.
ОТВОРЕНО ПИСМО
от граждански организации с изявена позиция по въпросите, свързани с разглеждания в НС Проектозакон за предучилищното и училищното образование
.
До
Президента на Република България
Председателя на Народното събрание на Република България
Министъра на образованието, младежта и науката
Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите
Комисията по културата, гражданското общество и медиите
Председателите на парламентарно представените партии в 41-то НС
Народните представители от 41-то Народно събрани
Копие до:
Министър-председателя на Република България
Конституционния съд на Република България
Българските медии и неправителствени организации
Уважаеми Дами и Господа Народни представители,
Ние, долуподписаните граждански и родителски организации, искаме ясно да изразим несъгласието си със задължителното институционализиране на 4, 5 и 6-годишните деца, както и с липсата на алтернативни форми на образование в Република България. Настояваме да се възстанови формулировката „предучилищна подготовка” за 4, 5 и 6-годишните, която да не е със задължителен характер, а нововъведената формулировка „задължително предучилищно образование” да отпадне в чл. 8, ал. 1 „Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето”.
Мотивите ни за това са следните:
1. Най-силна мотивация за своето успешно развитие децата получават в семейството си и то е основният двигател за образованието и възпитанието на децата.
2. В развитите страни, където са постигнати добри резултати в образованието на децата, а те са свободомислещи и инициативни личности, отдавна съществуват възможности и за други, алтернативни форми на образование, в това число истинско частно образование, дистанционно кореспондентско образование, родителски кооперативи и избрано от родителите домашно образование. Бихме препоръчали, ние, като страна, да вземем добрите практики и да се дистанцираме от лошите – статистиките навсякъде сочат недвусмислено, че алтернативните форми на образование са в плюс за цялостното ниво на образование в страните, където те се практикуват, а ранното институционализиране винаги върви ръка за ръка с алтернативните форми и почти никъде не съществува без наличието на такива.
3. Европейският и световният опит показват, че ранното институционализиране в много случаи се оказва вредно за деца, които биха се чувствали много по-добре в други форми на образование.
4. Считаме, че с подобни опити за задължително институционализиране (особено в ранна възраст) в развиващите се страни се цели отчитането на дейност в област, в която държавата отдавна не е на необходимото ниво. Цели се, също така достигането на монопол в тази област, за да отсъства така необходимия коректив и контрол.
5. Съществуват множество разнообразни възможности за социализиране на децата извън семейството, като школи и курсове, с деца със сходни интереси, с които приятелствата са доказано най-трайни и пълноценни дори и сред посещаващите държавно училище деца.
6. Маргинализираните общности и семействата в тях имат различни ценности и приобщаването от 4-годишна възраст на техните деца не би дало никакъв резултат. Това е така, тъй като децата от много по-малки се учат, че други привички и нрави биха им били по-полезни от обучението в училище. Мерките при тях трябва да са други и да обхващат чрез образователни курсове и обучение първо техните родители, болшинството от които не знаят основния говорим език в РБ.
7. Законопроектът в този му вид застрашава и равния достъп до образование за децата със специални потребности, особено в по-малките населени места и общини, като не се гарантира осигуряването на ресурсни учители, логопеди и други подходящи специалисти.
8. Проблем с недостига на детски градини съществува предимно в големите градове. В тази област не би трябвало да има проблем държавата да построи детски градини и да поеме финансово предучилищното и училищното държавно образование на децата (при условие, че има много родители, които биха избрали точно това образование за децата си), без да задължава всички останали деца да посещават тези заведения. Щом има такъв нарастващ интерес към тях, няма да има и недостиг на деца, а останалите деца ще бъдат обхванати в другите алтернативни форми на образование, известни и доказани в цял свят.
Би било разумно и дори належащо да почерпим от световния богат опит в областта на образованието, а не да отхвърляме създадените добри възможности и алтернативи.
На базата на чл. 6 (3) от ПЗПУО „Системата на предучилищното и училищното образование осигурява условия за: валидиране на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение и чрез информално учене”, настояваме да се включат и други видове обучение съобразно индивидуалните потребности на децата, за да може да се избере най-подходящия вид обучение за всяко дете.
Разписаното в закона, че държавните и общинските заведения са безплатни, следва да е допълнително указание, тъй като по своя смисъл то е допълнение и не би било подходящо да бъде водещо при определянето на видовете обучение.
Предложението ни по-горе би могло да позволи на всеки ученик от различните видове обучение да се явява на приравнителните изпити към избрания от него тип обучение.
Настояваме, също така, да отпаднат глобите в чл. 347, поради това, че са в разрез с редица международни документи, по които България е страна.
В добавка, като защита от злоупотреби, би следвало да се добави, че в защита на всеобщото добруване учениците от всички видове обучение би следвало да са способни да покрият образователния минимум, състоящ се в обобщен тест по обща култура в края на всяка година, включващ минимални знания по основните предмети за съответния клас.
С уважение:
1. Гражданска Инициатива „За Родното семейство“
2. Национална Асоциация на Ресурсните Учители (НАРУ)
3. Родителски кооператив „Слънчовци“
4. Асоциация „Общество и Ценности“
5. Общински Клуб БМЧК – Берковица
6. Фондация „Възможности за всеки“
7. CLASS за България
8. Българска Християнска Коалиция
9. Експертен клуб зa икономикa и политикa (ЕКИП)
10. Родителски кооператив „Детски стъпки“
11. Родителски комитет
12. CEDIF – Разширен Комитет за Защита на Индивида и Семействата
13. Родителски кооператив „Гърнета и череши“
14. Сдружение „Нови хан – Европейско селище“
15. Национален форум „Моето дете“
16. Асоциация „Монтесори – Ръка за Ръка“
17. Родителски кооператив „Ри-ри-ра Лозенец“
18. СК „Мишън“
19. ТВ Предаване „Изгубени в превода“
20. Миряна и Ивайло Захариеви
21. Център по Изкуствата – Благоевград
22. Група „Хоризонт“
23. Сдружение на младите психолози-бургаски клон
24. Родителски кооператив „Къща Мусала“
Вторник, 8 януари, 2013 г.
