Жълта София

Есента отново е тук, листата по дърветата окапват и обсипват улици и паркове с жълтообагрен килим, навяващ носталгия по отминалите слънчеви летни дни. Падналите листа напомнят, че зимата скоро ще похлопа на вратата.

В унисон с тази обстановка, оглеждайки се из софийските улици, човек се натъква не само на посипалите се жълтеникави листа, но и на море от жълтобоядисани автомобили с надпис „Такси“.

Запитвайки се защо хората се ориентират към тази професия, изкача елементарният, на пръв поглед, извод – не се изисква нищо друго, освен способността да се шофира автомобил. Дали е точно така така обаче? Тази професия е натоварена с голямата отговорност – да имаш здрави нерви, да опазиш пътниците в много динамична пътна обстановка, да разбираш от хора, да имаш бързи реакции към всякакви ситуации. И в същото време да се съсредоточиш в изкарването на толкова пари, колкото да покрият разходите за изразходваното гориво, изплащането на дан за фирмата, към която принадлежи таксито, както разбира се и към погасяването на доста други вноски. И това не е всичко.

За да може някой да упражнява тази професия, трябва да се снабди с професионална шофьорска книжка, да мине през издържани психотестове, проверяващи психологическите реакции и мозъчната дейност на кандидатите, както и да плати доста такси на определени институции и конкретни лица. Е, ако човек има наличните парички за задействането на този процес – добре, ако ли не – някоя банка с удоволствие би съдействала и задлъжнила с някой лев отгоре същият този желаещ. При всичко това, кандидатът трябва да се зададе и въпроса какъв ще е автомобила, който ще успее да наеме, изплаща или просто ползва. Много редки са случаите някой да успее да си вземе частен такси автомобил и да не плаща нищо повече, освен някоя малка притурка към автомобила и неговата експлоатация. Успелите по този начин са общо взето съвсем скромна общност, но и те едва ли се чувстват особено облагодетелствани.

Горивата постоянно се вдигат и това кара собствениците на таксиджийски фирми да покачат цените на услугите. На практика от такова завишаване на цената за такси услуги имаше нужда доста преди 2012 г. Но се решиха на това чак сега. А има и друг проблем. Обикновеният потребител, сиреч гражданинът, който ползва шофьорските услуги на фирмите за такси, започва да негодува, защото това пряко се отразява и на неговия джоб с някое и друго левче отгоре.

София продължава да е жълта, а никой не си дава сметката, че всичките тези таксита се нуждаят от потребители; никой не си задава въпроса какво ще се случи по коледните празници с тях и как биха отпразнували почивните дни. Едва ли ще ги честват спокойно и настроени празнично. Според мен ще мислят колко пари трябва да отделят за своето такси и всичките институции, свързани с него – все пак ще се почва нова година, с нови данъци за плащане… И така лека-полека ще премине и тази година за тях, пожълтяла като цвета на автомобила, даващ им препитанието. Много таксиджии ще работят доста над позволените часове зад волана, за да се справят с житейските нужди, защото времето си тече и никой няма да спре нормалните процеси заради тяхното безпаричие.

Да караш такси е на загуба… но тогава защо толкова хора се ориентират към този бизнес?! Може би има нещо, което убягва от погледите на хората, или може би българинът е привикнал да се унижава дори с несигурните суми, които го обричат на многобройни часове схващащо и подуващо седене на седалката. София е жълта, листата си капят, а някой таксиджия сега се чуди защо виси от 6 часа сутринта и още очаква първия си клиент, който да се престраши да даде последните си два-три лева, за да не закъснее за някоя среща.

Мария Мирчева

–––––––––––––––––––––––

* Авторката е студентка по медийна информация и реклама в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София.