Българката Марийка Томова, чийто апел към Европейската Комисия, българските евродепутати, българското и шведското правителства, Еврочикаго публикува неотдавна (линк), продължава да се бори да си върне децата Мимми, Розита и Румен Томови-Каллмир (баща им Петер Каллмир е шведски поданик), които са български и шведски граждани, и се намират в шведско сиропиталище. Г-жа Томова се позовава на две съдебни решения, българско и шведско, за да удостовери това, че родителските права над децата й никога не са й били отнемани. Тя се опитва да докаже, че в нейния случай има много нечестни машинации.
Марийка Томова казва, че има пълни родителски права над децата си на територията на Р. България, стига те да се върнат. Тя казва още, че бащата на децата Петер Каллмир също апелира за помощ за децата от българска страна и че няма нищо против те да се върнат в България, защото животът им в Швеция е застрашен.
Тази публикация съдържа разказа на самата г-жа Томова, както и копия от документи.
––––––––––––––––
.
Шведските социални служби от Община Уддевалла ме заблудиха на 19 декември 2012 г., че съм си изгубила родителските права в „български учреждения“, където ми казаха да се обърна за справка. Справка с 2-те съдебни дела – с Решение по гражданско дело № 70463 от 2011 г. на МРС – Монтана, влязло в сила от 07.11.2011 г., както и Решението на Окръжния съд в гр. Малмьо (Тиингсреттен) от 28.09.1998 г., показват, че съм с непокътнати, неограничени и неотнети ми родителски права! И по двете присъди! Но вицепредседателят на Социалния съвет (Сусиолнеемнден) г-н Сааид Улссон в 3 бр. нови „удостоверения“ за трите деца от 19.12.2012 г. отказва да ги уважи. Позовавайки се на изказване на бащата Петер, без да е проверил, очевидно, съдържанието на двете гореупоменати съдебни решения.
10 месеца криха от мен, че незаконово са ми отнели родителските права. Че не ми зачитат съдебните решения, третирайки ме по-зле от роб и „невидим човек“… 12 месеца криха, че са ме изхвърлили от Регистъра на населението, та затова се наложи да се регистрирам за втори път това лято. Три месеца криха (от 18 септември до 26 ноември 2012 г., когато по страничен начин случайно научих), че децата са в принудителен изолатор в Атенагоурден, за да не мога да обжалвам и да участвам в съдебния процес. Където са преиначили семейната ни хелминтозна епидемия от юни-септември 2007 г. в “ментална болест”. Допълнително се крият по телефона от 26 ноември до 19 декември 2012 г. и отказват да разговарят с мен. Третират ме по-зле от „прокажена“. Но най-лошото е това, което правят с децата ми… Хуманизъм ли??
Те са случай за ICC (International Crime Court)! Това е незаконен трафик на деца, като са лъгали че уж съм нямала родителски права цели 10 месеца! (От февруари 2012 г., когато ги отписали в Данъчната служба Скаттеверкет в гр. Гьотеборй, докато за това ми съобщи социалната секретарка на 21 декември 2012 г.) Цели три месеци бяха манипулирали дъщеря ми Мимми да лъже по Айфона си, по Скайп-камера, че си е у дома (от август до 26 ноември 2012 г.) През това време са минали на първа инстанция на съда в гр. Уддевалла зад гърба ми, без да ме информират, без да знам (през ноември 2012 г.), където са приписали не само на мен, но и на дъщеря ми Мимми психично заболяване. Гледала съм сама Мимми 14 години и мога да покажа психологическа характеристика и лекарска бележка от България, че тя никога не е имала подобни проблеми!
Защо да не се помогне на децата, когато и лекарските документи, и училищните характеристики на децата, и моите лекарски и съдебни документи са на НАША правова страна. Трябва да се докажем правова държава ли сме, в Европа ли сме или не. Държим ли на човешките си и юридически права – или не. Това е. В противен случай се каня да погребвам три невинни деца… Три невинни деца са заложници, а Мимми е вече пътник, отива си от анорексия. Да, имам документи, да, решенията са на наша страна… Потрудила съм се дори сама да ги преведа в преводаческа фирма. Остава инициативата от страна на българските власти за гражданите си по света, изпаднали в беда.
Случаят е повече от хуманитарен. Той касае и международна престъпност – детски трафикинг, и ако българските власти останат пасивни, това би значило, че го одобряват и позволяват, вместо да го сезират и съобщят на международните контролни органи. Това не е частен случай, а международен случай на незаконен, високопрестъпен трафик на деца, държани за заложници заради неодобрение на родителите им като личности.
*
В Удостоверение от Районен съд – Монтанапо Гражданско дело № 70463 от 2011 г., стр. 1, изрично пише, че по това гражданско дело „не е направено искане и няма произнасяне от съда за ограничаване или лишаване от родителска права съгласно чл. 131 и 132 от СК на майката МАРИЙКА КРЪСТЕВА ТОМОВА – КАЛЛМИР“.
И според юридическата консултация, дадена ми на 22.12.2012 г. от адвокатката К. Гълъбова, която ме представляваше в гражданско дело 70463 от 2011 г., няма такова нещо.
„Вашата процедура касае като предмет на делото местоживеенето на децата в чуждата държава и заплащането на издръжка от твоя страна като майка, останала в България. Иска е заведен по такъв член, по който е определено местоживеенето на децата да бъде при баща им.
Но ти не си лишена от родителските си права – което е съвсем друга процедура. Отнемането на родителските права в България се извършва в много редки случаи като например при деградирали наркомани. При прекратяването на родителските права родителят става абсолютно чужд човек за децата си. На такъв родител не се определя нито „Режим за лични контакти“, нито се отсъжда да изплаща детска издръжка. Лишаването от родителски права е отделна процедура която води до коренно други резултати – родителят след такова дело получава за резултат все едно че никога не е имал деца през живота си. Но на теб обаче е определен „Режим за лични контакти“ с децата, както и размер да изплащаш издръжка на децата, следователно не си под другата процедура.
При юридическата процедура зад вашето гр. дело 70463 от 2011 год. е дадено временно управление над родителските права на бащата.“
Адвокат Гълъбова пише още, че: “Данъчната шведска служба е разтълкувала „Решението“ погрешно. Това, което се е случило в Шведската Данъчна служба, е престъпна небрежност. Всичко опира до един техен неверен превод и би трябвало преводачът в такъв случай да се санкционира – тъй като той съсипва много животи.“
*
Тъй че аз разполагам с пълни родителски права на територията на Р. България, стига децата да се върнат. Но г-н Саид Улссон не уважи Режима за лични контакти, който влизаше в сила от Коледа до Нова година, и вместо да изпрати децата на адвокатката ми г-жа Рюби, той е издал три Удостоверения, в които продължава да лъже, че уж съм нямала родителски права. Бащата на децата Петер Каллмир обаче също апелира за помощ на децата от българска страна и няма нищо против те да се върнат обратно в България, защото животът на трите ни деца в Швеция е застрашен, в случаи като нашия децата не биват пожалвани. Той смята, че съдебният си процес на първа инстанция в гр. Уддевалла през ноември 2012 г. е бил изопачен, като неговия адвокат (г-н Хйелмарссон мисля, че се казва) е предал интересите на децата и е взел според бащата страната на социалните служби. Чиито твърдения пред съда не са основани на лекарската ни документация, а на клюки и клевети.
Мога да представя на българското общество и лекарската ни документация и с дипломите на децата, за да се запознаят с психическото ми здраве и със здравето на децата и да видят къде точно е станало симптомоукриването и диагнозоподмяната на семейната хелминтозна епидемия от юни-септември 2007 г. с измислена от шведската социална служба „фобия от хелминти и хипохондрия“, посочена в социалния им доклад от август 2007 г., който е изцяло с невярно съдържание, но е прокаран успешно да мине този етап на съда в гр. Гьотеборг. Ако днес българските институции не изведат децата, утре ще е твърде късно – ще ги разделят на три части на Швеция и ще ги държат заключени и без училище години наред в най-добрия случай, в най-лошия ще починат, както е и тръгнало…
Марийка Томова
––––––––––––––––––––––
Приложение 1:
Решение на Окръжния съд в гр. Малмьо (Тиингсреттен) от 28.09.1998 г.
Приложение 2
Из Решение по Гражданско дело № 70463 от 2011 г. на МРС – Монтана, влязло в сила от 07.11.2011 г.
Приложение 3: Удостоверение от Районен съд – Монтана от 4.01.2013 г. по Гражданско дело № 70463 от 2011 г.
Приложение 4:
Удостоверение за правно ограничение № 21/ 17.12.2012 г., издадено от служба ГРАО, Община Монтана, с което се удостоверява, че Марийка Кръстева Томова няма правно ограничение.
Приложение 5:
Препис на юридическа консултация, дадена на 22.12.2012 г. на Марийка Томова от адвокат Красимира Гълъбова, която я е представлява по гражданско дело № 70463/2011 г.
Данъчната шведска служба е разтълкувала „Решението“ погрешно. Това което се е случило в Шведската Данъчна служба е престъпна небрежност. Всичко опира до един техен неверен превод и би трябвало преводача в такъв случай да се санкционира – тъй като той съсипва много животи.
Вашата процедура не касае нито ограничаване, нито лишаване от родителски права, а е друга – това е процедура за „упражняване на родителските права“ . Или кой временно да упражнява надзора – това е било предмет на делото ви и е разглеждано в делото. Вашата процедура касае като предмет на делото местоживеенето на децата в чуждата държава и заплащането на издръжка от твоя страна като майка останала в България. Иска е заведен по такъв член по който е определено местоживеенето на децата да бъде при баща им.
Но ти не си лишена от родителските си права – което е съвсем друга процедура. Отнемането на родителските права в България се извършва в много редки случаи като например при деградирали наркомани. При прекратяването на родителските права родителят става абсолютно чужд човек за децата си. На такъв родител не се определя нито „Режим за лични контакти“, нито се отсъжда да изплаща детска издръжка. Лишаването от родителски права е отделна процедура която води до коренно други резултати – родителят след такова дело получава за резултат все едно че никога не е имал деца през живота си. Но на теб обаче е определен „Режим за лични контакти“ с децата, както и размер да изплащаш издръжка на децата, следователно не си под другата процедура.
При юридическата процедура зад вашето гр. дело 70463 от 2011 год. е дадено временно управление над родителските права на бащата. Като се изключи контрола над здравното състояние над децата е определено кой да ходи на родителски срещи на децата, например.
Помоли шведските учреждения да си набавят българския „Семеен кодекс“ – да го свалят от интернет на английски и да се запознаят с параграфите зад делото ви.
Моята идея зад благотворителната кампания по събирането на тези средства, г-жо Лорета, не е евентуално събраните средства да служат вместо „Спестовна книжка“ за децата, когато в тази извънредна ситуация детските животи висят на косъм и са застрашени под принудителните „грижи“ в изолационния дом. Идеята зад тези средства бе те да стигнат за самолетни билети за да могат децата да се възползват от абсолютно озаконения им от Районния съд в гр. Монтана „Режим за лични контакти“, като за този период на празниците между Коледа и Нова година със старт четната година 2012 г. който Сусиолнеемнден не спази а погази най-грубо без да се влияе, че този режим е изнамерен и решен от бълг. съдия именно за шведски нужди на децата на шведски адрес и докато те са на шведска територия в чужбина. Идеята зад тези средства беше също така с тях евентуално да мога да заплатя юридически консултации за благото и за извеждането на децата.Когато три детски живота висят на косъм, едва ли е най-благоприятният момент да се извличат дивиденти за „пачки“ и „спестовки“ за децата, г-жо Лорета, както вие изхождате, защото сигурно никога не сте била майка и не можете да си представите как се чувства една майка, когато здравето и живота на децата й са застрашени на 4 000 км от родината им???
А те взели да пътуват чак до Швеция. Луди хора!
Да не пропусна, че същата г-жа днес си е сменила името и е „контактно лице“ на децата ми вътре в Атенагоурден и нейните писания представят случая пред Социалното управление на политиците! Въобще сицилианската мафия трева да пасе!
НЯкакви коментари?
Няма да Ви кажат от Швеция нищо, г-жо лорета. Но ако желаете да научите истината то тя се намира под носа ни. На българска територия. Двама души са получили по 20 кг документи и са направили още през февруари 2008 г. свое о г р о м н о соц. разследване на случая. Първият е бившият шеф на соц. подпомагане в гр. Вършец у когото пристигна писмото от Швеция пратено до нашето Външно Мин-во и посолство през ян-февр 2008 г. Заключителните му слова, след като той най-добросъвестно вложи цял ден в интервюта на 4 очи с децата и където те си признаха хелминтите и хелминтозата, а дори и Петер си ги призна, въпреки че пред МРС Монтана ги отрече и ми ги приписа като „собствено ментално заболяване“ там се е подписал обаче пред г-н Ненов, чието заключение бе поднесено в такава форма „Касае се за злоупотреба с правомощия у социална секретарка, срещу която си подала жалба в Полицията (имам я още и там е охарактеризирана като „служ. грешка с код на престъпление 2001“ от Полицията на гр. Уддевалла!!!). Та той сега е пенсионер, бивш лекар е, познава ме от дете, познава и баща ми от дете, знае че не съм луда (случих на човек!), но можете да го намерите и да го интерюирате акко сте толкоз напористи (Все едно че вашето дете умира!). Живее до реката в края долу на кв. В. Левски в гр. Вършец. Намерете човека и го поразпитайте. Другият вторият човек в България който е наясно е бивш-бившата шефка на ДАЗД г-жа Ширин Местан. Ако живеете близо до нея направете й разходка. То човек никога не гарантира, ето моята бивша шведска адвокатка за 5 години „нямала вече спомени“. Но не е зле да се напарви 1 опит в честни български условия. А на честни сини шведски очи престанах да вярвам лично преди 23 години!
Току-що успях да се чуя с Мимми, от телефона на бащата, който бе на посещение в Атенагоурден. Мимми се разплака като ме чу, защото желае да излезе на свобода. Дадох й съвет да започне да яде хляб и да яде повече за да изправи теглото си, обясних й че анорексията е опасна за живота й. Тя каза „аз имам контрол на протеините“. Опитах се да й обясня, че имам родителските права да ги гледам и да си каже мнението пред съда че желае да живее и с мен, но бащата дръпна телефона „Аз трябва да тръвам сега“ каза той. Горкото дете!
Смъртта от анорексия е доста страшна – настъпва със задушаване. Детето е на обща храна в Атена-гоурден в Уддевалла и гладува. Тя не се храни с нищо животинско и дори не яде нищо с мляко и брашно. Аз като вегетарианец самата бих могла да я подхраня тук, разполагам с цялото време на света и с грижите, любовта, родителските права, соеви продукти и тофу дал Бог колкото щеш в десетината супермаркети около мен. Не виждам защо детето ми трябва да умре от бавна, но сигурна смърт в изолация като соц. съвет (сусиолнеемнден) нарича същото „стабилизиране на състоянието на живот на децата“. Разликата между думи и дела е огромна в тази соц. служба която ни е преривизирала живота до неузнаваемост в техни 5 или 6 соц. разследвания които не ми се е давало възможност дори да обжалвам с цел окончателната ми идиотизация и кражба на децата. Една снимка казва повече от 1000 думи и журналистите се увериха колко зле изглежда Мимми след принудителната изолация след 18 септ 2012 г. в Атенагоурден. Аз като майка, нито спя нито се храня, още съм в шок и потресена от негативните промени. Достатъчно е да видите как едното й око се е скрило от подпухнатите й от плач клепачи, как тъмни кръгове са покрили половината й лице и как плачът е променил цвета на кожата на лицето й в 2 различни оттенъка. Тя е само кожа и кокали. Не е виждала дневна светлина от 18 септ 2012 г. Пак с цел „стабилизиране на състоянието й на живот“ соц. съвет им е конфискувал телефоните. Вече не могат да си чатят с приятелките си, съучениците си и роднинините си от България. Това са деца социализирани в България и баща им е единствения им контакт с непознатата шведска култура и действителност. Да затворите три деца отишли с цел учебно пътуване при баща си за да ги осиновявате при най-грижовния баща-домакиня (Петер готви, пере, гледа, разхожда отлично децата и им намира различни занимания). Не знам какво искат тия хора в крайна сметка от нас всичките. Детето ми не е психично болно. Баща му лъже. И това не му први чест. Той започна пръв да й внушава че „й е зле“ на което реагирах още през февр 2012 г. Съветвам го когато има трудности с член от семейството да поговори с него а не да го праща в лудница. Детето има прекрасни документи от България за психическо и физическо здраве, нормално тегло. Срамота са тия издевателства и клюки да тежат над документацията в шведските соц. служби и учреждения. Децата са принудително изолирани. Изолацията е малтретиране. Нея никоя служба не може да е отрече защото е под тяхна заповед. Заповед, която не би трябвало да издават защото много добре знаеха и знаят че съм майка с пълни родителски права. Би трябвало да ми се извинят и най-цивилизовано да предадат адвокатката за да върнат децата в България при този родител с пълни родителски права който има право да ги отглежда в България а не да ги осиновяват като подправят преводи в Данъчната служба където преводачът е подправил ключови думи
Не може да се отвори сметка на децата, г-жо, защото те са затворени и не могат да се върнат в БГ за да си приберат парите от банката. Между другото никой не е внесъл и 1 стотинка, тъй че се успкоете. Разходите ги правя аз и гладувам от години за да плащам преводи за да доказвам нещо което се разбираше от само себе си – че сме нормални. Тъй като бащата очевидно си няма друга работа освен да воюва с нас лъжейки че сме ментално болни. Към него си задайте въпросите. А да, децата са все още затворени, не пускайте погрешна информация, защото ще има ново дело в окр. съд за тях. Не са у баща си
Г-жо Лорета, вие смятате ли, че на която и да било майка трябва да бъде отказван достъп до нейните деца? Смятате ли, освен това, че ако има злоупотребили с власт, корумпирани или непочтени социални служители, те сами ще си признаят, че е така?
А ако пък, доколкото подразбирам, имате някаква собствена информация за този случай, можете ли да кажете дали децата на г-жа Томова ходят на училище или не ходят? Както и трябва ли според вас шведски институции да спазват и българските закони, когато става въпрос за деца, които са и български граждани, както и майка им, и според решенията на българския съд тази майка има своите родителски права, те не са й били отнети.
А и да добавя, децата са при баща си…
Не виждам казус…. Марийка иска, както много други измамници да се позове на съчувствието на хората и да си направи хубава „пачка“ за джоба. Публикувала е банкова сметка на собствено има е чака балъците да и превеждат пари. При запитване към социалните служби на Швеция, се оказва, че няма такива неща като малтретиране на деца.
Pls, sign and share so that those 3 Bulgarian children can be returned at home to their father or mother. They re kept locked by the Swedish soc. service wich is not willing to read Bulgarian Court-sentences. Моля подпишете и помогнете на 3-те български деца да се върнат живи и здрави при майка си или баща си, които днес са заключени защото шведските власти не желаят да прочетат бълг. решения на съд. http://www.change.org/petitions/sweden-give-freedom-to-mimmi-rozita-and-romen-tomovi-k#