков, Иван Карайотов, Недялко Йорданов, Паруш Парушев, Стоян Цанев, Светозар Бенчев, Живко Иванов, Керан Керанов, Георги Дюлгеров, Руси Чанев, Стефан Диомов, Георги Надейнов – Гого, Тони Димитрова…
И на д-р Коста Костов и неговите думи:
„Това, което знам със сигурност, е, че светът щеше да е по-сантиментален, ако Адам и Ева бяха бургазлии.“
Д-р Георги Чалдъков
