Здравните колиби на ГЕРБ

Общински болници стават медицински центрове, за да оцелеят в ситуация на недофинансиране и завишени изисквания

Разруши къща, за да построиш колиба

Вероятно на българските граждани, особено на онези от малки и отдалечени от териториалните центрове населени места, ще им се налага все по-често да си спомнят тази мъдрост на народния гений, илюстрираща неразумни начинания и безсмислени усилия с катастрофален резултат. Конкретният повод е случващото се с общинските болници, които през последните три години се опитват да оцеляват в условията на недофинансиране, завишени изисквания, водещи до редуциране броя клинични пътеки, за които сключват договори с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК); и напускащи медицински специалисти – лекари и сестри, търсещи адекватно заплащане и условия за професионална реализация.

Когато през лятото на 2009 г. ПП ГЕРБ се състезава за доверието на българите, в предизборните обещания

няма и дума за закриване на болници

В рекламните листовки за здравеопазването има записани откровено смешни неща като „преодоляване чакането пред лекарските кабинети“, „реална, а не фиктивна профилактика на заболяванията“, „прекратяване преждевременното изписване на болните от болниците“ и т.н. Програмата  за европейско развитие на България (от юни 2009 г.) уж гарантира „разширен достъп на населението до съвременно и ефективно медицинско обслужване и профилактика“ (стр. 45 от документа), но само половин година след като ГЕРБ съставя правителство, Министерството на здравеопазването започва да обсъжда концепция за преструктуриране на болничната помощ (ноември 2009 г.), според която от съществуващите 111 общински лечебни заведения едва 34 могат да останат като болници за активно лечение. Съдбата на останалите и на пациентите им е оставена в ръцете на общинските съвети. „Присъдата“, че болниците са много (400 в цялата страна), изречена на глас едва от Стефан Константинов, третият по ред здравен министър, влиза в пълен синхрон с любимата фраза на Симеон Дянков – „пари няма“, и обяснява целенасочената политика на управляващите по ликвидация на лечебните заведения, собственост на общините.

За две години – 2010 г. и 2011 г., числото на закритите общински болници стига десет – в Трън (население 4000 жители), Девин (болницата обслужва и Доспат, и Борино, общо население за трите общини 15 400 жители), Елена (население 9685 жители), Полски Тръмбеш (население 14 279 жители), Дряново (население 9587 жители), Кула (4615 жители), Радомир (население 20 631 жители), Бобов дол (население 8930 жители), Тервел (население 16 085 жители), Брезник (население 6812 жители).

Държавата се опитва административно да наложи на общинските власти, чиито лечебни заведения имат натрупани задължения и под 1200 пациенти годишно, да ги преобразуват в медицински центрове. Това предстои да се случи в Генерал Тошево (население 14 847 жители), Тервел (население 16 085 жители), Котел (население 19 316 жители), Годеч (население 5321 жители), Малко Търново (население 3840 жители). Тези общини ще получат близо по 1 млн. лв. за оборудване и ремонти от европейските средства, за да превърнат болниците си в медицински центрове,

т.е. да разрушат къщите и на тяхно място да построят колиби.

Новите здравни структури обаче не могат да заместят болниците. В тях лечението е лимитирано до три клинични пътеки, могат да разполагат с 10 легла, а престоят е ограничен до 48 часа. Освен всичко останало медицинските центрове

нямат денонощен цикъл на работа

Другото предложение към общинските власти е да преобразуват лечебните заведения в болници за долекуване, което означава, че ще могат да  обслужват пациенти по пет клинични пътеки. Съмнения относно регламентиране заплащането на долекуването пророкуват фалит и на това начинание.

Закриването на лечебните заведения прави почти невъзможен рестарта на дейността им. Болницата в Трън е показателен пример в това отношение. Макар преструктурирана в медицински център, и той е закрит поради липса на специалисти. Които веднъж напуснали, трудно могат да бъдат върнати и задържани при условие, че отсъства елементарна сигурност и предвидимост в политиката по отношение на здравеопазването. За да намалят разходите, някои общински болници редуцират отделенията си, като тези в Провадия (население 22 603 жители), Велики Преслав (13 276), Кубрат (население 18 095 жители), Попово (население 28 441 жители). Болницата в Кнежа от 57 клинични пътеки лекува пациенти вече само по 18. Здравната помощ, която са получавали жителите на общината в лечебното заведение на място, вече е отместена на 50 км от тях – в Плевен. И на гражданите от Павликени също се налага да пътуват, само че до Велико Търново, поради преустановяване на работата на акушеро-гинекологичното отделение.

Завишените критерии оставят малките болници без договори с НЗОК. Недофинансирането, постоянното повишаване цените на консумативите и осигурителните прагове в комбинация с

напускането на медицински специалисти

са елементи от нерадостната картина на ежедневните предизвикателства, пред които се изправят общините, желаещи да съхранят лечебните си заведения. Най-новото предложение на правителството към местната власт е общинските болници да заработят като филиали на големите регионални лечебници. В Девин това все още не е факт и жителите на трите общини (Девин, Доспат и Борино), принудени да се лекуват в Смолян,  заплашват да пренесат протестите си в София.

Само болницата в Оряхово заработи по тази схема като филиал на МБАЛ „Хр. Ботев“ АД – Враца, което стана повод за тържествено рязане на така любимите на управляващите ленти, и рекламен ПР на министър Десислава Атанасова и ГЕРБ, като спасители на болничната помощ в крайдунавската община. Така ли е това обаче? Спасител ли е ГЕРБ на оряховската болница или просто една къща беше разрушена, а построената колиба се опакова подходящо и се представи пред обществото във вид на дворец?

Според данните на националната статистика община Оряхово наброява 11 392 жители. Болница тук е имало отпреди 130 години. От все още съществуващата електронна страница на МБАЛ „Оряхово“ ЕООД става ясно, че лечебното заведение е разполагало с отделения за вътрешни болести, акушеро-гинекологично, хирургично, инфекциозно,  физиотерапевтично, за анестезиология, реанимация и интензивно лечение и рентген. Отчетът за дейността на болницата сочи 2008 г. като последната, в която тя е на печалба. Клиничните пътеки, за които има сключен договор с НЗОК, са над 80. От 2009 г. започва

затъването на общинската лечебница в тресавището

на дълговете. Възложен ремонт на отоплителната инсталация за 600 000 лв., за който на страницата на Агенцията за обществени поръчки (АОП) липсва информация за сключен договор с изпълнител, започва да търкаля топката на задлъжнялостта, докато я превръща за две години в лавина, достигаща 2 млн. лв. Съпроводена с неизплащане в пълен обем възнагражденията на медицинските специалисти, жалби в инспекцията по труда и легенди за заплатата на управителя. Искането на група общински съветници за отстраняването му не среща подкрепа от ГЕРБ. Решението на местния парламент за теглене на кредит с цел подпомагане на болницата пък е върнато от областния управител във Враца (ГЕРБ) като „незаконосъобразно“, макар впоследствие Административният съд да потвърждава правотата на общинарите.

Радетелите на общинското здравеопазване още през лятото на 2010 г. пишат писмо до депутата Николай Коцев (ГЕРБ) с молба за помощ след негово посещение в града. Никаква реакция. Същата година има и протест на медицинските специалисти. Нищо не се променя. През 2011 г. в бюджета на общината са предвидени средства за болницата, но те така и не стигат до нея. В тазгодишния бюджет кметът и общинският съвет, който вече е доминиран от ГЕРБ, не предвиждат и лев за лечебното заведение. От активите на болницата са извадени две бивши отделения – нервното и инфекциозното, на които е направен ремонт с идеята там да заработи филиал на врачанската болница. Средствата за освежаването на сградата, разбира се, са от данъците на жителите на общината. В крайна сметка филиалът се настанява в основната сграда с две отделения – вътрешно с 15 легла и детско с 10 легла. Ще работи и рентгенът, чието разрешително все още е валидно. Какво се случва и какво ще се случи с ремонтираните отделения – не е ясно. Каква ще е съдбата на медицинското оборудване на МБАЛ „Оряхово“ ЕООД, оставено в разпореждане на синдика, също предстои да видим.

Болница със 133-годишна история е заличена от здравната карта на страната. Вместо нея ще работи филиал на регионално лечебно заведение. Вместо пет ще има три отделения и „гастролиращи“ специалисти. Здравната реформа е отложена за бленувания втори мандат на ГЕРБ. Сега на дневен ред е закриването на болници. Запитана преди две седмици в пряк ефир по националното радио ще има ли до Нова година още затворени общински лечебни заведения, здравният министър мълча многозначително. Значи още къщи ще се рушат, за да се издигнат на тяхно място здравни колиби. Като оряховската. Иде ред на девинската. А после…?

Светла Василева