La vie en dialogue (Животът е диалог), в който трябва да бъдеш заговорван, трябва да се настроиш на чуване – пише немският философ Мартин Бубер през 1923 г. Това обаче бе опровергано в първия работен ден за 2013-та на българския парламент. ГЕРБ направи предложение „Да си стиснем ръцете и да работим за България”, на което водачът на българските и европейски социалисти отвърна иронично: „Късно е, либе, за китка”. Това означава, че той и министър-председателят ще продължават да се обиждат взаимно*. И разбира се ще продължат да им пригласят мажоретките на БСП, гражданката на България и един бивш министър на образованието и науката.
От 1992 г. се знае, че мозъчните „огледални неврони” (mirror neurons) на даден човек работят по начин, сходен на copy-paste в компютрите – те опосредстват имитацията на действията на други хора (action understanding). Така Сергей Дмитриевич Станишев и други днешни опоцизиционери говорят публично срещу Борисов и така неговите огледални неврони им отговарят. От тези пубертетно юнашки диалози личи, че водещите ни политици са на равнището на „природното състояние” (враждебност, недоверие, съперничество за надмощие), а не на равнището на „политическото състояние” (социалния договор).**
В такъв „огледален свят” не е изненадващо, че и други българи приличат на политиците. Известна естрадна певица говори срещу композитори, които са създали музиката на най-хубавите й песни. Единият от тях й отговаря в медиите и съдебните зали. Световна шампионка по художествена гимнастика и треньорката, която я направи шампионка, си разменят словесни шамари дистанционно, в две телевизионни програми. Рок музикант и негови съавтори на „Черната овца” говорят срещу един голям журналист, а той им отговаря писмено с „Овце”. Голям журналист, но преди това и той ползваше думи, които обругават, иронизират, ароганстват – „МЦ е едно любопитно чехълче“, други са „етични кастрати“, „свирепи овце“, „миши души“, „дребни, балкански хитреци“, „телевизионни пенкилери“, „лилипути“.*** В този контекст, рок музикантът е прав като го нарича „жесток журналист”.
Но има по-жестоки примери – в едно телевизионно предаване водещият и другите край него слушаха без реакция „откровенията“ на социолога Андрей Райчев, който нарече Левски “конекрадец”, а Левски и Ботев – ”хлапета с отклоняващо се поведение”. Подобно на Милена Кирова – професор по „психоанализа на българска литература”, която с ехидно пренебрежения пише за творчеството на Ботев, Вазов и Йовков. В нейното “академично слово”, произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет, тя каза: “Петко Славейков и Захарий Стоянов например, които познаваме като патриарси на българската книжовност, в действителност имат дълбоко амбивалентно отношение към културата и науката.” А за Левски написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна”. Подобно пренебрежение има и в проекта “Митът Батак” на Мартина Балева от Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет. Активен османист е и Златко Енев от електронното списание „Либерален преглед”, издавано от Берлин – той настоятелно ни съветва „да се научим да уважаваме И османското си минало”.
Любомъдри читателю, никой не знае докога ще продължи „войната на всички против всички” (bellum omnium contra omnes) в България.
Д-р Георги Чалдъков
_________________________________________________________
* Неотдавна в Румъния постъпиха по-разумно: премиерът Виктор Понта заяви, че той и президентът Траян Бъсеску са подписали споразумение за сътрудничество – въпреки че преди изборите Бъсеску нарече Понта “прасе” и “маниакален лъжец”, сега Понта каза: “Няма да се наричаме взаимно с други имена и няма да използваме сравнения от животинското царство”.
** За тези състояния пишат политическите философи – един от тях е Томас Хобс в книгите си „За гражданина” и „Левиатан. Материя и форма на държавната власт”, публикувани през 1642 и 1651 г. Мото на тези книги е Bellum omnium contra omnes.
*** Повече за това съм писал в „Примери за поведение: КК-1 versus КК-2”.
