Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”.
З. Когато СССР „затегна в железната си хватка” Източна Европа, комунистите разстреляха, унижиха или изпратиха в изгнание коронованите особи на тези държави, които, според марксическия жаргон, беха „изхвърлени на бунището на историята”. След около половин век изгнание по-голямата част от тех и техните потомци отново беха приети в Родината си, но най-странен бе и е приемът на българския Цар Симеон ІІ – той не само се завърна в Родината си, но и зае поста Министър-Председател на България… Всъщност, Симеон ІІ и румънският крал Михай са единствените останали живи монархически особи, които са били управлявали страните си по време на Втората световна война и/или през краткия преходен период след нея.
В началото на м. юли 1997 г. в един неособено популярен френски вестник се появила впечатляваща аналитична статия, съгласно текста на която българският монарх Цар Симеон Втори въобще не мислел и нямал абсолютно никакви намерения да се завърне в Родината си и да управлява като легитимен монарх, въпреки че разполагал с напълно реалните шансове за това, стига да бил поискал да ги реализира. Според статията той бил предпочитал да живее охолно, обезпечавайки колосални икономически приходи от съвсем друг род участие в политическите процеси в България.
На 15 юли 1999 г. във в-к „24 часа” е публикувано интервю със Симеон Втори, дадено за испански вестник, в което на въпроса „Какво е да си цар в изгнание?” той отговорил, че „Фигурата на царя без корона е нещо средно между патетика и гротеска, но пък е занаят за цял живот”; според един ревностен любител на политическата енигматика, в случая просто е било пропуснато прилагателното „полезен”, уточняващо характера на „занаята”.
След десет години умело предизвикана и виртуозно използувана финансова и политическа нестабилност, през 2001 г. българският клан на руската Червена мафия мотивира т. нар. „българско общество” да се обърне към Цар Симеон ІІ като към „Спасител на Нацията”; и така, на произведените парламентарни избори той спечели съкрушителна победа и бе „поставен пред невероятното предизвикателство” да управлява Родината си.
Още в самото начало той благоразумно и предвидливо отбележи, че „очакванията са твърде големи и не могат да бъдат изпълнени дори и за два или три човешки живота”, но съвсем не се отказа от стратегията си чрез приказки за „нов морал” и чрез екстравагантното си поведение да сугестира и дори изрично-вербално да обещае, че държи в ръцете си едва ли не някакъв магически план, съгласно който ще върне държавата и обществото в „златния век на просперитета”. По време на предизборната си кампания той изрично заяви, че ако не успее да промени страната за 800 (осемстотин) дни, не заслужава да бъде избран. Така, с тези си думи, той окончателно бе нанесъл последния щрих към своя предизборен политически автопортрет като „спасител на народа”.
През м. юни 2001 г. авторитетното германско списание „Шпигел” обстойно обосновало тезата, че българският Цар Симеон Втори е бил високопоставен агент на съветското КГБ и понастоящем работи за създадените от КГБ постсъветски политически и други сили и структури, целта на които е да бъде обезпечено както връщането на изнесените на Запад български пари, така и нов колосален паричен приход от финансовите институции на Европейския съюз, които да бъдат присвоени от създадения от КГБ руски мафиотски елит.
От 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. Цар Симеон Втори, битувайки под гражданското име Симеон Сакскобургготски, управлява Република България като 62-ия Министър-Председател и като ръководител на 85-ото правителство на България. След спечелването на парламентарните избори той става лидер на партията „Национално движение Симеон Втори” („НДСВ”), абревиатурата на която, представена като „Н-ДС-ІІ”, бива разчитана от любителите на енигмите като „Нова ДС-2”. Като Премиер той оглавява Правителство в коалиция с политическата партия „Движение за права и свободи” („ДПС”), включваща и отделни представители на „Българската социалистическа партия” („БСП”), без официалната парламентарна подкрепа на социалистите.
Макар и на пръв поглед събитието, което ще спомена, да има характера на фарсов миманс и да изглежда, че няма отношение към характеристиката на самия „герой” на настоящето изследване, според нас, обаче, точно в това събитие случайността е разкодирала и разкрила най-дълбоката същинска същност на самия Симеон Втори и на ръководените от него политическа Партия и Правителство. По време на семинар, организиран и проведен в началото на 2002 г. съвместно от Правителството и от Партията, ръководени от него, по време на танц в дискотеката Министърът на външните работи Соломон Паси яхнал (обяздил) Министъра на финансите Милен Велчев.
На 9 юни 2002 г. Премиерът Симеон Сакскобургготски официално и протоколно организирано посетил добружанското село Балканци, където, откривайки сезона на жътвата, подкарал комбайн. Когато селяните го наобиколили и му казали: „Гладни сме, Царю!”, той им отговорил: „О, не говорете така! Нека излезем от негативизма!”. По същото време изневиделица се появил екип на британската телевизия Би Би Си, водещият на който безцеремонно попитал: „Тъй като, за да влезете във властта Вие обещахте драматично подобрение на жизнения стандарт на българите, което да постигнете само за 800 дни, как днес оценявате постигнатия прогрес?”. Царствуващият Премиер невъзмутимо отговорил: „Струва ми се, че има някакво недоразумание! Казах, че ще направя всичко по силите си да започна да подобравам нещата след 800 дни, което е нещо доста различно!”.
В началото на октомври 2002 г. Премиерът Симеон Сакскобургготски официално и протоколно посетил Турция, където, в сградата на Патриаршията в Истанбул бил приет от Вселенския патриарх Вартоломей-архиепископ на Константинопол. След едночасов разговор домакинът произнесъл специално слово, в което подчертал, че високо цени качествата на българския Цар и Премиер, като „всеотдайност и трудолюбие”, благодарение на които той може да поведе неговите спътници към Царството Божие. Той подчертал и следното: „На Вас се пада честта да водите България към разцвет и към полагащото й се място в Европейския съюз!”. В тази връзка му подарал и специално изработена луксозна писалка, с която да подпише споразуменията за членство на България в Европейския съюз. Според думите на Патриарха, обаче, преди да направи това, на Симеон ще му се наложи да реши следните задачи: преборване с бедността, със замърсяването на околната среда, с корупцията и с привличането на нови инвестиции. След което в европейските медии се появили коментари, според които дори и за приемането на България в Царството Божие важи изпълнението на същите критерии, както и за приемането й в Европейския съюз.
На 15 откомври 2002 г., в интервю за Би Би Си, без да му мигне окото, Симеон Сакскобургготски демонстрирал пълна амнезия относно обещанието си за „незабавно, а не символно” увеличение на пенсиите и повишаване на доходите, при което заявил: „Никога не съм дръзвал да кажа, че за 800 дни ще променя нещата. За 12 години различни правителства не успяха да постигнат това. Кой съм аз, за да мога да направя това?!”. Журналистът, обаче, невъзмутимо го засекъл и дори дословно му прочел текста на неговото официално предизборно обещание. Тогава Царствуващият Премиер съвсем пъргаво, непринудено и с лекомислеността на селски хитрец контрирал: „Не аз, а хората ще постигнат това!”. Когато журналистът му казал, че повече от 90% от българите живеят със 125 долари месечно, Царствуващият Премиер саркастично и високомерно го скастрил: „Опасявам се, че разполагате с доста стари данни. Само за справка ще Ви кажа, че средната заплата е 132 долари!”. „-Значи положението чувствително се е подобрило!?!” – учудено възкликнал журналистът. „-Именно!”, гордо отговорил Царствуващият Премиер. Така се оказало, че „подобрението на положението” се крепи върху увеличението на жизненото равнище със седем долари!!! Впрочем, по същото време и пред редица други медии Симеон Сакскобургготски почти неистово имплицитно подчертаваше дълбоката неблагодарност на българина, който „сега живее много по-добре, но не иска да го усети и да го признае”.
През 2005 г. Симеон Сакскобургготски прави промени в Правителството, включвайки представители на партия „Новото време”.
На парламентарните избори през м. юни 2005 г. БСП спечелва и ръководената от Симеон Сакскобургготски партия стана втората политическа сила, след което, след фарсов ритуален скандал в Парламента, БСП състави коалиционно Правителство, а Симеон получи церемониалния пост Председател на Коалиционния съвет.
